РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 14.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
седемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6603 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че на 02.12.2015 е бил сключен договор за
кредит № 9966441005 между „4финанс“ ЕООД и М.Г.З. по реда на чл. 6 ЗПФУР за сумата 250 лева,
като е заявила и допълнителна услуга- експресно
разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за срок от 30 дни, с падежна дата
01.01.2016г, като сумата е предоставена чрез системата „Изи Пей“ на същия ден-
02.12.2015г. Била начислена лихва в размер на 8,42 лева и такса за експресно
разглеждане на искането от 51,58 лева. На 05.12.2015г. М.Г.З. поискала
допълнителен кредит от 150 лева, а на 11.12.2015г. още 100 лева, като отново
заявява ползване на услуга „експресно разглеждане“ на заявката. И двете допълнителни
суми били предоставени чрез системата „Изи Пей“. Така на М.Г.З. били
предоставени общо 500 лева, а общият размер на дълга станал 614,88 лева. М.Г.З. поискала удължаване на падежа на
кредита, като заплатила такса за това и така падежът станал 26.02.2016г.
Кредитополучателят не изпълнил задължението си да върне заема на последно
договорения падеж, поради което заемодателят започнал да начислява наказателна
лихва в размер на сбора от лихвата по заема (40,85%) с добавка за просрочие от
10,01%. След изпадане в забава на длъжника кредиторът му изпращал писма, за
които по договор също се начислявали суми на длъжника. На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД прехвърля на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземанията си срещу М.Г.З. в общ размер на 500
лева главница, такса за експресно разглеждане в размер на 99,57 лева, законна
лихва и др. Новият кредитор въз основа на пълномощно изпратил на длъжника
уведомление за цесията, което останало непотърсено. В настоящо производство “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД иска М.Г.З. да бъде осъден да заплати сумата
500 лева главница по договора за заем, 99,57 лева такса за експресно
разглеждане, със законната лихва и
разноски.
Ответникът не е открит за да му бъде връчена исковата молба. Назначен му е
особен представител, който оспорва иска. Оспорва и получаването на заемната
сума.
Предявеният иск е с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.
240 от ЗЗД.
Искът е частично основателен.
По делото са приложени три броя разписки- за 250 лева от 02.12.2015г, за
150 лева от 06.12.2015г. и за 100 лева от 11.12.2015г, които са подписани от М.Г.З.
и удостоверяват, че същата е получила
посочените суми от „4финанс“ ЕООД, а като основание е посочен договор №
**********. Получената сума несъмнено подлежи на връщане със законната лихва от
подаването на иска. Задължението за връщане на получената сума не се влияе от
това дали в договора има неравноправни клаузи и дали целия договор е недействителен-
аргумент от чл. 23 от Закона за потребителския кредит. По делото е приложен
договор за цесия по силата на който ищецът е придобил вземането, както и е
приложено уведомление за извършената цесия, което е връчено на длъжника заедно
с книжата по делото. Съгласно трайно установената съдебна практика връчването
на съобщението за цесия в хода на съдебното производство следва да бъде
зачетено. Съгласно установилата се съдебна практика на Русенски окръжен съд,
обстоятелството, че ответникът се представлява от особен представител не е
пречка да бъде зачетено връчването на съобщението за цесия в хода на
производството.
Претенцията за 99,57 лева- такса за експресно разглеждане е неоснователна.
На първо място начисляването на такава такса противоречи пряко на
чл.10а ал.2 от ЗПК, който забранява да се събират такси за действия свързани с
усвояване и управление на кредита.
На следващо място по делото не се доказа съдържанието на договора между
страните. Всички приложени документи са разпечатки, които не съдържат подпис на
кредитополучателя. В исковата молба се сочи, че договорът за кредит бил сключен
по реда на чл. 6 от ЗПФУР и е оформен съгласно чл.3 във връзка с чл.2 от
ЗЕДЕУУ. Описана е процедурата по сключване на договора за кредит, която като
цяло се развива на интернет страницата и електронната платформа на кредитора.
Подписването става с натискане на бутон „Подпиши“ от кредитополучателя, с което
се считало, че се подписвала всяка една страница на договора за кредит и се
потвърждавали множество обстоятелства от кредитополучателя.
Съгласно чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги електронния подпис може да бъде обикновен (наречен в
закона само „електронен подпис“), усъвършенстван и квалифициран. Квалифицирания
електронен подпис се приравнява на саморъчен подпис съгласно чл. 25 ал.2 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 910/2014.
Дефинициите на различните видове електронен подпис се съдържат в
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 на европйският парламент и
съвета
от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО:
чл.3 т.10:
„електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва
чл.3 т.11:
„усъвършенстван електронен подпис"
означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26
чл.26
Усъвършенстваният
електронен подпис отговаря на следните изисквания:
а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа;
б) може да идентифицира титуляря на
подписа;
в) създаден е чрез данни за създаване
на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с
висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и
г) свързан е с данните, които са
подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна
в тях.
чл.3 т.12
„квалифициран електронен подпис"
означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано
удостоверение за електронни подписи;
За правоотношенията възникващи в електронна среда възникват няколко
съществени проблема:
-
На първо място това е идентификацията на страните, които
комуникират. Докато при комуникация на живо страните могат да се идентифицират
със съответните документи за самоличност и др. документи, то при електронна
комуникация тази възможност е значително затруднена. Така при една електронна
комуникация страните лесно могат да бъдат заблудени с кого точно комуникират и
биха имали последващи затруднения при доказването на това обстоятелство. В тази
връзка чл.3 ал.1 от посочения регламент дефинира, че „електронна идентификация" означава
процес на използване на данни в електронна форма за идентификация на лица,
които данни представляват по уникален начин дадено физическо или юридическо
лице, или физическо лице, представляващо юридическо лице. Очевидно е, че в процесния случай липсва електронна идентификация, като
не са налице електронни данни, които да представляват по уникален начин
кредитополучателя.
-
Следващият проблем при правоотношенията в електронна
среда това е доказване на направените изявления, в частност, при съставянето на
електронен документ- да може да се докаже, че съответно изявление е
окончателната воля на страната. За целта се използват различните видове
електронен подпис, като само усъвършенствания и квалифицирания електронен
подпис могат да идентифицират еднозначно автора на изявлението (титуляра на
подписа) и могат да установят всяка последваща промяна в подписания електронен
документ, която е внесена в него след подписването му.
Т.е. само усъвършенствания и квалифицирания електронен подпис позволяват
еднозначна идентификация на лицата в електронна среда и удостоверяват
автентичността на изявленията, както и че същите не са променяни след подписването
на документа.
„Правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните“- чл. 13 ал.4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Т.е страните могат да се договорят, че обикновен електронен подпис ще има
правната сила на саморъчен подпис и точно такива доводи навежда и заявителя.
Само, че договорката, че обикновен електронен подпис ще има правната сила на
саморъчен подпис не може да се удостоверява с документ подписан с обикновен
електронен подпис, защото обратното е логически абсурд. Обикновения електронен
подпис има изключително ниска надеждност по отношение на еднозначното
установяване на авторството на документа и по отношение на възможността да се
установи дали документа е бил манипулиран след като е бил подписан. За това (а
и не само) страната следва да установи договорката че обикновен електронен
подпис ще има правната сила на саморъчен подпис, с по-надеждни доказателствени
средства, а не с документ подписан с обикновен електронен подпис. Освен това
настоящият състав счита, че уговорка за приравняване на обикновения електронен
подпис на саморъчен подпис, сключена между търговец и потребител е нищожна, тъй
като силно нарушава равновесието във възможностите на страните да докажат
изявленията си, доколкото информационната система, в която се сключват
договорите е изцяло под контрола на кредитора.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не е доказано съдържанието
на договора между страните, тъй като същият не е подписан с усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис (липсват дори твърдения за такова
обстоятелство), а не се доказа дори и подписването с обикновен електронен
подпис (каквито твърдения има), нито се доказа договорката за ползване на
обикновен електронен подпис и приравняването му на саморъчен подпис в
отношенията между страните.
По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата 500 лева
главница, която се доказа, че е получена и следователно подлежи на връщане, а в
частта за таксата за експресно разглеждане искът следва да се отхвърли. Съобразно
изхода на делото на ищеца следва да се присъди и сумата 383,61 лева разноски от
общо направените такива в размер на 460 лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.З. с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр.
София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата 500 лева по
договор за кредит № **********/02.12.2015г, сключен между М.Г.З. и „4финанс“
ЕООД, ЕИК *********, вземането по който договор е било прехвърлено на „Кредитреформ
България“ ЕООД по договор за цесия от 23.11.2018г, със законната лихва
върху тази сума от 01.11.2019г. до окончателното изплащане, както и 383,61 лева
разноски
в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
заплащане на сумата 99,57 лева, представляваща такса за експресно разглеждане
на искането за кредит. Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка ***: ***, БАНКА ДСК.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/