Р Е Ш Е Н И Е
№……….……./……….11.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена
Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1820 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Национална агенция за приходите, със седалище в гр.София, ул.“Княз Дондуков“
№52, представлявана от В. П.-директор на дирекция ”Държавни вземания“, против
“Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Вл.Варненчик“ №109, ет.4, ап.6, с която е предявен иск с
правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на
предявени и неприети в производството по несъстоятелност публични вземания в
общ размер на 68117.22лв., от които 60552.59лв.-главница представляваща вземания
за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които са установени с
декларации, подадени по реда на Закона за местните данъци и такси и
7564.63лв.-лихви, начислени до 18.04.2019г., ведно с лихвите считано от
19.04.2019г. до окончателното погасяване на главниците.
В исковата молба се твърди, че с Решение
№845 от 07.10.2013г., постановено по т.д.№1404/2013г. по описа на Окръжен съд
Варна, е открито производство по несъстоятелност на ответника. Твърди се, че с
молба от 29.05.2019г. НАП е предявила публични вземания, срещу длъжника в общ
размер на 68117.22лв. Сочи се, че в ТРРЮЛНЦ под №20190617124702 по партидата на
ответникът, е обявен, изготвеният от синдика, списък на неприети вземания, в
който са включени, предявените с посочената молба публичните вземания, срещу
които на 24.06.2019г. НАП е подала възражение. С Определение №2769 от
29.07.2019г. постановено по т.д.№1404/2013г. на ОС Варна, съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение възражението, като неоснователно.
Поддържа се, че неприетите публични вземания, представляват вземания за данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които са установени с
декларации, подадени по реда на ЗМДТ. Съгласно чл.10 и сл. от ЗМДТ
разположените на територията на страната недвижими имоти се облагат с данък
върху недвижимите имоти, като данъчно задължено лице, е собственикът на имота.
Данъкът е дължим до промяна на собствеността на имота, или до неговото
унищожаване. Твърди се, че декларираните по чл.14 от ЗМДТ обстоятелства относно
недвижимите имоти, притежавани от ответникът, са използвани от общинската
администрация при определяне на данъчната оценка на последните и дължимия за
тях данък и такса битови отпадъци. Съгласно чл.107 от ДОПК, при подобен вид
установяване на публично вземане, органът по приходите /в случая служител на
общинската администрация/ изчислява дължимия данък, въз основа на данни от
подадена от задълженото лице декларация. Сочи се, че разпоредбата на чл.107,
ал.3 от ДОПК е предвидена възможност да бъде издаден акт за установяване на
публичните вземания въз основа на декларация от страна на органа по приходите,
но липсата на издаването на подобен акт не е основание за недължимост
на посочените вземания доколкото по силата на чл.107, ал.1 от ДОПК същите
подлежат на внасяне от задълженото лице в законоустановения
срок. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.175 от ДОПК за неплатените в
сроковете за доброволно плащане публични вземания, се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон. Поддържа се, че тъй като в ДОПК и ЗМДТ не се
съдържат специални правила по отношение изчисляването на размера на лихвата,
следва да се прилага специалния закон, а именно Законът за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания, в който е закрепено
императивно правило, че неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци,
такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от
подобен характер, се събират със законната лихва, която е основният лихвен
процент плюс 10 пункта. В заключение се поддържа, че дължимата от ответника по
Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7342/30.11.2018г. за имот с № на партида
148028341001 към декларация 61497/30.06.2010г. за периода до 18.04.2019г., сума
възлиза на 51549.42лв., от която 44221.62лв.-главница и 7327.80лв.-лихва, а
тази по Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7343/30.11.2018г. за имот с № на
партида 1480283410002 възлиза на 16567.80лв., от която 16330.97лв.-главница и
236.83лв.-лихва.
В депозираното в срока по чл.367, ал.1 от ГПК становище, подадено от синдикът на ответника “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в несъстоятелност/, се
поддържа, че предявения
иск е неоснователен и недоказан. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.107 от ДОПК задълженията за данъци и такси се приемат за установени, чрез влезли в
сила актове за установяване на задължения по декларация, като в случая такива
актове не са издавани. Ето защо се поддържа, че процесиите публични задължения
не са установени по основание и размер. Твърди се, че представените декларации
по чл.14 от ЗМДТ не представляват основанието, от което са възникнали
задълженията за местни данъци и такси на несъстоятелния длъжник, тъй като
същите са подадени през м.ноември 2018г. Сочи се, че ищецът основава
претенцията си на декларации, подадени до Община Несебър през 2010г., както и
че синдикът не е подавал декларации с вх.№7342 и 7343 от 30.11.2018г. Твърди
се, че процесните задължения не могат да бъдат
установени по основание, размер и данъчни периоди от твърденията на ищеца в
исковата молба и приложените към нея доказателствата. Поддържа се, че не е
възможно да установи каква част от предявения размер се отнася за всеки един от
данъчните периоди през годините, включително и за тези години, през които
ответника не е бил в открито производство по несъстоятелност. Поддържа се още
не е възможно да се прецени и дали в предявената обща сума има или няма
задължения, погасени с изтичане на петгодишния давностен
срок по чл.171, ал.1 от ДОПК. Ето защо се моли за отхвърляне на предявеният
иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник
поддържа исковата молба и оспорва възраженията развити в становището на
синдика.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По делото са
представени Декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7342/30.11.2018г. и с
вх.№7343/30.11.2018г. на Община Несебър, от чието съдържание е видно, че са подадени от “Обзор Бийч Клуб“
ЕООД, действащо чрез С.В.М.. Видно е още, че декларациите са подадени като
коригиращи и касаят недвижими имоти, с площ от 3222 кв.м. и от 1027 кв.м.,
представляващи УПИ №V и №VII, находящи се в гр.Обзор,
м-т “Южен плаж“, кв.1, които са придобити с покупко-продажба, обективирана в НА №7 , т.XV, рег.9003, дело №2688 от
25.07.2006г. на Нотариус с рег.№208 в НК.
Представена е и
Справка за размера на публични задължения, включващи данък недвижими имоти
/ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, според която за имота, за който е подадена
Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7342/30.11.2018г. с партида №148028341001 към
Декларация №61497/30.06.2010г., дължимата сума за периода до 18.04.2019г.,
възлиза на 51549.42лв., от която 44221.62лв.-главница и 7327.80лв.-лихва. За
имота, за който е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7343/30.11.2018г.
с партида № 1480283410002, дължимата
сума за периода до 18.04.2019г. възлиза на 16567.80лв., от която
16330.97лв.-главница и 236.83лв.-лихва.
От заключението на вещото лице по ССч.Е, което се кредитира от съдът, като компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че общо дължимата за периода 2012г.-2019г.
за имот №148028341001 сума, включваща ДНИ и ТБО, е в размер на 44221.62лв. и че
тази за имот №148028341002 възлиза на 16330.97лв., като вещото лице е посочило
в табличен вид по отделно размера на всяко задължение за съответната година. По
посоченият начин в заключението, са изчислени размерите на лихвите за забава
върху главниците за периода, от който всяка една от тях е станала изискуема до
18.04.2019г., като изчисленията са съобразени с възможността за погасяване на
задълженията на 4 равни вноски с падежи до 31.03, до 30.06, до 30.09 и до 30.11
на съответната година, като общия размер на лихвите е 7564.63лв.
По допустимостта на иска:
Въпросът за допустимостта на иска е разрешен
с Определение №424/04.08.2020г. постановено по ч.в.т.д.№327/2020г. по описа на Апелативен
съд Варна, поради което същия следа да се разгледа по същество.
По основателността на иска:
По силата на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ вр.
с чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК претендираните в
настоящото производство публичните вземания за местни данъци и такси, както и лихви
върху същите, подлежат на установяване с акт за установяване на задължения по
декларации издаден от служител на общинската
администрация, който има правата на орган по приходите. Според чл.107,
ал.3 от ДОПК размерът на задължението, се съобщава на задълженото лице, като по
негово искане органът по приходите, следва да издаде акт за установяване на
задължението, какъвто акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДП, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия.
В разглежданият случай процесните
задължения са установени със Справка изготвена на 18.04.2019г. от служител на
Д-я “МДТ“ при Община Несебър, която е приложена към молбата за предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност. По своя характер въпросната
справка представлява служебно издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ
акт за установяване публично задължение по декларации при неплащане в срок на
съответното задължение, чиито падежи според правилата приети от Община Несебър
изтичат в последният ден на всяко тримесечие на съответната година. В този
смисъл ирелевантно за установяване на задължението, е
обстоятелството, дали конкретният повод за издаване на акта /справката/ са
подадените за имота декларации през 2010г. или през 2018г.
С оглед горното и предвид констатациите на
вещото лице по ССч.Е за идентичност на претендираните и действително дължимите размери на ДНИ, ТБИ
и мораторна лихва, претенциите са явяват установени
по основание и размер.
От друга страна поддържаното от синдика
възражение за погасяване на част от вземанията по давност, се явява
основателно. Това е така, предвид факта, че с акта за установяване на публично
вземане, не се създават права или задължения, а само се констатира наличието на
такива. В този смисъл падежа на
съответното задължение се определя, според приложимите за него нормативни
правила, в конкретния случай на основани чл.69 от ЗМДТ и Наредба на общинския
съвет. От представените от ищеца документи за установяване на вземанията и
заключението на ССч.Е, се установява, че падежите за
погасяване на дължими данъци и такси по правилата създадени в Община Несебър,
са най късно до 31.03, до 30.06, до 30.09 и до 30.11 на съответната година. Наред
с това с оглед факта, че процесните вземания са
публични, за същите е приложим института на давността уреден в чл.171 и чл.172
от ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Що се
касае до вземанията за лихви върху задължения за данъци и такси, предвид
липсата на предвидена специална или дерогираща норма
в ДОПК, приложение следва да намерят съответно разпоредбите на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и на чл.119 от ЗЗД. Според първата от тях вземанията за лихви, се погасяват
с изтичане на тригодишна давност, а съгласно втората с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
С оглед гореизложеното погасени по давност
се явяват задълженията за ДНИ и ТБО, ведно с дължимата върху тях мораторна лихва, касаещи календарните 2012г. и 2013г. Според
данните съдържащи се в заключението на ССч.Е общо
дължимите главници за въпросният период възлизат на 12159.29лв., като в
претенцията изначално не са включени лихви за забава върху тези вземания, както
и върху задълженията за 2014г., за период преди 01.02.2019г. Наред с това
погасени по давност при условията на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, са претендираните лихви върху дължимите суми за 2015г. за
периода 01.04.2015г.-05.06.2016г. /три години преди 05.06.2019г.-датата на
предявяване на вземането в несъстоятелността/. Изчислена от съдът с помощта на
калкулатор на законната лихва, дължимата лихва върху вземането за 2015г. чиито
общ размер, според данните по заключението на ССч.Е е
6238.58лв., за периода 05.06.2016г.-18.04.2019г. възлиза на 2395.10лв. Лихвите
върху останалите вземания за 2016г.-2019г. не попадат в давностният
срок, поради което се дължат в пълен размер, който според заключението на в.л.
възлиза на 4392.06лв. Предвид изложеното размера на непогасените по давност
лихви върху главниците за 2015г.-2019г. е равен на общата сума от 6787.16лв.
В
заключение съдът, приема, че претенцията на НАП за неплатени ДНИ и ТБО, се
явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 48393.30лв., включваща
вземанията за периода 2014г.-2019г., като за разликата от 12159.29лв.,
представляваща задължения за 2012г. и 2013г., искът следва да се отхвърли като
погасен по давност. Искът за мораторна лихва следва
да се уважи до размерът от 6787.16лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 7564.63лв., представляваща погасена
по давност лихва върху вземането за 2015г., следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът дължи разноски в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част на иска, като изчислени по посоченият начин, същите
възлизат на 324.03лв. за внесен депозит за възнаграждение на в.л. и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.694, ал.2 от ТЗ и чл.78,
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда,
дължимата за производството по уважената част от иска държавна такса, чиито
размер възлиза на 2207.22лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК, ответникът дължи и ДТ в размер на
5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Ищецът не дължи държавна такса,
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.83, т.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за
установено по отношение на “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Вл.Варненчик“ №109, ет.4, ап.6,
Синдика и кредиторите на несъстоятелността на “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в
несъстоятелност/, съществуването на неприето в производството по
несъстоятелност вземане в размер на 55180.46лв.,
от които 48393.30лв., представляващи вземания за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за периода 2014г.-2019г., които са установени с
декларации, подадени по реда на Закона за местните данъци и такси, и 6787.16лв.,
представляващи лихви за забава, начислени върху главиците за 2014г.-2019г., за
периода след 05.06.2016г. и считано от падежа на съответното задължение до
18.04.2019г., ведно с лихвите върху главниците, начиная
от 19.04.2019г. до окончателното погасяване на главниците, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
55180.46лв. до предявените 68117.22лв., или за сумата от 12936.76лв., от
която 12159.29лв., съставляващи сбор от вземанията за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за периода 2012г.-2013г. и 777.47лв.,
съставляващи лихви за забава върху задълженията за 2015г. за периода от падежа
на съответното задължение до 05.06.2016г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА
“Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Вл.Варненчик“
№109, ет.4, ап.6, да заплати на Национална
агенция за приходите, със седалище в гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, деловодни разноски в размер на 474.03лв., от
които 324.03лв.-депозит за възнаграждение на в.л. и 150лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
“Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Вл.Варненчик“
№109, ет.4, ап.6, да заплати в полза
на Държавата, по сметка на Варненски
окръжен съд, сумата от 2207.22лв., представляваща дължима
държавна такса за производството, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 5лв., представляваща ДТ за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: