Решение по дело №168/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 13.07.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове: Кремена Борисова

                                                                                           Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 168 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц.Й.К. ***, пл. „Оборище“ №4 срещу Решение № 26/23.04.2021 г., постановено по АНД № 496/ 2021 г. по описа на РС-Шумен.

В касационната жалба се посочва, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка поради направено искане от касатора за разследване на спорни обстоятелства, което изобщо не било проведено от АНО. Счита, че въззивният съд е обективирал бланкетен извод в съдебният акт, с оглед необсъждане на доводите на касатора в депозираното възражение, а единствено определянето като „неоснователно“.

Касаторът намира, че не е налице пълно и точно описание на нарушението, каквото въззивният съд е приел, че е налице, доколкото според него е допуснато несъответствие и съществено разминаване в АУАН и НП.

Счита, че е допуснато и нарушение на материалният закон, свеждащо се до липса на мотиви досежно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН в настоящият казус.

Поради изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение на РС – Шумен и спорът се реши по същество, като се отмени Наказателно постановление № РД-05-13 от 21.07.2020г. на директор на РЗИ Шумен.

Ответникът – Директор на РЗИ-Шумен, чрез юриск. К. оспорва жалбата. Отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна, като излага съображения за правилност на въззивното решение.

Представителят на ШОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Шумен.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Шумен е потвърдил Наказателно постановление № РД-05-13 от 21.07.2020г. на директор на РЗИ Шумен, с което на Ц.Й.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от Заповед №РД-01- 369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на осн. чл.63, ал.4 от Закон за здравето.

При проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление РС – Шумен е установил липса на нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено. В решението е посочено, че дадената правна квалификация на деянието е правилна, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 4 от Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България. Районният съд е изложил мотиви за невъзможността за прилагане разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Решението е правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд. Направените въз основа на нея изводи за законосъобразност на наказателното постановление са обосновани и се възприемат от касационния състав на АС – Шумен.

Въззивният съд правилно е приел, че при съставяне и предявяване на АУАН, съответно – издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на наказателното постановление.

В касационната жалба се посочва, че е налице несъответствие между съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП. Идентични доводи са били предмет на обсъждане през въззивната инстанция, поради което настоящата касационна инстанция се солидаризира напълно с тях.

Действително в АУАН е посочено, че «…Ц.К. се е намирал в закрит обект без поставена маска, закриваща носа и устата…», докато в НП нарушението е описано по следния начин – «…посещава обекта без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата…». Непосочването в АУАН, че нарушителят не е разполагал и с «друго средство, закриващо носа и устата», не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същото е преодоляно в НП, където изрично е посочено, че лицето няма поставена «…маска или друго средство, покриващо носа и устата…». Този извод следва от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От друга страна, видно от възражението на нарушителя, същият не оспорва нарушението по същество-не твърди, че е носил предпазна маска или др. средство, а изразява мнението си, че нарушител е търговската верига, тъй като нейните служители незаконосъобразно са го допуснали на територията на обекта.

Настоящият съдебен състав приема, че с посочването на конкретното нарушение на съответната противоепидемична мярка и заповедта на министъра на здравеопазването, с която е наложена, са изпълнени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Изложените съображения водят до извода, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Касационната инстанция споделя извода на въззивния съд за доказаност на възведеното срещу К. обвинение. Фактът, че последният е посетил описания в АУАН и НП търговски обект без защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, е установен по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Установените по делото факти и анализът на събраните доказателства обосновават несъмнения извод, че Ц.К. е осъществил вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно е бил подведен под административнонаказателна отговорност по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.

При индивидуализацията на наложеното на последният наказание директорът на РЗИ-гр.Шумен е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, доколкото е определил същото в минималния размер, предвиден в закона, като правилно е счел, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения от същия вид.

В обобщение на изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на касатора. Районният съд е достигнал до аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/23.04.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 469/2021г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................                                                                                         

                                                                                                

                                                                                             2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2021 г.