№ 5148
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110205963 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. Б., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0000837 от 23.03.2022 г., издадено от Директора на Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че НП е издадено в противоречие на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. Твърди се, че констатациите на
актосъставителя не отговарят на обективната истина.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
представлява се от адв. Енчев, който излага, че в НП са сгрешени регистрационният
номер на влекача и имената на собственика. Твърди, че не е приложено възражението
срещу АУАН, както и удостоверението за професионална годност на жалбоподателя,
което заменя картата за квалификация на водача докато бъде издадена. Поддържа, че
към датата на проверката жалбоподателят е имал съответната професионална годност,
като на територията на страната ни не е необходимо представянето на карта за
квалификация. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 01.03.2022 г., около 12:00 часа, свидетелят Иван Попов на длъжност
1
„инспектор“ в РД „Автомобилна администрация“ - София и лицето Ивайло Сергиев -
служител на РД „Автомобилна администрация“ - София изпълнявали служебните си
задължения. По същото време на бул. „Ботевградско шосе“, на около 100 м. преди
пътен възел с околовръстен път, с посока на движение гр. Ботевград, жалбоподателят
К. Б. управлявал влекач, ***, собственост на *** Б. и прикачено към него полуремарке,
марка Кроне, с рег. № ЕН 2127 ЕА. Същият бил спрян за проверка от свидетеля Попов.
В хода на проверката било установено, че жалбоподателят осъществявал обществен
превоз на товари по маршрут от гр. Божурище до с. Долни Вит. В хода на проверката
свидетелят Попов поискал от жалбоподателя карта за квалификация на водача, като
жалбоподателят Б. представил такава валидна до 09.01.2022 г.
Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 01.03.2022 г. от Иван Попов - „инспектор“ в
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за нарушение на чл. 87 а, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 01.03.2022 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 42-0000837 от 23.03.2022 г. от Директора на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 08.04.2022 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Иван Попов.
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като няма
спомен за конкретния случай.
Съдът намира показанията на свидетеля за съответстващи на останалия
доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Иван Попов и
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - карта за
квалификация на водача, удостоверение за професионална компетентност,
свидетелства за регистрация, заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. и длъжностна
характеристика.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на
АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен в
деня на проверката, а именно на 01.03.2022 г. АУАН е бил предявен за запознаване и
2
подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено
и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Иван Попов - „инспектор“ в Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация. Съгласно длъжностната му характеристика Иван Попов е имал право
да съставя актове за установяване на административни нарушения. НП е съставено от
Чавдар Асенов Караджов - Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като със
заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, Директорът на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е бил
оправомощен да съставя наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението. Действително в издаденото НП са
сгрешени презимето на собственика на влекача и регистрационният номер на
полуремаркето, но това според настоящия състав в конкретния случай не представлява
съществено процесуално нарушение. За да достигне до този извод съдът съобрази на
първо място, че същите са коректно посочени в издадения АУАН, като неправилното
им отразяване в НП се дължи на трудното разчитане на ръкописния текст в АУАН. На
следващо място, сгрешеното презиме на собственика на влекача не води до неясна
относно неговата личност, доколкото същият е индивидуализиран с име, фамилия и с
ЕГН. Същото следва да се приеме и за сгрешения регистрационен номер на
полуремаркето, тъй като правилно е посочен регистрационният номер на влекача. В
този смисъл жалбоподателят не е бил в затруднение да разбере фактическото
обвинение и правото на защита не му е нарушено.
Относно посочената за нарушена разпоредба в АУАН, която е неотносима и не
отговаря на описаната в АУАН фактическа обстановка, следва да се посочи, че
съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН "наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина".
Следователно, посочената нередовност в акта е санирана с правилното посочване на
нарушената законова разпоредба в НП, като за това не се изисква изрично позоваване
на административнонаказващия орган.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
Съгласно чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България водачът на автомобил
за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: да притежава валидна
карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози.
От приложените с административнонаказателната преписка доказателства се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателят не е притежавал валидна карта за
квалификация като водач. Видно от представеното по делото копие на карта за
квалификация, същата е с валидност до 09.01.2022 г.
Нарушението е извършено и констатирано от контролните органи на 01.03.2022
г., тоест след изтичане срока на валидност. С оглед на това настоящата инстанция
3
намира нарушението за безспорно доказано от обективна страна. Изложените доводи
относно заместващия картата характер на удостоверението за професионална
компетентност не се споделят от настоящия състав. По аргумент от чл. 7б, ал. 6
ЗАвПр., съгласно който "карта за квалификация на водач се издава на лица,
притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8", наличието
на удостоверение е условие за издаване на карта за квалификация, а не заместващ я
документ. Това е така, тъй като картата за квалификация на водача се издава в
утвърден образец и е доказателство за професионалната компетентност на водача, без
да е необходимо представянето на други документи или наличието на превод при
извършване на международен превоз.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
бил наясно, че картата му за квалификация на водача е с изтекъл срок на валидност.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр., е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0000837 от 23.03.2022 г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на К. В. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4