Определение по дело №148/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20217210700148
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396

гр. Силистра, 21.07.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

разгледа адм.дело № 148 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Със заповед № ЗК-991 / 24.06.2021 г. на кмета на Община Силистра е разпоредено на неизвестния извършител на строеж „Гараж № 3“, находящ се в общински ПИ № 00895.502.2040 по КК и КР на с. Айдемир, да премахне строежа в 30-дневен срок от съобщаването на заповедта.

Постъпила е жалба от К.Н.Н., ЕГН **********, срещу гореописаната заповед, в която жалбоподателят обозначава процесния строеж с фразата „гаражът ми“. Следователно се твърди право на собственост върху строежа.

С разпореждане № 377 / 12.07.2021 г. Административен съд – Силистра задължи жалбоподателя да представи заверени фотокопия от документи, удостоверяващи твърдяното в жалбата право на собственост върху процесния гараж. В изпълнение на разпореждането жалбоподателят представи фактура № 2259 / 22.11.1994 г., съгласно която той е закупил от СУ „Зав. строеж“ следното: „стоманобет. ел. тр. и м-ж“; приложена е и квитанция за плащане по фактурата.

В издадената от Служба по геодезия, картография и кадастър скица № 15-886251 / 28.09.2020 г., процесният гараж е отразен като СГРАДА №  00895.502.2040.3, без да е посочено кой е собственикът на сградата. Следователно се касае за недвижим имот, за който обаче не е удостоверено, че жалбоподателят е негов собственик. Представената фактура не би могла да послужи като доказателство в тази насока, тъй като тя за придобиване на вещни права се изисква особена форма (най-често нотариална), която фактурата няма. Следователно жалбоподателят не е доказал твърдението си, че е собственик на процесния гараж, което означава, че не е установено качеството му на възложител на строежа (чл. 161, ал. 1 ЗУТ), а оттам и на адресат на обжалваната заповед (чл. 225а, ал. 5 ЗУТ; § 3 от ДР на Наредба № 13 / 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол).

В юриспруденцията нееднократно е подчертавана необходимостта от доказване на правния интерес при обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи. Така например в определение № 8598 / 01.07.2020 г. на ВАС по адм.д. № 6338 / 2020 г., II о., се стига до извод за недопустимост на жалбата със следния мотив: „Оспорващите заповедта не установяват с надлежни доказателства, че са такива адресати, нито пък, че са собственици на незаконния строеж, в която хипотеза евентуално биха имали правен интерес от оспорване“. В казус, много сходен с настоящия, е прието, че производството е било правилно прекратено, в подкрепа на което се излагат следните съображения: „В случая, жалбоподателят не е адресат на процесната заповед и не представя доказателства, че е възложител на строежа, за който по делото е безспорно установено, че е изграден в имот публична общинска собственост. Дружеството не представя по делото никакви доказателства, с които да се легитимира като собственик или извършител на описания в заповедта строеж. Следователно, процесната заповед не нарушава или застрашава негови права, свободи и законни интереси и за него не е налице правен интерес от оспорването ѝ“ (определение № 12271 / 06.10.2020 г. на ВАС по адм.д. № 8797 / 2020 г., II о.). Недопустимост на жалбата срещу друга заповед за премахване на незаконен строеж е обоснована с това, че жалбоподателката „[...] не е удостоверила качеството на извършител, респективно собственик на разпоредения за премахване незаконен строеж“ (определение № 14020 / 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2019 г., II о.). Абсолютно същото може да се каже и за настоящия случай – жалбоподателят не е доказал нито извършителство на процесния строеж, нито вещно право върху строежа, поради което той не се явява адресат на оспорената заповед и следователно липсва правен интерес за сезиране на съда с настоящата жалба.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Н.Н., ЕГН **********, срещу заповед № ЗК-991 / 24.06.2021 г. на кмета на Община Силистра и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 148 / 2021 г. на Административен съд – Силистра.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: