Решение по дело №141/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 355
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20211000500141
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 14.05.2020г, постановено по гр.д.№ 5524/2017г по описа на СГС, I ГО,
8 с-в, е отхвърлен предявеният от В. З. Б. с ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за изплащане на сумата от 50 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Нисан“, модел
“Примера“ с рег.№ ********, за причинени неимуществени вреди в резултат на телесни
увреждания, при ПТП на 08.10.2013г., заедно със законната лихва върху присъдената сума
на обезщетението, считано от 08.10.2013г. до деня на окончателното плащане. Осъден е В. З.
Б. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 2370 лева,
представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението е обжалвано от В. З. Б. с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно.
Възразява срещу приетото от съда, че по делото не е доказано наличието на противоправно
поведение на водача на л.а. „Нисан Примера”, тъй като съобразно изготвения от органите на
СДВР-ОПП акт за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно
постановление, е посочено, че процесното кръстовище е нерегулирано като такова с
равнозначни пътища. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
кръстовището, образувано от ул. „Осми декември” и ул. „Висарион Б.”, не е от равнозначни
улици, като ул. „Осми декември” е с две платна с по две ленти за движение във всяка посока
и в района на кръстовището е с ширина 11 метра, а ул. „Висарион Б.” е вътрешноквартална,
обслужваща достъп до жилищните входове на бл.23 и няколко новопостроени сгради в
кв.”Студенски град”, като общата й дължина е 200 метра. Неправилно полицейските
служители са приели, че двете улиците са равнозначни, тъй като единственият орган, имащ
такива правомощия, е Столична община. Допълнително сочи, че на около 180метра от
началото на ул. В.Б. е поставен знак В1 „забранено влизането на пътни средства” в
1
посоката, в която се е движел водача на л.а. „Нисан Примера”, като с това той е нарушил
забрана на ЗДвП като е навлязъл в забранена за движение посока, с което е станал причина
за настъпване на ПТП. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал първоначалната САТЕ,
която е непълна, неточна, немотивирана и необоснована, оспорена като некомпетентна.
Сочи, че ако водачът на л.а. „Нисан Примера” с рег. № ******** се е съобразил с наличните
пътни знаци в началото или в края на ул. „В.Б.- В1-забранено навлизането на ППС, то
траекториите на движение на двамата участника нямаше да се пресекат и да настъпи ПТП.
Възразява и срещу приетото от съда приравняване на последиците на наказателно
постановление на СДВР-ОПП на последиците на акт на съда-присъда или решение по чл.78
А относно допуснато нарушение на правилата за движение. Претендира да се отмени
обжалваното решение и да се уважи исковата претенция, ведно със законната лихва от
датата на ПТП -8.10.2013г до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по жалбата- ЗК „Лев Инс” АД, представляван от адв.Зл.Т. от САК, е
оспорил същата. Поддържа, че не е доказано неправомерно поведение на водача на лекия
автомобил, като служителите, които са посетили на място произшествието, не са
констатирали наличието на пътни знаци, а последвалите промени в регулацията на
пътищата е неотносима. Позовава се на заключението на САТЕ, че причина за настъпване на
ПТП е несъобразяването от страна на водача на мотоциклета с предимството за преминаване
през нерегулирано кръстовище, каквото същото е било и към 2015г при извършена проверка
от вещото лице. Поддържа, че доводите във въззивната жалба за наличие на маркировка са
неоснователни, тъй като същата не е съществувала към момента на настъпване на
събитието. В писмената защита на процесуалния представител на дружеството се поддържат
доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото- В. З. Б. е посочил в исковата молба, че на 8.10.2013г в гр.София е
настъпило ПТП на кръстовището на ул. „Висарион Б.“ и бул. „Осми декември“, като при
управлението от него на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р1“ с рег.№ ********, бил
ударен от завиващ лек автомобил марка „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ ********,
управляван от Ц. Ю. М.. За настъпилото произшествие бил изготвен Констативен протокол
№ К-926/08.10.2013г., а впоследствие срещу ищеца бил издаден АУАН №085584 от
08.10.2013г. и Наказателно постановление, с което му било наложено административно
наказание. Посочил е, че ПТП е било причинено поради неправомерното поведение на
другия участник – водача на лекия автомобил марка „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№
******, който осъществил маневрата за завиване, след като се движел по ул. „Висарион Б.“ в
нарушение на поставения знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства“, но
този факт не бил взет предвид в хода на производството по установяване на причините за
инцидента и при налагане на административното наказание. Претърпял е значителни
неимуществени вреди, в резултат от травматичното увреждане на здравето, което получил
при пътно-транспортно произшествие. Гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответното дружество. Претендирал е да бъде осъден ответника да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
08.10.2013г. до окончателното изплащане.
Ответникът по иска –ЗК „Лев Инс” АД е оспорил исковата претенция. Настъпването
на процесното ПТП било резултат от незаконосъобразните действия на самия пострадал,
който извършил нарушение на ЗДвП и това обстоятелство било установено с влязло в сила
2
наказателно постановление. При условията на евентуалност е заявил, че при описаната в
исковата молба фактическа обстановка, вредоносният резултат бил съпричинен в значителна
степен от пострадалия, поради нарушение на правилата за движение по пътищата /ударът
настъпил в платното за насрещно движение/. Релевирал е доводи за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение, което било несъответно на действителния
характер и обем на вредите.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е
приел, че не е доказано по делото водачът на застрахованото МПС да има противоправно
поведение при процесното ПТП.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.
Фактическият състав включва виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя.
Не се спори между страните по делото, че лекият автомобил е имал застраховка
„Гражданска отговорност” към ответното застрахователно дружество към датата на ПТП.
Не се спори между страните по делото, а и видно от представените по делото
Констативен протокол № К-926/08.10.2013г., АУАН № 085584 от 08.10.2013г. и
Наказателно постановление № 37770/22.10.2013г. е, че на 08.10.2013г. около 18.10. часа, в
гр. София, на кръстовището на ул. „Висарион Б.“ и бул. „Осми декември“, е настъпило ПТП,
при което са участвали мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р1“ с рег.№ ******** и лек
автомобил марка „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ ********, управляван от Ц. Ю. М..
Срещу пострадалия в резултат от инцидента мотоциклетист В. З. Б. е съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 48 от ЗДвП и по чл. 100 от ЗДвП, който
е подписал акта с възражения. Издаденото въз основа на акта за установяване на
административно нарушение Наказателно постановление № 37770/22.10.2013г. е било
връчено на Б., с изричното отбелязване върху документа, че наказателното постановление е
влязло в сила на 28.12.2013г.
Спори се между страните по делото налице ли е противоправно поведение на водача
на лекия автомобил.
От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че процесното ПТП се е осъществило в преходния период на здрачаване, с
намаляваща дневна светлина и включено улично осветление, при нормална видимост и суха
пътна настилка. Според данните от приложения към делото „ Проект за организация на
движението по ул. ,, 8-ми декември “ в района на кръстовището е ул. „В. Бенински“ гр.
София“, на мястото на настъпване на процесното ПТП не е имало положена хоризонтална
маркировка. Вертикалната маркировка би трябвало да включи пътен знак Г4 „Движение
само направо или надясно след знака“, отнасяща се за водача на мотоциклета и пътен знак
Д4 „Еднопосочно движение след знака“, указващ посоката на движение по ул. „В.Бенински“
с вход от ул. „8-ми декември“. Извършена от вещото лице справка по изображение на
процесното кръстовище, заснета от „Google Street View“ през юни 2015г. ясно показва, че на
процесното кръстовище липсва както хоризонтална, така и вертикална пътна маркировка
т.е. не са налични описаните по- горе пътни знаци. Ако се приеме, че пътните знаци са били
налични, то според вещото лице, от техническа гледна точка - причината за настъпване на
процесното ПТП са субективните действия на двамата участници в него, защото водачът на
3
мотоциклета се е движел със скорост по-висока от разрешената за пътния участък (в случая
при движение в градска среда разрешената скорост е до 50 км/ч.) и въпреки, че е имал
техническата възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, не го е направил, а
водачът на лекия автомобил е навлязъл в кръстовището без да се огледа за наличие на други
участници в движението. Тъй като в зоната на местопроизшествието няма данни за отлагане
на спирачни следи, вещото лице е приело, че скоростта на движение на мотоциклета преди
удара и в момента на удара е била еднаква т.е. мотоциклетистът не е предприел действия за
спиране. По експертна оценка, предвид деформациите по мотоциклета и автомобила,
мотоциклетът се е движил със скорост от 65 км/ч., поради което е могъл да предотврати
настъпването на процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачките на мотоциклета
в момента, в който се е появила опасността (момента на навлизане на лекия автомобил в
кръстовището). Ударът между двете превозни средства е страничен за лекия автомобил и
челен за мотоциклета. Лекият автомобил се е движел с много ниска скорост (около 4 км/ч.).
Интензитетът на удара в този случай изцяло зависи от скоростта на движение на
мотоциклета.
Заключението на приетата съдебно авто- техническа експертиза, изготвено от вещо
лице Х. И., приема, че при настъпване на ПТП, конкретната пътна обстановка, както и
наличните пътни знаци и маркировка, ширина и брой на лентите за движение в посоката на
движение, данни за пътната маркировка на местопроизшествието, наклони, завои и
състояние на пътното платно, констатирани следи в района на произшествието, обичайно се
описват подробно в Протокол за оглед на местопроизшествие, какъвто за конкретния случай
очевидно не е бил съставен, защото не се намира в материалите по делото. В хипотезата,
при която за изясняване на конкретната вертикална маркировка се използва представения
като доказателство пред съда източник: „Проект за организацията на движението по ул.
„Осми декември" в района на кръстовището с ул. „В. Б.", се налага извод, че вертикалната
пътна маркировка по ул. „В.Бенински" предполага след кръстовището с бул. „Осми
Декември", в посока към ул. „Й. Йосифов" да е поставен знак Д4 от ЗДвП „Еднопосочно
движение след знака". В обратната посока на движение - към кръстовището с бул. „Осми
декември" би следвало да е бил поставен знак В1 от ЗДвП „Забранено е влизането на пътни
превозни средства", понеже като според същата схема - споменатата ул. „В. Б." би следвало
да е предназначена за движение само в една посока. В този случай, разрешената за движение
посока по ул. „В. Б." в гр. София би била - от кръстовището с бул. „Осми декември" към ул.
„Й. Йосифов", следователно, ако описания в проекто- схемата пътен знак е бил налице, то
разрешената за движение посока по ул. „В. Б." в гр. София би била обратна на посоката на
движение на лекия автомобил „Нисан Примера". С оглед описаните деформации по двете
превозни средства, и като се вземат предвид техническите характеристики на лекия
автомобил и мотоциклета, може да се направи извод, че скоростта на движение на
управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р1" в момента на удара в лек автомобил
„Нисан Примера" е в диапазон от 40 до 50 км/ч. В материалите по делото няма достоверна
информация, позволяваща обоснован извод, че към момента на процесното ПТП -
мотоциклетът е бил управляван със скорост, която е над разрешената в градски условия и
експертизата приема, че този мотоциклет се е движил със скорост от 50 км/ч., а скоростта на
движение на лекия автомобил „Нисан Примера" преди удара не е била по- малка от 10 км/ч.
Според становището на вещото лице, при скорост от 50 км/ч. в конкретната пътна
обстановка - за водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране
и няма информация, относно възможността или пречките за извършването на спасителна
маневра, чрез отбиване на мотоциклета в дясно. Според становището на вещото лице,
причина на настъпване на конкретното ПТП е несъобразяването от страна на водача на
мотоциклета В.Б. с предимството за преминаване през нерегулирано кръстовище. Според
вещото лице обаче, преди навлизането на лек автомобил „Нисан Примера" в района на
кръстовището на ул. „В.Б." с ул. „Осми декември" за извършване на маневра „ляв завой",
4
водачът на автомобила е имал обективна възможност да забележи другите участници в
движението и да се съобрази тях, в конкретната пътна обстановка.
Като доказателство по делото са приети копие от графичен проект на схема за
организация на движението по ул. „Осми декември“ в района на кръстовището с улица ул.
„Висарион Б.“ в гр. София, заедно с придружаващо писмо с изх. № СОА18-ГР94-6157-
1/14.12.2018г. на Столична община, от чието съдържание може да се установи, че
графичният материал отразява проектна схема.
Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали е налице противоправно
поведение на водача на застрахования лек автомобил. За да се прецени това следва да се
обсъди кой от двамата участници в ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата,
съответно спазването на наличната сигнализация чрез пътни знаци. Въз основа на
констативен протокол К—926/8.10.2013г и АУАН №085584/8.10.2013г. се установява, че не
са били налични пътни знаци за регулиране на движението. Съгласно проект на схема за
организация на движението на кръстовише, вертикалната маркировка би следвало да
включва пътен знак Г4 „движение само надясно след знака”, отнасяща се за водача на
мотоциклета и пътен знак Д4 „еднопосочно движение след знака, относим към указанията за
посоката на движение на участвалия в ПТП лек автомобил по ул. „В.Бенински” с вход от „8-
ми декември”. Само при установено наличие на тези знаци би следвало, че водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение. Отразеното в съставените актове за ПТП-
констативен протокол и АУАН относно наличието на пътна маркировка следва да се приеме
за достоверно, тъй като същите са съставени от надлежни органи и отразяват пътната
обстановка на настъпилото ПТП, каквато е възприета от служителите, съставили
съответните актове. В тази връзка възражението на въззивника, че е прието, че не е налице
противоправно поведение въз основа на тези актове, не е основателно, тъй като въз основа
на тях следва само да се възприеме дали са били налични съответните пътни знаци,
регулиращи кръстовището. Дори извършена от вещото лице Филипов справка по
изображение на процесното кръстовище, заснета от „Google Street View“ през юни 2015г.,
показва, че на процесното кръстовище липсва както хоризонтална, така и вертикална пътна
маркировка т.е. не са налични описаните по- горе пътни знаци, което макар и в един по-
късен момент след ПТП, отразява липсата на такива знаци, както е отразено в цитираните
протокол и АУАН. Изготвеният от общината проект за организация на движението на
кръстовището, където е настъпило ПТП, няма данни да е приложен нито към момента на
ПТП, нито впоследствие.
Поради това следва, че кръстовището между двете улици ул. „Висарион Б.“ и бул.
„Осми декември“ е нерегулирано, между равнозначни пътища, поради което водачът на
мотоциклета е следвало са пропусне намиращия се от дясната му страна на кръстовището и
извършващ маневра завой на ляво лек автомобил, ако се е движел със съобразена с пътните
условия скорост, поради което виновен за настъпването на ПТП е именно мотоциклетистът.
Не може да се приеме, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП
със свое противоправно поведение.
Доколкото не се установява противоправно поведение на застрахования водач, а в
хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ отговорността на застрахователя към увреденото от
застрахования лице е равна по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по
чл. 45 ЗЗД, искът за претендираното обезщетение следва да се отхвърли като
неоснователен. В т. 9 от ППВС № 7/77 г. ВС се произнесъл, че отговорността на
застрахователя е функционална, като е обусловена от основанията за отговорността на
самия застрахован. Затова в случаите, при които застрахованият не следва да отговаря пред
пострадалия, не дължи обезщетение и застрахователят.
5
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден В. З.
Б. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2020г, постановено по гр.д.№ 5524/2017г по
описа на СГС, I ГО, 8 с-в, с което е отхвърлен предявения от В. З. Б. с ЕГН **********
срещу ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК *********, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
изплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек
автомобил „Нисан“, модел “Примера“ с рег.№ ********, за причинени неимуществени
вреди в резултат на телесни увреждания, при ПТП на 08.10.2013г., заедно със законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 08.10.2013г. до деня на
окончателното плащане и е осъден е В. З. Б. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 2370 лева, представляваща съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. З. Б. с ЕГН ********** да заплати на ЗК
„Лев Инс” АД с ЕИК ********* сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6