Р Е Ш Е
Н И Е
№ 20.09.2019г. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на втори август година 2019г.
в публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър ГЕОРГИЕВ
секретар РОСИЦА
ДИМИТРОВА
прокурор …………
като разгледа докладваното от
съдията ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 1737 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ – за отмяна на
незаконно уволнение, като претендира и заплащане на обезщетение от 1800лева за
месеците, през които бил в отпуск поради временна нетрудоспособност - по
600лева за три месеца – януари, февруари и март 2019г., като ищецът Н.Н.Н.
оспорва Заповед №40/ 29.01.2019г. на ответника „ЮСИС”ООД за прекратяване на
трудовия му договор, като
незаконосъобразна.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищеца.
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира за направените
по делото разноски.
Делото е образувано по искова молба от Н.Н.Н. в
която твърди, че от лятото на 2018 година работел в регионалния офис в Стара
Загора на „Юсис” ООД София. Не му бил даден за подпис трудов договор. От писмо
изх.№19.014188 от 14.03.2019 год. на Дирекция „Инспекция по труда" Стара
Загора по негов сигнал научил, че имал сключен трудов договор № 018/173 от
31.07.2018 год. на основание чл. 68, ал. 1, т.2, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ.
Той обаче не бил подписвал този трудов договор, но получавал редовно трудово
възнаграждение чрез „Експрес банк" до 400 лв. и над тази сума на ръка от
служител на фирмата на име Сиво в брой и ваучери - по 2.50лева на отработен
час. От 05.12.2018 год. до 18.12.2018 год. бил на лечение с бъбречно заболяване
съгласно болничен лист от 05.12.2018 год., издаден от д-р Дженьо Дженев. По
сведения от Експрес банк Стара Загора, този болничен лист бил заплатен. На
11.01.2019 год. „КОЦ - Стара Загора" ЕООД му издал болничен лист за
лечение кожа на ухото и външния слухов канал (вид онкологично заболяване) до
21.01.2019 год. Тогава се лекувал на болничен режим. Съгласно болничен лист с
решение на ЛКК от 15.02.2019 год. болничният отпуск бил продължен от 22.01.2019
год. до 31.01 2019 год. в домашно-амбулаторен режим. На 01.02.2019 год. влязъл
на болнично лечение с Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена.
Бил му издаден болничен лист с отпуск до 09.03.2019 год. Следващият болничен
лист ми определял болничен отпуск от 10.03.2019 год. до 08.04.2019 год., който
продължавал и до сега. С молба от 14.03.2019 год. занесъл
в регионалния офис 5 броя болнични листове. Обаче разбрал, че трудовият му
договор бил прекратен. Не бил получавал и подписвал заповед за прекратяването
на трудовия договор. Едва от писмо изх.№19.014188 от 14.03.2019 год. на
Дирекция „Инспекция по труда" Стара Загора разбрал, че на 29.01.2019 год.
„Юсис" ООД издал Заповед №40, с която на основание чл.71, ал.1 от КТ прекратявали трудовия му
договор в срока за изпитване, считано от 29.01.2019 год. поради самоотлъчки. Не
бил подписвал тази заповед и не я получил. Никой не му се е обадил от фирмата
по телефона, за да разбере, защо отсъствал от работа. В крайна сметка, болен от
едно онкологично заболяване и от силен инфаркт, той останал без никакво
обезщетение и без пари, а още бил в болничен отпуск. Ето защо моли да бъдат
призовани на съд и, след като докажел иска си по основание и размер, да бъде
отменена Заповед № 40 от 29.01.2019 год. на „ЮСИС” ООД, с която на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ прекратява трудовия ми договор в срока за изпитване,
считано от 29.01.2019 год. поради самоотлъчки. МОЛЯ да осъдите ответната фирма
чрез нейния регионален офис да ми заплати исковата сума като обезщетение за
неплатените месеци, през които съм бил в болничен отпуск. Получавал бил по
600лева месечно от Експрес банк клон Стара Загора и на ръка. И за трите месеца
– януари, февруари и март 2019 год. по 600 лв. било равно на 1800лева.
Моли да му бъде предоставена правна
помощ, като ми бъде назначен от съда особен представител - адвокат, поради
това, че съм болен и нямам никаква финансова възможност да упълномощя адвокат.
МОЛЯ, ако е възможно, за особен представител да ми бъде назначен адвокат М.С. ***,
който изготви настоящата искова молба.
На основание чл. 131 от ГПК е представен писмен
отговор от ответника „ЮСИС" ООД на искова молба, подадена от Н.Н.Н., с
която са предявени няколко иска - за отмяна на уволнението и обезщетения,
свързани с прекратяването на сключения между ищеца и ответното дружество трудов
договор, като заявявал следното: Относно допустимостта на иска: Предявените
искове били допустими, предвид факта, че произтичат от наличието на трудово
правоотношение между страните, което към дата на предявяване на иска е
прекратено и намират правната си уредба в Кодекса на труда. Относно
основателността на предявените искове: Оспорвали изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер, като считали същите за неоснователни и
като такива молят да бъдат отхвърлени от съда. Мотивите им за това били
следните: На първо място се спирали върху фактите и обстоятелствата, свързани с
начина на прекратяване на трудовото правоотношение, твърдени в исковата молба,
като оспорвали същите изцяло. В действителност между страните по делото е бил
сключен трудов договор №018/173 от 31.07.2018г. за извършване на определена работа
и със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Ищецът е
бил назначен на длъжност - ПОРТИЕР, като местоработата му е на обект
„Моста" на бел."Св.Патриарх Евтимий", където е следвало да
изпълнява трудовите си задължения до завършване на ремонта на моста. Ищецът е
постъпил на работа на 01.08.2018г., като на тази дата му е връчена и трудовата
характеристика. Не отговаряло на истината, че ищецът не е подписвал посочения
трудов договор, заверено копие от който представям с настоящия отговор. До
началото на декември 2018г. ищецът е полагал редовно труд. На 03 и 04 декември
2018г. ищецът е бил в отпуск. От 05.12.2018г. до 18.12.2018г., работникът е бил
в отпуск по болест, за което е представен болничен лист. На 19.12.2018г. ищецът
е бил в платен отпуск. От 20.12.2018г. до 31.12.2018г. ищецът е в неплатен
отпуск. Считано от 02.01.2019г. до 28.01.2019г. ищецът не се е явявал на
работа, като работодателя не е успял да се свърже с него. В ответното дружество
не са представяни болнични листове. На 29.01.2019г. ищецът се е явил в офиса на
дружеството в гр.Стара Загора, като е искал да се запознае с графика за работа
през следващия месец (февруари 2019г.), но от ответното дружество (работодател)
са го уведомили, че прекратяват трудовия му договор на основание чл.71, ал.1 КТ, а именно в шестмесечния срок на изпитване, уговорен в полза на
работодателя, като са поискали да представи трудовата си книжка за оформяне.
Ищецът е отказал да подпише заповедта за прекратяване, което е удостоверено с
подписите на двама свидетели. Още повече, че същия е нает до извършване на
определена работа, а именно докато тече ремонта на моста на
бул."Св.Патриарх Евтимий", който е бил завършен и предстояло
пускането му в експлоатация. На 28.01.2019г. във връзка с отпадане на нуждата
за охрана на моста, поради приключил ремонт, е изтекъл и срока на трудовия
договор. През месец февруари ищецът е пуснал жалба в Дирекция „Инспекция по
труда", по повод на която на ответното дружество е направена проверка, за
резултатите от която ищеца е уведомен с писмо, което е приложил към исковата
молба. След 29.01.2019г. ищецът не е посещавал офиса на дружеството в Стара
Загора, нито са получавани някакви документи от него. Едва с исковата молба за
ответното дружество стават известни издадените на ищеца болнични листове, като
молба от 14.03.2019г., представена с исковата молба, никога не е носена лично
от ищецът в офиса на дружеството и не е получавана по друг начин - по поща или
чрез представител. В този смисъл оспорваме същата като антидатирана и считаме,
че е изготвена за настоящото производство. И към настоящия момент, болнични
листове в оригинал не са представени на работодателя. Предвид на посочената
фактическа обстановка, считали, че предявените искове за неоснователни, като
мотивите им за това били следните: Относно иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Сключения между страните Трудов договор №018/173
от 31.07.2018г. е за извършване на определена работа и със срок за изпитване
шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Същия е сключен на основание
чл.68, ал.1, т.2 КТ, т.е. срочен, до извършване на определена работа.
Шестмесечния срок на изпитване изтича на 01.02.2019г., а трудовия договор е
прекратен на 29.01.2019г. Безспорно трудовия договор е прекратен от работодателя
преди изтичане на предвидените шест месеца - срок за изпитване, в който случай
законодателя му е дал право да прекрати същия без да отправя предизвестие на
работника. Работодателя не дължи мотиви на работника защо е решил да прекрати
договора, като в този случай съдът следи единствено дали са спазени
изискванията за форма /писмена/ на прекратяването и дали същото е извършено в
срока на изпитване, но не изследва мотивите за уволнението. Отказа да получи
документите за прекратяване на трудовото правоотношение, поради
недобросъвестното поведение на самия работник, не прави самото уволнение
незаконно. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е оформена
писмено и отказа за получаване на същата е удостоверен с подписите на двама
свидетели. Трудовия договор бил прекратен не поради самоотлъчка на работника, а
на основание чл.71, ал.1 КТ - в срока на изпитване. Предвид горното, считам че
предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
неоснователен. Относно иска
за заплащане на обезщетение за месеците, в които работникът е бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност. Считали, че предявения иск бил
неоснователен, като мотивите им за това били следните: Както посочили и по-горе
в отговора трудовия договор между страните бил сключен на 31.07.2018г. на
основание чл. чл.68, ал.1, т.2 КТ във вр. с чл.70 от КТ със срок на изпитване
шест месеца в полза на работодателя. Уговореното в същия месечно трудово
възнаграждение било 510лева. Трудовия договор бил прекратен на 29.01.2019г. на
основание чл.71, ал.1 от КТ, т.е. преди изтичане на уговорения шестмесечен
изпитателен срок. Съгласно чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза бил уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. Както било посочено по-горе, работникът не бил представял
болнични листове в оригинал в ответното дружество и такива не са представени и
към настоящия момент. Видно от представените с исковата молба заверени копия от
болнични листове, същите били издадени след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно: Болничен лист №Е20183202409 за периода
11.01.2019г.-21.01.2019г. бил издаден на основание Решение на ЛКК№5 от
14.02.2019г., като бил отбелязан режим на лечение - болничен. Не била
представена от ищеца Епикриза от болничното заведение нито амбулаторен лист за
предварителен преглед. Няма отбелязване на причината за неизвършване на
предварителен преглед на ред „Бележки" в болничния лист, нито, че се
издава за минало време. В болничния лист, издаден на 14.02.2019г. е записано,
че следва да се яви на преглед на 21.01.2019г. Болничен лист № Е20183202407 за
периода 22.01.2019г.- 31.01.2019г. е издаден на основание Решение на ЛКК №84 от
15.02.2019г., като е отбелязан режим на лечение - домашен. Не е представен амбулаторен
лист за предварителен преглед. Няма отбелязване на причината за неизвършване на
предварителен преглед на ред „Бележки" в болничния лист, нито, че се
издава за минало време. В болничния лист, издаден на 15.02.2019г. е записано,
че следва да се яви на преглед на 31.01.2019г. В тези два болнични листове
прави впечатление, че по-късно издадения като дата е с предходен номер от
по-рано издадения. От друга страна и двата болнични листове - първичен и
продължение, са издадени след датата на изтичане на периода, за който са
издадени, от различни ЛКК. От 01.01.2015г. се издават нов вид болнични листове,
в които номера е 12 символа в които се съдържат 3 реквизита (серия, година и
номер). Съгласно чл. 7, ал.1 от НАРЕДБА за реда за представяне в Националния осигурителен
институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването
им „Данните от всеки болничен лист се представят и съхраняват в регистъра под
уникален номер, който се генерира автоматично от регистъра и се състои от: 1.
едносимволен буквен код, определящ начина на представяне на данните от
болничния лист: а) Е - за данните, представяни в регистъра по електронен път;
б) Р - за данните, представяни в НОИ на хартиен носител; 2. четирицифрено пълно
означение на календарната година, в която се генерира номерът;
3. седемцифрен нарастващ
номер, уникален за
календарната година, в която се генерира номерът." В този смисъл е
съмнително болнични листове издадени 2019г. в номера, непосредствено след
серията да съдържат цифрата 2018 и съответно по-късно издадения да е с по-малък
номер от по-рано издадения. В този смисъл и на основание чл.193, ал.1 ГПК
оспорвам истинността на Болничен лист № Е20183202409, издаден на основание
Решение на ЛКК №5 от 14.02.2019г. и Болничен лист № Е20183202407, издаден на
основание Решение на ЛКК №84 от 15.02.2019г. Дори да се докаже, че
представените два болнични листове - първичен и продължение, към исковата молба
за временна неработоспособност за периода от 11.01.2019г. до 21.01.2019г. и от
22.01.2019г. - 31.01.2019г. са истински, то работодателя е бил поставен в
невъзможност и към посочените периоди, и към настоящия момент да уведоми НОИ за
възникване на основание за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност,
тъй като работникът не е представил оригиналите на болничните листове. Съгласно
нормативната уредба - Наредба за медицинската експертиза, болничен лист за
минало време, без предварителен преглед на лицето, не се издава. Изключение се
допуска най-много до 2 календарни дни в случаи на тежки остри или изострени
хронични заболявания, когато при прегледа се докаже, че лицето е боледувало и е
било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могло да
бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед
задължително подробно се мотивират в личната амбулаторна карта (ЛАК) и се
отбелязват на ред "Бележки" на болничния лист. За лицата, които
поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 календарни
дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените
2, съответно 10 календарни дни. Когато прегледът е бил извършен и временната
неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил
издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на медицинската
документация на лечебното заведение и ЛАК се
прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези
случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече
заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6
месеца (180 календарни дни) - от JIKK, а за
повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало
време се включва в един болничен лист. При издаването на болничен лист за минало време на ред „Бележки"
да се впише необходимата бележка (например: „Издава се за минало време").
Болничен лист № Е20196376454 за периода 01.02.2019г.-09.03.2019г. бил издаден
на основание Решение на ЛКК №36/14.02.2019г., като е отбелязан режим на лечение - болничен и
домашен. Не е представена от ищеца Епикриза от болничното заведение нито
амбулаторен лист за предварителен преглед. Няма отбелязване на причината за
неизвършване на предварителен преглед на ред „Бележки" в болничния лист или,
че същия се издава за минало време. Прави впечатление, че този болничен лист и
Болничен лист № Е20183202409 са от една и съща дата - 14.02.2019г., но от
различни комисии. Болничен лист № Е20196400414 за периода
10.03.2019г.-08.04.2019г. е издаден на основание Решение на ЛКК №353 от
12.03.2019г., като е отбелязан режим на лечение - домашен. Не е представен от
ищеца амбулаторен лист за извършен преглед, нито отбелязване, че се издава за
минал период. Тъй като в посочените болнични листове, няма отбелязване причината
поради, която се издават след началната дата на временната неработоспособност,
то същите не отговаряли на нормативните изисквания. От 01.01.2018 г. отпадна
разпоредбата на чл.42, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която
паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не
повече от 30 календарни дни, когато временната неработоспособност поради общо
заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30
календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. При
условие, че Болничен лист № Е20196376454 за периода 01.02.2019г.-09.03.2019г. е
издаден на основание Решение на ЛКК №36/14.02.2019г., то работодателят, при
който е работил работникът, нямал задължение да изплаща обезщетение за временна
неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовите правоотношения.
Същото важи и за последващия болничен лист, продължения на посочения. Съгласно
чл.42, ал.З КСО когато временната неработоспособност е настъпила преди
прекратяване на срочни трудови, паричното обезщетение се изплаща за не повече
от 30 календарни дни след прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай
не сме изправени пред тази хипотеза, тъй като временната неработоспособност е
настъпила на 01.02.2019г., т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение,
за което е издаден първичен болничен лист. Предвид горното, считам че е
неоснователно искането за изплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Относно размера и периода, за който се
иска обезщетение. На първо място размера на месечното
възнаграждение по сключения между страните трудов договор бил в размер на
510,00 лв., а от 01.01.2019г. - 560, 00 лв., което е брутно, т.е. няма как
работникът да е получавал трудово възнаграждение в размер на 600,00 лв. Не
отговаряло на истината, че работодателя бил изплащал на ищеца парични суми „на
ръка". Трудовото възнаграждение било изплащано по банков път и за
месеците, през които бил работил било следното: м.август 2018г. - 395,75 лв.;
м.септември 2018г.-395,75лв.; м.октомври 2018г. - 395,75лв.; м.ноември 2018г. -
395,75лв. и м.декември 2018г.-109,81 лв., като възнаграждението за този месец
било по-ниско, поради това, че работникът ползвал платен и неплатен отпуск и бил
в болнични и м.януари 2019г. - 0,00 лв., поради факта, че работникът не се е
явявал на работа. Дори да се докаже по делото, че издадените Болничен лист №
Е20183202409 от 14.02.2019г., Болничен лист № Е20183202407 от 15.02.2019г. били
истински и отразявали действителното състояние на ищеца към този период, то
работодателя не дължал плащане на уговореното месечно възнаграждение за периода
на отпуск поради временна неработоспособност, а само за първите три дни, като
останалите се изплащали от НОИ. Към настоящия момент обаче, работодателя бил в
обективна невъзможност да уведоми НОИ за посочените болнични листове и да
подаде коригираща декларация, като вместо в самоотлъчка да води работника в
отпуск поради временна неработоспособност за посочените в болничните листове
периоди, тъй като същите не са били представени от работника на работодателя.
Предвид на горното, неплащането на обезщетение за временна неработоспособност
на ищеца се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение, а не на
нежелание на работодателя да му бъде платено. За месеците февруари и март
2019г. работодателя в настоящия казус няма никакво нормативно определено
задължение да заплаща на работника каквито и да е обезщетения. Искът бил за
изплащане на обезщетение за месеците януари, февруари и март 2019г. бил
неоснователен както по основание, така и по отношение на размера, посочен в
исковата претенция, като такова не му се дължи по причини, посочени по-горе в
настоящия отговор. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа претенциите си изцяло
лично и чрез осъществяващия правна помощ негов процесуален представител адв.С.,
който представя подробна писмена защита.
Ответното дружество чрез пълномощниците си адв.Й. и
адв.Тодоров в съдебно заседание оспорва претенциите на ищеца като неоснователни
и недоказани – моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни, претендират
за присъждане на направените по делото разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно
е установено по делото, видно и от представеното лично трудово досие на ищеца
при ответника, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника – по Трудов
договор № 18/173 от 31.07.2018г. за извършване на определена работа и със срок
за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, с правно основание
чл.68,ал.1 т.2 КТ. Шестмесечният срок на изпитване изтича на 01.02.2019г. По
този договор ищецът е започнал работа на 01.08.2018г. на длъжността „портиер”
на обект „моста” на бул.”Св.Патриарх Евтимий”, като не се спори по делото, че
ищецът на 03 и 04.12.2018г. бил в отпуск по болест, от 05-ти до 18-ти.12.2018г.
също, на 19.12.2018г. – в платен отпуск, а след това от 20.12.2018г. до
31.12.2018г. – в неплатен отпуск. Не се спори, че ищецът се явил на работа в
офиса на дружеството на 29.01.2019г. – за първи път след Новата година 2019г. и
искал да се запознае с графика за работа за следващата седмица, като в офиса го
известили, че са прекратили трудовия му договор на осн.чл.71ал.1 КТ, ремонта на
моста бил завършен, а на 28.01.2019г. поради приключил ремонт на моста, бил
изтекъл и срока на договора. Ищецът отнесъл случая до инспекцията по труда,
като била извършена проверка и му било отговорено обстойно за възможността му
да заведе трудов спор за търсените от него суми.
С
оглед извършеното оспорване от страна на ищеца по делото беше назначена съдебно-почеркова
експертиза, като от заключението на извършилото я вещо лице се установява, че
подписите под трудовия договор и длъжностната характеристика са на ищеца. Трудовият
договор е прекратен със заповед № 40/29.01.2019г. на осн.чл.71 КТ – в срока за
изпитване.
Съдът счита, че в настоящия случай е налице прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца при ответника без ответникът да му дължи
обяснения защо е прекратил трудовото правоотношение – формата на прекратяването
е писмена, извършено е със заповед в срока за изпитване и от ангажираните по
делото доказателства не се налага извод за незаконосъобразност на извършеното
уволнение.
В
случая не са налице пороци на заповедта за уволнение, които да налагат неговата
отмяна. Не е налице противоречие между изложеното като основание за уволнение в
заповедта и фактическото основание за нейното постановяване. В заповедта точно
е посочено фактическото и правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, като работодателят е опитал да доведе своевременно до знанието
на работника или служителя точното основание на уволнението – същият отказал да
получи заповедта, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели.
На
съдебен контрол в случая подлежи уволнението, както по процедура, така и по
същество – дали действително е налице правната възможност на ответника да
уволни ищеца на посоченото фактическо и правно основание – със сключването на
договор със срок за изпитване между страните в полза на ищеца за него вече не е
било необходимо да мотивира пред ищеца уволнението му с причини, излизащи извън
обхвата на срока за изпитване и волята на работодателя. Извън обхвата на
преценката на работодателя е дори обстоятелството/безспорно установено по
делото, че ищецът за пръв път през 2019г. се е явил в офиса на ответника на
29.01.2019г., а в хода на процеса представените от него болнични листове
обосновават надлежно документирано болнично лечение за периода от
11.01.2019г./.
От
доказателствата по делото не се налага извод за незаконосъобразност на извършеното
уволнение, като първият от обективно съединените искове – за признаване уволнението
за незаконосъобразно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен.
Претенциите
за заплащане на обезщетение за месеците, през които работникът е бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност за месеците януари, февруари и март 2019г.-
за по 600лева за всеки едни от месеците са също неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
Съгласно
чл.42, ал.З КСО когато временната неработоспособност е настъпила преди
прекратяване на срочни трудови, паричното обезщетение се изплаща за не повече
от 30 календарни дни след прекратяване на трудовия договор. Тази хипотеза не е
приложима в случая, тъй като временната неработоспособност е настъпила на
01.02.2019г., т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение, за което е
издаден първичен болничен лист.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК следва ищецът да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатски хонорар в
размер на 400 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА Н.Н.Н. ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител адв.М.С. ***, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕЗАКОННО по
отношение на „ЮСИС”ООД, София, ЕИК ********* регионален офис Стара Загора, ЕИК
*********, съдебен адрес *** И ОТМЯНА НА УВОЛНЕНИЕТО му със Заповед № 40/29.01.2019г.
на управителя на „ЮСИС”ООД, както и за заплащането на търсеното обезщетение за
месеците януари, февруари и март 2019г. за отпуск на ищеца поради временна
нетрудоспособност, до размера на претендираните 1800 лева – по 60лева за всеки
един от указаните месеци като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител адв.М.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЮСИС”ООД, София, ЕИК
********* регионален офис Стара Загора, ЕИК *********, съдебен адрес *** сумата
от 400/четиристотин/лева, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: