Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
......................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря В. Венева и прокурора Т. Наков, разгледа докладваното от
съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 4142 по
описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.05.2017г., постановена по НОХД
№19119/2015г., СРС, НО, 15-ти състав, е признал подсъдимата В. Б.Р. за
НЕВИНОВНА в това, че на 22.12.2011г., в гр. София, на неустановен по делото
адрес, като съизвършител, в съучастие с Р.Р. с ЕГН ********** - съизвършител,
противозаконно да е присвоила чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ X 6”
с peг. № *******, собственост на фирма „Е.” ЕТ с управител и едноличен
собственик - Е.И.Н., на стойност 99 500 /деветдесет и девет хиляди и петстотин/
лева, която вещ владеела - автомобилът й бил предоставен във владение за
ползване със задължение за плащане на 24 вноски по 1500 евро и последната
вноска при прехвърляне на собствеността 15 317 евро от упълномощен управител за
България - Д.М.Ш., до пълно изплащане и придобиване на собствеността, като не
изпълнила задълженията си и не придобила право на собственост, не върнала веща
на собственика, а вместо това укрила джипа, с което обективирала намерението си
за своене на вещта, като обсебването надхвърля големи размери, поради което и
на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Р.Р. е признат за
НЕВИНОВЕН в това, че на 22.12.2011г., в
гр. София, на неустановен по делото адрес, като съизвършител, в съучастие с В. Б.Р.
с ЕГН-********** - съизвършител, противозаконно да е присвоил чужда движима вещ
- лек автомобил марка „БМВ X 6” с peг. № *******, собственост на фирма „Е.” ЕТ
с управител и едноличен собственик - Е.И.Н., на стойност 99 500 /деветдесет и
девет хиляди и петстотин/ лева, която вещ владеел - автомобилът му бил
предоставен във владение за ползване със задължение за плащане на 24 вноски по
1500 евро и последната вноска при прехвърляне на собствеността 15 317 евро от
упълномощен управител за България - Д.М.Ш., до пълно изплащане и придобиване на
собствеността, като не изпълнила задълженията си и не придобила право на
собственост, не върнала веща на собственика, а вместо това укрила джипа, с
което обективирала намерението си за своене на вещта, като обсебването
надхвърля големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал.3,
пр.1 във вр. с ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК, съдът е постановил направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда по протест на прокурор при
СРП и по жалба, ведно с допълнение към нея, депозирани от Е.И.Н., в качеството
й на ЧО, е образувано ВНОХД №4945/17г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав.
С присъда №286/24.11.2017г., СГС, НО, V въззивен състав е отменил присъда от
29.05.2017г., постановена по НОХД №19119/2015г., СРС, НО, 15-ти състав, като е
признал подсъдимите В. Б.Р. и Р.Р. за ВИНОВНИ в извършване на престъпление по
чл. 206, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК и на всеки от подсъдимите наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за
изпитателен срок от 5 години.
По жалба и
допълнение към нея, подадени от адв. П.Ч. – защитник на подсъдимите, е
образувано КНД №373/18г., по което ВКС, ІІ НО, е постановил Решение
№120/20.09.2018г., с което е отменил присъдата, постановена от СГС, НО, V
въззивен състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 28.09.2018 г., въззивният съд
по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимите, на
свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд, представителят на Софийска градска
прокуратура не поддържа протеста, но и не го оттегля. Моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Повереникът на частния обвинител – адв. К., поддържа
въззивната жалба и моли съда да постанови нова присъда, с която да признае
подсъдимите за виновни. Счита, че отменителното решение на ВКС се основава единствено на
заявление от 23.01.2012 г. на подсъдимата Р. до СДВР, че автомобилът ѝ е
бил върнат, като не е взето предвид обстоятелството, че същият е останал в
неизвестност. Намира за несъмнено доказано наличието на договорни отношения
между фирмата на частния обвинител и подсъдимите, владението върху автомобила
към момента на изчезването му, както и изчезването на автомобила. С оглед на
това моли за осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимите – адв. Ч., оспорва жалбата и
протеста. Счита, че в хода на съдебното следствие се доказва наличието на
договор за лизинг, доказва се ползване на автомобила, плащане на първоначалните
вноски, както и че впоследствие владението на автомобила е предадено на
съответното лице с уговорката автомобила да бъде предаден на собственика.
Намира, че въпреки положените от обвинението усилия, по никакъв начин не се
доказва съставомерно поведение на който и да е от двамата подсъдими, поради
което моли съда да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда.
Подсъдимият Р.Р., в лична защита няма какво да добави. В
предоставеното му право на последна дума моли за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимата В.Б.Р., в лична защита се придържа към казаното
от защитника си, в последната си дума моли да се потвърди присъдата на районния
съд.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменяване
поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и
задълбочено в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен
материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.Б.Р. е родена на *** ***, с ЕГН: **********.
Същата е българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование,
неосъждана. Живее в гр. София, кв.*******.
Подсъдимият Р.Р. е роден на *** г. в Сърбия, с ЕГН: **********.
Същият е сърбин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан.
Живее в гр. София, кв. „Бояна” ул. „*******.
Фирма „Е.” ЕТ с управител и едноличен собственик - Е.И.Н. притежавала
лек автомобил марка „БМВ X6”, с рег. № *******. Представител на “Е.” ЕТ в
България бил свидетелят Д.Ш.. През месец май 2011 г. подсъдимите се срещнали в
офиса на ЕТ „Е.” със свидетеля Д.Ш., като били доведени от свидетеля Е.М.. Е.М.,
който вече използвал посочения автомобил “БМВ X 6” с рег. № *******, споделил с Д.Ш., че подсъдимите са
негови приятели и искат да встъпят в схемата на изплащане на неговия автомобил,
като той да спре да плаща вноските, а това да направят подсъдимите. Свидетелят М.
вече бил дал на подсъдимите малкия талон и ключа от автомобила, като свидетелят
Ш.им предал владението върху същия.
Постигнали устна договорка подсъдимите да изплатят общо 24
вноски по 1500 /хиляда и петстотин/ евро всяка, като за посоченото договаряне
не бил изготвен писмен договор.
Предвид договореното между Д.Ш., от една страна, и
подсъдимите В.Р. и Р.Р., от друга страна, било съставено пълномощно от 21.06.2011г.,
с което Е.Н. упълномощила В.Р. и Р.Р. да управляват автомобила в страната и
чужбина, както и да я представляват пред всички застрахователни дружества и при
настъпване на застрахователно събитие или щета, да получават от нейно име
парични суми в брой. В пълномощното изрично било посочено, че В.Р. и Р.Р. се
задължават да върнат автомобила в изрядно състояние в срок до 31.07.2012г.
От месец юни 2011г. подсъдимите започнали да изплащат
вноските по автомобила, като това продължило до месец октомври 2011 година,
включително. Вноските се изплащали на ръка, като не винаги за тях били издавани
разписки. След като не получил вноската за ноември, свидетелят Ш.се обадил на
подсъдимия Р., който му казал, че е извън България. Подсъдимата В.Р., с която
свидетелят Ш.също разговарял, му обяснила, че и тя е извън България, както и
нейният съпруг, който ще се върне през месец декември и ще заплати дължимите
вноски.
След като свидетелят Ш.не получил дължимите суми, споделил със
свидетеля Е.М., че среща трудности по повод получаване на вноските от
подсъдимите. Свидетелят М. го завел до дома на подсъдимите, където не видели
автомобила и не могли да се свържат с В.Р. и Р.Р.. На 20 декември 2011г.,
свидетелите Е.М. и Д.Ш. отишли в магазина на подсъдимата В.Р., която била там
заедно с майка си - свидетелката З.Л.. В.Р. и свидетелят Е.М. започнали да се
карат помежду си по повод на неуредени финансови отношения, както и по повод
автомобила. Тогава подсъдимата Р. обяснила на свидетеля Ш., че съпругът ѝ
не е в България и когато се върне след два дни, ще внесе дължимите вноски. На
22.12.2011 г. свидетелят Ш.се обадил на В.Р., но телефона вдигнал подсъдимият Р.Р.,
който обяснил на Д.Ш., че са в СДВР, за да пуснат жалба.
След това свидетелят Ш.отишъл в магазина на В.Р., която му
казала, че са предоставили колата на техен познат “К.”, с прякор „Каската”, за
да си свърши някаква работа, но той не им е върнал колата и затова са били в
СДВР, за да пуснат жалба. Такава молба била заведена с вх. на СДВР № Я-48241 от
23.12.2011 г.
Когато вече разбрал, че колата я няма, свидетелят Ш.уведомил
свидетелката Е.Н., че има проблем с откриването на автомобила, за което
депозирали жалба в СДВР, с вх.№Я 48509/28.12.2011г.
С молба от 23.01.2012г., В.Р. уведомила Директора на СДВР,
че автомобилът ѝ е върнат от “Каската”, а след това е предаден с
ключовете на Е.М., поради което моли проверката по случая да бъде
преустановена. В хода на разследването е установено, че лицето “К.” с прякор
“Каската” е свидетелят Н.С..
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно
- оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността
на лек автомобил марка „БМВ X 6” с рег. № ******* възлиза на стойност 99 500 /деветдесет и девет хиляди и петстотин/
лева.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена въз основа на събраните от първия съд по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д.Ш., З.Л., Е.Н., Е.М., Н.С.
/прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства - пълномощни и заверени преводи от немски език, справка от СДВР с
приложени молби от В.Р. /л. 98 - 101 от ДП/, справка за проведени телефонни
разговори /л. 134 - 138 от ДП/, справки за съдимост на подсъдимите и съдебно-оценителна
експертиза /л. 77 - 81 от ДП.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на
целия доказателствения материал, въз основа на което е изградил и своите правни
изводи, които настоящият съдебен състав намира за правилни, обосновани,
законосъобразни и споделя напълно, поради което възприе фактическа обстановка,
идентична с тази, приета от първата инстанция.
Събраните по делото доказателства са обсъдени пълно и
всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани и оценени правилно,
поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат преповтаряни, още
повече, че доказателствата и тяхната преценка не се оспорват от страните.
Спорният момент по делото е дали установеното поведение на подсъдимите
осъществява състава на престъплението по чл. 206, ал. 3, пр.1 във вр. с ал.1,
пр.1 от НК, поради което именно този въпрос следва да бъде подробно обсъден в
настоящото решение.
В теорията и съдебната практика се счита, че престъплението
„обсебване“ може да бъде осъществено в две форми на изпълнителното деяние –
чрез противозаконно разпореждане с вещта, която деецът владее или пази на
някакво правно основание или чрез отказ вещта да бъде върната на собственика й.
И при двете форми на изпълнително деяние както разпореждането, така и отказа да
бъде върната вещта, трябва да бъдат противозаконни, т.е. да са в противоречие с
предварителната договорка между дееца и собственика на вещта относно пределите
на владението и ползването на предоставената във владение или ползване вещ.
Безспорно се доказва от събраните по делото доказателства,
че подсъдимите са владеели инкриминираната
вещ – лек автомобил марка „БМВ X 6” с рег. № *******, собственост на фирма „Е.”
ЕТ на валидно правно основание като елемент от състава на престъплението
„обсебване“. В настоящия случай основният спор е дали чрез действията си във
връзка с процесната вещ подсъдимите са осъществили някоя от двете форми на
изпълнително деяние.
Този съдебен състав не споделя тезата на обвинението, че е
налице осъществено от подсъдимите обсебване с втората форма на изпълнителното
деяние – като не била върната вещта на собстваника, а вместо това била укрита.
Показанията на свидетелите Д.Ш., Е.М., Е.Н. и З.Л. са
непротиворечиви и категорични относно наличието единствено на устна уговорка
между подсъдимите и “Е.” ЕТ във връзка с инкриминираната вещ. Еднопосочно
свидетелите сочат, че по силата на договореното, подсъдимите са били задължени
да изплащат ежемесечно сумата от 1500 евро, като за извършените плащания не
винаги са били издавани разписки. В доказателствената съвкупност фигурира
пълномощно от 21.06.2011 г., с което свидетелката Е.Н., в качеството си на
собственик на фирма “Е.” ЕТ, упълномощава двамата подсъдими да управляват
процесния автомобил, да представляват дружеството собственик пред
застрахователните дружества и да получават от тях парични суми в брой, в случай
на настъпване на щета, като е посочено, че подсъдимите се задължават да върнат
автомобила на собственика му в срок до 31.07.2012 г.
От материалите по делото се установява, че през месец
декември 2011г., двамата подсъдими са предоставили автомобила на свидетеля С.,
за да пътува до провинцията с уговорката същият да бъде върнат на следващия
ден. Макар временно да са предоставили фактическата власт върху вещта на трето
лице, без в приложеното по делото пълномощно да има упълномощаване за такова действие,
въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че с това не е извършено
същинско разпореждане с автомобила, което да осуети упражняването на правото на
собственост от действителния собственик. От показанията на свидетеля С. не се установява
автомобилът да му е бил предоставен с цел прехвърляне на собствеността, а
напротив, установява се, че автомобилът му е бил предоставен от подсъдимите за
послужване, като е имал задължение да го върне на следващия ден. Още повече, че
за прехвърляне собствеността върху лекия автомобил е нужен договор с нотариална
заверка на подписите. Предоставянето на инкриминираната вещ за временно
ползване /за послужване/ на свидетеля С. е било извършено в рамките на срока на
действие на устния договор между двамата подсъдими и собственика на автомобила,
по силата на който договор, автомобилът е предоставен за временно и възмездно ползване
на подсъдимите, поради което предоставянето на вещта за временно ползване на
трето лице не може да се тълкува като акт на разпореждане с вещта, извършен от
подъсдимите. Видно от приложената молба до СДВР с вх. № Я 48241/23.12.2011г.,
след като свидетелят С. не е върнал вещта в уговорения срок, подсъдимата Р. е
предприела необходимите действия за установяване на местонахождението на
автомобила, като е подала молба с такова искане до компетентните органи. Именно
това поведение на подсъдимата въззивната инстанция намира за показателно за
липсата на воля/намерение от нейна страна за своене/разпореждане с автомобила,
поради което и възраженията на повереника в тази насока се явяват
неоснователни.
Въззивният съд намери, че от материалите по делото не се
установява да е осъществена и втората форма на изпълнително деяние - отказ да бъде върната вещта.
По делото безспорно е установено, а и не е спорно от
страните, обстоятелството, че подсъдимите изплащали автомобила до месец
октомври 2011 г., включително, след което преустановили плащанията, но въпреки
това продължили да използват взетия автомобил. Установено е още, че след прекъсване
на плащанията, между представителя на дружеството- собственик – свидетелят Д.Ш.
и двамата подсъдими, били проведени множество разговори, в хода на които
плащането на вноските било отложено за края на месец декември, когато
подсъдимият Р. следвало да се върне от Франция. Правилен е извода на първоинстанционния
съд, че сред материалите по делото липсват такива, от съдържанието на които да
се направи извод, че Д.Ш. изрично е уведомил подсъдимите да преустановят
ползването на автомобила преди изтичане на посочения в пълномощното срок и да
го върнат на собственика. Напротив, показанията на свидетеля са категорични, че
при посещението му в магазина на подсъдимата в края на месец декември и
проведения с подсъдимия телефонен разговор в деня на подаване на жалба в СДВР от
подсъдимата В.Р., Ш.е целял да получи реално изпълнение по сключения между тях
устен договор за изплащане на автомобила, съгласно изготвената схема за
плащане, а не прекратяването му и връщането на вещта. Нещо повече, заявеното от
свидетеля Ш.не съдържа никакви данни за ясно заявено желание от страна на
собственика на инкриминираната вещ да му бъде върната фактическата власт върху
същата, нито информация такова да е било обективирано пред подсъдимите,
доколкото самият свидетел Ш.твърди, че за първи път е уведомил собственика на
дружеството, едва след като е разбрал, че автомобилът го няма и подсъдимите
подават сигнал в СДВР за това.
С оглед гореизложеното са правилни и изводите на районния
съд, че по делото не би могло по никакъв начин да бъде установено фактическо
или юридическо разпореждане от страна на подсъдимите Р. с процесния автомобил, както
и че същото е осъществено именно на инкриминираната с ОА дата. Не се установява
и едностранно прекратяване на договора, нито знание от страна на подсъдимите,
че договорните отношения /макар и плод на устна договорка/, са прекратени, от
което да се породи задължение за подсъдимите да върнат вещта. Обосновано СРС е
посочил, че след 23.01.2012г. не е установено местоположението на автомобила и
какво се е случило с него, но доколкото тази дата излиза извън обхвата на повдигнатото
обвинение и при липсата на изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, то
безпредметно се явява обсъждането на събитията, случили се след 22.12.2011г.,
на която дата се твърди да е осъществено противозаконното разпореждане от
страна на подсъдимите с процесната вещ, като същата била укрита. Поради това
въззивният съд намира, че в случая се касае за неуредени облигационни
/граждански/ правоотношения между подсъдимите и дружеството-собственик на вещта,
които са страни по договора, с оглед на което и прецени като необосновани
възраженията на частния обвинител в допълнението към жалбата, че подсъдимите от
обективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.2016 от НК.
В съответствие с горното, този съдебен състав, също като
първостепенния, намери, че от доказателствата по делото не се установява с
необходимата категоричност и безспорност, от обективна страна - на
22.12.2011г., в гр. София, на неустановен по делото адрес, подсъдимите В.Р. и Р.Р.,
в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно да са присвоили чужда
движима вещ - лек автомобил марка „БМВ X 6” с peг. № *******, собственост на
фирма „Е.” ЕТ с управител и едноличен собственик - Е.И.Н., на стойност 99 500
/деветдесет и девет хиляди и петстотин/ лева, която вещ им била предоставена
във владение за ползване със задължение за плащане на 24 вноски по 1500 евро и
последната вноска от 15 317 евро, при прехвърляне на собствеността, като не
изпълнили задълженията си и не придобили право на собственост, не са върнали
веща на собственика, а вместо това да са укрили джипа, с което да са обективирали
намерението си за своене на вещта.
Предвид обективната несъставомерност на поведението на
подсъдимите, въззивният съд не намира за необходимо обсъждането на субективната
страна на престъплението, както и наличието на квалифициращия признак – големи
размери.
Ето
защо, след като прие, че не е установено подсъдимите да са осъществили състава
на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1 във
вр. с ал.1, пр.1 от НК, СГС констатира, че районният съд правилно ги е
оправдал на основание чл.304 от НПК.
При този изход от делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, първият съд законосъобразно
е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания за нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК
вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 29.05.2017г., постановена по НОХД №19119/2015г., СРС,
НО, 15-ти състав.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.