16.12.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№726 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП., като е образувано по
жалба от
Т.И.Т., действащ като ЕТ с фирма „Зорница 3 – Т.И.“***, ЕИК *********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0254-0000166/06.07.2022г., издадена от
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, за прекратяване на
регистрацията на ППС. Твърди се, че процесната заповед е незаконосъобразна, като
издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
немотивирана, а наложената ПАМ била несправедлива. На 06.07.2022г. – 8,30ч.,
жалбоподателят оставил автомобила си ***, рег.№ ***, за извършване на диагностика, профилактика на
ходовата част, като при необходимост от ремонт, то следвало същият да бъде
извършен от сервиза на М И, управител на ЕООД Б. р.. За това бил съставен и
протокол. Същия ден М И му се обадил и съобщил, че извършил проверката, но
нямало причини за ремонт. Оставало още време до връщането, уговорено за
следващия ден, поради което И. решил да използва
автомобила за свои лични нужди и шофирал с него в Димитровград. Така бил спрян
за проверка, при която било установено, че бил лишен по административен ред от
правото да управлява МПС. Липсвало каквато и да е субективна и обективна
съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ
деятелност. Прилагането на ограничителните мерки се основавало изключително на
личното поведение на лицето. Жалбоподателят нямал съпричастност към деянието,
извършено от М И. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0254-0000166/06.07.2022г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР
Хасково, РУ Димитровград, за прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП, както и ответната
страна заплати направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, Мл.автоконтрольор
към ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените и приети по делото
доказателства, се установява, че: М И е управлявал товарен автомобил ***, рег.№ *** в гр.Димитровград, по бул.Г.Раковски,
до №18, след като СУ МПС на водача е временно отнето по реда на чл.171, т.1 със
ЗППАМ №22-0254-000002 от 05.01.2022г., връчена и влязла в законна сила. На 06.07.2022г.
в 14,00ч. на М И била извършена проверка, при която било установено
управлението на МПС след като СУ МПС било отнето по чл.171, т.1 от ЗДвП, както
и при проверката същият отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токисилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата. Иззети били като доказателства СР МПС *********,
рег.табели на автомобила. Съставен бил АУАН №666402 от 06.07.2022г. С
изложеното било счетено, че М.И. виновно нарушил разпоредбата на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което била наложена
принудителна административна мярка на Т.И.Т. на основание по чл.171, т.2А, б.А
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията за срок от 8 месеца, като били описани
СР МПС №*********; рег.табели с № *** – два броя. Издадена
била оспорваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0254-000166/06.07.2022г., като същата била връчена на
адресата Т.И.Т. на 06.07.2022г. – при условията на отказ.
Видно от представеното в копие доказателство
– Приемно-предавателен протокол от 06.07.2022г., Т.И.Т. като ЕТ Зорница 3-Т.Т.,
собственик на ***, рег.№ ***, е предал в автосервиз,
представляван от М И, автомобила. Съгласно представената справка от ТР
посоченото дружество, в което е извършвана профилактика на автомобила, е с
управител М И, като за доказване дейността е представена по делото и ГДД за
2021г., подписана от М.И..
В преписката е приложен и Талон за
изследване №110122 от 06.07.2022г., издаден на водача М. Д., както и Протокол за медицинско изследване от
06.07.2022г. и фиш за СМП, в който е заявен отказ от проба за наркотични
вещества. Със ЗППАМ №22-0254-000165 от 06.07.2022г. е определена на основание
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП на М И ПАМ временно отнемане на СУ МПС на водач до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. С мотивирана
резолюция №22-0254-М000081 от 06.07.2022г. при съставения АУАН №666402 от
06.07.2022г. образуваното административнонаказателно производство било
прекратено в частта нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като за деянието
било образувано ЗМ №359/2022г. на РУ Димитровград по чл.343в, ал.1 от НК.
Видно от СР МПС – част І, ЕТ с фирма „Зорница
3 – Т.И.“***, ЕИК *********, е собственик на товарен
автомобил ***, рег.№ ***.
Съгласно Заповед №1253з-2 от
14.01.2022г. на Директор на ОД на МВР Хасково са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ЗДвП
длъжностни лица, между които длъжностните лица от звена ПК в РУ ОД МВР
Хасково.
Допълнително по делото е представена ЗППАМ
№22-0254-000002 от 05.01.2022г., с която се налага на М. Г. И. ПАМ по чл.171,
т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до решаване на отговорността за
не повече от 18 месеца, като съгласно отбелязването заповедта е влязла в сила
на 15.02.2022г.
По искане на жалбоподателя по делото е
разпитан М. Г. И., който дава показания,
че бил монтьор и познавал Т.. Последният му се обадил през юли да бъде
проверена колата му, като на другия ден трябвало да си я вземе. На свидетеля му
се наложило да ползва колата на Т. спешно, за да вземе дъщеря си.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок
от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването – ЕТ,
собственик на автомобила с прекратена регистрация, като разгледана по същество
се явява основателна, тъй като оспорената заповед е незаконосъобразна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.А, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган
– мл.контрольор при ОДМВР – Хасково, РУ - Димитровград, който е между оправомощените
със №1253з-2 от 14.01.2022г., като по
делото липсва спор относно компетентността на издателя.
Заповедта
е издадена в писмена форма, но не е мотивирана в достатъчна степен за
извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.
В
заповедта са посочени както правното основание за упражненото правомощие, така
и релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП,
но няма данни за това защо ПАМ е наложена на лицето Т., който не е водач, и защо
и дали същият е приет, че е собственик, който управлява моторно превозно
средство, или е прието, че неговото моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице обстоятелства за прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство - водач, който не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. За да бъде изяснена напълно
фактическата страна, то е следвало да се посочи изрично дали Т. е приет за
собственик на МПС, управлявано от водача М И, който е с временно отнето па
административен ред СУ МПС. В случая не само не е посочено дали Т. е
собственик, но и от допълнително събраните доказателства се установява, че
собственик на автомобила е не физическото лице Т.Т., а ЕТ Т.И.Т. с фирма „Зорница
3 – Т.И.“***, ЕИК *********.
Съгласно
нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП прилага се ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за
срок от 6 месеца до една година. Предвид
обстоятелството, че управляваното МПС е собственост на ЕТ действително е
приложима втората хипотеза на посочената правна норма, но неправилно мярката е
била приложена спрямо физическото лице, а не ЕТ. В случая от административния
орган не е отчетена правосубектността на ЕТ и това дали тя е различна от
неговата правосубектност като физическо лице. С регистрацията си като ЕТ
физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която
притежава като физическо лице. Съдебната практика по гражданско и търговско
право признават само два вида правни субектни - физически и юридически лица.
Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява физическото лице и за това името на физическото лице не може да се
отграничи от това на търговеца. Но след прекратяването дейността на физическото
лице като търговец и заличаването му от търговския регистър, отговорността за
задълженията от сключените договори продължава да носи лицето, макар да няма
качеството на търговец. Така независимо че ЕТ е физическо лице, той не възниква
като такъв от момента на раждането, както и не се заличава в правната
действителност със смъртта си като физическо лице. За да стане едно физическо
лице ЕТ, той трябва създаде стопански и правно обособена единица и да се
позитивира със своята търговска дейност сред обществеността. Условие за
възникване на търговска правосубектност е вписване в търговския регистър като
ЕТ. Като правен субект ЕТ може да бъде страна по сделки и носител на права и
задължения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност.
Сделките, които ЕТ сключва в процеса на извършваната от него търговска дейност
се различават от сделките и правата и задълженията по тях, които той сключва в
личния си живот в качеството си на физическо лице. Въз основа на посоченото и
събраните по делото писмени доказателства /СР МПС №*********/, а и тъй като
няма спор относно регистрацията на лицето в ТР като ЕТ / от 2008г. до настоящия
момент/, която е установена и служебно чрез извършване на справка в ТР, съдът
намира ПАМ е приложена неправилно спрямо физическото лице, което не собственик,
а собственик е физическото лице, регистрирано като ЕТ. Адресат на мярката по
чл.171, т.2а може да бъде само лицето, изрично посочено в разпоредбата -
собственикът. Така мярката следва да се прилага по отношение на собственика на
МПС, а в случая това е търговецът – физическо лице, с качество на търговец. От
представеното СР МПС се установява, че автомобилът е собственост на търговеца,
а не на физическото лице. Тъй като няма изявление и представени доказателства
от ответника собствеността, то за титуляр на правото на собственост на
процесния автомобил следва да бъде приет ЕТ - адресат на принудителна
административна мярка по ЗДвП, предвидена в чл.171, т.2а. Установеното е
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като материалният
закон е неправилно приложен и принудителната административна мярка е наложена
по отношение на ненадлежен адресат.
С оглед крайния извод на съда, на
жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото
разноски, представляващи 50 лева за държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 във вр. с чл.146, т.4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0254-0000166/06.07.2022г., издадена от
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, за прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 8 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Т.И.Т., действащ
като ЕТ с фирма „Зорница 3 – Т.И.“***, ЕИК *********, направените по делото
разноски в размер на 50 лева.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: