№ 18493
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110148127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 232 ГПК.
Предявен е ревандикационен иск от Ц. П. и Е. А. срещу М. П. П. с бащинско име -
С., ЕГН **********. Ищците твърдят, че са собственици на описания в исковата молба
недвижим имот, като излагат правни доводи, че ответникът го владее без да имат правно
основание за това. Ищецът е изпълнил дадените от съда указанията като е исковата молба е
вписана по партидата на посочения от тях ответник.
От ответника е постъпил отговор, вх. № 106735/26.03.2025 г., с който предявяван и
насрещен иск срещу ищеца.
Постъпила е молба, вх. № 134560/15.04.2025 г., подадена от ищеца, с която оттегля на
основание чл. 232 ГПК предявения иск с првана квалификацяи чл. 108 ЗС.
Оттеглянето на иска представлява разпоредително процесуално действие на ищеца
насочено към съда, с което се отказва от търсената защита на спорното право, но единствено
в рамките на висящия процес.
Волеизявлението е направено от материално и процесуално легитимирани лица, а
темпорално е преди края на първото съдебно заседание, поради което не се изисква съгласие
на ответниците. Налице са предпоставките на чл. 233 ГПК вр. 34, ал. 3 ГПК, т.е.
волеизявлението е обективирано от процесуален представител, изрично упълномощен да се
разпорежда с правото на иск.
Съдът е валидно десезиран от разглеждането на правния спор в тази част, поради
което настоящето производство следва да бъде частично прекратено.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск с който се твърди
същестуването на субективно притезателно право, представляващо обезщетение на
причинените неимуществени вреди. Съгласно чл. 211 ГПК насрещният иск е допустим, ако
1) има връзка с първоначалния иск 2) или ако може да се извърши прихващане с него.
Първоначалният иск има за предмет твърдяното субективно материално право на
1
собственост върху спорния недвижим имот, а насрещният иск има за предмет твъдяното
притезание за репариране на причинените неимуществени вреди т.е. няма връзка между
предметите на първоначалния и насрещния иск и е невъзможно да се извърши
прихващане, арг. чл. 103 ЗЗД. Следователно насрещният иск следва да бъде отделен за
разглеждане в отделно прозиводство, арг. чл. 211, ал. 2 ГПК.
По отговорността за разноски:
Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен
характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен
спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен
спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с
образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на
претендиращата разноски страна. Следователно за да възникне отговорността за разноски
следва да е налице преди всичко правен спор, който е станал предмет на висящо
гражданско дело. В този случай при прекратяването на производството ответникът има
право на сторените разходи във връзка с неоснователно образуваното производство срещу
него, аргумент от ал. 4, чл. 78 ГПК.
Ищецът с молбата за оттегляне на иска е релевирал възражение за злоупотреба с право
и за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар в размер на 3 700
лева, заплатен във връзка със защитата по предявения иск с правна квалификация чл. 108
ЗС. Ответникът е получил препис от разпореждането по чл. 131 ГПК, ведно със препис от
исковата молба на 21.03.2025 г. На същата дата е постъпила молба от ищеца, с която
уведомяват съда за допусната техническа грешки в индивидуализирането на ответника, като
се прави искане за замяна на странта по реда на чл. 228 ГПК. Но тъй като ищецът по главния
иск, при установената техническа грешка в индивидуализацията на ответника, не е
десезирал съда, чрез оттегляне или отказ от иска, то е последвал отговор на исковата молба,
постъпил на 26.03.2025 г. Безспорно ответникът с подаването на отговор на исковата молба
и ангажирането на адвокат не е злоупотребил с своите процесуални права, поради което
възражението на ищеца за недължимост на адвокатския хонорар е неоснователно. Но с оглед
легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл. 3 от ГПК
за недопускане злоупотреба с права, включително и при съобразавяне с обстоятелството, че
единственото процесуално действие, извършено от ангажирания от ответника адвокат, е
подаване на отговор на исковата молба, то адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено в размер на 300 лева, арг. чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесният правен спор не се
отличава с особена практическа и/или правна сложност, особено като се вземе предвид
обстоятелството, че няма никаква връзка между твърдяното от ищеца субективно право и
ответника, т.е. касае се за изцяло техническа грешка. Въпреки това ищецът следва да понесе
отговорността за разноски, тъй като изцяло неоснователно е ангажирал М. П. П. с
бащинско име - С., ЕГН **********, като ответник по натоящето дело.
Отговорността за разноски е санкция, а не средство за обогатяване.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 24 състав:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по в. гр. д. №
48127/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, Ц. Н. П., ЕГН ********** и Е. Л. А., ЕГН
**********, да заплатят на М. П. П. с бащинско име - С., ЕГН **********, сумата от 300
лева, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника насрещен иск за
сумата от 3 000 лева, представляваща претърпените неимуществени вреди, като ОТДЕЛЯ
ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ за разглеждане в отделно самостоятелно производство.
Определението в тази част е окончателно - арг. т. 7 б. "В" от Тълкувателно решение №
1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3