Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 14 Година 06.01.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на десети декември две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря С.А.
Прокурор
Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 2346 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от „Бългериън Уайт Шелс“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А,
представлявано от управителя С.В.В.срещу решение № 260233/02.10.2020г. постановено
по н.а.х.д. № 3093/2020г. на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно
постановление № 02-0002524/08.07.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Бургас. Съдебното решение се
обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява, че
отговорността му е ангажирана в нарушение на принципа non bis in idem. Излага доводи за неяснота касаеща датата и
мястото на извършване на нарушението и посочва, че административнонаказващият
орган не коментира наличието на трудово правоотношение и неговите елементи.
Счита, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на съдебния акт и на измененото наказателно постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на съдебното решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление №
02-0002524/08.07.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Бургас, с което на касатора за
нарушение и на основание чл.415, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.415в, ал.1 и
чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като
съдът я е намалил на 200 лева. Прието е, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен съставът на нарушението, съобразно
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което правомерно е
ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото
законодателство, тъй като даденото от контролните органи задължително
предписание не е изпълнено в определения
срок. Прието е, че предвид изплащане на дължимото обезщетение
при прекратяване на трудово провоотношение със закъснение и с оглед липсата на
настъпили вредни последици за конкретния работник, административно наказващият
орган правилно е приложил чл.415в от КТ, квалифицирал е нарушението като
маловажно и е наложил имуществена санкция в размер на 300лв., който размер
съдът е преценил като неправилно определен и с оглед чл.12 от ЗАНН е изменил на
200лв.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
На
касатора е била извършена проверката за спазване на трудовото законодателство,
първоначално по документи на 15.01.2020г., в последствие и на 07.02.2020г.,
когато е съставен протокол за извършена проверка № ПР2001258/07.02.2020г. С
протокола по т.24 са дадени предписания на дружеството, в качеството му на
работодател да изплати дължимото обезщетение на С.С.при прекратяване на
трудовото и́ правоотношение, като е определен срок на изпълнение - 02.03.2020г.
В последствие на 05.03.2020г. и 11.03.2020г. е извършена повторна проверка по
документи, при която е установено, че обезщетението не е изплатено на
съответния работник в определения срок. За така установеното неизпълнение на
даденото предписание е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и оспореното
наказателно постановление. С наказателното постановление на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.415, ал.5 от КТ, вр.
чл.415в, ал.1 и чл.415, ал.1 от КТ, като е взето предвид обстоятелството, че
нарушението е отстранено и от него не са настъпили вредни последици.
Неоснователни
са възраженията на касатора за допуснати нарушения в административнонаказателното
производство. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В случая нарушението, за което е
санкционирано дружеството е надлежно индивидуализирано, доколкото са изложени
всички обстоятелства, относими към неговите съставомерни признаци, а именно –
датата на извършване на проверката, даденото предписание от контролния орган,
крайния срок за неговото изпълнение, както и датата на последващата проверка,
т.е. правото на санкционираното лице да узнае обвинението не е ограничено и му
позволява да упражни ефективно правото си на защита. Непосочването на място на извършване на нарушението, в каквато насока са
част от възраженията на касатора е ирелевантно с оглед характера на същото,
реализирано чрез бездействие – неизпълнение на дадено задължително предписание,
което е съставомерно без оглед на мястото и в този смисъл не влияе върху
правото на защита на наказаното лице.
В
нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ е предвидена възможност контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации да дават задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, като санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв., за този който не
изпълни задължително предписание на контролен орган. В случая несъмнено такова
нарушение е налице, доколкото работодателят не е изпълнил задължението, установено
с нормата на чл.221, ал.1 вр. чл.228, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудово
правоотношение да заплати обезщетение на конкретния работник, за което е дадено
предписание от контролните органи. С неизпълнението на това предписание е
осъществен съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, като по същество от
касатора не се оспорва извършеното нарушение. В административната преписка се
съдържа писмено обяснение от 05.03.2020г. от упълномощено от дружеството лице,
видно от което към тази дата предписанието не е изпълнено, като се сочат
причини касаещи производствения процес, които настоящият касационен състав
намира за неотносими към процесното административно нарушение – неизпълнение на
задължителни предписания на контролния орган. Релевантните факти са свързани не
с поведението на дружеството преди проверката, а с изпълнение на дадените
предписания да бъдат изплатени всички дължими суми на работниците в определения
срок. В този смисъл, следва да се има предвид и че отговорността на дружеството
е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в случая са без
значение както причините поради които задължението не е изпълнено, така и
конкретното длъжностно лицето чиито действия или бездействия са довели до
неизпълнението.
Неоснователни
са и възраженията на касатора, че дружеството е следвало да бъде санкционирано
само веднъж, като отговорността му е ангажирана в противоречие с принципа non bis in idem. В съставеният констативен протокол са
описани множество нарушения на трудовото законодателство, респ. спрямо различни
лица и за всяко от тях са дадени конкретни предписания за отстраняването им и в
този смисъл не може да се приеме, че се касае само за едно предписание, понеже
е бил съставен само един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията
дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически действия и
тяхното неизпълнение представлява отделно административно нарушение.
Предписанията не са били оспорени, влезли са в сила, поради което търговецът е
дължал тяхното изпълнение.
Неоснователно
е и искането за приложение на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и квалифициране на
административното нарушение, като маловажен случай. В КТ се съдържа
самостоятелна и специална уредба на маловажни случаи, което изключва
приложението на общите норми на ЗАНН. В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г.
Върховния административен съд изрично е посочил, че специалният състав по глава
ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в КТ,
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Измененият от
първоинстанционния съд размер на наложената имуществена санкция касационната
инстанция намира за правилно определен в средния предвиден от законодателя,
който се явява съответстващ на допуснатото нарушение.
С
оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено
на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260233/02.10.2020г. постановено по н.а.х.д.
№ 3093/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън Уайт Шелс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А, представлявано от управителя С.В.В.да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева (осемдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.