РЕШЕНИЕ
гр. С., 31 Октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 376 описа за 2014 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищецът К.И.Б. твърди, че подал жалба до СГП за
извършено престъпление от съдия в СРС, юрисконсулт на Т. С. ЕАД и ЧСИ с рег.№
838, във връзка с издаден изпълнителен лист срещу бившата съпруга на ищеца в
полза на Т. С. ЕАД. По образуваната прокурорска преписка, материалите са били
изпратени на 04 РПУ – СДВР за извършване на предварителна проверка. Служители в
04 РПУ поискали удължаване на срока за разследване, което е било извършено от
наблюдаващия разследването прокурор. Ищецът подал жалба до Директора на СДВР
във връзка със забавеното разследване, но не получил отговор на жалбата си, а
разследването било удължавано необосновано дълго за разследване на престъпления
от вида, заявен от ищеца. По този начин били създадени условия лицата, за които
ищецът съобщил, че са извършили престъпления да се укрият от правосъдието.
Междувременно, по издадения изпълнителен лист срещу бившата съпруга на ищеца в
полза на Т. С. ЕАД, били събирани суми, като общият размер на събраните суми
бил 5000 лева. С тази сума било намалено имуществото на домакинството, в което живеел
ищецът с бившата си съпруга. От унизителното отношение на служители на
ответника, ищецът претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на достойнството и емоционални вреди. Тези вреди ищецът оценява на сумата 1 000
000 лева. Ищецът моли да му бъде присъдено обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди в посочените размери. Претендира законна
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ответникът СДВР оспорва предявените искове. Твърди, че
е действията, извършени от негови служители за предвидени в НК и НПК и при
спазване на указанията, насоките и разпорежданията на прокурор. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между претърпените имуществени вреди и действията
на служители на СДВР. Оспорва като прекомерен искът за заплащане на
неимуществени вреди. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че с жалба до Директора на СДВР от 20/12/2013 год., ищецът е
поискал да бъде открит и уволнен полицейският служител от 04 РПУ-СДВР, допуснал
забавяне при решаване на прокурорска преписка 10945/2012 год.
На 26/2/2014 год. Директора на СДВР
е изпратил отговор по повод жалби на ищеца за забавяне на разследването, в
която го е уведомил, че проверката от 04 РПУ е извършена в съответствие с
дадените от прокурора указания, материалите са изпратени на СГП и не са
констатирани нарушения от страна на полицейски служители.
С присъда по нохд № 709/2016 год. на
СРС, влязла в сила на 27/1/2017 год. К.Б. е признат за невиновен в това, че с
изложеното в жалба вх. № 10945 от 21/12/2012 год., подадена до СГП е набедил Н.Д.М.в
престъпление по чл.308 от НК, а М.И.Б.– в престъпление по чл.282 ал.1 предл.3
от НК и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.286 ал.1 от НК; със същата
присъда К.И.Б. е признат за виновен в това че с изложеното в жалба вх. № 10945
от 21/12/2012 год., подадена до СГП, е набедил М.Д.Д.в престъпление по чл.289
от НК, като е знаел, че е невинна и му е наложено наказание, чието изтърпяване
е отложено.
С решение № 0052 от 6/1/2017 год. на
ТЕЛК, на ищеца са определени 96% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ, с водеща диагноза аортна стеноза, със съпътстващи заболявания –
състояние след клапно протезиране, коронарна боласт, хипертонично сърце,
захарен диабет, диабетна полиневропатия, варикозни вени на долните крайници.
Горното се установява от събраните
по делото писмени доказателства, приети от съда.
Съдът не обсъжда писмените
доказателства касаещи изпълнително дело № 20128380406341 на ЧСИ с рег. № 838 от
регистъра на КЧСИ, доказателствата, касаещи заповедното производство и исковото
производство, проведено по реда на чл.422 от ГПК, тъй като тези доказателства
са неотносими в настоящото производство, в което се претендира обезщетение за
вреди, настъпили от действия/бездействия на служители на СДВР.
Съдът не обсъжда преписка с вх. № 32121/2012
год., образувана по заявление, подадено от К.К., тъй като същата е неотносима
към предмета на настоящото дело.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
Твърденията в исковата молба дават основание искът да
се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на
лица, на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито
действия отговаря.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно
деяние, от лице или лица, на които е
възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка
причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици. Настъпването
на нито един от фактите, съставляващи фактическият състав на отговорността по
чл.49 от ЗЗД не се доказа от ищеца в настоящото производство.
Не се доказа служители на ответника да са извършили
противоправно действие (деликт) спрямо ищеца, във връзка с подадената от него
жалба вх. № 10945 от 21/12/2012 год. Твърденията на ищеца се свеждат до
забавяне на разследването във връзка с подадената жалба. За да бъде разгледано
като забавено разследването, следователно извършено в противоречие с
предвиденото в закона, то следва да е проведено в отклонение със сроковете
предвидени в чл. от НПК. В чл.203 от НК е уредено общото задължение на разследващия
орган да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и
успешно извършване на разследването, като в най-кратък срок събере необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина. Конкретни срокове за
провеждане на разследването са уредени в чл.234 от НПК. Цитираната норма от
процесуалния закон не фиксира срокът за разследване като абсолютна стойност, а
обвързва продължителността на разследването от фактическа и правна сложност на
делото и целта да се разкрие престъплението и да се изяснят обстоятелствата по
делото. Законът предвижда първоначалният срок от 2 месеца да може да бъде
удължен с нови 2 месеца, а след това, ако това е наложително, срокът може да се
удължава неограничено с до два месеца всеки отделен път. Наказателното преследване (разследването)
могат да продължат до изтичане на предвидената в чл.80 от НК давност, след
който момент то следва да бъде прекратено. В настоящия случай не се събраха
никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че разследването,
инициирано с жалба на ищеца от 21/12/2012 год. е извършено извън сроковете по
чл.234 от НПК. Липсват и доказателства дали разследването продължава или е
приключило към настоящия момент. На ищеца е указана доказателствената тежест за
установяване на твърдяното противоправно поведение на ответника, но
доказателства за това не са ангажирани, а съдът не би могъл да приеме
настъпването на деликта само въз основа на субективната преценка на ищеца за
допуснато забавяне на разследването.
Не се доказва и осъществяване на второто противоправно
действие, твърдяно от ищеца в настоящото производство – липсата на подаден
отговор от страна на Директора на СДВР на жалбата на ищеца по повод забавяне на
разследването по жалба вх. №
10945 от 21/12/2012 год. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че ищецът е получил отговор на жалбата си за забавено разследване,
в смисъл, че Директорът на СДВР не е открил нередности при извършване на
разследването.
При това положение съдът приема за неустановен първият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД – наличие на
деликт.
По делото не се доказа и ищецът да е претърпял вреди
във връзка с разследването по неговата жалба вх. № 10945 от 21/12/2012 год. и
като пряка и непосредствена последица от него. Тежестта за доказване на тези
обстоятелства е указана на ищеца с доклада по делото, но ангажираните по делото
доказателства не мотивират извод за настъпване на вреди от разследването. Съдът
приема за установено влошеното здравословно състояние на ищеца, довело до
освидетелстването му с 96% трайно намалена работоспособност. Не може обаче да
се направи извод, че здравословното състояние на ищеца се намира във връзка със
събитията от 2012 год.. Още по-малко решението на ТЕЛК установява настъпването
на неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение в настоящото
производство – накърнено достойнство и емоционални вреди. Ищецът не ангажира
никакви доказателства и за настъпване на твърдените имуществени вреди,
изразяващи се в намаляване на имуществото на домакинството, в което живее, с
извършване на твърдените разходи.
При така установените факти, съдът намира предявеният
иск за неоснователен, поради липса на елементите от фактическия състав на чл.49
от ЗЗД, пораждащ отговорност на ответника спрямо ищеца. Ето защо предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3вр.ал.8
от ГПК ищецът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
възнаграждението съдът определя, с оглед фактическата и правна сложност на
делото на сумата 100 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес *** против СДВР, с адрес гр.С.,
ул.“А. I“ № * за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, накърнено
достойнство и емоционални вреди, в размер на сумата 1 000 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 5000 лева,
намаляване на имуществото на домакинството, в което живее ищецът, настъпили в
резултат от забавяне на разследването по жалба вх. № 10945 от 21/12/2012 год.,
изпратена за разследване в 04 РПУ-СДВР.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на СДВР, с адрес гр.С., ул.“А. I“ №*, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК сумата 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: