Решение по дело №2416/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1497
Дата: 24 септември 2015 г. (в сила от 24 септември 2015 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20155300502416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1497

 

                                                                                          гр. Пловдив,24.09.2015г.

 

                                                                                    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                               БОЖИДАР  КЪРПАЧЕВ

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2416  по описа за 2015г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  Х.   С.  В.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  адв. Д.  Г.,    в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20128250400318  по описа  на  ЧСИ  С. Г.,  рег.  №***,  против  „извършена  публична продан  и  издадено  постановление  за  възлагане  на  недвижим имот  по  изпълнително  дело  №20128250400318“.   В  жалбата  се  твърди,  че  извършената  публична  продан  е  незаконосъобразна,  тъй  като  длъжникът  не  е  надлежно  уведомен  за насрочването  и  извършването  й,  както  и  поради  това,  че  наддаването  не  е  извършено  надлежно  и  имуществото  не  е  било  възложено  по  най- високата  предложена  цена.    

         Ответната  страна  по  жалбата-  „Банка  ДСК“  ЕАД  не  е  взела  становище  по  нея.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.        

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  като  с  оглед  съдържанието  на  оплакванията   в  нея  следва  да  се приеме,  че  е  насочена  срещу  издаденото  по изпълнителното  дело  постановление  за  възлагане  на  продадения  на публичната  продан  недвижим  имот,  което съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.3  от  ГПК  може  да  се  обжалва  от длъжника  поради  това,  че  наддаването  при  публичната  продан  не  е  извършено  надлежно  или  имуществото  не  е  възложено  по  най- високата  предложена цена.  Същата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Изпълнително  дело №20128250400318  по описа  на  ЧСИ  С. Г.,  рег.  №***,  е  образувано  по  изпълнителен  лист,  издаден  в  полза  на  взискателя  „Банка  ДСК“ ЕАД  срещу  длъжника  Х.  С.  В.,  с  който  са  били  присъдени  парични  вземания.  Принудителното  изпълнение  е  било насочено  върху  недвижими  имоти  на  длъжника-  самостоятелен  обект  с  идентификатор  56784.521.691.1.2,  както  и  1/3  идеална  част  от сграда  с идентификатор  56784.521.691.2,  които  са  били  изнесени  на  публична продан,  приключила  с  издаване  на  обжалваното  постановление  за възлагане  от  14.07.2015г.,  с което  имотите  са  били  възложени  на  наддавача  К. Ц. Ц..

Доводите  на  жалбоподателя, че  публичната  продан е  незаконосъобразна,  тъй  като  той  не  е бил надлежно  уведомен за насрочването  и  извършването  й,  са  недопустими,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.3  от  ГПК  длъжникът  няма право да  обжалва постановлението  за възлагане на  подобно  основание.  Отделно  от  това,  тези твърдения   са  и  неоснователни,  тъй като  видно  от приложеното  изпълнително  дело  жалбоподателят е  бил надлежно уведомен  за  насрочването  на публичната продан.   

Втората  група доводи  на  жалбоподателя  са,  че наддаването  при публичната  продан  не   е  било  извършено  надлежно  и  имуществото  не  е  било възложено  по  най- високата  предложена  цена.  Твърди  се,  че последното  валидно устно наддавателно  предложение  за цена  от  134740  лв. е  било направено  от наддавача  Е.  А.,  а  не  от  наддавача  К.  Ц.,  като  съдебният изпълнител  е  следвало да  покани по реда  на  чл.492, ал.2  от  ГПК  последният  да  направи следващо  предложение  и тъй  като  не  е  сторил  това,  е  препятствал  възможността  имотът  да  бъде продаден  на  по- висока  цена.  Тези  доводи  не  могат  да  бъдат  споделени.  Видно  от  протокола  за  обявяване  на  постъпилите  наддавателни  предложения,  след отваряне  на  постъпилите писмени такива    е  било  установено,  че най- високата  цена  за  изнесения  на  публична продан  недвижим  имот-  самостоятелен  обект  в сграда с идентификатор  56784.521.691.1.2  в  размер  на  104500  лв.  е  била  предложена  от  наддавача  К. Ц. Ц..  На  основание  чл.492, ал.2  от  ГПК  съдебният изпълнител  е  поканил  присъстващите  наддавачи устно да  заявят дали  предлагат  цена,  по- висока  с  размера  на  един  задатък,  от  обявената  най- висока  цена,  при  което  наддавачът  Е.  Т.  А.  е  предложила  цена  в  размер  на  114580  лв.  След  ново задаване  на  въпрос  към  присъстващите  наддавачи  наддавачът  К. Ц. Ц. е  предложил цена в размер  на  124660  лв.  Последвало  е  ново  задаване  на въпрос  към  наддавачите  по реда  на  чл.492, ал.2  от  ГПК,  при  което  отново  наддавачът  К. Ц. Ц. е  предложил цена  в размер  на  134740  лв.  След ново задаване  на  въпрос  по реда  на  чл.492, ал.2  от  ГПК  наддавачът  Е. Т. А.  е  предложила  също  цена  в размер  на  134740  лв.  Предвид  вече  отправеното  устно  наддавателно  предложение  от  наддавача  К. Ц. Ц.  за цена  от  134740  лв.  съдебният  изпълнител  е разяснил  на  Е. Т. А.,  че  може  да отправи  следващо  устно наддавателно  предложение  на  цена  от  144820  лв., като  след  трикратно  запитване  такова  не  е  било отправено, поради  което  за купувач на  имота  е  бил обявен  К. Ц. Ц.  за  цена  от  134740  лв.   Неоснователни  са  възраженията  на  жалбоподателя,  че  последното  валидно  устно  наддавателно  предложение  за  цена  от  134470  лв.  е  направено  от  наддавача  Е.  А.,  а  не  от  наддавача  К. Ц.,  тъй  като    нямало  логика  последният  сам  да  наддаде  предходното  си  собствено  наддавателно  предложение  от 124660  лв.  Тези  възражения  не  са подкрепени  с  каквито  и  да  са  доказателства,  а и  същите  са  в  противоречие  с  отразеното в  протокола  от  публичната продан, който  е  подписан  без възражения  от  присъствалите   при  извършването  й  лица,  включително  от  наддавача  Е. А.,  като  видно от  същия  първото  наддавателно  предложение  за  цена  в  размер  на  134470  лв.  е  направено  от  наддавача  К. Ц. Ц..  Не  съществува  законова  забрана  наддавач,  който  участва  в  публичната  продан,  да  предложи  в  устното  наддаване  по реда на  чл.492, ал.2  от  ГПК  по- висока  цена  с размера  на  един  задатък  от  вече  предложената  от  него  преди да  са  били  направени  предложения  от други  наддавачи,  поради  което  подобно наддавателно  предложение  е  валидно.  Ето  защо  и  при  положение,  че  е  направено  наддавателно  предложение  за  цена  от  134470 лв.,  то  следващото наддавателно  предложение  е  следвало  да  бъде за  цена,  която  е  по- висока  с  размера  на  един задатък,  а  именно- 144820  лв.  Тъй като  наддавачът  Е. А.  е  предложила  същата  цена,  която  вече  е  предложена от  наддавача  К. Ц.-  134740  лв.,  то  наддавателното  й предложение  правилно  е  било прието  за  невалидно,  като  й  е  указана  възможността  да  направи  валидно  такова.  В обобщение  се  налага  изводът,  че  при  провеждане  на  процесната  публична  продан и  при  издаване  на  обжалваното  постановление  за  възлагане  не  са  били  допуснати  твърдените  от  жалбоподателя  нарушения.    

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение,  както  и  направеното в нея искане  за  спиране  на изпълнението.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането  за спиране  на  изпълнението  по  изпълнително  дело  №20128250400318  по описа  на  ЧСИ  С. Г.,  рег.  №***,  направено  в  жалбата  на   Х.   С.  В.,  ЕГН  **********.   

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   Х.   С.  В.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  адв. Д.  Г.,    в  качеството  му  на длъжник  по  изпълнително  дело  №20128250400318  по описа  на  ЧСИ  С. Г.,  рег.  №***,  против  постановление  за  възлагане  на  недвижим имот  по  изпълнително  дело  №20128250400318,  издадено  на  14.07.2015г.,  с което  на  К. Ц. Ц.  са  били  възложени  самостоятелен  обект  с  идентификатор  56784.521.691.1.2,  както  и  1/3  идеална  част  от сграда  с идентификатор  56784.521.691.2

Решението не подлежи на обжалване.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        

                                     

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          

2.