Р Е Ш Е Н И Е
№1675/1.10.2020г.
Град Пловдив, 01.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито
заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2294 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Валтабак“ ЕООД против разрешение за строеж № 16
от 21.04.2016 г. на главния архитект на район „Северен“, община Пловдив, с
което на възложителя „Диамант“ ООД и наемателя „Бар“ ЕООД се разрешава да извърши
строителство: „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ в част от сграда на
СК „Диамант“ ООД, намираща се на ул. „В. ***, самостоятелен обект в УПИ
VІІІ-1903, кв.638 по плана на V градска част, град Пловдив, с идентификатор ********по
КККР на град Пловдив.
Според дружеството-жалбоподател оспореното разрешение за строеж е нищожно,
а алтернативно е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните
разпоредби и на административнопроизводствените правила. Иска се обявяване на
нищожността или алтернативно отмяна на разрешението за строеж като
незаконосъобразно и присъждане на съдебните разноски. Допълнителни съображения
по съществото на спора са изложени в депозираната на 24.09.2020 г. писмена
защита.
Ответникът не взема становище по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна „Строителна къща „Диамант“ ООД чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. Претендира разноски.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по основателността на
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице от кръга
на лицата по чл.149, ал.2, т.1 и 3 ЗУТ, тъй като дружеството-жалбоподател е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор ********(нотариален акт № 82, том 71, дело № 16486/2004 г. (л.6-7) на Службата по
вписванията Пловдив) в сградата, в която е извършен процесният строеж. Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването съгласно определение №
14800 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 1247/2019 г. на ВАС, ІІ о., и срещу
разрешение за строеж, което съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва пред
съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че производството по издаване на
оспореното разрешение за строеж е инициирано от „Бар“ ЕООД, наемател на ресторант
„Хепи“ с ИД ********чийто управител е упълномощен от управителя на
дружеството-собственик на процесния самостоятелен обект „Строителна къща
„Диамант“ ООД (пълномощно от 07.04.2016 г., рег.№ 3002 на помощник-нотариус при
нотариус с рег.№ 136 – л.43) в процедурата по издаване на процесното разрешение
за строеж и приемане на обекта. Със заявление от 19.04.2016 г. (л.18) са представени
изискуемите документи и е поискано одобряване на проекта за обект: „Реконструкция
и ремонт на ресторант „Хепи“ в част от сграда на СК „Диамант“ ООД, намираща се
на ул. „В. Левски“ № 2“. Въз основа на тези документи е издадено разрешение за
строеж № 16 от 21.04.2016 г. на главния архитект на район „Северен“, община
Пловдив – предмет на настоящото съдебно производство.
Няма данни
издаденото разрешение за строеж да е било съобщено на заинтересованите страни,
за каквито в случая следва да се считат всички собственици на самостоятелни
обекти в процесната сграда с идентификатор 56784.506.119.1, доколкото се касае
за разрешение за реконструкция и ремонт на съществуващ ресторант. Съгласно § 5,
т.44 ДР ЗУТ „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови
такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на
строежите, т.е., чрез реконструкцията се засягат конструктивни елементи и
основни части на сградата. Следователно се касае за случай по чл.185, ал.1 или ал.2 ЗУТ и всички етажни собственици са заинтересовани лица съгласно чл.149, ал.2,
т.3 ЗУТ.
В хода на
съдебното производство с молби от ответника от 03.02.2020 г. (л.221) и от
25.02.2020 г. (л.349) са представени писмени доказателства за компетентността
на главния архитект района, включително заповед № ОА-728 от 12.05.2004 г.
(л.234-235) на главния архитект на община Пловдив, с която на основание § 1,
ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината делегира свои функции по ЗУТ на
главния архитект на район „Северен“ за цялата територия на района, включително
правомощието да издава разрешения за строеж за жилищни сгради с височина до 15
м, за сгради на основното застрояване със смесени, обслужващи, производствени и
складови функции до 300 кв.м разгърната застроена площ, за преустройство,
промяна на предназначението, основен ремонт на изброените видове сгради,
помещения или части от тях, за всички сгради от допълващото застрояване, за
временни строежи. Тази заповед и останалите писмени документи не е нови писмени
доказателства, а е част от административната преписка по издаване на оспореното
разрешение за строеж.
В хода на
съдебното производство са приети заключения по две съдебно-технически
експертизи, извършени от архитект и от инженер-конструктор, които съдът
кредитира като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
Според вещото
лице арх. А. към преписката по издаване на оспореното разрешение за строеж са
налични всички документи и проекти съгласно чл.144, ал.2 ЗУТ, а инвестиционният
проект е изготвен в обем и съдържание съгласно Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Обектът не е въведен в
експлоатация, поради което в архива на район „Северен“ не се намират
екзекутивни чертежи, отразяващи отклоненията от съгласуваните проекти.
Арх. А. посочва,
че с инвестиционния проект се предвижда затваряне на атриумното пространство
между първи и втори етаж на заведението, с което се разширява залата на втория
етаж, което разширение е в обема на съществуващото положение, но е предвидено
също пристрояване към първи етаж (кота 0) и към втори етаж (кота +3,20) в
югозападния ъгъл на сградата, като съществуващата колона се вгражда в
заведението, както и пристрояване чрез удължаване на междинната плоча между
първи и втори етаж в рамките на УПИ, с което се увеличава застроената площ на
първия и втория етаж на заведението. Арх. А. е изследвала приложеното към
инвестиционния проект заснемане на съществуващото положение и установява, че в него
етажите са със следните площи: сутерен – 107,90 кв.м, първи етаж (кота 0) –
149,72 кв.м, втори етаж (кота +3,20) – 145,26 кв.м. В проекта обаче не са
посочени квадратурите на обекта по етажи след разширението на залага вследствие
на пристрояването и затварянето на атриумното пространство.
Вещото лице
посочва също, че проектът предвижда събаряне на преградни зидове в сутерена и
първия етаж и изграждане на нови преградни зидове да оформяне на нови помещения
– санитарни възли, битови помещения, складове, хладилни камери и др. В
записката по част архитектурна капацитетът на залата на първи етаж е посочен
като 14 места и голям бар с рукванд, а на залага на втори етаж – 82 седящи
места. В архитектурните чертежи в посоченото обзавеждане са означени 21 места на
първи етаж и 95 места на втори етаж, като не са означени места на бара.
Вещото лице
посочва още, че според заключението на проектанта по част „Конструктивна“ са
налице несъществени изменения в конструкцията на строежа – незначителни промени
в масата на строежа, увеличени с 3,6 %, при допустими не повече от 5 %, в
сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които
конструкцията е в състояние да поеме. Товарите от допълнителната плоча се
поемат от две допълнителни стоманобетонни греди без да се увеличават товарите в
съществуващите греди. Товарите от допълнителната плоча се предават с метална
усилваща конструкция върху сутеренните стени (под кота -0,05) и не се увеличава
натоварването върху съществуващите колони. При тази промяна няма да се намали
съществуващата носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията
на сградата.
Според арх. А.
проектите по части ВиК и електро новите инсталации са предвидени в самия обект.
В част ОВК е предвидена промяна на вътрешната смукателна инсталация и
изхвърляне на засмукания въздух чрез вентилатор с изнесен електрически
двигател, монтиран в шумоизолиращ бокс, монтиран на покривната тераса над
помещение „склад чистачка“ на втори етаж, който транспортира въздуха по нова
вертикална тръба до покрива на сградата. Вещото лице е установило, че на място
това не е изпълнено – на покривната тераса е монтирана тръба с вентилатор на
смукателна вентилация, а транспортирането на мръсния въздух до покрива на
сградата става в съществуващ комин, изграден в сградата, като вентилаторите са
разположени в ОВ помещение на технически етаж в подпокривното пространство до
стълбищната клетка и достъпно посредством коридор от нея.
На вещото лице не
е бил предоставен инвестиционния проект, неразделна част от разрешение за
строеж № 72 от 27.05.1995 г., по който е изградена процесната сграда, за да
може да направи сравнение на чертежите на различните нива (коти) в част
„Архитектурна“, част „Конструкции“ и други части на инвестиционния проект,
неразделна част от оспореното разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г.,
относно обем, очертания, граници, разложение, вид, площи и други параметри. Към
заключението си арх. А. прилага писмо от 18.03.2020 г. на зам.-кмета на община
Пловдив (л.340), че в община Пловдив не се съхранява одобрен проект на
сградата, изградена с разрешение за строеж № 72 от 27.05.1995 г.
При сравнение на
схемата на процесния обект с идентификатор ********от 14.04.2016 г. (л.41) и
инвестиционния проект арх. А. е установила, че в схемата обектът е нанесен в
две нива – първи и втори етаж, обща площ на двата етажа 335,61 кв.м, прилежащи
части 17,09 % идеални части от общите части на сградата, без избени помещения,
докато в инвестиционния проект са заснети като съществуващи три нива – сутерен
с площ 107,90 кв.м, първи етаж с площ 149,72 кв.м и втори етаж с площ 145,26
кв.м (обща застроена площ 402,88 кв.м), т.е., налице е несъответствие на нивата
на обекта.
При огледа на
място вещото лице е установило, че процесното заведение заема части от сутерен
(подземен етаж), част от първи и част от втори етаж на сградата по югоизточната
фасада и е въведено в експлоатация заедно със сградата на ул. „В. Левски“ № 2 с
удостоверение № 104 от 21.01.1999 г., както и че на място са изпълнени
предвидените в инвестиционния проект, неразделна част от разрешение за строеж №
16 от 21.04.2016 г., строителни работи – пристрояването на първи и втори етаж,
като на място пристройката към входа на заведението частично навлиза в съседния
ПИ с идентификатор ********, общинска собственост, през който е и входът на
заведението, както е било и по първоначалния проект, но не са изпълнени
предвидените в част ОВК нов въздуховод и вентилатор за отвеждане на мръсния
въздух над покрива на сградата.
Арх. А. посочва,
че с проекта не е предвидено засягане на основните, външните, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите на общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби. С проекта, обаче, е предвидена промяна на фасадата на сградата чрез
пристрояване към първи и втори етаж, като в частта на пристрояването фасадата е
остъклена. Според заснемането на съществуващото положение и проекта не се
предвижда отнемане на общи помещения и площи или части от тях и не се променя
предназначението им.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице арх. А. и намира, че новите факти, които се
установяват с него, касаят неизпълнението на предвидените по одобрения проект
строителни работи по част ОВИ, т.е., наличието на отклонение от одобрения
инвестиционен проект, неразделна част от оспореното разрешение за строеж № 16
от 21.04.2016 г. В останалата част със заключението на вещото лице архитект не
се установяват нови факти, доколкото отговорите представляват прочит на
приетите по делото писмени доказателства.
По второто
заключение вещото лице инженер-конструктор посочва, че конструкцията на
сградата е стоманобетонова, монолитно изпълнена, скелетна с носещи греди и
колони, със стоманобетонови шайби за поемане на сеизмичните усилия. С
предвидените в одобрения проект СМР се засягат плочата на кота -0,05 м в
югозападния ъгъл на сградата с премахването на носещите стени на трезора и
замяната им със стоманени греди, анкерирани с съседни стени; сутеренна
ограждаща стена от югоизток с направата на нов отвор 100/100 см в нея, укрепен
със стоманена рамка; сутеренните ограждащи стени от запад, юг и югоизток, върху
които се предава ново натоварване от стоманени конструкции за укрепване на 8
колони в първия и една колона в сутерена; плочата на кота +3,16 м с разбиване
на части от нея и бетонов борд по ръба на атриума и направата на нова плоча на
мястото на отвора от атриума и премахнатата част от плочата с допълнително
експлоатационно натоварване за новата площ; две съществуващи конзолни греди на
кота +3,16 м, на които се разбива бетона и армировката им се включва в две нови
греди, стъпили на стоманени конзоли, заварени към укрепваща конструкция на
прилежащите им колони. В статическите изчисления към конструктивния проект са
направени изчисления за новите елементи и проектантът гарантира
носимоспособността на всеки елемент с извършеното оразмеряване за получените
усилия. Вещото лице инж. Р. е констатирала обаче разминаване между
декларираните натоварвания според обяснителната записка (л.78) от 3,00 kN/m2 и приетото като
натоварване в статическите изчисления (л.87) от 2,00 kN/m2, което според
вещото лице води до занижаване на получените усилия в елементите.
Вещото лице
посочва също, че преди изготвянето на проекта за реконструкция на сградата не е
направено конструктивно обследване, а проектантът не е разполагал с целия
проект, по който е изпълнена сградата (л.77), поради което в проекта няма
направени изчисления за отражението на новите натоварвания върху сградата като
цяло, а само декларативно се заявява, че при тази промяна няма да се намали
съществуващата носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията
на сградата (л.79).
Според инж. Р. е
некоректно заключението по проекта, че съгласно чл.6, ал.3, т.2 от Наредба №
РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. са налице несъществени изменения в конструкциите –
промените в масата на строежа са незначителни, увеличени са с 3,6 % (не повече
от 5 %) в сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които
конструкцията е в състояние да поеме, защото според нея тази разпоредба касае
друга фаза от обследването на сградата – изготвянето на доклад за техническо
обследване, а не изготвяне на проект за реконструкция, и защото техническото
обследване трябва да предшества изготвянето на проект за реконструкция за
издаване на разрешение за строеж. Според вещото лице, тъй като не са направени
точни изчисления за теглото на премахнатите зидове, сравнено с теглото на
новите зидове, плочата, стоманените конструкции и експлоатационното
натоварване, остава неясно как е определен цитираният 3,6 %.
Вещото лице
посочва също, че с извършената реконструкция се засягат общи части на сградата
– външна сутеренна стена от югоизток с направата на нов отвор 100/100 см в нея;
плочата на кота +3,16 м с разширяването й и две стоманобетонови греди на кота
+3,16 м с тяхната реконструкция и удължаване; премахване на четирите ограждащи
стени на трезора в сутерена, които са били носещи за плочата над него. Външни
разпределителни стени между отделни части на сградата не се засягат, колони
също пряко не се засягат, въпреки че 8 колони се усилват със стоманени
конструкции, но усилването не ги натоварва, а натоварва директно плочата на
долното ниво и сутернните стени, като една от колоните натоварва директно
основите. Стълби, площадки, покрив и комини не се засягат. Външната входна
врата на ресторанта се измества, но не касае други обекти в сградата. Не се
засягат врати към общи тавански и избени помещения. Промените по инсталациите
не могат да се преценят, тъй като не са представени проектите за инсталации към
обжалваното разрешение за строеж. С проекта са предвидени промени по фасадите
на сградата с приобщаването на площ при югозападния ъгъл на сградата,
извършеното пристрояване към сградата на първия и втория етаж и остъкляване,
пристрояване пред южната фасада при входа на заведението.
Вещото лице посочва,
че не е възможно да бъдат направени пълни статически изчисления с точна
преценка за промяна на натоварванията, но дори и ориентировъчните й изчисления
само за по-значителните и лесно видими промени, даващи по-значителни тегла при
реконструкцията като нови участъци при плочи и греди, стоманени укрепващи
конструкции за колони и завишено експлоатационно натоварване върху новите
плочи, показват, че за етажното ниво на кота +3,16 м завишението е в рамките от
6 % до 6,5 %, т.е., с одобрения конструктивен проект е налице промяна на
натоварванията в посока на завишение.
Тъй като в
разрешението за ползване № 104 от 21.01.1999 г. (л.35) е описан ресторант,
вещото лице прави извод, че преустройството на банков офис с трезор в ресторант
е извършено преди въвеждането в експлоатация на сградата, но тъй като проектът
за това преустройство не е наличен, не може да се прецени, дали сутеренният
етаж е бил включен към ресторанта. В одобрения проект към оспореното разрешение
за строеж сутеренният етаж е показан в заснемането на съществуващото положение
като част от ресторанта с помещения за складове и фризер в югозападния ъгъл на
сградата на мястото на банковия трезор. В кадастралната карта сутеренен етаж
изобщо не е показан при самостоятелните обекти в сградата, няма етаж -1, а в
същото време от приложения по делото нотариален акт (л.257-260) вещото лице е
установило, че са описани 12 избени помещения, намиращи се под банковия офис №
3 с площ 335,61 кв.м, както и по КККР за СОС ********разположен на два етажа –
ет.1 и ет.2. С оглед на тази противоречива информация и липсата на проекта за
ресторанта при първоначалното му изпълнение вещото лице инженер не може да даде
категорично становище дали има промяна в предназначението на помещения в
сутерена – избени помещения към жилищата в сградата в помещения с
обществено-обслужващо предназначение като част от ресторанта. От проектите е
видно, че цялата южна част на сутерена е заета от помещенията на ресторанта и
няма избени помещения. За процесния ресторант се отнемат общи площи от терена
при двете пристроявания от югозапад и юг.
Съдът намира, че
със заключението на вещото лице безспорно се потвърждава възражението на
жалбоподателя, че с оспореното разрешение за строеж се засягат основни носещи
елементи от конструкцията на съществуващата сграда на ул. „В. Левски“ № 2,
както и общи части от сградата и от земята с оглед на предвиденото и
реализирано пристрояване. В тази насока заключението на инженера-конструктор
напълно съвпада със заключението на архитекта.
При тези
доказателства съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е нищожно.
Съгласно чл.148,
ал.2 ЗУТ разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. А
съгласно § 1, ал.4 ДР ЗУТ, в редакцията към ДВ, бр.65 от 2003 г., главният
архитект на общината въз основа на решение на общинския съвет може да
предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация.
Т.е., законът
допуска делегиране на функции на главния архитект на общината на други
длъжностни лица. При съобразяване на съществуващата законодателна уредба
Общински съвет Пловдив е приел решение № 142, взето по протокол № 12 от
17.05.2001 г. (л.231-233), с което е дадено съгласие главният архитект на
община Пловдив да предостави изчерпателно изброени негови функции по ЗУТ на
районните главни архитекти и на други длъжностни лица от общинската
администрация. В изпълнение на решението на общинския съвет главният архитект
на общината е издал своя заповед № ОА-728 от 12.05.2004 г., с която е
предоставил на главния архитект на район „Северен“ същите свои функции по ЗУТ,
описани в решението на общинския съвет. В делегираните функции се включва и
правомощието районният архитект да издава разрешения за строеж за жилищни
сгради с височина до 15 м, за сгради на основното застрояване със смесени,
обслужващи, производствени и складови функции до 300 кв.м разгърната застроена
площ, за преустройство, промяна на предназначението, основен ремонт на
изброените видове сгради, помещения или части от тях, за всички сгради от
допълващото застрояване, за временни строежи. Тази оправомощителна заповед е
била в сила до 21.02.2017 г., когато от главния архитект на община е издадена
нова заповед (л.351-352). Т.е., правомощието на главния архитект на район
„Северен“ през 2016 г., когато е издадено оспореното разрешение за строеж, се
основава на заповед № ОА-728 от 12.05.2004 г. на главния архитект на община
Пловдив.
Предвид
изчерпателно изброените в заповедта правомощия и безспорно установените чрез
писмени доказателства и заключения на вещи лица факти, че процесната
реконструкция и ремонт касаят самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********с
предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, с площ 335,61
кв.м според схемата по КККР на град Пловдив (л.41), налагат извод, че главният
архитект на район „Северен“ не притежава правомощие да издава разрешение за
строеж като оспореното, защото касае сграда със смесени функции, като само
самостоятелният обект, чиято реконструкция и ремонт са одобрени, е с разгърната
застроена площ над 300 кв.м, като с предвидените по проекта пристроявания тя се
увеличава до 402,88 кв.м. Следователно оспореното разрешение за строеж № 16 от
21.04.2016 г. е издадено от некомпетентен орган, извън кръга на делегираните му
със заповед № ОА-728 от 12.05.2004 г. на главния архитект на общината
правомощия, поради което е нищожно.
От друга страна,
по делото безспорно се установи, че е налице засягане на общи части на
сградата, като изводите и на двете вещи лица архитект и инженер-конструктор в
тази насока напълно съвпадат. Предвиденото и извършено пристрояване към
самостоятелния обект с идентификатор ********и
промяната на фасадата на сградата са осъществени без да е взето съгласието от
всички собственици преди издаване на разрешението за строеж. Съгласно чл.185,
ал.2 ЗУТ в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание
на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на
всички собственици – непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи
части – съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на
подписите.
В настоящия
случай етажните собственици изобщо не са били уведомени за предстоящата
реконструкция и пристрояване. Видно от протокола от общото събрание на
собствениците от 13.04.2016 г. (л.108-110), е дадено съгласие за извършване на
ремонт на фасадата на ресторант „Хепи“, партерен етаж на сградата, чрез подмяна
на дограма и поставяне на рекламно съоръжение върху фасадата на ресторанта с
размери 11 м дължина и 1 м височина. На практика не е извършена единствено
подмяна на дограмата на фасадата на ресторанта, а видно от представения
инвестиционен проект и от заключенията на вещите лица, е одобрено и осъществено
засягане на общи части на сградата – външна сутеренна стена от югоизток с
направата на нов отвор 100/100 см в нея; плочата на кота +3,16 м с
разширяването й и две стоманобетонови греди на кота +3,16 м с тяхната
реконструкция и удължаване; премахване на четирите ограждащи стени на трезора в
сутерена, които са били носещи за плочата над него, както и приобщаване на площ
при югозападния ъгъл на сградата и пристрояване към сградата на първия и втория
етаж. За всички тези предвидени по проекта строително-монтажни дейности е било
необходимо да се спази изискването на чл.185, ал.2 ЗУТ, което не е сторено.
Налице е
съществено нарушение на процедурата по издаване на оспореното разрешение за
строеж до степен на нищожност, тъй като при липса на съгласие на всички
собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, както изисква чл.185,
ал.2 ЗУТ, е налице непълен фактически състав, главният архитект няма основание
да издаде исканото разрешение за строеж, защото не са спазени императивните
изисквания на закона.
С оглед установената
нищожност не следва да се разглеждат останалите възражения на
дружеството-жалбоподател за незаконосъобразност на оспореното разрешение за
строеж, които принципно съдът споделя.
С оглед всичко
изложено съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде обявена
нищожността на оспореното разрешение за строеж. При този изход на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноските по делото, същото като основателно и доказано следва
да се уважи и да бъде осъдена община Пловдив да заплати на дружеството сумата 1803,90
лева за разноски, от които 50 лева държавна такса за образуване на делото, 150
лева за частна жалба пред ВАС, 1003,90 лева за възнаграждения за вещи лица и
600 лева за адвокатско възнаграждение. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по жалба на „Валтабак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Маноле, община Марица, област Пловдив, Тютюнева база,
представлявано от управителя В.А.Б., нищожността
на разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г. на главния архитект на район „Северен“
при община Пловдив.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на „Валтабак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Маноле, община Марица, област Пловдив, Тютюнева база,
представлявано от управителя В.А.Б., сумата 1803,90 лева (хиляда осемстотин и
три лева и деветдесет стотинки), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: