№ 176444
гр. София, 30.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20241110159875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 317978/09.10.2024г. на СРС, заявителят „**********“ АД е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу М. В. И. за суми, сочени като дължими
във връзка с Договор за потребителски кредит № 69351/04.12.2018г.
С разпореждане № 158389/31.10.2024г. съдът е дал указания за представяне на
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на
договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 25.11.2024г.
Депозирана е Молба, вх. № 382081/27.11.2024г. на СРС, с което заявителят чрез адв.
К. е описал механизма, по който се сключва договора и етапите на същия. Твърди, че на
посочен от длъжницата електронен адрес са изпратени и-мейли, като последващите действия
от нейна страна потвърждавали получаването им и даването на съгласие. Допълнително
доказателство за това било, че сумата била преведена на заемателката.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи,
то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът
може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по
договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал
съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.
Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството
в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с
електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по
някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е
практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І
ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение
№ 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по
ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. №
6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и др.
1
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 317978/09.10.2024г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2