РЕШЕНИЕ
№……………..
гр. София, 16.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава
Алексиева гр. дело № 1464 по описа
за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С
решение № 74411 от 21.04.2020 г., постановено от СРС, ГО, 155 състав по гр.д.№ 24942
по описа за 2019 г. е прието за установено по предявения от "В.П." ЕООД,
ЕИК ******** срещу В.Д.К., ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 422, ал.1
във връзка с чл. 415, ал.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 46,24
лв., представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги от 10.06.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за сумата над 46,24
лв. до първоначално претендирания размер от 103,42 лева, осъден е В.Д.К. да
заплати на „В.П.“ ЕООД на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,66 лева,
представляващи направени по делото разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 11.10.2017 г. по гр.д. № 52910/2017 г. по описа на
СРС, 43 състав и сумата от 145,31 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Постъпила
е в срок въззивна жалба с вх. № 5062100/29.05.2020 г. от В.Д.К., ответник пред
СРС с искане да бъде отменено решението в частта, в която са уважени исковите
претенции. Излагат се доводи за неговата неправилност, поради противоречие с
материалния закон, недопустимост, поради произнасяне на съда по нередовни
документи, както и нищожност поради това, че е постановено по нередовни
документи, доказващи липса на сключен договор за прехвърляне, без да е
представено съобщение, че е налице прехвърляне от предишния кредитор. Позовава
се на погасителна давност. Без да бъде уведомен за разглеждането на гр.д. №
24942/2019 г., съдът е приел за установено и е постановил решение по делото. Оспорва
договорът за прехвърляне на вземания, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“
като нищожен поради липса на печат, подпис и три имена на лицето, което е
подписало, както и че не е подписан от изпълнителния директор А..Д.. Счита, че
представеното пълномощно противоречи на чл. 99 ЗЗД, уведомлението за цесия е
подписано от С.Ц. в лично качество. Твърди, че договорът за прехвърляне на
вземане от 22.02.2017 г. между „С.Г Груп“ ООД и „В.П.“ ЕООД не е документ с
вярно съдържание, липсват имена на лицата, които са подписали документа,
подписи и печати. Поддържа, че на 26.05.2014 г. е депозирана молба вх. № 14_2777_26.05.2014 г. до изпълнителния
директор на „Виваком“ за прекратяване на услугата с едномесечно предизвестие.
Твърди, че служителите са сключвали три, четири договора за една и съща услуга
за един и същи период, подписани от служители на „Виваком“, а не от ответника.
Поддържа, че „Виваком“ не е предявявала претенции спрямо жалбоподателя, като
тригодишната давност е изтекла. Отправя искане да бъде обявено за нищожно,
недопустимо и неправилно първоинстанционното решение.
Въззиваемата
страна „В.П.“ ЕООД в законоустановения срок не е депозирала отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси –
само доколкото са посочени в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно, постановено е от съд в надлежен състав пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид, подписано е и
волята на съда е изразена ясно. Следователно възраженията на жалбоподателя за
нищожност на първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни.
По
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част:
Ищецът
мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение в
срока по чл. 414 ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК е предявил
искове относно вземането си за главница и лихва за забава.
Заповедта
за изпълнение е издадена на 11.10.2017 г. от СРС, ГО, 43 с-в по ч.гр.д.№ 52910
по описа за 2017 г. в полза на „В.П.“ ЕООД срещу длъжника В.Д.К. за сумата от 516,21 лв., главница, дължима по
договор за далекосъобщителна услуга от 13.08.2012
г., сключен с БТК ЕАД, което вземане е цедирано на заявителя по договор от
20.02.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 01.08.2017 г. до
изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на 143,08 лв. за периода от
03.11.2014 г. до 26.7.2017 г. и 205 лева разноски по делото. Заповедта е
съобщена на длъжника на 16.04.2018 г.
Възражението
срещу същата е подадена на 26.04.2018 г., т.е. в срока по чл. 414, ал.1 ГПК.
За
указанията по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е бил уведомен на 08.04.2019 г.
Исковата
молба е предявена на 07.05.2019 г. Ищецът твърди, че е сключен договор за
далекосъобщителни услуги от 13.08.2012 г. с индивидуален клиентски номер на
договора 55618904002 между ответника В.Д.К. и БТК ЕАД е издадена фактура №
**********/15.10.2014 г.за отчетен период 15.09.2014 г. до 14.10.2014 г. с обща
сума за плащане в размер на 516,21 лева. С петитума на исковата молба, моли да
бъде признато за установено съществуването на вземане в размер на 516,21 лева по
договор за далекосъобщителни услуги съгласно издадена заповед за изпълнение.
Към исковата молба не са приложени цитираният договор от 13.08.2012 г. и
цитираната фактура от 15.10.2014 г.
С
разпореждане № 115982 от 15.05.2019 г., първоинстанционният съд е оставил без
движение исковата молба с вх. № 2011479/07.05.2019 г., по която е образувано
гр.д. № 24942/2019 г., СРС, като е указал на ищеца с писмена молба с препис за
насрещната страна да конкретизира претенцията си като конкретизира сумите,
които претендира и основанията, на които ги претендира, съобразно с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С
уточнителна молба от 04.06.2019 г., в изпълнение на дадени указания, ищецът е уточнил,
че ищецът е титуляр на вземането срещу ответника по силата на сключени два
договора за цесия от 29.05.2015 г. и договор от 20.02.2017 г., с които е прехвърлено
вземане на БТК ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги от 10.06.2013 г., с клиентски номер на
договора 55618904002 между ответника В.К. и БТК ЕАД, с който е предоставен
абонаментен план за достъп до интернет и телевизия, а на 10.07.2013 г. е сключено допълнително споразумение, с което е
удължен срок на договора с 24 месеца и е предоставен допълнителен приемник IPVT
с избран ценови
пакет Vivаcom
Duo Internet +TV-internet+IPVT.
Въз основа на тези споразумения са издадени фактури: от № **********/15.06.2014 г. за сумата от 27,54 лева,
№ **********/15.07.2014 г., за
сумата от 55,08 лева, от които баланс по предходни периоди 27,54 лева, фактура
№ **********/15.08.2014 г. за сумата
от 82,62 лева, от които баланс за предходни периоди в размер на 55.08 лева,
фактура № **********/15.09.2014 г. с
обща сума в размер на 110,16 лева, от които баланс за предходни периода 82,62
лева, кредитно известие №**********/12.11.2014
г. с общ размер на 516,21 лв., от които баланс за предходни периоди в размер на
110,16 лева и договорни неустойки в
размер на 412,79 лева. Със същата молба, ищецът е заявил, че моли да бъде приет
коригиран петитум на иска, като същият се счита предявен по договор от дата
10.06.2013 г., с който е предоставен достъп до интернет и телевизия за срок от
24 месеца до сумата от 103,42 лева за периода от първата издадена фактура до
последната издадена такава.
С
разпореждане от 10.06.2019 г., първоинстанционният съд е допуснал уточнението
на исковата молба.
С
решението си първоинстанционният съд е приел, че В.Д.К. дължи на „В.п.“ ЕООД
сумата от 46,24 лева по договор за далекосъобщителни услуги от 10.06.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата ,като е отхвърлен иска за сумата над 46,24
лева до претендирания размер от 103,42 лева.
За процесуалните предпоставки,
обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес, съдът е
длъжен да следи служебно. Правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и
следните специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК;
3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, което вземане трябва да е идентично с това, за
което е била издадена заповедта за изпълнение. Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обуславят изискването за
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск.
Производството
по предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК, поради което предмет на исковото
производство, на това правно основание е само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Предявеното вземане в исковото
производство, следва да съвпада с вземането в заповедното производство, както
по страни, така и по юридически факт, от който е възникнало, вид, падеж и
размер. Съдът в исковото производство извършва преценка за идентичност на
претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за съществуване на вземането.
Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум -
идентичност на фактите от които произтича материалното субективно право, в
какво се състои правото по чл. 410, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК, както и кои са
носителите му.
В
конкретния случай, такава идентичност на вземането по основание не се
установява по делото. Заповедта за изпълнение е издадена за вземане по договор
за далекосъобщителни услуги от 13.08.2012 г., а в исковото производство
съгласно уточнението по реда на чл. 129, ал. 5 ГПК се претендират неплатени
суми по договор за далекосъобщителни услуги от 10.06.2013 г. и се прилагат като
доказателства договор от 10.06.2013 г., изменен с допълнително споразумение от
10.07.2013 г. В исковото производство се претендира по-малка сума от тази,
претендирана в заповедното производство, което е принципно допустимо, ако
произтича от същия юридически факт. В случая обаче в исковото производство ищецът
се позовава на договор от друга дата, четири броя фактури и едно кредитно
известие, които не съвпадат с фактурата, посочена в заповедното производство. В
заповедното производство, заявителят е посочил, че за претендираната сума е
издадена фактура **********/15.10.2014 г. за отчетен период от 15.09.2014 г. до
14.10.2014 г., а в исковото производство с този номер № ********** е посочено
кредитно известие, като същото е от друга дата 12.11.2014 г., като е посочен
период от първата издадена фактура 15.06.2014 г. до последната издадена такава 15.09.2014
г. и кредитно известие, издадено на 15.10.2014 г. Горепосочените различия са
съществени и касаят юридическия факт, от който произтича вземането, поради
което настоящият съдебен състав намира, че не е налице идентичност между
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и предмет на исковото
производство по чл. 422 ГПК, поради което и с оглед спецификата на това
производство, решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а производството
прекратено. Съгласно
чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК когато решението е недопустимо, въззивният съд го
обезсилва, като прекратява делото.
Съгласно
т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, при прекратяване
на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил прекратяване, въз основа на което едновременно
с прекратяването на производството в обжалваната част следва да бъде обезсилена
и заповедта за изпълнение в тази част.
Доколкото
разноските са последица от уважаване на иска, първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено в частта, в която В.Д.К. е осъден да заплати на В.П.
ЕООД разноски в заповедното и исковото производство съобразно с уважената част
от иска, която подлежи на обезсилване.
Само
ако е валидно и допустимо решението подлежи на изследване правилността му, но
случаят не е такъв с оглед констатираната недопустимост на решението в обжалваната
част.
По
разноските:
Въззивникът
има право на разноски, но такива не са претендирани от него, поради което съдът
не дължи присъждането им.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 74411 от 21.04.2020
г., постановено от СРС, ГО, 155 състав по гр.д.№ 24942 по описа за 2019 г., В ЧАСТТА в която е признато за
установено, че ответника В.Д.К., ЕГН ********** дължи на ищеца „В.П.“ ЕООД, ЕИК
******** сумата от 46,24 лв.,
представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги от 10.06.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА
в която е осъден В.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „В.П.“ ЕООД, ЕИК ********
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,66 лева, представляващи направени по
делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.10.2017 г. по гр.д. № 52910/2017 г. по описа на СРС, 43 състав и сумата от
145,31 лева, представляваща направените по делото разноски като недопустимо
като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповедта за изпълнение,
издадена на 11.10.2017 г. от СРС, ГО, 43 с-в по ч.гр.д.№ 52910 по описа за 2017
г., В ЧАСТТА в която е осъден ответника
В.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „В.П.“
ЕООД, ЕИК ******** сумата от 46,24 лв.,
представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги от 13.08.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.