Р Е Ш Е Н И Е № 122
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 02.04.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от тринадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №59 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№159 от 14.11.2019 г. по търг.дело №14/2019 г. по описа на Окръжен съд П. в осъдителната
му част.
С
посоченото решение е осъдено застрахователното дружество Е. АД да заплати
на Д.И.Г., като майка и законен
представител на Д. К.Б., сумата 14 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от малолетния Д.К.Б. в
резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2018 г.,
при което той бил блъснат на пешеходна пътека тип зебра от лек автомобил
с марка Х.
Д., с рег.№ **
**** **, с водач М. С. П., застрахован по договор Гражданска отговорност при застрахователно дружество Е. АД, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът за разликата над 14 000
лева до 30 000 лева и за лихва, считано от
07.07.2018 г. до 04.12.2018 г., се отхвърля.
Недоволен от така постановеното
решение в осъдителната му част е останал жалбоподателят застрахователното дружество Е. АД, който го обжалва с въззивна жалба.
Счита,
че правните изводи на окръжния съд относно механизма на ПТП, поведението на
водача и пострадалото лице, както и във връзка с възражението за съпричиняване,
противоречат на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на изслушаната по
делото съдебна автотехническа експертиза. При определяне размера на
застрахователното обезщетение неправилно е приложен установеният в чл.52 от ЗЗД
принцип на справедливост и като последица определеното обезщетение не отразява
действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на
степента на търпените от него неимуществени вреди, както и на общоприетите
рамки от съдебната практика. В тази връзка е изложил подробни съображения, вкл.
и за обществените критерии за справедливост, за възрастта на пострадалото дете,конкретната икономическа конюнктура, лимитите на
отговорността на застрахователите към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Моли да се отмени решението в обжалваната осъдителна
част, след което се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Д.И.Г.,
като майка и законен представител на Д. К.Б., чрез процесуалния
представител адвокат Д., в който се изразява становище за неоснователност
на оплакванията във въззивната жалба и моли да не се уважава. Изложени са
подробни съображения и се претендират направените разноски, вкл. и присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Първоинстанционното решение е
връчено на жалбоподателя на 02.12.2019 г. Въззивната жалба срещу него е подадена на 16.12.2019 г. по пощата. Ето защо, тя е депозирана
в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, на малолетното дете Д. в резултат на ПТП,
осъществило се на 07.07.2018 г. с лек автомобил, застрахован при ответното
застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност, който бил
управляван от водача М. С. П..
Твърди
се, че детето излязло от дома си с колело, придвижвало се по тротоара на ул.П. Х.
в гр.П. и предприело пресичане на пешеходна пътека тип зебра, но било блъснато
от лекия автомобил, управляван от водача М. П.. В резултат на произшествието
паднало ранено на земята, след което
било откарано по спешност в
местната болница и прието в отделението по Неврохирургия към МБАЛ У.Х.. В
резултат на прегледите се установила обилно кървяща разкъсно контурна рана в
окосмената част на главата. Под обща анестезия е направено почистване, като е открит обилно
кървящ артериален съд. След съответни процедури е възстановена целостта на
раната, поставена е стерилна превръзка, като детето е оставено под наблюдение
за 5 дни в болницата. След изписването му било с предписания да спазва постелен
режим, без четете на книги, телевизия, компютри и мобилни телефони. Повече от
две седмици прекарал на легло, като за всичките си ежедневни грижи разчитал на
родителите си. Поради много силни болки можел да лежи само настрани и приемал
обезболяващи лекарства повече от две седмици. Имал симптоми на гадене и повръщане, които продължават и
към настоящия момент. Хематомът в тилната област все още не е разнесен, а
раната не е заздравяла. Най-силни са психическите травми. Към настоящия момент детето е абсолютно
неконтактно, дезориентирано и емоционално нестабилно. Посещава детски психолог,
за да преодолее шока, който изживява от удара. Не може да спи, буди се нощем,
сънува кошмари. Настъпила е рязка промяна на поведението и личността му в
резултат на тежък стрес с разстройство в адаптацията със следните симптомокомплекси: остра
стресова реакция, посттравматично стресово разстройство, разстройство в
адаптацията. Не се знае дали ще се възстанови физически и психически след
стреса, който е изживял при опасността да загуби живота си.
Твърди
се, че по случая е образувана писмена претенция пред застрахователя от
20.08.2018 г., по която е определено обезщетение в размер на 1000 лв., която е
крайно недостатъчна да обезщети напълно детето
за причинените му болки и страдания. Така се е достигнало до предявяване
на иска.
Видно от отговора, ответникът оспорва иска.
Счита, че детето е съпричинило произшествието
с 50% спрямо виновния водач, поради което е определил обезщетение в размер на 2000 лв., от които
изплатил 1000 лв. На тази база счита, че детето е обезщетено изцяло.
Оспорва
твърдените болки и страдания, както и настъпилите увреждания.
Оспорва
механизма на ПТП и отговорността на водача.
При условие на евентуалност, твърди, че е
налице съпричиняване от страна на детето с 50 %, тъй като е предприело
пресичане на пътното платно в опасен участък-пешеходна пътека без видимост,
поради паркирани два автобуса, непосредствено преди нея, карайки колело, като
е излязло внезапно на пътното платно,
без да се огледа и забележи идващия лек автомобил.
В
допълнителната искова молба се поддържат и допълват наведените твърдения. В допълнителния отговор
се поддържат възраженията, вкл. и се навеждат нови допълнителни доводи за
съпричиняване, които обаче са преклудирани
съгласно чл.367 от ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, посочил е уврежданията и е
определил обезщетение, без да е налице съпричиняване. Така се е стигнало
до частично уважаване на заявената
претенция.
За
установяване на твърденията относно ПТП, причиненото увреждане от него и
последвалите болки и страдания, както и за възражението за съпричиняване,
страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и експертизи –
съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, в съответствие с
разпределената им доказателствена тежест.
Установява се, че по случая е образувано досъдебно производство №226 от
2018 г. на РУ на МВР П. и прокурорска преписка №693 от 2018 г. по описа на РП П.,
прекратени с постановление от 20.09.2018 г., поради липса на престъпление. С
наказателно постановление от 04.10.2018 г. е наложено административно наказание
на водача за това, че приближавайки се към пешеходна пътека тип зебра, не е
пропуснала движещият се по нея пешеходец с велосипед, не е спряла и е блъснала
малолетното дете Д., които действия представляват административно нарушение по
чл.119,ал.1 от ЗДв.П.
Водачът М. П. е разпитана като свидетел по делото. Видно от показанията
и, карала с около 25-30 км/ч, нямала видимост, имало паркирани няколко буса,
детето било зад бусовете, излязло на пешеходната пътека с колело, движило се по
пешеходната пътека, нямало спомен дали било с каска. В момента, в който го
видяла, навила ляв волан и натиснала
спирачки. След удара слязла от колата и прегърната детето.
По
делото е назначена съдебна автотехническата експертиза за механизма на ПТП,
изготвена на база доказателствата по делото, приложеното досъдебно производство
и оглед. От констатациите на вещото лице се установява, че на около 8 м. пред
пешеходната пътека имало паркирани два буса, че пред втория паркиран автомобил
и преди пешеходната пътека на ок 6.5-4.4 м. внезапно изкочило детето Д..
Водачът предприела отклонение в ляво, но
маневрата не успяла, поради краткото разстояние и на ок.1.1 м. преди
пешеходната пътека блъснала детето.
Според вещото лице пътният инцидент не
можел да се избегне от водача, като причина за произшествието е
внезапното навлизане на детето в уличното платно близо пред паркиран бус. Този бус ограничавал видимостта към
лекия автомобил Х. Д. и детето не би могло да го възприеме. Ударът бил
предотвратим от детето при условие, че след като е навлязъл в улицата е
продължил да се движи най-близо до дясната граница на платното. Според вещото
лице причинените травми на детето са в
пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП.
От констатациите на съдебно-медицинска експертиза се
установяват уврежданията на детето Д. в резултат на ПТП. Видно от заключението на вещото лице д-р М., на
детето е извършена хирургическа обработка на раната на главата и околния
хематом чрез дренаж на хематома и зашиване на раната. Наблюдавано е по отношение на мозъчно сътресение, което е
лекостепенно. Непосредствено след травмата и медицинските манипулации е
изпитвало интензивни болки, налагал се е режим на легло за около две седмици.
Детето е наблюдавано от психолог, който е приел, че то има посттравматично
стресово разстройство. Според вещото лице тази диагноза се поставя от
психиатър, който преценява необходимостта от медикаментозно лечение и назначава
подходяща терапия. В случая няма данни за консултация с психиатър. Провеждана е
когнитивно поведенческа терапия от психолога, включваща релаксация за спряване
със стреса. Детето е било прегледано от
детски невролог на 18.08.2019 г.. Направено е ЕЕГ, която не установява
данни за посттравматична епилепсия.
Предписан е ноотропил за три месеца по повод периодично главоболие, което лекарство подобрява централната нервна система. Оплакването от
главоболие може да бъде проява на
стресово разстройство.
Разпитан като свидетел е бащата
на детето Д.. Видно от показанията му, той
посочва състоянието му след ПТП, в
болницата и след това. Като го видял,
целият бил в кръв, главата му подута, имал голям оток. Почти цяла седмица
останал в болницата, като му правели всякакви изследвания на главата. Вливали
му кръв, тъй като се страхували от самите отоци вътре. След като го изписали от
болницата не можел да се придвижва сам. Постоянно се оплаквал от болки в
главата и виене на свят. Пращали до на психолог. Предписали му лекарство за
главоболие за три месеца. Постоянно се плашел, отказвал да играе с деца, седял
на една пейка. Страхувал се от училище, като го съпровождали дотам. Така
събраните свидетелски показания за болките и страданията на детето следва да
бъдат кредитирани, като единствени, непосредствени и непротиворечащи с
констатациите на съдебно-медицинската експертиза.
Въз основа на така събраните доказателства се установява ПТП със
застрахован при ответното застрахователно дружество автомобил със застраховка
Гражданска отговорност. На водача на автомобила е наложено административно
наказание глоба за административно
нарушение на правилото на чл.119,ал.1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснал или
спрял при приближаване към пешеходната
пътека от страна на дете на колело. В резултат на ПТП са настъпили увреждания
на детето контузно разкъсна рана на главата и хематом, лекостепенни по своя
характер, емоционални и психични травми, без да се установява посттравматично
стресово разстройство. Установява се мозъчното сътресение, леко по своя
характер. Придружено е с главоболие и виене на свят, продължили около година,
като са приемани медикаменти. Извършвана
е терапия от психолог. Т.е. налице е фактическият състав на непозволеното
увреждане - причинена вреда на детето в
резултат на противоправно и виновно поведение от гледна точка на гражданското
право от страна на водача на ПТС, изразяващо се в нарушаване на чл.119,ал.1 от
ЗДв.П и представляващо административно нарушение.
Направено от ответното застрахователно дружество е възражение за
съпричиняване на детето с 50% спрямо водача на МПС, тъй като е предприело
пресичане на пътното платно в опасен участък-пешеходна пътека без видимост,
поради паркирани два автобуса, непосредствено преди нея, карайки колело, като
е излязло внезапно на пътното платно,
без да се огледа и забележи идващия лек автомобил. В тази връзка от констатациите на автотехническата експертиза
се установява, че според вещото лице причина за произшествието е внезапното
навлизане на детето в уличното платно близо пред паркиран бус, че до удар не би се стигнал при условие,
че детето се е движило в дясната част на уличното платно. При положение, че е
налице хипотеза на пресичане на улично платно, възможността за предотвратяване
на удара от страна на детето при посоченото условие от вещото лице е без правно
значение в настоящия случай. Несъмнено от констатациите се установява, че
детето с колелото е навлязло в пътното платно, за да го пресече, като е имало
ограничена видимост към лекия автомобил,
който го е блъснал, както и че се е намирало преди пешеходната пътека. Тези
данни са въз основа на приложеното
досъдебно производство, което е приключило с прекратяване, а и се съдържа
изявление на вещото лице, че няма еднозначни данни относно точното място на
навлизане на детето от тротоара на
уличното платно. Ето защо, изводите на вещото лице не могат да се кредитират
самостоятелно. Следва да се съобразят с доказателствата, които са събрани в
настоящото производство. При положение, че понастоящем е разпитана свидетелката
М. П., причинила ПТП, и показанията и относно местоположението на детето, че се е намирало на пешеходната пътека, са
категорични, че детето не е имало видимост
към лекия автомобил, който го е блъснал на пешеходната пътека, не може
да се приеме съпричиняване от негова страна. Няма как то да се съобрази с приближаващия автомобил, а оттук и
да допринесе за настъпването на вредоносния резултат. Няма как и да се приеме,
че пешеходната пътека е опасен участък, тъй като това е мястото за преминаване
на уличното платно. Ето защо се явява неоснователно направеното възражение за съпричиняване.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането
от ПТП следва да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД
на база преценка на конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се отчетат
причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му върху
личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки при
възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив
размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 7 000 лв., като се имат
предвид причинените увреждания. Следва да се отчете, че същите са лекостепенни
по своя характер, но в същото време детето е изпитало емоционални и психически
травми в един продължителен период от време, продължил година. Въпреки, че не
се установява посттравматичен шок, симптомите, които е проявило през този
период са могли да бъдат проява на този шок. Също така са му били необходими
психологическа помощ за справяне със симптомите, както и медикаментозно лечение
във връзка с подсилване на нервната
система. Всички тези обстоятелства, както и младата му възраст, която е указала
влияние върху емоционалното му състояние, както и обективните критерии, посочени
по-горе, водят до основание на този извод.
Следва да се отчете, че застрахователят е изплатил 1000 лв. по образуваната щета. Ето защо,
следва да бъдат присъдени 6000 лв., като предявеният иск се уважи до този
размер.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба се явява частично основателна по отношение на размера
на присъденото обезщетение. Ето защо, решението в осъдителната му част следва
да се отмени за разликата над 6 000 лв. до 14 000 лв. /или за сумата
8 000 лв./, като се отхвърли исковата претенция за тази част. В останалата
част решението в осъдителната му част за сумата от 6000 лв. следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските
-
Страните са претендирали разноските,
ведно със списък по чл.80 от ГПК.
Жалбоподателят е направил общо
разноски в размер на 1460 лв. в включено юрисконсултско възнаграждение 450 лв.
и съразмерно отхвърлената част му се дължи сумата 1168 лв. Жалбоподателят дължи
и ДТ за първата инстанция в размер на 240 лв.
Ответницата е направила общо разноски
230 лв.и съразмерно уважената част и се
дължат 46 лв. На пълномощника и следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, тъй като не се установява уговарянето на безплатна
адвокатска помощ при условието на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №159 от 14.11.2019 г. по търг.дело №14/2019
г. по описа на Окръжен съд П. в частта му, с която е уважен предявеният иск по
чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 6 000 лв. до 14 000
лв., както и в частта за разноските и ДТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.И.Г.,
като майка и законен представител на Д. К.Б., срещу застрахователно дружество Е. АД за сумата, представляваща разликата над
6 000 лв. до 14 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от малолетния Д.К.Б. в
резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2018 г.,
при което той бил блъснат на пешеходна пътека тип зебра от лек автомобил
с марка Х.
Д., с рег.№ **
**** **, с водач М. С. П., застрахован по договор Гражданска отговорност при застрахователно дружество Е. АД, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №159 от 14.11.2019 г. по търг.дело
№14/2019 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му, с която е осъдено застрахователно дружество Е. АД да заплати на Д.И.Г.,
като майка и законен представител на Д. К.Б., сумата 6 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от малолетния Д.К.Б. в резултат на ПТП, настъпило
на 07.07.2018 г.,
при което той бил блъснат на пешеходна пътека тип зебра от лек автомобил
с марка Х.
Д., с рег.№ **
**** **, с водач М. С. П., застрахован по договор Гражданска отговорност при застрахователно дружество Е. АД, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА застрахователното дружество Е. АД да заплати на Д.И.Г., като майка
и законен представител на Д. К.Б., сумата от 46 направени разноски по
съразмерност за две инстанции.
ОСЪЖДА Д.И.Г., като майка и
законен представител на Д. К.Б., да заплати на застрахователното
дружество Е. АД направени разноски в
размер на 1168 лв. по съразмерност за
две инстанции.
ОСЪЖДА застрахователното дружество Е. АД да заплати ДТ в размер на 240
лв. по сметка на бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.