Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1612 13.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7244 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Община Кричим, ЕИК ********* против Б.К.В., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1,
вр. с ал. 415 ГПК, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 2, вр. с чл.23, ал.1 ЗДФИ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 26 ЗДФИ.
Ищецът твърди, че с акт за начет № *** е
ангажирана пълната имуществена отговорност на ответника, на осн. чл. 21, ал.1,
т.2, вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗДФИ, за вреда в размер на 16 280 лева,
представляваща стойността на фактически получени от обект „Реконструкция и
рехабилитация на общински път 1 /км. 0+000-км.0+781,74/, но неналични в
Общината гранитни павета тип средни 10/10/10 см., годни за повторна употреба –
148 тона, които същият получил с подписването на 5 бр. товарителници, в
качеството на лице, което получава, събира, съхранява, разходва или отчита
имущество. След подадено възражение от начетеното лице и извършена доп.
проверка, АДФИ уведомило, че възраженията не променят по същество констатациите
в акта, при което съгласно чл. 27, ал. 4 ЗДФИ и дадените указания от АДФИ с
писма от 08.01.2019 г. и 01.02.2019 г., ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК.
По образуваното зап. производство била
издадена заповед по чл. 417 ГПК № 2191/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2929/2019 г.
на ПРС, II гр.с., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при
което се породил интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за
установяване дължимостта на сумата по акта за начет в размер на 16 280
лева – представляваща вземане за вреди от липси, ведно със законната лихва от
причиняването на вредата на 23.07.2015 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва претенциите.
Оспорва се констатацията за причинена
вреда в размер на твърдяната от начетния орган липса на павета. При извършената
проверка, органите на финансовата инспекция, не извършили обективни измервания
и изчисления на демонтираните от процесния участък гранитни павета, а възприели
произволна експертиза, според която количествата „липсващи павета” са
установени на база „средностатистически данни”, а не на база реално обследване
на място. Констатациите в акта били неправилни и несъответстващи на събраните в
хода на проверката доказателства, в която връзка ответникът подал възражение
пред органите на АДФИ. Твърденията в акта не отразявали реално добитото от
строителния обект количество демонтирани гранитни павета. Предвид изложеното се
моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2929/2019 г. на ПРС, II
гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
С процесния акт за начет № *** е ангажирана пълната
имуществена отговорност на ответника, в качеството му на *** „Строителство,
строителен надзор и инвестиционна дейност“ в Община Кричим, назначен от *** на
Общината, при сключен трудов договор от 17.12.2015 г., ведно с две доп.
споразумения. Съгласно длъжностната характеристика, на ответника са вменени
задължения за осъществяване на контрол при строителство, ремонти и
реконструкция на територията на Общината; подписване на актове, протоколи и
фактури за извършената работа на обектите и изпълнение на други задачи,
възложени му от висшестоящ орган.
Установява се и не е спорно, че след откриване на процедура
за възлагане на обществена поръчка по ЗОП, на 02.10.2014 г. между Общината и
избрания изпълнител, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка №
РД16-07-17 – за извършване на СМР за обект „Реконструкция и рехабилитация на
общински път Кричим – ж.п. гара Кричим“, въз основа на техническо задание и
работен/технически проект, финансиран изцяло или частично със средства от
европейските фондове по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката
на селските райони, от ПРСР за периода 2007-2013 г.“. В КСС на изпълнителя е
предвидено извършване на СМР по позиция 2 – „Разкъртване на паважна настилка,
включително изкоп, натоварване, транспорт на определено разстояние,
разтоварване и оформяне на депо“ – 2667 кв.м. С два протокола обр. 19 от
22.07.2015 г. и след проверка на място от възложител, строителен надзор и
изпълнител, било установено, че към сочената дата са извършени и подлежат на
заплащане СМР по позиция 2 от поддейност „Реконструкция и рехабилитация на
общински път 1 /км. 0+000-км.0+781,74/ - 2667 кв.м. паважна настилка и
допълнително 480 кв.м. такава по позиция 1 от поддейност „Реконструкция и
рехабилитация на общински път 5.1 /км 0+000-км. 0+120/ - възложена допълнително
след издаден от ответника, като представител на възложителя, КП от 03.06.2015
г. Актуваните количества били платени на изпълнителя.
Впоследствие и след проверки, според посоченото в акта, било
установено, че 148 тона павета не били складирани и налични в Общината, въпреки
че ответникът удостоверил тяхното
получаване. Нямало съответствие между количествата актувана като
демонтирана и предадена в Общината паважна настилка и фактическата наличност.
Тези 148 тона били добити от обекта, поддейност 1, транспортирани до склада на
Общината от изпълнителя, съгл. изследваните превозни документи и получени от
ответника, за което същият подписал товарителниците към пътните листове. Налице
била доказана вреда за Общината в размер на исковата сума от 16 280 лева, за
която отговорност, съгласно вменените му задължения, следвало да понесе
ответникът – ***, като материалноотговорно лице.
Актът за начет, съставен по определените
в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени факти за причинени вреди от
някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ,
и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези
лица /чл. 43 ППЗДФИ/,
се ползва с обвързваща доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за
начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и
настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване
на противното - чл. 22, ал. 5
ЗДФИ. По правило, за опровергаване на констатациите в акта за начет
ответникът носи тежестта да установи чрез пълно доказване, че релевантните за
отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта. При
липсата на ангажирани в горния смисъл доказателства, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме придадената
док. стойност на акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя
доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е
обусловена от изискването актът за начет да е редовен, издаден по предвидения в
ЗДФИ и ППЗДФИ ред, да съдържа реквизитите,
визирани в чл. 43, ал. 2
ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите
се в него констатации /арг. чл. 22, ал. 2
ЗДФИ и чл. 44, ал. 1
ППЗДФИ/.
В
случая и след извършена проверка на горните изисквания, съдът констатира, че актът
за начет е съставен от оправомощено лице в предвидената от закона форма. Не се установяват
нарушения на процедурата по неговото издаване, поради което същият следва да
бъде възприет като доказателство в процеса за посочените в него обстоятелства,
съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Възражения в обратна насока не са въведени.
Няма
спор и се установява, съгласно приложените по делото длъжностни характеристики,
че ответникът носи отговорност по отношение на възложените му дейности, като е
изпълнявал функции по получаване, събиране, съхраняване, разходване и отчитане
на имущество /предвид и получаване на описаните в акта активи, чрез подписване
на 5-те броя товарителници/, като същият носи отговорност за верността на
съдържанието на всеки изготвен или подписан от него документ, при което попада
в хипотезата на чл. 23, т.1 ЗДФИ.
Неговата имуществена отговорност може да бъде ангажирана при
установеност на фактическите констатации в акта за начет. Съобразно приобщените
по делото доказателства обаче, съдът приема, че док. стойност на акта е
частично оборена.
Прието и неоспорено е заключение на СТЕ, което съдът
кредитира като ясно, компетентно и безпристрастно изготвено. След извършен
оглед на път 1, предмет на обществената поръчка, оглед на обекта, направен
снимков материал и извършване на необходимите измервания на паважната настилка,
вещото лице е дало категорично становище, че – на Път 1 е демонтирана паважна
настилка от 2667 кв.м., което представлява 580 тона количество гранитни павета,
извозени от демонтираната площ на павираната част от пътя. 443 тона гранитни
павета, добити от участъка, са предадени на трети лица, съгласно приложените
към акта за начет приемо – предавателни протоколи. Следователно, 137 тона е
количеството на гранитните павета, което е следвало да бъде налично в склада на
Общината, но действително наличното е 117 тона. Съобразно приетото обемно
средно тегло, се установявала разлика в склада от 20 тона /вж. устния доклад в
о.с.з. на ВЛ/.
С оглед горното, съдът приема, че реалната липса на павета е
в установения от ВЛ размер 20 тона, а не както е записано в акта 148 тона.
Експертът е дал своето становище след реално замерване на място, като са
извършени проверки и на база конкретни данни за обемното тегло на гранитните
павета, плътността им, размера на монтажните фуги помежду им, средния им размер
и бр. на кв.м., след фактическо обследване на пътната настилка. Заключението е
подробно и обосновано, не е оспорено от страните, при което и няма причина да
не бъде кредитирано. Ето защо, док. сила на акта за начет е частично оборена,
док. се установява фактическа липса на 20 тона, а не описаните 148 тона павета.
Имуществената отговорност на ответника следва да бъде
ангажирана, но ограничена до така установения реален размер на вредата. По
цената за тон павета не е имало спор – установява се, че е в размер на 110 лв. Констатациите
в акта са доказани до размер на сумата от 2200 лева – представляваща стойността
на реалните вреди от липси на имущество за Общината. В частта относно
фактическата липса на 20 тона приети от ответника, но неналични в Общината павета,
констатациите в акта не са опровергани, всъщност напротив – потвърждават се от
заключението на експерта. За разликата обаче – удостовереното в акта е
неправилно и не съответства на действителното положение, при което ответникът
успешно /частично/ оборва чрез пълно доказване доказателствената му стойност.
Искът е основателен до размер от 2200 лева, като за разликата следва да бъде
отхвърлен.
Сумата за главница следва да се установи за дължима ведно със
законната лихва от причиняването на вредата - 23.07.2015 г. /деня, следващ
този, в който е удостоверено актуването на извършен демонтаж и превоз на
паважна настилка, съгл. протокол обр. 19 от 22.07.2015 г./ до възстановяване на
вредата, съгл. чл. 26 ЗДФИ.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 325,60
лева – ДТ и 1020 лв. – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. По съразмерност
се дължат 44 лв. – ДТ и 137,84 лв. – адв. хонорар.
Следва да се
присъдят и разноските за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в
размер на 325,60 лева – ДТ и 740 лева – платено адв. възнаграждение. По
съразмерност се дължат общо 144 лева.
Ответникът
също претендира разноски, представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени
такива от: 200 лева – депозит СТЕ и 300 лева – платен адв. хонорар. По
съразмерност се дължат 432,43 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Б.К.В.,
ЕГН ********** ***, ЕИК ********* сумата от 2200 лева /две хиляди и двеста лева/ - главница, представляваща вземане
за вреди от липси, установени с акт за начет № *** по реда на чл. 21, ал.1,
т.2, вр. с чл. 23, т. 1 ЗДФИ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.07.2015 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 16 280 лева, ведно със законната лихва от 23.07.2015 г. до плащането
върху тази разлика, за които е издадена Заповед по чл. 417 ГПК №
2191/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2929/2019 г. на ПРС, II гр.с.
ОСЪЖДА Б.К.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Община Кричим, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кричим, пл. „Обединение“ № 3 следните суми:
общо 181,84 лева /сто осемдесет и
един лева и осемдесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство и общо 144 лева /сто
четиридесет и четири лева/ - разноски по съразмерност за заповедното
производство по ч.гр.д. № 2929/2019 г. на ПРС, II гр.с.
ОСЪЖДА Община
Кричим, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, пл.
„Обединение“ № 3 да плати на Б.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
общо 432,43 лева /четиристотин тридесет и два лева и
четиридесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ