Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 28.07.2023г.
Административен съд – Кърджали, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело №473/ 2022г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.5 от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на
територията ( ЗУТ).
Образувано е по жалба на Ф.Р.Б. от ***, като
се иска прогласяване нищожност на Разрешение за строеж № 28/ 05.08.1991 г. на
община Кирково, издадено на основание чл.197 от ЗТСУ (отм.) на името на Ю.М.Д..
В жалбата се твърди, че Р.Б. е заинтересовано
лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ или чл.147, ал.1 от АПК, във връзка
с чл.56, ал.3 от ЗУТ. Пояснява се, че се посочват разпоредбите, очертаващи
кръга на заинтересованите лица, както за книжа, издавани за строежи, така и за
документи, необходими за преместваемите обекти, тъй
като основанието за съставяне на процесното РС/91
(чл. 197 ЗТСУ) не касае обекти, притежаващи характеристиките по § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Изразява се становище, че независимо дали обжалваният ИАА носи
характеристиките на разрешение за строеж или на разрешение за поставяне по
сегашния действащ строителен закон, жалбоподателят, като собственик на имота,
разполага с правата да го оспори. Посочва се също, че жалбоподателят е
собственик на ПИ *** от 2019 г., а не от 1991 г., когато е издадено процесното РС. За да обоснове активната процесуална
легитимация да поиска прогласяване нищожност на РС се позовава на ТР №
3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, съгласно което при оспорване
на административни актове с искане за обявяване на нищожност наличието на
правен интерес за оспорващия се преценява към момента на подаване на жалбата, а
не към момента на издаване на оспорения административен акт.
В жалбата са изложени следните подробни
доводи за нищожност на РС № 28/ 05.08.1991 г.:
1.Според практиката на ВАС (Решение №
410/15.01.2007 г. по адм.д. № 9664/2006 г. на ВАС, II
о., Решение № 3672/01.07.1999 г. по адм.д. №
3176/1999 г. на ВАС, II о.) по приложението на чл.197 от ЗТСУ (отм.), по този
ред могат да се издават разрешения за поставяне единствено на преместваеми обекти, които не представляват строеж. В
настоящия случай, видно от проект към процесното РС,
със същото се разрешава да бъде извършена „пристройка“ със ЗП от 24 кв.м., към
съществуващ от по-рано павилион със ЗП от 18 кв. м, поставен на основание
Разрешение № 5 от 1989 г. Специфичното тук е, че проектът от 1991 г. предвижда
стените на пристройката да са с дебелина 25 см., каквото е монолитното
строителство. Отделно в рамките на пристройката се изгражда склад и тоалетна.
Тоест РС/91 е разрешило изграждането на строеж, изрично предвиден като такъв в
проекта от 1991 г. Оттук се прави извод, че РС/91 е издадено на негодно правно
основание, каквото за пристройката е редът по чл. 197 от ЗТСУ (отм.).
2.Съгласно чл. 46 от ЗНА правните норми
следва да се тълкуват и прилагат според точния им смисъл. Видно от разпоредбата
на чл. 197, ал. 1 от ЗТСУ (отм., в относимата й към
1991 г. редакция), тя се прилага единствено за „Части от тротоари и улични
платна и свободни обществени места". В почти всички Наредби на общинските
съвети от цялата страна като „обществени места" се визират: уличните
платна, площади, пешеходни алеи, паркове,квартални градинки, спирки на градския
транспорт, речни корита, части от тротоари и др. подобни, които не са
определени, като "прилежащи части". В случая е издадено разрешение по
чл. 197 от ЗТСУ за разполагане на обект в терен, който не представлява
обществено място, а нива, съответно овощна градина, частна собственост. Това е
видно от Писмо изх. № 127/27.06.1991 г. на Директора на СОУ „***“ до Комисията
по ТСУ към ОбнС Кирково и заверената декларация на Ю.
Ф. от кмета ***, община *** М. Б. с peг.
№26/03.12.1992 г., който декларира, че е дал съгласие в собствената му нива Ю.Д.
да разположи павилион. Тоест чл. 197 от ЗТСУ е негодно основание за разполагане
на процесния павилион в частна земя, която не носи
характеристиките на обществено място.
3.От Декларация на Ю. Ф., писмо от юни 1991
г. на Директора на СОУ „***“, *** и от пълна история за имот *** от регистъра
на Земеделските земи и гори е видно, че към 1991 г. теренът е земеделска земя.
В случая РС/91 разрешава строеж по реда за преместваеми
обекти в имот, който не е за обществено ползване, и който строеж дори не е
съответен на предназначението на терена, който е със земеделски статут. Така е
нарушен и чл.108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.) в актуалната към 1991 г. редакция на
ДВ, бр. 48 от 1985 г. Обекти за обществено обслужване в земеделска земя са били
недопустими. В тях е можело да се изграждат само едноетажни постройки за
сезонно ползване със ЗП от 35кв. м. (пристройката е предвидена като 24 кв. м.
към павилион от 1989 г. със ЗП от 18 кв. м., т.е. със ЗП от 42 кв. м.), които
служат за преобличане на селскостопанските работници и съхраняване на
селскостопанския инвентар и продукция на отделите стопани.
4. РС/91 е подписано от неизвестно лице със
запетая пред фабрично изписаното върху използваната бланка. Липсва име и
длъжност на подписалия PC. Заявява се, че се оспорва материалната компетентност
на лицето, подписало акта и се твърди, че подписът изхожда от некомпетентно
лице.
Искането е да се прогласи нищожността на
Разрешение за строеж № 28/05.08.1991 г. на Община Кирково, издадено на
основание чл. 197 от ЗТСУ на името на Ю.М.Д. за пристрояване на павилион със ЗП
от 18 кв. м., която пристройка е с размери 3 м. на 8 м., със ЗП от 24 кв. м., находящ се в ПИ *** и по КККР на ***, ***, стар номер ***.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник, който претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – главен архитект на община
Кирково, не се явява и не се представлява.
Заинтересованите страни – Ю.М.Д. и В.Р.Д., не
се явяват и не се представляват.
АС – Кърджали приема, че жалбата, с която се
иска обявяване нищожност на РС № 28/05.08.1991 г., е допустима. Това е така,
защото жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ ***, идентичен с имот
№ ***, в който е разположена пристройката по издаденото РС. Предвид ТР №
3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, съгласно което при оспорване
на административни актове с искане за обявяване на нищожност наличието на
правен интерес за оспорващия се преценява към момента на подаване на жалбата, а
не към момента на издаване на оспорения административен акт, жалбоподателят има
правен интерес да иска прогласяване нищожността на РС № 28/05.08.1991 г.
След проверка на събраните по
делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
С РС № 28/05.08.1991 г. (л.28 д.)
на началник управление (отдел, служба“ в общински народен съвет), ***, на основание
чл.197 от ЗТСУ (отм.) е разрешено на Ю.М.Д. да построи пристройка към
съществуващ павилион в местността „***“ по плана на ***. В РС е отбелязано, че
то се издава на основание одобрените (съгласувани) проекти от А. С. – началник
отдел, по дадена строителна линия от В. Д. О.
По делото е прието, без оспорване
от страните, заключение на СТЕ. Според това заключение действащия
градоустройствен план на ***, към датата на издаване РС №5/ 1989 г. – за
павилион и РС №28/05.08.1991г. е кадастрално-регулационен план, одобрен със
Заповед №45 от 03.02.1983г. на Председателя на ОСН-Кърджали. Павилионът не е
нанесен на този план.
През 1991г. е приет нов
регулационен план на ***, одобрен със Заповед №626/26.08.1991г. на Председателя
на ОНС-Кърджали. Павилионът е нанесен на този план. Пристройката към него не е
нанесена. Павилионът е нанесен в имот с планоснимачен
№**. Според разписната книга към градоустройствените планове на *** той е извън
регулация, с предназначение двор на ТКЗС.
В периода 2019-2020г. е процедиран ПУП-план за застрояване на имота, одобрен със
Заповед №РД-10-332 от 24.07.2020г. на Кмета на Община Кирково, чиито
предвиждания са: устройствена зона смесена
централна-Ц, установено предназначение „за търговия, склад, обществено
обслужване и трафопост“, височина до 10м, плътност на застрояване 60%,
коефициент на интензивност на застрояване 1,2, минимална озеленена площ 30%,
застрояване - свободно. Ограничителните линии на застрояване са на разстояние
минимум 3 м. от страничните имотни граници, в това число и към улицата, а към
дъното на имота разстоянието е котирано 5м.
На въпрос в кой точно имот се
разполага пристройката, предвидена с Разрешение за строеж №28/25.08.1991 г.,
според предвижданията на виза от 26.06.1991г наОбщина
Кирково, издадена по реда на ЗТСУ, в заключението е посочено, че в Разрешение
за строеж №28/05.08.1991г. на Община Кирково, а също и във виза от 26.06.1991г.
на Община Кирково, няма данни за имота, в който се разполага пристройката, тъй
като и в двата документа не е описан номер на парцел или поземлен имот. Като
местоположение на пристройката в разрешението за строеж е записана местност „***“
по плана на ***.
На въпроса дали е
идентичен имотът, в който се
разполага пристройката по въпрос 1 с имот
*** и ПИ *** по КККР на ***, заключението на СТЕ
е, че след проверка в кадастралната карта – режим ортофото карта (2016-2019г.) имотът, в който се разполага
пристройката по въпрос 1 е ПИ
*** по КККР на *** - предходен ПИ с №***.
Съгласно заключението на СТЕ, Павилионът и пристройката към него
не са нанесени в кадастралната карта на землището на ***. Изградената
пристройка понастоящем попада в границите на ПИ ***.
Тъй
като ПИ ***, в който се намира пристройката е извън
регулация (извън строителните граници на *** и ***), за него няма действащ застроителен и регулационен план към датата на издаване на
Разрешение за строеж №28/05.08.1991г. Действащият кадастрален план е
Кадастрално-регулационен план на *** одобрен със Заповед №45 от 03.02.1983г. на
Председателя на ОНС-Кърджали.
Според разписната книга към него ПИ
№** е неурегулирана територия с предназначение двор извън регулация – незастроен,
собственост на ТКЗС, за застрояване за земеделски нужди. Към 1991 г. ПИ с №** е
собственост на ТКЗС според разписен лист от книгата за собствеността на ***.
Дебелината на ограждащите стени според проекта към Разрешение за
строеж №28/05.08.1991 г. е 25 см.
Проектната дебелина и строителната практика към 1991г. предполагат
монолитно строителство, като на място са изпълнени от тухлени зидове с дебелина
25см.
Проектът предвижда изграждането на санитарни помещения, които на
място са изпълнени в отклонение от проекта.
Тъй като не са налични други чертежи освен архитектурно
разпределение, не е възможно да се установи какви са били предвидените по
проект основи, като на място са реализирани стоманобетонови
основи.
По същите причини, липса на
конструктивни чертежи, не може да се установи проектното предвиждане за
покривната конструкция на пристройката, като на място между етажната
конструкция на пристройката е изпълнена от
стоманобетонна плоча.
Квадратурата на павилиона според
Разрешение за строеж №5/1989г. е 18м2. Квадратурата на пристройката по
Разрешение за строеж №28/199İr. e 24м2.
Общата квадратура на павилиона и пристройката е 42м2.
Според заключението на СТЕ строежът е основно застрояване - пета
категория съгласно чл.137, т.5, буква "а" от ЗУТ. Този извод е
обоснован по следния начин: От архитектурна гледна точка павилионът и
пристройката са функционално свързани, затова се възприемат като един обект.
Към днешна дата Павилионът е преместваем обект и като такъв не е строеж и няма категория
съгласно ЗУТ. Пристройката по същество е строеж, защото е трайно свързана с
терена посредством монолитен стоманобетонен фундамент. Обектът има второ ниво –
надстройка, което изключва възможността да бъде определен като допълващо
застрояване за обществено обслужване. В цялост обекта представлява строеж,
защото второто ниво – надстройка, обединява (лежи върху) павилиона и
пристройката. Обектът представлява двуетажна сграда със смесена конструкция. На
първи етаж се разполагат търговска зала (бивш павилион) и зала за консумация
свързани чрез портал, едно работно помещение с мивки, в северозападния ъгъл
Процесният строеж е
изпълнен в отклонение от издадените строителни разрешения, тъй като
РС№28/1991г. и проекта към него не предвиждат второ ниво и стълбището към него,
а санитарния възел е на друго място.
ПУП-План за застрояване и ПУП-План за регулация се изработват
върху актуална кадастрална основа, т.е. върху кадастралната карта за имота и
съседните му, съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗУТ. Обекта не е нанесен в кадастралната
карта, поради което не е елемент, не е нанесен, в действащите устройствени планове. Няма действащ План за регулация на ПИ
с идентификатор *** по КККР на ***, тъй като имота е извън регулация и съгласно
чл.59 от ЗУТ той не е задължително да се изработва. Одобрен е план за
застрояване на имота със Заповед №РД-10-332 от 24.07.2020г. на Кмета на Община
Кирково.
Процесният строеж
като единен строеж (павилион, пристройка и надстройка) не съответства на
действащия ПУП-ПЗ, защото той е основно застрояване и е разположен на уличната
регулация, а не на 3 м. от нея. Ако пристройката отговаряше на издаденото
РС№28/1991г. без отклонения при строителството, то тя би отговаряла като
местоположение по действащия ПУП-ПЗ.
Съгласно разписен лист от разписната книга на *** ПИ№ ** е с
предназначение двор - собственост на ТКЗС.
В
заключението ВЛ се е позовало на разпоредбата на чл. 197 от ЗТСУ, по който е
издадена визата за проектиране на пристройката, предвиждащ, че части от
тротоари и улични платна и свободни обществени места могат да се използуват за строителни площадки, за стоварване на
строителни и други материали, отпадъци, сгурия, изкопни маси, стоки, машини,
амбалаж и др., както и за разполагане на павилиони, будки, рекламни витрини,
сергии и др. във връзка с разносната търговия само с разрешение на съответните
служби при общините, след
съгласуване със службите по безопасността на движението при Министерството на
вътрешните работи. За прилагането на ЗТСУ се издава правилник утвърден от
Министерски съвет (чл.198, ЗТСУ). По ППЗТСУ към 1991г. павилион се определя
като временна постройка. В ППЗТСУ в чл.120, ал (4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1985
г.) се казва, че по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди,
главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да
разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Такива
постройки могат да се правят и в чужд-имот със съгласие на собственика, изразено
в писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за
предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от
организацията, която ги е ползвала, без да се заплашат. Никъде не се поставя
условие дали временните постройки се разполагат в имоти в или извън регулация.
Никъде не се поставя ограничение за етажност или площ
на строежа. С изменение от 1996г. в ППЗТСУ, чл.120 е създадена нова алинея 5, с
която павилионите се определят като преместваеми
обекти. През 1998г. е създаден чл. 120а, в който се уточнява, че за павилион -преместваем обект не
се издава разрешение за строеж, а
разрешение за поставяне. Следователно
към 1989г. и 1991 г. павилион и пристройката към него са временни строежи, за
които се издава разрешение за строеж. Съгласно чл.229 (нов-ДВ бр.2 от 1996),
ал.1, т.2 издадено разрешение за строеж може да се отменя само при
незаконосъобразност, когато при изпълнението на строежа са извършени незаконосъобразни
отклонения от одобрения проект. В обобщение заключението на СТЕ е, че процесния временен строеж, изпълнен в отклонение на
издаденото Разрешение за строеж отговаря на правилата и нормите действали към
момента на извършването му.
Обектът представлява строеж на
два етажа с предназначение - обществено обслужващ обект за хранене, основно
застрояване. Строежът е пристроен (стълбище и санитарен възел) и надстроен без
строителни книжа.
От представени от община Кирково писмо и
документи (л.123 д.) се установява, че длъжността *** отдел „***“ през месец
август 1991г. е заемана от лицето А. С. Ю.. За месец август 1991 г. не са
открити щатни разписания или други документи, от които да бъде предоставена
информация за служителите, които са работили в отдел „***“. В трудовото досие
на *** отдел „***“ не е открита заповед за предоставяне на правомощия на
длъжностно лице, което да издава разрешения за строеж. Открита е молба с вх. №***/***г.,
в която лицето посочва, че от месец декември 1990г. му е възложено да изпълнява
задълженията на ***, поради което моли да получи допълнително възнаграждение за
вътрешно съвместителство на двете длъжности. С допълнително споразумение №**/***г.
му е възложено изпълнението на длъжността *** съвместно с длъжността *** отдел
„***“.
Разпитан
е като свидетел и А.С.Х., който обяснява, че когато е отсъствал от работа е бил
заместван от С. Ч., понастоящем ***. Подписът върху обжалваното РС
№28/05.08.1991 г. е положен от К. Г., който към онзи момент работел като ***.
До 1990 година К. Г. работел като ***, а когато св. А.Х. постъпил на работа
през 1991 година, той бил началник, а К. Г. бил негов заместник.
При
така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата, с
която се иска да бъде обявена нищожност на
РС №28/05.08.1991 г., е основателна.
В действащото българско законодателство няма
легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е
форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента
на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са изброените
петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. В мотивите в ТР № 5/20.07.2010 г. на Общото събрание
на колегиите на ВАС е прието, че един административен акт е нищожен, когато е
засегнат от някакъв порок – от неспазване на изрично изисквани от закона
условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое
от нормативно установените изисквания за законност на административните актове –
изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Административно процесуалния кодекс не
съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. Компетентността е определената от държавата за съответния неин
орган публична управленска функция и предоставената му власт - правата и
задълженията, чрез която тази функция следва да се осъществява.
В тази връзка, на първо място, следва да се
прецени компетентността на органа, издал процесния
акт. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността
на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен, а в случая и
по време.
С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Режима на издаване на обжалвания административен акт
е регламентиран със специалния Закон за териториално и селищно устройство
(отм.); и Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство (отм.).
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), в
редакцията от изм. на ДВ от бр. 15 от 22.02.1991 г., Разрешение за строеж се издава на инвеститора
(учреждение, стопанска или обществена организация;
собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот). В ЗТСУ, към относимата редакция, липсва разпоредба, която да посочва
компетентния орган да издаде РС. Такава уредба се съдържа в ППЗТСУ (отм.).
В чл. 224 От ППЗТСУ (Обн.
- ДВ, бр. 62 от 1973 г.), (отм.) е било предвидено, че Строежи на държавата,
кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение,
издадено от органите на народните съвети.
Съгласно чл. 227, ал.1 (Изм. - ДВ,
бр. 37 от 1978 г., бр. 48
от1985г.) от ППЗТСУ (отм.), Разрешение за строеж се издава от началника на техническата служба на
общинския народен съвет, а
за София от началника на техническата
служба при районния народен съвет, съответно
при Столичния народен съвет.
В случая РС № 28/
05.08.1991 г. не
съдържа името на издателя си, за да бъдат проверени правомощията му да
упражнява компетентността на даден държавен орган. От свидетелските показания
на лицето, заемало длъжността *** в ОбНС – Кирково
през 1991 г., когато е издадено оспореното РС, се установява, че то е издадено
от К. Г.. Предвид писмо от община Кирково, че за поискания период не могат да
представят документи, от които да се установи щата на техническа служба в ОбНС – Кирково и разпоредбата на чл.165, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК АС – Кърджали приема, че със свидетелските показания се
установява, че заместник-началник ТСУ в ОбНС – Кирково към 1991 година е бил К. Г.. Тъй като в
чл.227, ал.1 от ЗТСУ (отм.) е предвидена компетентност за издаване на РС на
началник на техническата служба, то следва извод, че за да се упражни
законосъобразно това провомощие от
заместник-началника на техническата служба, то титуляра
следва да му е предоставил такива правомощия. Поради липсата на заповед от
началник отдел ТСУ в ОбНС – Кирково за предоставяне
на такива правомощия на заместник началника на същия отдел, съдът приема, че
оспореното РС е издадено от некомпетентен орган и е нищожно. Като следващ
аргумент за този извод са отново показанията на разпитания свидетел, заемал
длъжността „***“ в ОбНС – Кирково през 1991 г., че
когато е отсъствал е бил заместван от С. Ч., а не от лицето, за което свидетелят
обяснява, че е подписало оспореното РС.
Друг критерий за разграничаване на
нищожността и унищожаемостта на административните
актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност,
в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания
порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция /както при
липсата на компетентност/ водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени
всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния
акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай, че се
констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и
тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна
да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на
волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона.
Същата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма /нищожност или унищожаемост/ се определя от
степента на порока. В настоящият случай не е спазена изискуемата писмена форма,
с посочените в чл. 226, ал. 1 от ППЗТСУ, в редакцията от бр. 53 от 10.07.1987
г., фактически и правни основания за
издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, поради което е налице порок във формата.
Съществените нарушения на административно
производствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова
сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Неспазването на
компетентността е съществено процесуално нарушение, което винаги води до
незаконосъобразност на издадения административен акт и то до степен на
нищожност. Според правната теория нарушението на административно
производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе
върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В
случая не са налице доказателства за наличието на подобен порок.
Разрешението за строеж не е издадено по
писмено заявление на собственика или на упълномощено от него лице, подадено до
общинската техническа служба и не е придружено от документите по чл. 233 от
ППЗТСУ (отм.).
Административният акт е нищожен поради противоречие
с материалния закон тогава, когато разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от
предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност
води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при
която материалната незаконосъобразност води до толкова тежък порок.
Критерият за нищожност на административния
акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на
материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на
приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими
както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените
елементи или изисквания на същата норма.
Съгласно чл.197 от ЗТСУ (отм.), по този ред
могат да се издават разрешения за поставяне единствено на преместваеми
обекти, които не представляват строеж, В настоящия случай, видно от проект към процесното РС със същото се разрешава да бъде извършена
„пристройка“ със ЗП от 24 кв.м, към съществуващ от по-рано павилион със ЗП от
18 кв. м, поставен на основание Разрешение № 5 от 1989 г. Специфичното тук е,
че проектът от 1991 г. предвижда стените на пристройката да са с дебелина 25
см., каквото е монолитното строителство. Отделно в рамките на пристройката се
изгражда склад и тоалетна. Т.е. с оспореното разрешение за строеж се разрешава
извършването на строеж. От това следва, че РС е издадено на негодно правно
основание, каквото за пристройката е редът по чл. 197 от ЗТСУ (отм.).
Видно от разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от
ЗТСУ (отм., в относимата й към 1991 г. редакция), тя
се прилага единствено за „Части от тротоари и улични платна и свободни
обществени места". В случая е издадено разрешение по чл. 197 от ЗТСУ за
разполагане на обект в терен, който не представлява обществено място, а овощна
градина, съответно нива, която към дата на издаване на РС е била собственост на
ТКЗС. Тоест чл. 197 от ЗТСУ е негодно основание за разполагане на пристройка в
имот, който не носи характеристиките на обществено място.
Характеристиките на пристройката по РС № 28/
05.08.1991 г., и статута на земята върху, която е построена се потвърждават и
от заключението на СТЕ. Следва да се посочи, че заключението в частта,
съдържащо отговор на правни въпроси не се кредитира от съда. Също така,
констатациите от СТЕ в тази част не се отразяват на извода за нищожност на
обжалваното РС, като издадено от некомпетентен административен орган, при
особено съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Представеното заключение в тази част е относимо при
преценката за унищожаемост на РС.
От изложеното следва, че оспореното РС № 28/
05.08.1991 г. е нищожно, като следва да се обяви нищожността му.
При този изход на спора е
основателно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски в полза на
жалбоподателя Ф. Б.. Доказани са такива в размер на 10 лв. – внесена държавна
такса, 910 лв. – възнаграждение за вещо лице по приетата СТЕ и 1200 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение съгласно
ДПЗС с дата 14.12.2022 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК община Кирково следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Ф. Б. деловодни разноски в размер
на 2120 лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл.1-во от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Обявява нищожността на Разрешение за строеж № 28/ 05.08.1991
г., издадено от Общински народен съвет – Кирково, с което се разрешава на Ю.М.Д.
да извърши пристройка на съществуващ павилион в местността „***“.
Осъжда община Кирково да заплати на Ф.Р.Б. с ЕГН ********** и
адрес: *** деловодни разноски в размер на 2120 лв.
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от решението
да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: