№ 405
гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102127 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу „О. б. б.“ АД, с
която се иска осъждането на ответника да изплати на ищеца сумата от 1 350.00 лева,
представляваща получено от последния допълнително възнаграждение за м. май 2022
г., на основание Решение № 338 на МС от 2021 г. за осигуряване на условия за
продължаване заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на
персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне
на ваксини срещу COVID-19, която сума неоснователна е задържана от ответника по
банкова сметка с IBAN BG ***.
Ищецът твърди, че има разкрита банкова сметка при ответника, вземанията по
която са запорирани, считано от 13.12.2021 г. във връзка с изп. дело № 581/2021 г. на
ЧСИ И. Ц.. Заявява, че на 23.6.2022 г. по сметката му е постъпила сумата от 1 350.00
лева, представляваща допълнително възнаграждение за м. май 2022 г., на основание
Решение № 338 на МС от 2021 г. за осигуряване на условия за продължаване
заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с
дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу
COVID-19. Сочи, че ответникът неоснователно задържа въпросната сума, като не му
позволява да я тегли нито от АТМ устройство, нито на каса в някой от клоновете на
банката, въпреки, че същата представлява несеквестируем доход.
Ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че върху
сметката на ищеца е наложен запор по изп. дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Ц., поради
което банката, като трето лице, има качеството пазач по отношение на сумите по тази
1
сметка. Сочи, че ищецът не е му представил, а и банката не е получавала указания от
съдебния изпълнител по отношение на сумата, предмет на исковата претенция, както и
че спазването на чл. 446 ГПК е отговорност на съдебния изпълнител, който е следвало
да даде задължителни указания във връзка с изпълнението по запора, което не е
сторено. Твърди, че по сметката не е постъпвала сума в претендирания размер, че
същата не е еднозначно определена, като отрича такава сума да е неправомерно
задържана. Заявява, че съдебният изпълнител не го е уведомил за постановеното
спиране на изпълнението, както и че длъжникът е можел да потърси защита срещу
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, обжалвайки същите.
С определение от 7.10.2023 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституирана ЧСИ И. Ц..
В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и моли за нейното уважаване, считайки че са налице предпоставките за това.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли
за отхвърляне на иска. Счита, че по делото не са събрани доказателства за това, че
ищецът е искал изплащане на процесната сума. В условията на евентуалност моли да
се приеме, че банката не е дала основание за завеждане на делото и не следва да понася
разноските по същото.
Процесуалният представител на третото лице-помагач изразява становище за
неоснователност на иска. Заявява, че по изпълнителното дело не са постъпвали
доказателства, установяващи категорично какъв е характерът на сумите, постъпващи
по банковата сметка на ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД от 25.11.20221 г. срещу ищеца и срещу още три
лица е образувано изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Б.. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху вземанията за трудово възнаграждение на М. Д. О. от „***“, като при определяне
размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по допълнителен
трудов договор в „***“, гр. З., както и доходът, получаван от „***“. С молбата е
отправено искане да бъде извършена и справка за банковите сметки на длъжниците и
върху същите да бъдат наложени запори.
В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от
ищеца банкови сметки, като със запорно съобщение от 8.12.2021 г. е наложен запор
върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „О. б. б.“ АД до общия размер на
2
сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В запорното съобщение
е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от
помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудово
възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата
сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.
На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със
същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от „***“ и
длъжникът е уведомен за наложения запор в „О. б. б.“ АД. Поканата е получена от
пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.
На същата дата – 8.12.2021 г. до „***“ е изпратено запорно съобщение, с което е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изрично е посочено, че
при определяне размера на удръжките следва да се има предвид получаваните от
длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със „***“, гр. З. и с
„***“, възлизащи на сумата от 647.25 лева.
С писмо вх. № 022641/16.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е уведомила съдебния
изпълнител, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът,
поради което сметките на М. Д. О. са блокирани; че няма претенции от други лица
върху същото вземане; че няма наложени запори по други изпълнителни листи; и че
дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.
С писмо вх. № 023088/23.12.2021 г. „***“ е уведомил съдебния изпълнител, че
признава за основателно вземането по изпълнителното дело, че върху същото няма
претенции от други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446 ГПК.
С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2
ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.
На същата дата – 10.2.2022 г. до „***“ е изпратено съобщение, с което третото
лице се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в съобщението е
посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника остава наложен,
но не следва да се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение следва да се
превежда на длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца на 11.2.2022
г. и изпратено на електронния адрес на „***“ на 14.2.2022 г.
На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът иска „О.
б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение,
получавано от „***“ и от Дом за стари хора, гр. З., в пълен размер. В изпълнение на
така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г. съдебният изпълнител е
уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение, получавано от ищеца от
„***“, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху постъпващите суми
от трудово правоотношение и същите следва да бъдат предоставяни на разпореждане
3
на длъжника.
На 4.3.2022 г. е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът уведомява съдебния
изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за трудово
възнаграждение от „***“ и от Дом за стари хора, гр. З., поради което и доколкото
делото е спряно удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат възстановени. На
молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която сумите следва да
бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от 4.3.2022 г.
На 4.4.2022 г. е постъпила нова молба от М. Д. О., с която същият уведомява
съдебния изпълнител, че следва да му се възстанови сумата от 850.00 лева, тъй като
същата представлява възнаграждение за труд от „***“. Два дни по-късно – на 6.4.2022
г. посочената сума е възстановена на ищеца.
На 9.5.2022 г. е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител
се искат указания във връзка с постъпили по сметката на ищеца преводи с основание
„заплата“ и „COV.03.2022 г.“
На 21.7.2022 г. е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния
изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по сметката на
ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното писмо.
Междувременно, на 23.6.2022 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД от страна на
„***“ е преведена сумата от 1 350.00 с основание „COV 05.2022“.
По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение
изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и
постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.
С писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. „О. б. б.“ АД е посочила на съдебния
изпълнител, че по сметката на ищеца постъпват и суми с различно основание и
наредител от посочените в съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г. Посочено е, че банката
не разполага с информация, различна от посочената в преводното нареждане и в
частност с информация за характера на отношенията между получател и наредител,
като се искат се изрични указания как да се изпълнява запора по отношение на сумите,
които постъпват с основание „заплата“ и с наредител „***“ АД, както и по отношение
на сумите, които постъпват от „***“ с основание „cov.“.
В отговор на писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. на 16.9.2022 г. съдебният изпълнител
е посочил, че постъпващите суми с основание „заплата“ съставляват трудово
възнаграждение и би следвало да се оставят на разпореждане на титуляра, както и че
банката има съмнения, може да изиска допълнителни доказателства от длъжника.
Относно постъпващите суми с основание „cov.“ И наредител „***“ е посочено, че
същите най-вероятно са несеквестируеми, но за да е сигурна банката има право да
4
изиска нужните доказателства от титуляра.
По делото са изслушани показанията на св. С. Я., които не носят информация
относно предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
основателността на който следваше да бъде установено, че на 23.6.2022 г. по
разплащателната сметка на ищеца в „О. б. б.“ АД е постъпила сумата от 1 350.00 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за м. май 2022 г., на основание
Решение № 338 на МС от 2021 г. за осигуряване на условия за продължаване
заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с
дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу
COVID-19, както и че ответникът неоснователно задържа тази сума, с което е в
неизпълнение на задълженията си по договора.
Предвид събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като съображенията за
това са следните:
На първо място, съдът намира за безспорно установено, че на 23.6.2022 г. по
разплащателната сметка на ищеца в „О. б. б.“ АД е постъпила сумата от 1 350.00 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за м. май 2022 г., на основание
Решение № 338 на МС от 2021 г. за осигуряване на условия за продължаване
заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с
дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу
COVID-19. Въпросното обстоятелството се установява от представените от ищеца
извлечения от сметка с IBAN BG *** (л. 11, гръб и л. 61), разкрита и поддържана от
ответника. Съдът счита, че така постъпилата сума представлява допълнително
възнаграждение към основното трудово възнаграждение, получавано от ищеца от
„***“, гр. Велико Търново, поради което и с оглед постановеното спиране на
принудителното изпълнение по изп. дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Ц. и на основание
чл. 432, ал. 2 ГПК сумата е следвало да бъде предоставена на разположение на ищеца.
В тази връзка съдът не споделя становището на третото лице, че по изпълнителното
дело липсват доказателства, установяващи категорично какъв е характерът на сумите,
постъпващи по банковата сметка на ищеца, доколкото този характер се установява от
самото основание на преводите, макар същото да не е достатъчно прецизно, а както
вече беше посочено - извлеченията от сметката на ищеца са налични по делото. Освен
това, с писма от 9.5.2022 г. и от 21.7.2022 г. ответникът изрично е уведомил съдебния
изпълнител относно основанията, на които се извършват преводите и кои са
5
съответните наредители, включително е поискал указания следва ли постъпилите
средства да бъдат оставени на разположение на ищеца или да бъдат преведени в
изпълнение на запорното съобщение. Предвид недостатъчно прецизната формулировка
на основанията за преводите („COV“), ответникът с основание е поискал съдействие от
съдебния изпълнител относно преценката дали постъпилите средства на това
основание следва да бъдат оставени на разположение на ищеца, но отговорите на
последния на конкретно формулирания въпрос са уклончиви и на практика са
поставили ответника в положение да вземе решение по въпрос от компетентността
съдебния изпълнител.
Действително, по делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се
установява, че преди образуване на съдебното производство ищецът е отправил искане
– било до ответника, било до съдебния изпълнил, за освобождаване на процесната сума
и за предоставянето на същата на негово разположение. Ангажираните от ищеца
гласни доказателства нямат необходимата доказателствена стойност, тъй като са
твърде общи, а представените писмени такива, и то не конкретно за освобождаване на
процесната сума, са създадени от самия ищец и то далеч след образуване на делото.
Доколкото обаче, исковата молба, така или иначе, има характер на покана за
освобождаване на задържаната сума, съдът следва да съобрази обективираното в нея
искане и да разпореди изплащането й.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът принципно има право на сторените от
него разноски. Доколкото обаче, съдът приема, че с поведението си ответникът не е
станал причина за завеждане на делото, счита, че разноските по делото следва да
останат така, както са направени от страните. За да вземе това решение, съдът
съобразява горните мотиви относно липсата на искане за освобождаване на сумата от
страна на ищеца преди образуване на делото, както и липсата на дадени указания от
съдебния изпълнител относно изплащането на тази сума, включително до приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О. б. б.“ АД, ЕИК *** да изплати на М. Д. О., ЕГН **********
постъпилата на 23.6.2022 г. по сметката на последния с IBAN *** сума в размер от
1350.00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за м. май 2022 г.,
на основание Решение № 338 на МС от 2021 г. за осигуряване на условия за
продължаване заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на
персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне
на ваксини срещу COVID-19.
6
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7