Решение по дело №70147/2011 на Районен съд - Монтана

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Монтана 03.05.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 21.04.2011г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 147 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Искът е за изменение на издръжка, дължима от родител на непълнолетно дете, с пр. осн. чл. 150 от СК.

 Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

 Ищецът- Е. Л. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, се представлява от своята майка и законен представител- П.С.П.,xxx. Последната твърди в исковата молба, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 04.08.2007 г. по гр. д. № 370/ 2007 г. на РС. гр. Монтана. Родителските права по отношение на роденото от брака им дете Е.- ищец по настоящето дело, са й предоставени за упражняване, а ответникът е осъден да й заплаща в посоченото качество по 50 лв – месечна издръжка за детето.

 От присъждане на издръжката с посоченото решение са изминали около четири години, през което време детето е пораснало- вече е ученик в четвърти клас и за задоволяване на потребностите му са необходими повече средства. Освен това счита, че са нараснали и възможностите на ответника да осигурява по- висока по размер издръжка. Променена е и нормативната база за определянето й. За това е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде изменена присъдената издръжка за детето и осъден ответникът да й заплаща вместо по 50 лв- по 200.00 лв месечно, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и разноските по водене на делото. По същество поддържа доводите си и заявената претенция чрез упълномощения си представител адв. Мая Кирилова.

 Ответникът- Л.Е.Д. xxx, чрез упълномощения си представител адв. Надежда Димитрова е подал писмен отговор, в рамките на указания едномесечен срок по чл. 131 ал. 1. В същия изразява становище за допустимост на предявения иск, който обаче по размер счита за завишен. Съображенията му в тази връзка са следните: Има дете от друга жена, което сега е на 2 год. и 4 месеца, за което също е длъжен да подсигурява издръжка. Трудовото му възнаграждение е сравнително ниско- средно по 660 лв месечно, от която сума погасява банков заем- по 264 лв на месец. Този заем е теглен по време на брака му с ищцата, използван е за общи нужди на семейството им, а сега сам го погасява. Има сериозно заболяване, за което купува скъпи лекарства. Няма финансова възможност да заплаща исканата издръжка и за това признава иска до 80 лв месечно. По същество поддържа доводите си и изразеното становище.

 Д”СП” – Монтана няма изразено становище.

 Доказателствата са писмени.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл. 235 ГПК приема следното:

 Безспорно е между страните и от писмените доказателства се установява, че с влязло в сила решение на 04.08.2007 г. по гр. д. № 370/ 2007 г. по описа на Районен съд- Монтана /бракоразводно/ е утвърдено постигнатото споразумение, съгласно което ответникът е задължен да заплаща на П.С.П./, като майка и законен представител на сина им Е. Л. Д., ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка по 50 лв, считано от посочената по-горе дата. Упражняването на родителските права са предоставени на майката, при която детето живее. В делото не се съдържат данни за брутно трудово възнаграждение на двамата родители.

 Сега детето Е. Л. Д. е на 11 години. Редовен ученик е в четвърти клас през 2010/ 2011 год. в Трето ОУ “Д-р Петър Берон” гр. Монтана. Майката на детето- П.С.П. xxx010г. до м. 02.2011г. има месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3455, 75 лв/ а нетно- по 223 лв/, от местоработата й в “Мишели” ЕООД гр. Монтана. За същия период има брутен трудов доход в общ размер на сумата 1441, 44лв или по 120 лв месечно, видно от у-ние от другата й месторабота във фирма “Глобал-08”ООД- гр. Монтана. За доходите на ответника е представено удостоверение изх. № 439 от 24.03.2011 г., издадено от ”БДЖ-ТПС /Локомотиви/” ЕООД ЛД София, р-н Мездра, от което е видно, че за периода м. 03. 2010 г. до м. 09.2010г. е получил доход от трудово възнаграждение в размер на 6759, 82 лв и от м. 09.2010 г. до м. 02.2011 г. - 4494, 81 г. или общо за посочения период-11255 лв. Средно месечно този негов доход е в размер на 937, 92лв. От приложеното на л. 13 от делото удостоверение за раждане е видно, че ответникът е баща на детето К. Л. Д., родена на xxx г., от майка М. С. М..

 С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на чл. 150 СК. Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Законът изрично постановява размерът на издръжката в такива случаи да е обусловен от редица фактори- както в зависимост от нуждите на децата, така и в зависимост от възможностите на родителя, при фиксиран минимум в ал. 2 на чл. 142 СК. В посочената разпоредба минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента последната е 240 лв или минималният размер на издръжката към деня на влизане в сила на кодекса е 60 лв.

 По делото са събрани доказателства, подкрепящи тезата на ищеца за „изменение на обстоятелствата” по смисъла на чл. 150 от СК, макар и предходната издръжка, по гр. д. № 370/ 2007г. на МРС да е определена със споразумение между съпрузите. Достатъчен е факта, че от тогава са изминали повече от четири години. Детето Е. е пораснало, а от там- са нарастнали и нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и др., свързани с интелектуалното му и духовно развитие. Това предполага и по-голям месечен размер на необходимата му издръжка. От значение е и променящата се пазарна конюктура в страната.

 Възможностите на ответника за участие в необходимата месечна издръжка на детето в случая са обективирани от данните за доходите му, семейно и материално положение, както е изложено по-горе. Установените факти по делото и приложимите материално правни норми на СК дават основание за извод, че сума в размер на 210 лв би могла да се приеме за месечно необходима издръжка на детето /ищеца/. От нея квотата на ответника следва да е 110, 00 лв, а останалата част се поеме от майката. Следва да се отчете факта, че тя полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето, както и че реализира значително по- ниски доходи от ответника /и след отчитане получаваните месечни добавки по чл. 7 от ЗСПД- 35 лв/. Ответникът е задължен да отделя освен сума за издръжка на ищеца и средства за издръжка на другото си малолетно дете. Останалите възражения на ответника съдът намира за неоснователни. В случая твърденията в дадения писмен отговор от него относно банков заем, теглен по време на брака му с ищцата, използван за общи нужди на семейството им, който сега сам го погасява с месечна вноска от по 264 лв не се подкрепят от доказателствата по делото. Представеното удостоверение изх. № 78/30.03.2011 г. на “УниКредит Булбанк”, гр. Монтана не съдържа подобна информация/л. 16 от делото/. Няма доказателства и относно другите негови твърдения в отговора, а именно че страда от сериозно заболяване, за което купува скъпи лекарства. Медицинското направление и Ректоскопия, приложени на л. 17 и л. 18 от делото датират от 11.04.2007 г. и от същите не могат да бъдат установени заявените твърдения. При това положение следва да бъде уважена исковата претенция като основателна в горепосочения размер, а в останалата част до сумата 200.00лв- отхвърлена, като недоказана и неоснователна.

 При усл. на чл. 78 ал. 6 ГПК следва да се присъди дължимата от ответника държавна такса. Същият следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 86, 40 лв-държ. такса съобр. Тарифа за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК и размера на присъдената издръжка.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение от 18.06.2007 г. по гр. д. № 370/ 2007 год. по описа на Районен съд- Монтана издръжка, като:

 ОСЪЖДА Л.Е.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на П.С.П., като майка и законен представител на малолетното им дете Е. Л. Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, вместо по 50.00лв- по 110.00 лв месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.03.2011 г. до настъпване на обстоятелства, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.

 На осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

 Отхвърля иска за изменение на издръжката в частта над уважения размер от 110 лв до предявения от 200 лв, като неоснователен.

 ОСЪЖДА Л.Е.Д. / адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 86, 40лв -държавна такса и 5 лв- д. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от посочения в съдебно заседание ден за обявяването му- 05.05.2011 г.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: