№ 19
гр. Плевен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БА.
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600751 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивен протест на прокурор
от Районна прокуратура Плевен срещу присъда № 12 от 04.10.2021 година
постановена по НОХД 37/2021 г. по описа на Районен съд Кнежа. В протеста
се сочи, че първоинстанционния съдебен акт не кореспондира със събраните
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства.
Твърди се, че присъдата е постановена при липса на конкретни мотиви.
Направено е искане за отмяна на протестирания съдебен акт като неправилен
и постановяване на нов, с който подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение.
С атакуваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
И.Г.А.. роден на *** година в гр. Т., обл. Л., живущ в с. ***, българин,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН ********** за невиновен в това, че на 07.03.2020 г. в с. ***, обл.
1
Плевен, ул. „***“ № 69, пред входна врата на магазин за хранителни стоки
стопанисван от „***“ ЕООД, с. ***, противозаконно отнел чужди движими
вещи, както следва: мобилен телефон марка „***“,модел „***“ на стойност
260.00 лв.; 1 бр. СИМ карта „***“ на стойност 6.00 лв.; 1 бр. кожен калъф
/тефтер/ за мобилен телефон марка “***”, модел „***“ на стойност 8.00 лв.; 1
бр. лична карта на лице № ***, без стойност; парична сума в размер на 20.00
лв. или всички вещи общо на стойност 294.00 лв., от владението на ИЛ. Г. К.
от с. ***, обл. Плевен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила: издърпал вещите от джоба на
пострадалата и й нанесъл удар в областта на рамото, като на основание чл.
198, ал. 1 НК вр. чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия И.А..
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура
посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена и
да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
Посочва, че събраните доказателства са достатъчни, за да може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е
обвинен. Оспорва мотивите на първоинстанционния съд, като посочва, че
същите са преразказ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Не споделя правните изводи на първоинстанционната съдебна
инстанция. Твърди, че е останало неясно защо проверяваната съдебна
инстанция е приела единствено защитната версия на подсъдимия, че вещта,
предмет на престъплението, не е преминала в собственост на пострадалата,
като посочва, че този фактически извод е останал неподкрепен и изолиран от
останалия доказателствен материал. Счита, че коментираната в
първоинстанционните мотиви разпоредба на чл. 225, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение в случая. По отношение на вида и размера на наказанието, което
следва да бъдело наложено при осъдителна присъда, прокурорът предоставя
на съда.
Подсъдимият и неговата защита не се явяват в съдебно заседание и не
ангажират становище.
Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
2
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Г.А.. живял на семейни начала със свидетелката ИЛ. Г.
К. от с.***, обл.Плевен около 2 години, през което време няколко пъти
двамата се скарвали и разделяли, но отново след време се събирали и
продължавали да живеят заедно и за последно се разделили окончателно
около 06.05.2020г. – Гергьовден - като на 07.03.2020г. отново били разделени
и няколко дни след тази дата отново се събрали да живеят заедно. По време
на съвместното им съжителство докато били в чужбина заедно с И. К.,
подсъдимият закупил със собствени парични средства мобилен телефон
марка „***“, модел „***", който телефон предоставил на живущата с него по
това време И. К.. Подсъдимият твърди, че този телефон е закупил и
предоставил за ползване на И. К. ,за да има телефонна връзка с нея докато са
живели заедно, но св.И. К. счита, че телефонът й е бил подарен от бившия й
приятел и е станал нейна собственост. На 07.03.2020г. по времето на
поредната раздяла между подсъдимия и св.К. посочения по-горе телефон
марка „***“, модел „***" се намирал в нейно владение като тя считала, че
същия й е подарен. На 07.03.2020год. в с.***, обл.Плевен, ул.„***“№69, пред
входна врата на магазин за хранителни стоки стопанисван от „***“ЕООД
с.***, известен между жителите на с.*** и като „***“ подсъдимия А. след
разговор и спречкване с бившата си приятелка видял, че от левия преден
джоб на панталона й се подава предоставения й от него телефон, който е
негова собственост и понеже не й го бил подарил, а предоставил да го ползва,
за да имат телефонна връзка докато живеели заедно, се пресегнал и го
издърпал от там заедно с поставения му кожен калъф и намиращите се вътре
в телефона - 1 бр. СИМ карта на„***", на стойност 6,00лв. и вътре в калъфа
на телефона 1 бр. лична карта на лице №***, без стойност; парична сума в
размер на 20,00 лв., за които други вещи в този момент подсъдимият не е
знаел, че се намират там. Свидетелката И. К. хванала за дясното рамото и
3
започнала да дърпа подсъдимия А. на входната врата на магазина като той
успял да се издърпа от ръцете й и да тръгне към дома си, а тя в резултат от
това силно дърпане загубила равновесие и паднала по лице отвън пред
магазина. Последното било видяно от свидетелките А.П. и П.Ц. като в
солидарност със св.К. казали пред полицейските служители, които били
извикани на място от св.К. от мобилния телефон на св.П., че същата е била
ограбена и бита от бившият й приятел И.А.. Полицейските служители – Д.К. и
М.М. – посетили адреса на подсъдимия А. на ул. „***“ № 12 в с. ***, където
същият бил установен, задържан и отведен в сградата на РУ Кнежа.
Инкриминираните предмети били предадени от подсъдимия с протокол за
доброволно предаване.
Въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно
фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което
възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата
инстанция. Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи
относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез разпит
на свидетелите, проведени очни ставки между част от тях, обяснения на
подсъдимия, разпит на вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. По делото безспорно е установено,
че инкриминираните вещи са установени и предадени от подсъдимия А. с
протокол за доброволно предаване (л. 30 от БП № 94/20 г. на РП-Плевен),
както и със свидетелските показания на младши полицейски инспектор М.М.
дадена в хода на наказателното производство. Посредством назначената и
изготвена съдебно-стокова експертиза в хода на бързото производство
безспорно е установена стойността на движимите вещи предмет на
престъплението, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Спорният момент в настоящото производство, досежно собствеността на
инкриминирания мобилен апарат, е преодолян от първата инстанция
посредством предвидените за това процесуални способи в наказателни
процес. В съдебно заседание проведено на 28.06.21 г. по НОХД № 37/21 г. на
РС – Кнежа е разпитана св. И.К., която заявява „…Този телефон, когато бяхме
заедно в Германия и той (подсъдимия) ми го купи като подарък и ми го
подари…“, „...Той (подсъдимия) спечели от казино в Австрия и на другия ден
И. купи телефона“ (л. 141 от НОХД № 37/21 г.). Фактът на закупуването на
мобилния апарат от подсъдимия А. с негови средства се потвърждава и от
4
показанията на св. Т.Д. дадени в с.з. проведено на 25.05.21 г. – „…влезе вътре
и купи телефона за 400 евро чисто нов и го даде на И. да го ползва. Марката
беше „*** , модел „***“мисля. Видях, че той го купи и го даде на И. да го
ползва…“ (л. 116 НОХД № 37/21 г.). Все в същата насока са и обясненията на
подсъдимия А. дадени в с.з. на 04.10.21 г. пред първата съдебна инстанция (л.
176 от НОХД № 37/21 г.). Нещо повече, в настоящия случай са налице и
производни доказателства в тази насока, а именно показанията на св. А.П.,
която заявява, че братовчедка й (св. К.), се е похвали, че И. (подсъдимия А.) й
е купил телефон и й го е подарил (л. 113 от НОХД № 37/21 г.). По нататък в
показанията си свидетелката заявява – „… И. е взел телефона, тъй като го е
купил със свои средства…“, „Той си взима телефона, защото е негов…“.
Цитираните гласни доказателства са производни по своя характер, поради
което същите не могат да бъдат източник на фактология при наличие на
първични такива, каквито са именно цитираните по – горе в настоящото
изложение. Все в тази връзка обаче, няма пречка да послужат за проверка на
първичните доказателства, доколкото, вторичните доказателства са източник
единствено, когато са средство за разкриване на първични доказателства;
когато служат за проверка на първичните доказателства; когато заменят
първичните доказателства поради невъзможност за снабдяване с последните,
като в настоящия случай същите представляват годен за ценене
доказателствен материал, попадайки именно във втората посочена хипотеза /
№ 126 от 25.01.2011 г. по н.д. № 644/10 г. II н.о. на ВКС/.
При анализа на така описаните доказателствени източници следва
извода, че не е налице един от елементите от обективна страна на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, а именно чуждата движима
вещ. Както е известно под чужда движима вещ следва да се разбира такава,
която не принадлежи на дееца, тоест същият не е нейн собственик. Както
стана ясно собствеността върху процесния мобилен апарат е придобита от
подсъдимия А., чрез покупко-продажба в Австрия посредством лични
парични средства. Безспорно, по делото не бяха представени изрични
писмени доказателства за собствеността върху инкриминирания мобилен
апарат (договор, фискален бон, разписка или друго писмено доказателство),
от който да става видно, че именно подсъдимия е собственик на телефона, но
също така и с още по-голяма сила не бяха представени изрични доказателства
от страна на обвинителната власт, в лицето на прокуратурата, че именно св.
5
К. е собственик на мобилния телефон. Както е известно, тежестта на
доказване в наказателния процес по делата от общ характер лежи върху
прокурора и разследващите органи съгласно чл. 103, ал. 1 НПК. Именно те са
длъжни да докажат признаците от предмета на доказване, един от които в
настоящия случай е именно правото на собственост върху инкриминираните
предмети, което в настоящото наказателно производство не бе постигано.
Липсват категорични доказателства, както за собствеността на мобилния
апарат, така и за останалите инкриминирани предмети.
За пълнота на изложението в тази част ще бъде посочено, че на първо
място твърдението на прокурора изразено в хода на съдебните прении пред
настоящата инстанция, че проверяваната инстанция е дала вяра единствено на
защитната версия на подсъдимия за това, че вещта не е преминала в
собственост на св. К., а била дадена за ползване се оборва именно от
гореизложеното. Това дали телефонът й е даден за ползване, като подарък или
дар е без правно значение в случая. Нито едно от тези обстоятелства не
променя фактът установен по настоящото дело, а именно, че подсъдимия е
собственик на мобилния апарат, доколкото не бяха представен доказателства
в обратна посока. В чл. 77 от Закона за собствеността са посочени способите
за придобиване право на собственост - правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. В проведеното наказателно производство
не бяха събрани доказателства, които да водят до извода, че св. К. е
придобила правото на собственост върху мобилния апарат посредством някой
от посочените начини. Дори и да се приеме, че телефона е бил подарък, това
не променя правото на собственост върху същия. Колкото до коментираната
разпоредба на чл. 225, ал. 2 ЗЗД в мотивите на първата инстанция, то
прокурорът правилно отбелязва, че същата не намира приложение в
настоящия случай, но това по никакъв начин не разколебава крайния извод на
проверявания съд, който се споделя и от въззивната инстанция, а именно, че
подсъдимия следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
На следващо място, макар и да бе установено, че деянието, предмет на
разглеждане в наказателното производство не е осъществено от обективна
страна, доколкото подсъдимия не е отнел чужди движими вещи, следва макар
и накратко да бъдат изложени мотиви и относно другия спорен момент в
производството, а именно упражнената спрямо св. К. принуда. Както е
известно, грабежът е съставно (сложно) престъпление, което включва два
6
разнородни, функционално свързани акта, взаимосвързани и осъществявани
въз основа на едно решение, като са насочени към една и съща цел. Всеки от
актовете, поотделно също е престъпен - принудата по чл. 143 НК и кражбата
по чл. 194 НК. На практика е възможно, от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства да се стигне до извод, че не е осъществена принуда,
но е реализирано отнемане, или обратно – деецът е реализирал принуда
спрямо пострадалия, но не се установява да е отнел вещи от владението му.
Настоящия случай не покрива нито една от двете хипотези, като за
отнемането важи посоченото по – нагоре в изложението. Упражнената
физическа принуда спрямо св. К. от страна на подсъдимия А. изразяваща се в
употреба на сила, а именно издърпване на вещите от джоба на пострадалата и
нанасяне на удар в областта на рамото не бе доказано по несъмнен начин в
своята цялост. Издърпването на инкриминираните вещи от джоба на св. К. е
безспорно установено, както със свидетелски показания, така и с обясненията
на самия подсъдим. Спорният момент е нанесеният удар в рамото на
свидетелката. В хода на първоинстанционното съдебно производство са
разпитани св. П., св. К. и св. Ф., както и са проведени на основание чл. 143
НПК очни ставки между св. П. и св. К. от една страна, и между св. К. и св. Ф.
от друга. Настоящият съдебен състав се солидаризира към фактическият
извод на първоинстанционния съд за липса на упражнена принуда под
формата на употребена сила спрямо св. К. от страна на подсъдимия. Без да
навлиза в подробности, въззивният съдебен състав следва да посочи, че така
описания в обвинителния акт удар в рамото остава едно голословно
твърдение на св. К., неподкрепено от нито едно друго доказателство или
доказателствено средство събрано и проверено в хода на съдебното
производство. От проведените разпити в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, както и от извършените очни ставки между част от
свидетелите се установи, че пряк очевидец на случилото се пред „***“
магазин на процесната дата е била единствено св. П.. В съдебно заседание
пред първа инстанция същата заявява, че казаното от нея по време на бързото
производство не отговаря на истината, като същата е била накарана от св. К.
да излъже, че подсъдимия я е бил. Също така се установи и че св. Ц. не се е
намирала нито в „***“ магазин, нито непосредствено пред него. В крайна
сметка дори св. К. в съдебно заседание на 28.06.21 г. заявява „… И. се
пресегна и дръпна телефона от джоба ми. Аз, за да го спря, той тръгна да бяга
7
навън и аз исках да го настигна, спънах се и падна по лице. Това беше. И.
побягна с телефона… На излизане след И. паднах. Той издърпа телефона,
бутна ме и аз паднах по лице пред магазина, след като тръгнах да тичам по
него.“ (л. 141 от НОХД № 37/21 г.). В тази връзка, достоверността на гласните
доказателствени средства зависи не само от съпоставянето им с други
доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой
ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност – виж в
тази насока Решение № 156 от 07.06.1995 г. по н.д. № 562/94 г. I н.о. на ВКС.
От така установените факти районният съд е направил правилния извод,
че с действията си лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство - подсъдимия И.Г.А.. не е осъществило престъпния състав по
чл. 198 ал. 1 НК.
За пълнота настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че макар
и поведението на подсъдимия да не следва да бъде толерирано, като
противоречащо на установените морални и социални норми в обществото, в
конкретния случай и при така събрания доказателствен материал същото не
следва да бъде оценявано през призмата на наказателното право и процес.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието, приложил е правилно закона и е постановил
законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено с разпоредбите на закона. При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12 от 04.10.2021 година постановена по
НОХД 37/2021 по описа на Районен съд Кнежа.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9