Р Е Ш Е Н И Е
№ 330 / 08.08.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 6 по
описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Е.И.К., с ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Ю.М. ***, срещу Заповед № 2091/07.12.2022
г. на кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ e наредено на жалбоподателката и на наследници на П.Г.Г.
- С.Г.Г., с ЕГН **********, П.П.Г., с ЕГН **********, и К.И.К., с ЕГН **********,
в срок до три
месеца от датата на съобщаване на заповедта да премахнат за своя сметка строеж:
„Паянтова жилищна сграда“ в УПИ ІІ-4419, кв. 102 по действащия ПУП – ПРЗ на ЦГЧ
на град Добрич, със ЗП = 82 кв.м, с идентификатор 72624.623.4419.3 по
действащата КК на град Добрич, с административен адрес: ул. „Хан Кардам“ № 4.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че не са налице фактически и правни основания за премахването
на процесната жилищна сграда. Сочи се, че неправилно административният орган е
определил лицата, адресати на оспорената заповед, без да съобрази влезлите в
сила решения на ДРС и ДОС, съгласно които липсва съсобственост между страните и
са налице самостоятелни обекти на правото на собственост. Излагат се доводи и
за неправилна индивидуализация на сградата като площ и статут. Твърди се, че са налице взаимно
изключващи се административни актове, издадени от органи с различна компетентност при
Община Добрич, а именно – издадена виза от главния архитект за проектиране на
ремонт
на жилищната сграда,
от една страна, а от друга страна, оспорваната заповед на кмета на общината за премахване на същата жилищна
сграда. Сочи се,
че жилищният имот може да бъде поправен и заздравен, с което да се избегне
премахването му. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски
по делото.
Ответникът – кметът на Община Добрич,
чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на
жалбата и иска съдът да я отхвърли. Твърди, че от сградата са премахнати две
носещи стени, поради което тя е опасна за здравето и живота
на хората и не може да бъде ремонтирана. Строежът се придържа единствено от дървени
и железни подпори, които крепят покрива от самосрутване. Сградата е без врати и
прозорци, с провиснал покрив и е развъдник на бездомни котки, кучета и плъхове.
Счита, че въпреки издадената виза за проектиране, ремонтът не може да се
осъществи, тъй като е налице правна пречка. Сочи, че чл. 53 от ЗУТ не допуска
възстановяване на конструктивни елементи, поради което не може да се издаде
разрешение за строеж за поправка на носещи стени, което е от съществено
значение за здравината на сградата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, видно от приложената по делото разписка за
връчена заповед (л.121), от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, т. II, рег. № 2917, дело № 211/2017г. и
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 124, т. II, рег. № 4135, дело № 305/2017г. (л. 9
и 10), и двата изготвени от нотариус, вписан под № 535 в регистъра на
Нотариалната камара, жалбоподателката Е.И.К. се легитимира като собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.623.4419.3.1 със застроена площ от
27 кв.м и на 129 кв.м в
идеални части от поземлен
имот с идентификатор 72624.623.4419 по КК на град Добрич.
Като собственик на съседния недвижим
имот с идентификатор 72624.623.4421 по КК на град Добрич се легитимира Петър
Станчев Кирилов по силата на нотариален акт № 61, т.VІI, рег. № 10704, дело №
1190/2019 г. на нотариус, вписан под № 160 в регистъра на Нотариалната камара
(л. 58).
На 24.02.2020 г. Петър Станчев Кирилов е подал жалба вх.№ 94П-00-112/24.02.2020 г. (л. 56) до кмета на
Община Добрич с оплаквания, че в съседство на имота му се руши необитаема сграда от кирпич с идентификатор
72624.623.4419.3 по КК на град Добрич.
Със Заповед № 853/30.06.2020 г. на кмета на Община Добрич (л. 100) е
назначена комисия за обследване на състоянието на строежа, предмет на жалбата.
С писмо изх. № 94Е-00-201/01.07.2020
г. (л. 67) Е.К. е уведомена за започване на
административното производство и за насрочения оглед за установяване състоянието на
сградата. Съобщението
е
получено лично от
жалбоподателката на 02.07.2020 г., видно от положения върху него подпис.
На 02.07.2020 г. е
изготвено такова съобщение и до останалите заинтересовани лица – така съобщение
№ 6/02.07.2020 г. на л. 68 от делото.
С
молба вх. № 94Е-00-201#1/10.07.2020 г. (л. 69) Е.К. *** да отмени
назначената проверка и да удължи срока за извършване на ремонт на обекта за не по-малко от една година с
оглед приключване на заведеното от нея гражданско дело № 1001/2019 г. по описа
на Районен съд - Добрич. Към молбата са приложени искова молба, молба за
отстраняване на нередовности, актове и протоколи на ДРС, удостоверяващи
наличието на образувано гражданско дело по предявен от жалбоподателката иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването на поземления
имот, в който се намира процесната сграда.
На 14.07.2020 г. е извършен оглед на сградата от комисията, назначена
със заповед на кмета на общината, в присъствието на собствениците на поземления имот, между които и жалбоподателката. За резултатите от проверката е съставен Констативен
протокол № 1/14.07.2020 г.
(л. 101), съгласно който строежът съставлява “Паянтова жилищна сграда” с идентификатор
72624.623.4419.3 по КК на град Добрич, със ЗП от 82 кв.м, с административен адрес: град Добрич,
ул. „Хан Кардам“ № 4. Изграден е през 50-те години на миналия век, като в
североизточната част на сградата е разположен гараж със ЗП от 30 кв.м -
собственост на наследници на П.Г.Г. съгласно нотариален акт за покупко –
продажба № 140/08.12.1961 г., а в северозападната част е разположен
самостоятелен обект № 72624.623.4419.3.1 със ЗП от 27 кв.м, собственост на Е.И.К.
съгласно нотариален акт за доброволна делба № 124/05.06.2017 г. Сградата не е
предвидена за запазване по действащия ПУП – ПЗ на град Добрич, но не е
премахната, след като е изпълнено основното застрояване по плана. Има основи от
каменна зидария, външни и вътрешни стени от кирпич, частично тухлена зидария,
дървена покривна конструкция с покритие от турски керемиди. При огледа на място
комисията е констатирала, че покривът на сградата е хлътнал с начупени и разместени керемиди, изгнили и
провиснали дървени стрехи и улуци. Носещите стени се рушат и голяма част от тях липсват в частта на самостоятелен
обект с
идентификатор 72624.623.4419.3.1. Покривната конструкция е укрепена с вертикални
телескопични подпори (хюнебеци). В сградата няма водопровод и канализация, а
ел. инсталация има само в гаража. Самостоятелният обект е негоден за ползване и не се обитава. Прието е, че
предвид състоянието на сградата (липсват частично носещите конструкции –
носещите стени в частта на самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.4419.3.1) не може да се приложи хипотезата на чл. 53 от ЗУТ. Не е налице
законосъобразна възможност за заздравяване или поправяне както на целия строеж,
така и на част от него. Направен е извод, че строежът е естествено износен, застрашен от
самосрутване, опасен за живота и здравето на обитателите в поземления имот,
вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. В резултат на това е предложено на кмета на общината да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, с която да
задължи собствениците да премахнат строежа съобразно притежаваните от тях идеални
части в сградата.
С уведомление изх. № 94Е-00-201#2/17.07.2020 г. на кмета на Община Добрич (л.
89) жалбоподателката е уведомена за констатациите на комисията. Съобщението е получено лично от
нея на 21.07.2020 г., видно от известие за доставяне. Отчитайки висящото съдебно производство, кметът на общината е посочил, че заповедта за премахване на
строежа по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ ще бъде издадена след влизане в сила на решението на ДРС.
За
резултатите от проверката са уведомени и останалите собственици на поземлен имот
с идентификатор 72624.623.4419, видно от уведомление с изх. №
94-00-287/27.07.2020 г. на кмета на община Добрич (л.103).
С жалба с вх.№ 94Е-00-201#3/27.07.2020
г. до кмета на Община Добрич (л. 104) Е.К. е оспорила изводите на комисията и е изразила становище, че не могат да служат
като основание за издаването
на заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Изложила е доводи, че сградата не е заплашена от самосрутване, не е опасна
за живота и здравето на обитателите в имота и не е вредна в санитарно-хигиенно
отношение, като може да се поправи и заздрави, включително да се извършат
ремонти по реда на чл. 53 от ЗУТ, за което е издадена скица – виза от главния
архитект на Община Добрич. Заявила е, че един от съсобствениците на дворното място
незаконосъобразно я възпрепятства да осъществи достъп до имота си, поради което е невъзможно да извърши
ремонтни дейности по сградата. Посочила е, че ще реализира правата си след
влизане в сила на решението за разпределение начина на ползване по образуваното
гражданско дело № 1001/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
В
отговор на тази жалба е изпратено писмо с изх. № 94Е-00-201/17.08.2020 г. на
кмета на Община Добрич (л.105), с което жалбоподателката е уведомена, че при
извършената проверка на място комисията е констатирала, че липсват носещи
конструктивни елементи на сградата. Покривната конструкция е укрепена
(подпряна) с вертикални телескопични подпори (хюнебеци), т.е. с външна намеса
за поемане на натоварването, а не чрез собствени носещи елементи. Евентуален
ремонт на сградата и осигуряване на носещата ѝ способност изисква
изграждане на нови или съществено укрепване на носещите конструкции, което
противоречи на чл. 53 от ЗУТ и на издадената скица с виза за проектиране №
С-985/04.09.2018 г. на главния архитект на Община Добрич (тази виза не е
приложена по делото). Уведомлението е получено лично от жалбоподателката на
10.09.2020 г. съгласно отбелязването на ръка върху самото писмо.
На
25.10.2021 г. е постановено решение по гражданско дело № 1001/2019 г., с което
ДРС е отхвърлил иска на Е.К. по чл. 32, ал. 2 от ЗС по съображения, че
поземленият имот, предмет на иска, не съставлява самостоятелен обект на вещно
право на собственост, а на негово място съществуват два отделни поземлени
имота, неправилно заснети в кадастралната карта като един. Решението е
обжалвано и е оставено в сила с Решение № 187/10.06.2022 г. по в.гр. д. №
46/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
На
07.12.2022 г. кметът на Община Добрич е издал обжалваната заповед № 2091, с която е одобрил констативния протокол на
комисията по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е наредил на жалбоподателката, както и на наследници на П.Г.Г.
- С.Г.Г., П.П.Г. и К.И.К., съобразно притежаваните идеални части в сградата, да премахнат за своя сметка строеж: “Паянтова жилищна сграда” в УПИ
II-4419, кв. 102 по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич със ЗП = 82 кв.м, с идентификатор
72624.623.4419.3 по действащата КК на град Добрич, с административен адрес: ул. “Хан Кардам” № 4. В
мотивите към заповедта са възпроизведени констатациите от проверката на място. Прието е, че според
становището на комисията по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ строежът е естествено износен, негоден за
използване, застрашен от самосрутване, опасен за живота и здравето на
обитателите в поземления имот, вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може
да се поправи или заздрави, поради което подлежи на премахване.
Заповедта е връчена
на жалбоподателката на 13.12.2022 г., като на 23.12.2022 г. е оспорена от нея
пред съда. Останалите трима собственици са уведомени съответно на 07 и
09.12.2022 г. Те са разполагали със самостоятелно право на жалба, но не са го
упражнили, поради което заповедта е влязла в сила по отношение на тях – така
определение по адм. дело № 10898/2022 г. по описа на ВАС, II отделение.
В хода на съдебното
производство е представена виза за проектиране № С-471 от 30.06.2022 г.,
издадена на основание чл. 53 от ЗУТ, с която главният архитект на община Добрич
е разрешил на жалбоподателката проектиране на ремонт на жилищната сграда при
следните условия : без да се изменя външното очертание на сградата в
хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват
съществено носещите конструкции, като е конкретизирал „без стоманобетон“. Представен е и Договор № 5 от 20.10.2022 г.,
сключен между Е.К. и ЕТ „Е. Д.“, с който е възложено изготвянето на технически
проект по части „Архитектурна“ и „Конструктивна“ за обект : „Ремонт на
съществуваща сграда“ в УПИ ІІ-4419, в кв. 102 по плана на ЦГЧ на град
Добрич.
За изясняване на вида и състоянието на процесната сграда и възможността за нейното
поправяне и заздравяване по делото е допусната и изслушана единична съдебно –
техническа експертиза. След извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че строежът представлява едноетажна сграда,
като
подпокривното пространство не е използваемо. Североизточната част на сградата
се ползва като гараж. Частта, собственост на жалбоподателката, се състои от две помещения
с обща площ около 27 кв.м. и размери около 6,30 м на 4,25 м. Външните стени по
северната и западната фасада са от каменна зидария (около 1,00 м – 1,20 м
от земята) и кирпич. Външната стена по южната фасада и част от
вътрешните стени са от плътни тухли. Стената, разделяща западната от източната
част на сградата (жилищна от гараж), на около 40-50 см е от зидария от
плътни тухли, над която е с дървена конструкция, запълнена с кал. Таванът е
дървен гредоред, т.н. каратаван. Към жилищната част е имало две пристроявания –
входно предверие и кухня, от която е запазен само бетонен цокъл. Покривът на
сградата е четирискатен с дървена конструкция и покритие от турски керемиди. Над
входното предверие покритието е с ламарина, като таванът е с дъсчена обшивка. Сградата
е построена преди около 90 години и не е стопанисвана най-малко 10-15 години. Част от северната фасадна стена
е разрушена в зоната на зидарията от непечени тухли (кирпичената зидария), като
най-вероятно причината е дългогодишен теч от покрива. Повредата е настъпила след проверката от комисията по чл. 195 от ЗУТ.
Част от кирпичената зидария по западната фасада е премахната, като вещото лице не
изключва това да е
станало с човешка
намеса. Възможно е да е премахнат прозорец, след което част от подпрозоречния зид
от каменна зидария е отстранен (камъните са натрупани до стената). Видимо по сградата
са извършвани демонтажни работи – отстранена е дограмата и вратата между двете
стаи, като стената е разрушена, премахната е носещата конструкция на входното
предверие, допълнително с нови дървени греди и стоманени подпори (тип „хюнебек“) е подпряна
покривната конструкция на входното предверие, както и дървеният гредоред на
тавана на стаите. При
огледа на тавана на стаите не са установени следи от влага и видимо провисване на носещите греди. Според вещото лице най-вероятно допълнителните
дървени греди, подпрени на стоманените подпори (хюнебеци), са поставени с оглед
евентуално поемане на натоварването от покрива. По покривната конструкция не са
забелязани провисвания, но има разместени керемиди. Повреди са установени по стрехите
вследствие липсата
на улуци. Част от
челните дъски са изгнили, което е довело до
частично огъване на дъсчената обшивка при стрехите. Вещото лице е дало заключение, че сградата не е застрашена от
внезапно разрушаване,
защото покривната конструкция е все още здрава, като с изключение на частичните
разрушения на стените от кирпич по северната и западната фасада останалата част
от повредите са причинени вследствие човешка дейност. Т.е. тя не би могла да се определи като
самосрутваща се, тъй като не е възможно да настъпи внезапно разрушение на нейната
конструкция, и
следователно не застрашава човешки живот. Съгласно експертизата сградата е
необитаема, не е захранена с вода и електрическа енергия, няма канализация,
поради което не може да се използва в това състояние. Строежът не вреди на здравето и не влошава санитарно-хигиенните
условия за живот на обитателите в имота, тъй като липсва неблагоприятно
въздействие на
факторите на жизнената
среда,
определени в § 1,
т. 12 от ДР на Закона за здравето - състоянието на сградата не оказва влияние върху питейната вода, не
увеличава шума, не създава
вибрации, йонизиращи или нейонизиращи лъчения и не уврежда въздуха. Запознавайки се с издадената виза за проектиране
№ С-471
от 30.06.2022 г. на главния
архитект на Община Добрич, вещото лице е дало заключение, че с оглед състоянието на сградата е възможно нейното
възстановяване, без
да се използва стоманобетон. Необходимо е да се възстановят зидовете, като за целта се използват
тухли. Монтажът на гипсокартон върху стените от кирпич и кал би осигурил
необходимото санитарно-хигиенно и естетично състояние на стените. Премахването на
каратавана би дало възможност за оглед на покривната конструкция отвътре, а подмяната с нов окачен таван би
намалила теглото и подобрила естетическия вид на помещенията. Необходимо е да се ремонтират стрехите и да
се пренаредят керемидите или да се подменят с нови. Възстановяването на
входното предверие може да се извърши само с дърво. Въз основа на тези
констатации вещото
лице е
дало заключение, че конструктивните елементи
на сградата може да се възстановят, като се използват само тухли и дърво, а употребата на нови
материали за довършителните работи би осигурила необходимите санитарно-хигиенни
изисквания.
При изслушването му в
съдебно заседание вещото
лице е посочило,
че покривът е леко деформиран там, където са хлътнали стрехите поради липса на челни
дъски, т.е. става дума за локални повреди, но геометрията на майята и на билото
не е нарушена. Стрехата от западната част е хлътнала и са паднали някои от керемидите. Има
леко хлътване на покрива и от юг. На място се виждат остатъци от входното антре
и лятната кухня към жилищната част на сградата, които понастоящем са разрушени.
Частично съборена е и междинната стена между двете стаи, която е носеща стена. След
проверката на комисията са настъпили допълнителни разрушения. Външният северен
зид е частично пропаднал вследствие влага. Над входното антре има допълнителен
покрив от дъски и ламарина, който няма нищо общо с основния покрив над къщата.
Според вещото лице
вертикалните телескопични подпори (хюнебеци) служат за подпиране на
каратавана и на допълнителния покрив, а не на покривната конструкция. Пак според него част
от кирпичените тухли на стените са паднали, но каменната зидария е в много
добро състояние и не се наблюдават пукнатини в нея. Позовавайки се на извършения оглед от юг и от запад, както и на снимковия
материал на североизточната част на сградата, приложен към протокола на комисията, вещото лице е заявило, че нито по покрива, нито
по каратавана се забелязват някакви съществени деформации.
Заключението по единичната съдебно – техническа експертиза е оспорено от
процесуалния представител на ответника, поради което е допуснато извършването
на тройна СТЕ. Тъй като ответникът не е внесъл определения депозит за вещи лица, а и в съдебно заседание процесуалният му
представител се е отказал от тази експертиза, съдът е отменил протоколното определение, с което я е допуснал.
При преценката на заключението по единичната съдебно – техническа експертиза съдът намира, че следва да го кредитира само в частта, в
която е описано общото увредено състояние на сградата и е прието, че тя е
неизползваема в това състояние. В тази част заключението е обективно и
съответства на останалите доказателства по делото. В останалата част, в която е
дадено становище, че сградата не е самосрутваща се, не е вредна за здравето, не
влошава санитарно-хигиенните условия на живот на обитателите в имота и може да
се поправи и заздрави съобразно условията в издадената виза за проектиране,
експертизата е неубедителна, непоследователна и противоречи както на
материалите по преписката, така и на констатациите на самото вещо лице, потвърдени
и при изслушването му в съдебно заседание, съгласно които на място са налице липсващи/частично
повредени конструктивни елементи и нови разрушения на носещи стени вследствие
влага и теч, настъпили след проверката на комисията по чл. 195 от ЗУТ. От друга
страна, в заключението е направено предположение, че допълнителните дървени греди, подпрени на
стоманените подпори (хюнебеци), са поставени с оглед
евентуално поемане на натоварването от покрива, а в същото време в съдебно заседание
вещото лице е изразило мнение,
че вертикалните телескопични
подпори (хюнебеци)
служат за подпиране на каратавана и на допълнителния покрив и нямат нищо общо
с покривната
конструкция. В експертизата липсва еднозначен отговор относно
носимоспособността на покрива, защото веднъж се посочва, че е здрав, а друг път
се допуска вероятността за неговото частично пропадане. За да стигне до извода,
че сградата не е застрашена от самосрутване, вещото лице се е концентрирало
само върху здравината и устойчивостта на покрива, но не и на останалите носещи
елементи от конструкцията на сградата (разрушените или частично повредените
носещи стени), които са взаимосвързани помежду си. На следващо място, експертизата
е приела, че сградата може да се ремонтира при спазване на изискванията на
визата за проектиране чрез възстановяване на липсващите или полусрутените
конструктивни елементи с дърво и тухли, без да съобрази, че ограниченията във
визата не се отнасят само до използването на стоманобетон, но и до изграждането
на нови или съществено укрепване на съществуващи носещи конструкции съгласно
чл. 53 от ЗУТ. Допуснатите несъответствия и вътрешни противоречия дикредитират
заключението на вещото лице, поради което съдът намира, че не следва да го
възприема в тази му част като неправилно и необосновано.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното :
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, с посочване на
фактическите и правните основания за нейното издаване и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Административното производство се е развило по реда на чл. 195, ал. 6,
във вр. чл. 196 от ЗУТ, съгласно който състоянието на обектите, както и обстоятелствата по чл. 195,
ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на
общината. Комисията
действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите
страни. Въз основа на констатациите в протокола, комисията предлага на кмета на
общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
В случая тази специална
процедура е изпълнена. Собствениците на сградата са уведомени за започналото
административно производство и са имали възможност да вземат участие в него. Жалбоподателката
е присъствала на извършения оглед на място, като е подала и писмени обяснения
преди това. Комисията е изготвила необходимия протокол по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ,
в който е отразила констатациите си относно вида и състоянието на строежа и
изводите си относно невъзможността за неговото поправяне и заздравяне.
Протоколът е съобщен на жалбоподателката и тя е направила своите писмени
възражения срещу него. Административният орган е разгледал тези възражения и е отговорил
на тях в писмено уведомление, в което е изложил съображения за
неоснователността им. По този начин е спазено изискването за изслушване на
заинтересованите страни като задължителна част от процедурата и предпоставка за
прилагането на процесната административна мярка. Действително протоколът на
комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е съставен повече от две години преди издаването
на заповедта, през които производството на практика е било спряно до
приключване на спора по чл. 32, ал. 2 от ЗС по общия исков ред, но това не е
съществено процесуално нарушение, тъй като от данните по делото е видно, че не
е настъпила реална промяна в обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, която да
обосновава неистинност на констатациите на административния орган.
Обжалваната заповед е
в съответствие и с приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 6
от ЗУТ кметът на общината издава заповеди за
премахване на строежи, които поради естественото си износване или други обстоятелства
са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване,
застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са
вредни в санитарно – хигиенно отношение и не могат да се поправят или
заздравят. Следователно фактическият състав на нормата включва две групи предпоставки
– наличието на едно или повече от изброените обстоятелства относно техническото
и функционалното състояние на строежа и едновременно с това липсата на
възможност той да се поправи или заздрави.
В случая от приетите
по делото доказателства безспорно се установява, че този фактически състав е
осъществен.
От протокола на
комисията, а и от заключението на вещото лице е видно, че строежът е в лошо техническо
състояние и не е стопанисван повече от 10 – 15 години. В северозападната
жилищна част на сградата са премахнати входното предверие и кухнята. Липсват основни
конструктивни елементи (носещата стена между двете стаи и носещата
конструкция на входното предверие), налице са частично разрушени зидове от
северната и западната фасада, включително в резултат на дългогодишен теч от
покрива. По този начин
носещите стени не могат да изпълняват предназначението си на елементи, поемащи
вертикални и хоризонтални натоварвания от общата конструкция на сградата. От експертизата става ясно, че някои от уврежданията са
настъпили след проверката на комисията, т.е. сградата продължава да се руши под
въздействието на атмосферните условия. Без правно значение е мнението на вещото
лице, че вероятно част от пораженията са в резултат на човешка намеса, защото
това не променя извода, че са налице липсващи и/или частично разрушени
конструктивни елементи. На снимките по делото се виждат обрушени стени, паднали
мазилки, изгнили и провиснали дървени стрехи, липсващи дограми и улуци, струпани
камъни и кал в помещенията вследствие на частичните пропадания на стените. Съгласно
данните по делото покривната конструкция на входното предверие и дървеният
гредоред на тавана на стаите са подпрени с дървени греди и стоманени колони, което
поставя под съмнение тяхната стабилност и устойчивост. Вярно е, че според
вещото лице не е нарушена общата геометрия на покрива освен локалните хлътвания
в близост до стрехите, но това заключение е направено само по външни белези. В
самата експертиза е посочено, че премахването на каратавана би дало възможност
за оглед на покривната конструкция отвътре, което означава, че констатациите на
вещото лице се основават на предположения и не могат да служат като сигурно
доказателство за реалната носимоспособност на съществуващите елементи. Аргумент
в подкрепа на този извод са и изразените в заключението опасения, че евентуално
частично разрушаване би могло да настъпи вследствие пропадане на част от
покрива, макар и той да е все още здрав.
Всичко това показва ясно
и недвусмислено, че съществува риск от последващи срутвания вследствие
нарушената устойчивост на строежа. Вън от съмнение е, че пораженията върху носещите
конструкции са предпоставка за възникване на нежелани инциденти както с
обитателите в поземлен имот с идентификатор 72624.623.4419, така и с обитателите
в съседния поземлен имот с идентификатор 72624.623.4421 предвид разположението на
сградата на вътрешната граница между двата имота. Действително по-голямата част
от повредите са установени в северозападната част на сградата, отразена като
самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.4419.3.1 по КК на град Добрич, но
те засягат нейната цялостна конструкция, доколкото според данните по делото двете
части имат общ покрив и обща стена. С оглед на изложеното се налага извод, че е
налице напълно компрометиран и застрашен от самосрутване строеж, който е опасен
за живота и здравето на гражданите. Фактът, че според вещото лице не е възможно
внезапно разрушение на цялата сграда, не означава, че тя не е самосрутваща се,
защото законът не поставя такова изискване. Достатъчно е да съществува
потенциална възможност за нейното частично разрушение вследствие естественото
ѝ износване и нестопанисване, за да се приеме, че попада в обхвата на чл.
195, ал. 6 от ЗУТ.
От доказателствата по
делото се установява, че жилищната част е необитаема, не е захранена с вода и
електричество (ел. инсталация има само в гаража), няма канализация,
поради което и с оглед на съществуващите повреди и конструктивни дефекти сградата
е неизползваема в сегашния си вид. Липсата на вода и канализация, струпването
на строителни отпадъци и неподдържането на сградата безспорно сочат, че тя е и
вредна в санитарно – хигиенно отношение, без непременно да влияе на факторите
на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето.
Следователно налице е
първият кумулативен елемент от фактическия състав на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ,
както правилно е преценил и административният орган. Дори и да се приеме, че сградата
не е застрашена от самосрутване, не е опасна за живота и здравето на гражданите
и не е вредна в санитарно – хигиенно отношение, то тя безспорно е негодна за експлоатация,
видно и от заключението на вещото лице. Предвидените в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ обстоятелства
относно състоянието на строежа са дадени алтернативно, поради което е
достатъчно едно от тях да е налице, за да е осъществена първата предпоставка на
тази разпоредба – така решение по адм. дело № 1353/2019 г. по описа на ВАС, II отделение, решение по
адм. дело № 10772/2022 г. по описа на ВАС, II отделение.
Безспорно установена
е и втората кумулативно изискуема предпоставка – невъзможността строежът да
бъде поправен и заздравен.
От доказателствата по
делото е видно, че процесната сграда не се запазва по действащия застроителен
план, поради което тя е приравнена на временен строеж по смисъла на чл. 49, ал.
2 от ЗУТ и за нея е приложима разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ. Съгласно този
текст заварени сгради могат да се преустройстват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят
съществено носещите конструкции. В случая е безспорно, че част от носещите
стени на сградата липсват, а други са сериозно повредени. Това означава, че нейното
поправяне и заздравяване е невъзможно без предвиждане и изграждане на нови и
съществено укрепване на носещите елементи, което излиза извън разрешените в чл.
53 от ЗУТ параметри. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото
лице, съгласно което за ремонта на сградата е необходимо да се възстановят компрометираните
части, а премахването на каратавана би дало възможност за оглед на покривната
конструкция отвътре. На практика експертизата е предложила технически възможен,
но не и правно допустим вариант за укрепване на строежа. Иначе казано,
строително разрешение за ремонт на процесната сграда не е възможно да бъде
издадено, защото това разрешение ще противоречи на закона и на влезлия в сила
ПУП – ПЗ, който не запазва заварените сгради като елемент на застрояването. Вярно
е, че жалбоподателката се е снабдила с виза за проектиране на ремонт на съществуващо
жилище, но тази виза е издадена при същите законови ограничения и няма как да
послужи за издаване на разрешение за строеж, предвиждащо възстановяване на
липсващи или частично разрушени носещи конструкции. В случая не става дума за два
взаимно изключващи се административни акта, както неоснователно се твърди в
жалбата, защото и визата, и заповедта за премахване са съобразени със статута
на процесната сграда и с правния режим, на който тя е подчинена. Обстоятелството,
че във визата е посочено „без стоманобетон“, не означава, че с нея е разрешено проектирането
на ремонт чрез възстановяване на зидове, защото в обяснителния текст изрично е
възпроизведена забраната по чл. 53 от ЗУТ – без да се правят нови или да се укрепят
съществено носещите конструкции. Визата се издава на етап инвестиционно
проучване и проектиране и е основание за изработване на инвестиционен проект. Тя
представлява копие (извадка) от действащия подробен план съгласно
дефиницията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. С нея не се разрешава строителство, а
само се посочва допустимото застрояване съобразно действащия ПУП и правилата и
нормативите за устройство на съответната територия. Фактически визата е
началният момент на проектирането, а с инвестиционния проект и разрешението за
строеж ще следва да се съобразяват и съблюдават изискванията на закона – без
изграждане и укрепване на носещи конструкции, но в случая такива строителни
документи не могат да бъдат съгласувани и одобрени, респективно издадени, защото
за привеждане на сградата в съответствие с основните изисквания на чл. 169, ал.
1 и 3 от ЗУТ са необходими ремонтни и възстановителни дейности, които не са
допустими съгласно чл. 53 от ЗУТ. Следователно видовете и естеството на СМР по
възстановяване и укрепване са дотолкова значителни, че биха надхвърлили по обем
разрешените по закон, а без извършването им сградата не би могла да се използва.
При това положение правилно и обосновано административният орган е стигнал до
извода, че липсва законосъобразна възможност за поправяне и заздравяване както
на целия строеж, така и на част от него.
Действително в обжалваната заповед не е обсъдена процесната виза за
проектиране от 2022 г., но това не е съществен пропуск, водещ до нейното опорочаване,
защото от данните по делото е видно, че при преценката за неприложимост на чл.
53 от ЗУТ спрямо завареното строителство е взета предвид старата виза за
проектиране от 2018 г., която е издадена на същото правно основание. В отговора
на кмета на общината от 17.08.2020 г., в който се съдържат част от мотивите на
административния орган съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, изрично е
посочено, че евентуален ремонт за осигуряване на носещата способност на
сградата изисква изграждане на нови или съществено укрепване на носещите
конструкции, което противоречи на чл. 53 от ЗУТ и на издадената скица - виза за
проектиране от 2018 г.
С оглед на невъзможността
строежът да бъде поправен и заздравен и с оглед на квалифицирането му като
опасен, вреден и функционално негоден правилно и законосъобразно
административният орган е приел, че той подлежи на премахване при условията на чл.
195, ал. 6 от ЗУТ – в този смисъл
решения на ВАС, II отделение по адм. дела № 10772/2022 г.; № 6471/2017 г.;
8441/2016 г.
Правилно и законосъобразно
е определен и кръгът на собствениците, на които е възложено премахването на строежа,
като са взети предвид документите за собственост на жалбоподателката и останалите
три лица върху отделните части на сградата. Неоснователно е възражението в
жалбата, че административният орган не се е съобразил с решенията на ДРС и ДОС,
защото разрешеният с тях спор по чл. 32, ал. 2 от ЗС се отнася до поземления
имот, а не и до намиращите се в него сгради. В случая сградата е един строеж и
всички собственици на обекти в него са задължени да изпълнят заповедта в
съответствие с чл. 196, ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно
е и възражението в жалбата за неправилна индивидуализация на сградата като площ
и статут, защото тя е идентифицирана съобразно данните в кадастралната карта, а
статутът ѝ на заварена сграда по чл. 53 от ЗУТ е определен съобразно
предвижданията на действащия ПУП - ПЗ. Действително площта на сградата по скица
и на място се различава, но една от причините за това е и нейното намаление вследствие
частичните разрушения, което не е отразено в кадастралната карта.
При обективното
състояние на сградата е изключено прилагането на по-благоприятната мярка по чл.
195, ал. 4 от ЗУТ, поради което заповедта съответства и на целта на закона. Разпореденото
засягане на правата на собствениците не нарушава принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК. Безспорно е, че строежът не може да се поправи и укрепи и да
стане годен за експлоатация, поради което единствената законова възможност е да
бъде премахнат.
По
изложените съображения обжалваната заповед се явява правилна и законосъобразна, постановена
при наличие на необходимите предпоставки по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателката няма право на разноски по делото.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се
произнасяне по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.И.К.,
с ЕГН **********,***, срещу Заповед
№ 2091/07.12.2022 г. на кмета на Община Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :