Р Е Ш Е Н И Е
Номер 357 от 05.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К. Л.и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 250 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на З.И.Б., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез адв. С.П. – БАК, с адрес: *** против Решение №
1548/12.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4886/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно
постановление (НП) № 440474-F461891/14.05.2019 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.1
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във вр.
с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗДДС, наложеното на касатора
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. е намалено на 100 лв.,
като наказателното постановление е потвърдено в останалата му част.
В касационната жалба са релевирани възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния закон. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява и представлява.
Ответникът по касация – Дирекция „Фискален контрол“, сектор „Оперативни
дейности“ Бургас, не изразява становище по касационната жалба и не изпраща в
с.з. представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
С процесното
постановление отговорността на Б. е ангажирана за това, че при извършена на 28.11.2018
г. в 16:30 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – фризьорски салон, находящ се в гр.Бургас, ул. „Перущица“
№ 50, стопанисван от „МиГ 1905“ ЕООД, в качеството си
на фризьор в търговския обект, не е изпълнила задължението си едновременно с
получаване на плащането за извършена услуга да издаде и предостави на клиента
фискална касова бележка или касова бележка от кочан. Установено е, че за
извършена контролна покупка на услуга „оформяне на прическа със сешоар“ на
стойност 12 лв., заплатени от инспектор по приходите с пари в брой – банкнота
от 20 лв., не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо
към момента на проверката в обекта ФУ модел A100S KL, № на фискално устройство
ED 272237, № на фискална памет 44272257 или касова бележка от кочан, като
плащането е прието от Б..
За да постанови оспореното
съдебно решение въззивният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че в случая неизписването на т.1 от чл.25,
ал.1 на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а написването на ал.1 е по-скоро техническа
грешка и не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
НП. По същество районният съд намира за безспорно доказано извършването на
нарушението и излага мотиви за правилно ангажиране отговорността на Б.. Относно
размера на наложената глоба, съдът е приел, че при липсата на доказателства и
твърдения за предишни нарушения, определеният от органа размер на глобата – 500
лв., е несправедлив и същият следва да бъде намален до предвидения минимум от
100 лв.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, по следните съображения:
Съдът
е изяснил напълно релевантните по делото факти с допустими по закон
доказателства и доказателствени средства. Подробно са
обсъдени и изложените в сезиращата го жалба твърдения. Напълно се споделят
мотивите за липса на съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и
НП. Безспорно като такова не може да се приеме изписаната от органа нарушена
норма на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Както посочва и първоинстанционният съд, това е допусната от органа
техническа грешка, която не е ограничила правото на защита на санкционираното
лице, доколкото от описателната част и на акта, и на НП, става ясно кое е
нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето.
Неоснователни
са възраженията на касатора Б., че неправилно с НП е
била ангажирана отговорността й като физическо лице, а не тази на юридическото
лице, стопанисващо обекта - фризьорски салон, което лице според Б. е следвало
да понесе санкцията за нарушението. Доколкото фактът на извършена продажба на
услуга – оформяне на прическа със сешоар, без издаден касов бон, е безспорно
установен, то правилно е била ангажирана отговорността и на касатора
за извършеното нарушение. Б. е подведена под отговорност със санкционната норма
на чл. 185, ал.3 ЗДДС, която гласи, че в случаите по ал.1 физическо лице, което
фактически е било длъжно да издаде
документ по чл. 118, ал.1 от ЗДДС и е приело плащане, без да издаде такъв
документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Съответно, нормата на ал.1, към
която препраща ал.3 на чл. 185 ЗДДС, сочи, че на лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал.1 ЗДДС, се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци – от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500-2000 лв. Анализът на разпоредбите на ал.1
и ал.3 на чл.185 ЗЗД води до извод, че отговорността на физическото лице, което
фактически е приело плащането и е било длъжно да издаде документ за покупката,
е по ал.3 на чл. 185 ЗДДС и същата не изключва отговорността на търговеца,
стопанисващ обекта, за същото нарушение съгласно чл.185, ал.1 ЗДДС.
Правилно
съдът е ценил посочените от Б. обстоятелства като смекчаващи отговорността й и
е намалил размера на наложеното наказание до предвидения от закона минимум.
Отделно от това, в обжалваното НП не се съдържат мотиви на органа, от които да
става ясно защо същият е приел, че следва в случая наложеното наказание да бъде
определено над минимално предвидения в закона размер от 100 лв.
По
изложените съображения, съдът приема, че решението на Районен съд – Бургас, с
което наказателното постановление е изменено в частта на размера на наложеното
наказание, а в останалата част – потвърдено, е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 1548/12.12.2019 г., постановено по а.н.д № 4886/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.