Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
01.11.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и първи
септември 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 5229 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София твърди в исковата си молба, че на
13.07.2007г. е подписан Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON,
VISA, MASTERCARD между „Обединена Българска Банка” АД и Р.М.К., по силата на който Кредиторът е
издал на длъжника кредитна карта MASTERCARD, като му е отпуснал кредит с
кредитен лимит в размер на 500лв. След усвояване на Кредита, кредитополучателят
не е погасявал редовно усвоения кредитен лимит съгласно договора. На
31.07.2009г. задълженията по договора за кредитна карта са окончателно
падежирали.
На 24.06.2008г. е подписан Договор за кредитна линия между „Обединена
Българска Банка” АД и Р.М.К., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия в размер на
1000лв. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от
усвоения кредит, след което е преустановил плащанията си. На 30.06.2010г.
задълженията по договора за кредитна линия са окончателно падежирали.
На 06.12.2013г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Обединена Българска Банка” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на
който задълженията на Р.М.К., произтичащи от Договор за кредитна линия от
24.06.2008г. и от Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD от 13.07.2007г., са изкупени от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД Длъжникът е уведомен, че Кредитор
спрямо него по отношение горепосочените парични вземания е „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Съгласно изрично пълномощно, ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД бил изрично упълномощен
от Цедента - „Обединена Българска Банка” АД, да извършва уведомяване от името и
за сметка на Цедента. На ответника е изпратено писмото на посочения в
договорите за кредит адрес, но същото е върнато в цялост с отбелязване, че е
непотърсено. Освен това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомленията изходящи от
„Обединена Българска Банка” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, който
факт съдът следва да зачете този по силата на чл.235 ал.3 от ГПК /Решение №123
от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. №12/2009г. II т. о. ТК).
На 26.10.2015г. е сключено Споразумение за разсрочване на парични
задължения между „Еос Матрикс“ ЕООД и Р.М.К., по силата на което длъжникът
признава вземането на кредитора относно процесните договори за кредит, като
страните се съгласяват доброволно да уредят отношенията си. Обединени са
няколко задължения към същия кредитор.
Поради неизпълнение задълженията за погасяване на месечните вноски съгласно
погасителния план по споразумението, на 29.10.2020г. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
пристъпва към принудително събиране на вземанията си по договорите и сключеното
споразумение, чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК до РС Стара Загора, с което са претендирани следните суми –
514,32лв. главница по Договор за кредитна линия от 24.06.2008г., 500лв.
главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD от 13.07.2007г. и 1 249,52лв. мораторна лихва за цялата дължима
главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD от 13.07.2007г., за периода от 13.08.2007г. до 13.03.2020г. По
образуваното ч.гр.дело № 4389/2020г. била издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение,
поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск
за установяване на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че Р.М.К.
дължи на „ЕОСМАТРИКС” ЕООД, следните суми: сумата от общо 1014.32лв. главница,
от които 514,32лв. по Договор за кредитна линия от 24.06.2008г. и 500лв. по
Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от
13.07.2007г.; мораторна лихва 152,23 лв., дължима по Договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г. за периода от
13.08.2007г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2020г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по настоящото дело и
в заповедното производство разноски.
Ответникът Р.М.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва изцяло предявения иск.
Счита, че не са изпълнени изискванията на чл.99 ал.3 ЗЗД, тъй като Договора
за прехвърляне на вземания сключен между ОББ АД София - цедентът и ЕОС
„Матрикс” ООД - цесионерът е извършено на 13.04.2020г. седем години по-късно,
поради което счита, че не е налице уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД,
което е задължително условие.
В подкрепа на неоснователността на предявените искове сочи, че в издадената
Заповед по реда на чл.410 ГПК са предявени сумите: 500 лв. по Договора за
издаване на кредитна карта от 13.07.2007г., 514 лв. по Договор за кредитна
линия от 24.06.2007г. и мораторна лихва в размер на 1 249,52 лв. за периода от
13.08.2007г. до 13.03.2020г., а в исковата молба третия иск е предявен в размер
152,23 лв. Това намаление на размера счита за допустимо, но следвало да бъде
направено при изрично заявен „отказ” или „оттегляне” на иска, което в
конкретния случай не е направено.
Сочи още, че представеното споразумение от 13.10.2015г. е за задължение в
размер общо на 11 385,73 лв. по изп.дело №250/2010г. по описа на ЧСИ Маргарита
Димитрова, което е различно от това по
Заповедното производство. Позовава се на т.11б от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
т.д. №4/2013г., съгласно която „В производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК не намират приложение изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение
на основанието, чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска.
Заявява също, че от подписване на договора за издаване на кредитна карта от
13.07.2007г., са изминали повече от 13 години, а от подписването на договор за
кредитна линия от 24.06.2008г. са изминали повече от 12 години, поради което се
позовава на института на давността и на това основание ли да се приеме, че
вземането по издадената Заповед и по исковата молба за главница е погасено по
давност. По отношение на претенцията на мораторна лихва се позовава на изтекла
тригодишна погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №4389/2020г. по описа на СтРС
се установява, че за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е
издал заповед за изпълнение от №260520 от 30.10.2020г., с която е разпоредил
длъжникът Р.М.К. да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София следните
суми: 514,32 лв., дължими по Договор за кредитна линия от 24.06.2008г.,
500,00лв., дължими по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON,
VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г., с 1249,52лв. мораторна лихва за цялата
дължима главница по договор от 13.07.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2020г. и сумата от 45,28лв. разноски. В срока по
чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 13.07.2007г. между “Обединена българска банка“ АД и
ответника Р.М.К. е сключен Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON,
VISA, MASTERCARD, по силата на „ОББ“ АД е предоставила на ответника кредитна
карта MASTERCARD с кредитен лимит 500лв. за срок – срока на
валидност на картата – 2 години. В договора е посочено, че срокът на договора
се подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от
картодържателя, че не желае картата да бъде подновена. Договора е подписан от картодържателя
Р.М.К..
На 24.06.2008г. между “Обединена българска банка“ АД и ответника Р.М.К. е
сключен Договор за кредитна линия, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален
кредитен лимит в размер на 1000 лв. В т.13 на договора е посочен начина на
олихвяване на ползвания кредит от разрешения кредитен лимит. Договора е сключен
за срок от две години, срока на валидност на картата и е уговорено, че същия се
подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от
картодържателя, че не желае картата да бъде подновена. Договора е подписан от картодържателя Р.М.К..
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че по Договор за издаване на кредитна карта
VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г. на ответника е издадена
кредитна карта с кредитен лимит 500лв., усвоен през м.08.2007г. на четири
части; за периода 23.07.2007г. до 23.11.2011г. кредитополучателя е теглил и
внасял суми на различни дати, като последното плащане по кредитната карта е на
21.05.2010г. със сумата 100лв.; на 23.06.2008г. лимита по картата е бил вдигнат
на 1000лв., като след тази дата сумата е била усвоена на части; съгласно
последното банково извлечение от 23.11.2011г. дълга по кредитната карта е
възлизал на 499,94лв. Относно Договор за кредитна линия от 24.06.2008г. вещото
лице сочи, че по силата на същия банката е предоставила на кредитополучателя
банков кредит под формата на кредитна линия в размер на 1000 лв., усвоен през м.07.2008г. на четири части; за
периода 05.07.2008г. до 05.10.2010г. кредитополучателя е теглил и внасял суми
на различни дати, като последното плащане по кредитната карта е на 10.06.2010г.
със сумата 60 лв.; съгласно последното банково извлечение от 05.10.2010г. дълга
по кредитната карта е възлизал на 1246,66 лв., от които 1032,51лв. главница.
След прехвърляне на вземанията по двата договора – 1899,52лв., от които 995,42лв. главница и 904,10лв. лихва
по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD и
1864,32 лв., от които 1032,51лв. главница и 831,81лв. лихва по Договор за
кредитна линия на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София с договор за цесия от
06.12.2013г., постъпилите плащания от страна на ответника по двата договора са
както следва: по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD – постъпили плащания през м.07.2015г., м.08.2015г. и м.10.2015г.
общо в размер на 150лв., като оставащото задължение е 1749,52лв.; по Договор за
кредитна линия – постъпили плащания в периода м.07.2015г. до м.03.2016г. общо в
размер на 1350лв., като оставащото задължение е 514,32 лв. Вещото лице дава
заключение, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.10.2020г.
размерът на главницата по двата договора е както следва: по Договор за издаване
на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD – 500лв. и по Договор за
кредитна линия – 514,32лв. Вещото лица дава заключение също, че размерът на
лихвата за забава върху главницата от 500 лв. за периода 30.10.2017г. до
29.10.2020г. възлиза на 152,23 лв.
Предвид горното съдът намира, че банката е изпълнила договорното си
задължение и е предоставила на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви и такси, в сроковете уговорени в договора.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013г. От същия е видно че “Обединена
българска банка“ АД е прехвърлила възмездно на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
свои вземания, между които и процесното вземане – Приложение №1. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.
На основание направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора
на ответника е изпратил на Р.М.К. уведомителни писма, които няма данни да се
получени от ответника. С оглед на това ищецът представя към исковата молба
копие от уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на
ответника, ведно с книжата по делото.
В настоящия случай по делото е представено споразумение за разсрочване на
парични задължения от 26.10.2015г., сключено между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и
ответника Р.М.К., в качеството му на кредитополучател по договор за
потребителски кредит от 22.04.2008г., сключен с “Обединена българска банка“ АД;
договор за кредит от 25.06.2008г., сключен с “Обединена българска банка“ АД и
договор за кредитна карта от 23.07.2007г. В споразумението е посочено, че
кредиторът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е придобил вземанията по посочените договори с
договор за цесия от 06.12.2013г. и е уговорено разсрочено плащане на
задължението по трите договора на дванадесет месечни вноски, последната от
които платима на 30.09.2016г. Представеното споразумение не е оспорено от
ответника, поради което се налага извода, че към датата на сключването му –
26.10.2015г. ответникът Р.М.К. е бил уведомен за цесията. Направеното от
ответника възражение за ненадлежното уведомяване на ответника за прехвърляне на
вземането от банката на ищеца е неоснователно. Още повече, че в практиката на
ВКС, намерила израз в решение №3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от
9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия
случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о.,
решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
Освен това както беше посочено по-горе назначената по делото експертиза е
установила плащания от страна на ответника след прехвърляне на вземанията по
Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD и по
Договор за кредитна линия на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София с договор за цесия
от 06.12.2013г., след които плащания към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2020г., след които размерът на главницата е 500 лв. по Договор
за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD и 514,32лв. по
Договор за кредитна линия.
Направеното в писмения отговор на ответника възражение за изтекла
погасителна давност на предявеното вземане, съдът счита за неоснователно. Ответникът
Р.М.К. се позовава на новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна
давност, но в настоящия случай същия се е отказал от правото си да се позова на
тази давност с признанието на задължението, което е направил с подписване на
споразумението на 26.10.2015г. С подписването на споразумението на 26.10.2015г.,
длъжникът е признал дълга и се е съгласил срокът за връщане да бъде удължен
като е уговорен нов падеж – 30.09.2016г. Споразумението конкретизира точно и
ясно размера на задълженията, с което може безспорно да се установи, че тези
задължения са в резултат на сключените между него и „ОББ“ АД договори. Със
споразумението длъжникът е направил едностранен отказ от последващо позоваване
на изтекла по уговореното при първоначалните условия вземане давност. След като
вече е направил отказ от изтекла давност, длъжникът не би могъл да се позове на
нея. С подписване на споразумението започва да тече нова петгодишна давност,
която към депозиране на заявлението по чл.410 ГПК не е изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване на
вземането на ищеца за главница и лихва за забава се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото
дело разноски общо в размер на 395,00 лв. /25,00лв. държавна такса и 370,00 лв.
възнаграждение за вещо лице/ и направените в заповедното производство разноски за
държавна такса съразмерно с цената на иска в размер на 25,00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.М.К., ЕГН **********,***, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
долина, ул.Рачо Петков - Казанджията №4-6, представлявано Райна Иванова Миткова
- Тодорова, ЕИК *********, следните суми: 500,00 лева - главница за неизпълнено задължение по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 13.07.2007г.
и споразумение от 26.10.2015г.; 514,32лв. главница за неизпълнено задължение по
Договор за кредитна линия от 24.06.2008г. и споразумение от 26.10.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от 29.10.2020г. до окончателното плащане и
152,23лв. лихва за забава в изплащането на главницата от 500,00лв. за периода
30.10.2017г. до 29.10.2020г., за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София против Р.М.К., заповед №260520/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4389/2020г. по описа на РС Ст.Загора.
ОСЪЖДА Р.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина,
ул.Рачо Петков - Казанджията №4-6, представлявано Райна Иванова Миткова -
Тодорова, ЕИК *********, направените по настоящото дело разноски в размер на 395,00
лв., както и 25,00лв. разноски по ч.гр.дело №4389/2020г. по описа на РС
Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.