Р Е Ш Е Н И Е
№262670/25.10.2021г.
Гр.Варна,25.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12 399 по описа на ВРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на дата
2.10.2020 г., с рег.вх.№ 270044 от ищцовото дружество „В. И. К. - В.- ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
В. В., чрез юрисконсулт П. В.против ответника М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***.Предявеният с исковата
молба иск е специален положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен в
рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на
чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно гр.дело № 7364/2020 год. по
описа на ВРС ХLІІ-ри състав, като исковата молба е приведена в съответствие с
изискванията за редовност по см. на чл. 128, т. 2 ГПК с представяне на
доказателства за доплатена държавна такса.
Отправеното до
съда искане е да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на потребител на * услуги,които се отчитат
по партида с абонатен номер *ДЪЛЖИ на „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК
* сума в размер от 837,23
лв. (осемстотин тридесет и седем лева и двадесет и три стотинки),
представляваща главница за ползвани
и неплатени * - услуги по партида с абонатен номер *, за периода от 17.12.2014 г. до 10.09.2018 г., за обект – имот, находящ се в *; сумата от 130,93 лв. (сто и тридесет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.10.2018 г. до 27.06.2020
г., /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.07.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
3246/6.7.2020г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 7364/2020 г., по описа на ВРС, 42 състав.Обективирано е
искането съдът да присъди в полза на ищцовата страна сторените от нея по
заповедното дело в качеството й на заявител съдебно -деловодни разноски в
размер на 25,00 лв. (двадесет и пет
лева), за заплатена държавна такса и 50,00
лв. (петдесет лева), за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП. Посочена е и банкова
сметка ***не.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на
следните фактически твърдения: В депозираната пред ВРС
искова молба ищцовото дружество релевира, че в качеството си на * оператор
съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставял * услуги на отв.М.М.А., ЕГН **********,***, който
в качеството си на потребител ги бил получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните от ответника * услуги на този адрес
се отчитали по партида с абонатен номер *,чийто титуляр бил ответникът.
Съгласно чл. 5, т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата страна, потребителите
били длъжни да заплащат ползваните * услуги в срок, което длъжникът в
заповедното производство и ответник в настоящото не бил направил. Посочено е
още, че съгласно чл.33, ал. 2 от ОУ, ответникът бил длъжен за заплаща сумите за
ползваните * услуги в 30-ет дневен срок, след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок потребителят на * услуги изпадал в забава.
Твърди се , че
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020
г. по искане на „*“ ООД било образувано ч.гр.д. № 7364/2020 по описа на ХLІІ-ри
състав на ВРС срещу М.А.. В полза на
кредитора (сега ищец) била издадена на 06.07.2020 г.Заповед № 3246 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжникас която РС Варна
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора (ищец в исковото производство)
описаните по-горе и в петитума на иска парични вземания ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и
до окончателното изплащане на вземането –т.е. дължими суми за ползвани *услуги,
които били неплатени от отв. М. А. в качеството му на потребител на *услуги,
отчитани по партида с абонатен номер *. Присъдени били и разноските
сторени от *ООД в хода на заповедното дело. Сочи се още, че на 2.9.2020
г.заявителят бил уведомен, че на основание чл. 415,ал.1, т.2 ГПК може да
предяви иск за установяване на вземането си. Претендираните от ищцовата страна
суми за главници и лихви, сочи ищцовото дружество, че са по фактура №
********** от 11.09.2018 г. както следва: главница 837, 23 лв. дължима за
периода от 17.12.2014 г. до 10.09.2018 г., и обезщетение за забава за тази
главница в размер на 130,93 лв. дължимо за периода от 11.10.2018 г. до 27.06.2020 г.
Претендираната сума за главница за абонатен номер *представлявала цена на
реално доставени и отчетени * услуги за имота в *. В подкрепа на твърденията си, с исковата молба ищцовата страна е направила е
доказателствени искания.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът М.А., чрез адвокат С.Д. *** /надлежно назначен в качество на
особен представител на ответника/ е изразил следното писмено становище : 1.Особеният
процесуален представител на ответника счита, че предявената искова молба е
нередовна, а претенцията допустима, но неоснователна. Исковата молба
според адв.Ст.Д. следва да бъде оставена без движение. В нея не били изложени
твърдения от фактическа страна, защо периодът на процесната фактура, който е от
17.12.2014г. до 10.09.2018г., бил определен в нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 2
от Общите условия на ищцовото дружество. В цитираната разпоредба било посочено,
че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не
по-дълъг от 3 месеца за потребители ползващи * услуги за питейно-битови нужди.
В исковата молба било посочено единствено, че количествата са за реално
доставени и отчетени * услуги, но липсата на фактически твърдения защо не бил
извършван редовен отчет, според адв.Д. преграждал възможността на процесуалния
представител на ответната страна за адекватна защита, доколкото същият нямал
контакт с М.М.А.. По този начин се ограничавало правото на ответника да наведе
правнорелевантни възражения в срока за отговор на искова молба касаещи
конкретната фактическа обстановка. Ето
защо, моли особеният представител на ответника адв.Ст.Д., ВРС да остави
производството по делото без движение и да даде указания на ищцовата страна да
отстрани нередовности в исковата си молба, като наведе фактически твърдения,
защо периодът на процесната фактура е от 17.12.2014г. до 10.09.2018г. и каква е
причината, за да не бъде извършван редовен отчет.
2. На второ
място особеният представител на ответника е застъпил становището за неоснователност
на иска, като е навел следните съображения:
Оспорва претендираните от ищцовото дружество
количества вода и * услуги обективирани във фактура №1 *********/11.09.2018г. на стойност
873,32 лв. да са доставени и потребени
от М.М.А. на процесния обект на потребление. Счита, че такъв обем определен с исковата молба не е доставян до потребителя,
а въпросните стойности не са установени от средство за търговско измерване и не
отговарят показанията му.
Оспорва за
периода от 01.07.2016г. до 01.05.2017г. да са потребени от М.А. * услуги в
размер на 197 куб. м. за вода, канал и пречистване.
Оспорва за
периода от 01.05.2017г. до 01.01.2018г. да са потребени от М.А. * услуги в
размер на 55,902 куб. м. за вода, канал и пречистване.
Оспорва за
периода от 01.01.2018г. - 10.09.2018г. да са потребени от М.А. * услуги в
размер на 57,500 куб. м. за вода, канал и пречистване.
Оспорва цените
на * услугите за всеки един от подпериодите на фактурата, които са три
съответно от 01.07.2016г. до 01.05.2017г., от 01.05.2017г. до 01.01.2018г. и от
01.01.2018г. - 10.09.2018г., да са определени правилно и да са съобразени с
решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, с които се определят
цените на водоснабдителните и канализационни услуги досежно всеки един от
цитираните периоди.
Счита, че в обекта не е извършван редовен отчет
съобразно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Общите условия като
причината за това не е виновно неизпълнение на задължения на ответника, а на
ищцовото дружество.
Както вече
особеният представител е посочил в т.1 от отговора на исковата молба, съгласно
цитираната разпоредба показанията на водомерите се отчитали с точност до 1 куб.
м. за период не по-дълъг от 3 месеца - за потребители ползващи * услуги за
питейно-битови нужди. В случай като настоящия, когато * операторът не изпълнявал задълженията си по извършване на редовен отчет
съгласно чл.7, т.6 от ОУ, не бил отчитал показанията на процесния водомер с
години и за периода на фактурата имало промяна на цените на * услугите, то
това неизпълнение имало за последствие невъзможността да се докаже, че за всеки
един от ценовите периоди, било консумирано точно такова количество * услуги,
каквито са посочени в подпериодите на процесната фактура.По този начин,обобщава
адв. Ст. Д., че претенцията за реално
доставени и отчетени * услуги ставала неоснователна. Това било така, защото
в този случай дружеството следвало да докаже, за всеки един от ценовите периоди
е консумирано точно такова количество * услуги, каквито били посочени в
подпериодите на процесната фактура,това обаче при нередовно извършван отчет
било невъзможно. Дори и в случаите, когато началният и краен момент на
консумация били изяснени, доказани и удостоверени с подпис на потребителя
съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия, то при неяснота дали
тези количества били консумирани в първия подпериод с най-ниска цена на
услугите, или в третият подпериод, когато била най-висока, следвало да се приложи
най-ниската цена за целия период на фактурата, защото неизвършването на редовен отчет било по вина на * оператора, възразява
още адв.Ст.Д..
Наред с
гореизложеното особеният представител на ответника е оспорил да са спазени клаузите на чл.23, ал.4, ал.5, ал.6 от ОУ, чл.24,
ал.4 от ОУ и чл.49 от ОУ; оспорва и
показанията отнасящи се до процесната фактура, които са обективирани в
отчет (карнетен лист) да са удостоверени
с подпис на М.А., негов представител,
друг свидетел, поради което счита, че същите са неверни и не отговаряли на реалните показания на процесния водомер.
На последно
място, въпреки неизяснената фактическа обстановка, особеният представил е
направил и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията обективирани в процесната
фактура, доколкото същите обхващали период на консумация от 17.12.2014г. до 10.09.2018г. Съгласно чл. 111, б.„в“ от ЗЗД с тригодишна давност се считали за погасени всички
периодични задължения. Налице било ТР №3/2011 год. от Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, с което била дадена квалификация на
понятието „периодични плащания“ като изрично като такива били посочени
вземанията на водоснабдителните дружества по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД,
каквито безспорно се явявали претендираните от ищцовата страна. В цитираното
решение се изтъквало, че „вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги били за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпвал през предварително
определени интервали от време, а размерите им били изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С
оглед на гореизложеното, особеният представител на ответника моли ВРС да остави
производството по делото „без движение“, да даде указания на ищцовата страна да
отстрани нередовности в исковата си молба, като наведе фактически твърдения,
защо периодът на процесната фактура е от 17.12.2014г. до 10.09.2018г. и каква е
причината, за да не бъде извършван редовен отчет, както и да отхвърли
претенцията като неоснователна и недоказана.
В проведеното по делото открито заседание ищцовото дружество представлявано
от юрисконсулт Пл.В.изразява становище за основателност и доказаност на иска, позовавайки
се изложените доводи в исковата молба, като желае исковете да бъдат уважени
ведно с присъждане на разноските по делото .
В същото съдебно
заседание ответникът , представляван от надлежно назначения му особен представител
адвокат от АК Варна Ст.Д. желае съда да отхвърли предявените искове,препращайки
към доводите изложени в отговора на искова молба ведно с присъждане на
разноските сторени от ответницата съгласно представения списък по чл. 80 ГПК .
Допълнителни правни доводи адв.Д. е развил в рамките на
предоставения му от съда срок , като е депозирал писмени бележки на дата 29.09.2021 г.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приобщеното към
настоящото исково производство частно
гражданско дело № 7364/ 2020 г.по описа на Варненски районен
съд, ХLII –ри състав,
на дата 2.07.2020 год. ищцовото
дружество „Водоснабдяване и канализация Варна „ - ООД е било депозирало пред РС
Варна заявление по чл.410 ГПК против длъжника в заповедното производство (ответник
в исковото ) М.М.А.. От цитираното вече заявление (листи 2,3,4 от ч.гр.д.) е видно,
че в т. 9 заявителят е сезирал ВРС с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 837,23 лева главница и 130,93 лева лихва за забава върху
главницата за ползвани и неплатени * услуги по партида с абонатен номер *по
фактура за периода 17.12.2014 г.-10.09.2018г./ за главницата/ и от 11.10.2018 –
27.6.2020 г./ за обезщетението за забава / за обект – имот находящ се в * ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 2.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. Обективирано е било и искане от заявителя
и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.
От писмените доказателства находящи се на
листи 9 и 10 по частното дело се установява, че въз основа
на Разпореждане № 22895/6.7.2020 г.ВРС е издал Заповед № 3246/6.7.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираните парични
вземания и съдебно деловодни разноски / последните равни на сбора от 25 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение /.От листи
12 и следващи по заповедното дело е видно, че заповедта се счита връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК , че заповедния съд е дал указания на
заявителя за предявяване на специалния положителен установителен иск и че
заявителя е предявил в срок иска по чл.422 ГПК ,представяйки доказателства за
това и пред заповедния съд .
С оглед гореизложеното се обосновава
извода,че предявеният специален положителен установителен иск е заявен при
наличие на ясен правен интерес от избраната форма на искова защита и в рамките
на преклузивния срок, поради което е и процесуално допустим .
В рамките на исковото производство за
установяване и доказване на исковата си претенция ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщени по
надлежния ред към доказателствения материал по делото, а именно: представените
с исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: Общи условия за предоставяне на *услуги на
потребителите от *оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Варна;
Решение № Ц-9/28.01.2013 г. на ДКЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение №
Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с публикации във вестник; Решение №
БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение №
Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; пълномощно;
справка за недобора на частен абонат за периода от 11.09.2018 г. до 11.09.2018
г., за абонатен № *.
С
Определение № 265106/8.7.2021 г. съдът
допълнително е приел по делото като писмено доказателство представената от
ищцовата страна справка № 582708/26.05.2021 г. чрез отдалечен достъп по данни
за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба
по вписванията – Варна от 01.01.1993 г. до 26.05.2021 г. по персонална партида
№ *, а неотносимите доказателства ангажирани от *ВАРНА
ООД са били прикачени към корица.
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно
заседание съдът е приел представената и
от особения представител на ответника Справка № 1151979/ 24.09.2021 г. чрез отдалечен достъп
по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания
в Служба по вписванията – Варна от 01.01.1993 г. до 24.09.2021 г. по персонална
партида № 380417 от 21.07.2009 г.
С
Определение № 265259/22.07.2021г. / л. 98/ съдът е открил производство по
оспорване на истинността на документи Констативен протокол № 98/ 10.09.2018 г. и Талон за пломбиране на
водомери 069067/ 1.3.2021 г. представени в оригинал с молба от 20.07.2021 г. на
основание чл. 193,ал.2 ГПК , като е била назначена съдебна почеркова експертиза
за установяване на автентичността на оспорените от ответника подписи на лицата Г.Д.,
Е. Л. и Д. С.. След изпълнение на задължението на ищцовата страна за внасяне на
депозит за провеждане на съдебната почеркова експертиза, в.л. Е.А. е депозирало
заключението си. От приобщеното по делото на листи 129 -139 заключение
несъмнено се установява, че оспорването по чл.193 ГПК е неуспешно , т.к.
подписите на лицата сочени като техни автори са автентични .
Отделно
от горното по делото е проведена и Съдебно счетоводна експертиза, възложена на
вещото лице Д.П.. От заключението по ССчЕ на в.л.П. / листи 145- 147/ се
установява по същество на спора , че абоната М.А., за адреса на потребление на *услуги
– * има непогасени парични задължения по издадена от *Варна ООД фактура № **********
с дата 11.9.2018 г. за сумата от
837,23 лева главница за периода от 17.12.2014 г. до 10.09.2018г. по партида с
абонатен номер *, водомер номер * .
Видно
от Справка 1 към ССчЕ за периода от
22.02.2018г. до 26.10.2020 г. вещото
лице е пресметнато дължимия се сбор от лихви за забава върху главницата,
равняващи се на сумата от 143,48 лв.
На
второ място от ССчЕ се изяснява още , че към датата на експертизата 16.09.2021
г. отчитаните * услуги по абонатен номер *, с абонат Д. С. ,за водомер *, с
пломба 1* , считано от дата 10.09.2021 г. се водят на името на новия абонат Д.С..
В
последното по делото открито съдебно заседание са събрани и гласни
доказателства в полза на ищцовата страна чрез показанията на двама свидетели
.Свидетелят Г.Р. , е потвърдил пред съда, че ръкописната част и подписа върху талон за пломбиране на водомери
изготвен на дата 1.3.2021 г. е негов , а свидетелката З. Ч.,работеща като инкасатор при ищцовото
дружество е обяснила , че от 2017 г.до сега никога не се е свързала с М. А. ,
не е влизала в жилището ,от съседи получавала информация,че не го били виждали
на адреса ,оставяла съобщения 4 дни преди отчета , а имота се обитавал от 2018
г. от наемателя на новия собственик .
При
така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният
по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото
дружество „ * – Варна „ ООД против ответника М.А. и с него ищцовата страна цели
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за
главница, мораторна лихва, законна лихва ,за които заповедния съд е издал
Заповедта по чл.410 ГПК ,невръчена лично на длъжника , а при условията на чл.
47, ал.5 ГПК , респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим, т.к.
е предявен от заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките
на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на
спора.
Видно
и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен, е разпределил
тежестта на доказване между страните .Съгласно общото правило на разпределение
на тежестта на доказване , визирано в нормата на чл.154 ГПК, съдът е обявил на
страните, че всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които
основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи
положителни за себе си права .
По предявения
специален положителен установителен иск съдът е възложил в тежест на ищеца по делото е да
установи и докаже, че между * –Варна ООД и ответника М.М.А. е имало валиден договор за ползване на * услуги
за посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението по което е
извършено пълно и точно от * - Варна ООД за релевантния за спора исков период,
както и че във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника и че е спазен срока за
предявяване на иска с правно осн. чл.422,ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест
на ищцовата страна е било да установи и докаже, че в качеството си на доставчик
на * услуги е изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на
потребление на ответника незаплатените от последния количества потребена вода,
респективно услуги. В тежест на ищеца е възложено да установи и докаже, че е
заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл.410 ГП, да
установи и докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата
молба размери и основани, да
установи и докаже, че е доставила точно количествата вода описани и в справката
за недобора и петитума на иска както и че е изпълнявала в исковия период от
време собствените си ОУ. В тежест на ищеца е било възложено още да установи и докаже, че ответникът е изпаднал
в забава и че е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и
инициирано производството по чл.410 ГПК.
В тежест на ответната страна в случай, че ищецът
докаже горните факти и обстоятелства ,съдът е възложил да установи и докаже (и
то едва ако ищецът установи и докаже основанието на иска си) че е заплатил
претендираните суми при настъпване на падежите. В тежест на отв.А. съдът е
възложил и да установи правопогасяващи
или правоизключващи възражения, като за целта се позове на положителни факти и
обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.
При
така разпределената тежест на доказване, за да се произнесе по същество на
спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общите
условия на договорите за предоставяне на * услуги на потребителите на „* -” ЕООД,
са одобрени решение ОУ -09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР.
Последните са и приобщени по делото на
листи от 4-ти до 9 –ти вкл., поради което и на основание чл. 11, ал. 7
от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила. Факт е че към
исковата молба на л. 21 –ви е приложена справка за недобора за абонат № *М.М.А. .В справката за недобора е вписана
една фактура а именно процесната, издадена на дата 11.09.2018 г. за главницата
от 837,23 лв. и изчислена лихва от 130,93 лв. за периода от 17.12.2014-
10.09.18 г.
От
прочита на същата справка за недобора се констатира, че старите показания на
водомера са „250“ а новите „561“, респ. налага се логичния извод, че за
разликата е издадена фактурата за главницата от 837,23 лв.
При
наличните писмени доказателства по делото ,а
именно справката за неодобора , протоколите за смяна на водомер , за
неосигурен достъп ,вкл.и гласните показания на допуснатите в полза на *ВАРНА
ООД свидетели се извежда извод, че ответника е бил абонат на ищцовото дружество
.
Спорът
по делото е дали ответника за целия исков период е бил абонат на *Варна, на адреса
на потребление доставени ли са били *услуги които отв.М.А. да е потребил и
чието плащане да дължи, а и изтекла ли е давността по чл.111 б. „ в „ ЗЗД .
Исковият период за който „*Варна“ ООД твърди,
че ответникът като абонат на ищеца е ползвал, но не заплатил главници и лихви
за потербени *услуги е от 17.12.2014 –
10.09.2018 г. за главницата от 11.10.2018 г. до 27.06.2020 г., като се
претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК .
Безспорно
е установено че заявлението по чл.410 ГПК е подадено във ВРС на дата 02.07.2020 г. Съгласно трайната съдебна
практика задълженията на потребителите към *операторите за заплащане на цената
на доставените йм *услуги са периодични такива и за тях е приложим тригодишния
давностен срок по чл.111 б. „в „ ЗЗД. Т.е. за периода до 17.12.2017 г. всички претендирани парични вземания както за
главници, така и за лихви са погасени по давност.Възражение за погасяване на вземанията
по давност ответникът е направил още в срока по чл.131 ГПК и е поддържал в
исковото производство.Възражението на отв.А. се оказва и основателно и
доказано, за претенциите на * Варна ООД до
дата 17.12.2017 г.
Справката на АВ СВ Варна, приложена по
делото в последното открито съдебно заседание от адв.Д. съдържа достатъчно
подробна информация от която се установя по същество следното :
На дата 21.08.2007 г. отв.А. заедно с
лицето В.П. В.са закупили процесния имот посредством правна сделка покупко –
продажба, вписана в АВ СВ Варна / л.152 от делото /,а на 21.07.2009 г.
ответника е закупил останалата една втора ид.ч. от имота от съсобственика В. В.,
т.е. считано от 21.7.2009 г. ответника е станал едноличен собственик на имота /
л.151/ . На дата 15.1.2016 г. отв. А. е продал имота си на И. И.и М.П. ,
като сделката покупко –продажба е била обективирана в нотариален акт и
вписана в АВСВ Варна / л.
150/.Установено е по делото от отразеното в Справката на АВ СВ Варна / л 149/,
че на дата 26.07.2018 г. Д. И.С. по ИД № 20188950400174 на ЧСИ Л.С.е придобила
същия недвижим имот, чрез постановление за възлагане .
Или само на база писмените
доказателства, в частност справката на АВ СВ Варна се налага единствения извод
от фактическа а и правна страна, е в качеството на съсобственик , в последствие
и на едноличен собственик на водоснабдения имот ответникът А. в периода от дата
21.08.2007 г. до дата 15.1.2016 г. е имал качеството потребител на *услуги.Изгубвайки
това качество, ответникът не би могъл да потребява *услуги , т.к. от дата
15.1.2016 г. собственици на имота са били лицата Ив.И.и М. П. а от дата
26.7.2018 г. Д.С. .
Ето защо , след като само в периода
следващ датата 17.12.2017 г. процесните
вземания не се явяват погасени по давност по см. на чл.111 б. „ В „ ЗЗД ,съдът
следва да прецени каква част от вземанията евентуално се дължат и то ако ищецът
е установил и доказал, че е налице ликвидно и изискуемо парично вземане . РС
Варна ,счита че ако е съществувало непогасено парично задължение за периода от
17.12.2017 г. напред, то това задължение не следва да се търси от ответника а
от други лица , придобили имота в искови период – Ив.И.и М.П. за периода от 15.1.2016 г. до 26.7.2018 г. или Д.С. след
26.7.2018 г.
Т.е.едностранното
вписване на служебно начислени кубици вода, извършено от служител на ищеца и
едностранно съставяне на констативен протокол за нарушение по реда на чл.24 от
ОУ на * Варна също от служител на ищцовата страна, в присъствието на друг
служител на *Варна ООД, мотивират съда да приеме,че съставените от „* Варна“
ООД едностранно частни документи не доказват твърдяното нарушение по чл.24 от
ОУ от страна на потребителя А., респ. и съдът приема, че искът е останал
неоснователен и недоказан. На второ място съдът не може да игнорира факта, че
дори и на база ССчЕ не може да се констатира какви точно служебно количества вода са били начислявани на
абоната за исковия период,а и няма
доказателства затова *операторът и ищец да е изпълнил задълженията му вменени в
чл. 33 от собствените му общи
условия, за да може съдът да съпостави евентуално допълнителни писмени
доказателства със събраните. Съгласно чл.33 от ОУ на *, „*ВАРНА „ООД следва да
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и или служебно начисляване
на количества.
При така изложеното
по-горе, ВРС счита,че макар и със ССчЕ да е доказан размера на дължимите
главници и лихви при липса на доказателства за това ответникът А. лично и /или чрез
друго лице да е ползвал доставени *услуги
за процесния обект на потребление на *услуги и за точно исковия период, исковата
претенция е оставала изцяло недоказана по основание, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изложеното по-горе
съдът приема, че предявените искове са останали неоснователни и недоказани
поради което ги отхвърля изцяло.
При този изход на спора
съдът не се спира на въпроса за разноските по заповедното производство, а се
произнася само по искането с което е сезиран от ответника , а именно за
издаване на РКО в полза на адв.Д.. Независимо ,че искането е било сторено след
приключване на съдебното дирене, съдът отчита факта ,че присъждането на
адвокатско възнаграждение в полза на особения представител при условията на чл.
47, ал.6 ГПК е винаги дължимо .Ето защо и РС Варна разпорежда издаване на РКО в
полза на адв.Д. в размера на внесения за целта депозит от *Варна от 300,00 лв.
/ депозит внесен на дата 17.12.2020 г. видно от л. 49 –ти от делото / .
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените в
условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни
установителни искове от ищцовото дружество „В. И. К. - В.- ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В.,
чрез юрисконсулт П. В.ПРОТИВ ответника М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на потребител
на * услуги,които се отчитат по партида с абонатен номер *, с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът М.М.А., ЕГН **********,ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК * сума в размер от 837,23 лв. (осемстотин тридесет и
седем лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени * - услуги по партида с абонатен
номер *, за периода от 17.12.2014 г.
до 10.09.2018 г., за обект – имот,
находящ се в *; сумата от 130,93 лв. (сто и тридесет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.10.2018 г. до 27.06.2020
г., /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.07.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
3246/6.7.2020г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 7364/2020 г., по описа на ВРС, 42 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РАЗПОРЕЖДА ИЗДАВАНЕ на
РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на адвокат С.С.Д. *** , вписан под номер * в
Националния регистър за правна помощ ЗА СУМАТА от общо 300,00 лева (триста
лева) –представляваща възнаграждение (в размер на
внесения от ищцовата страна депозит) за осъщественото от адвокат Д. процесуално
представителство на отв.М.А. по реда на чл. 47, ал.6 ГПК по настоящото
исково производство, пред първа инстанция .
Разпореждането за издаване на РКО
не подлежи на обжалване .
След издаване на РКО адв.Д. да се уведоми .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: