Определение по дело №22/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по въззивната жалба на А.А. Т в която същата сочи,че е пълномощник на D S The P/L LP, D SA, A & F SA, D & G T SRL, T H LLC, Q SA, G V SPA, H T M GmbH & Co KG, P SA и е за въззивна проверка на определение № 931/24.04.2014 год.,постановено по нчхд №278/2014 год. по описа на РС Г..

С цитираното определение,СРС е потвърдил като правилно и законосъобразно Постановление от 01.04.2014 г. на Е Г – прокурор при Р. П. - гр. Сандански,с което е прекратено наказателното производство по ДП № 5038/2013 г. по описа на РУП – гр. Сандански,образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на 14.04.2011 год. в магазин „ Д”, находящ се в Г.,У.”М” №9 ,собственост на А от Г. ,използва в търговската си дейност марките „Д” , „П.”, „Г и др.,без съгласието на притежателя на изключителното право –престъпление по чл.172б,ал.1 от НК.

В жалбата си А.Т сочи,че така атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно,поради което моли ОСъд да го отмени,като отмени и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и върне делото на същият със задължителни указания по прилагането на закона. Развиват се подробни съображения за наличието на елементите от обективна и субективна страна на деянието по чл.172 б от НК, като прави искане да се дадат указания на прокурора за допълнително разследване във връзка със субективният елемент на деянието,поради факта,че прокурорът приема с постановлението си,че такъв не е налице.Твърди,че незаконосъобразен е и извода на прокурора,потвърден от съда,че алтернативно основание за прекратяване на наказателното производство е приложението на чл.9,ал.2 от НК.

Окръжният съд,след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,с мотивите на атакуваното определение и тези на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,както и с всички доказателства по делото,намира следното:

Налице са предпоставки за отмяна на атакуваното определение,но по различни съображения от тези посочени във въззивната жалба,а именно:

Видно от материалите от ДП същото е образувано срещу неизвестен извършител,за това,че на 14.04.2011 год. в магазин „ Д”, находящ се в Г.,У.”М” №9 ,собственост на А от Г. ,използва в търговската си дейност марките „Д” , „П.”, „Г” и др.,без съгласието на притежателя на изключителното право –престъпление по чл.172б,ал.1 от НК.

В хода на ДП е приложен протокол за претърсване и изземване /л.4/ от който е видно,че предмета на деянието са стоки от различни марки,освен посочените по-горе „Д” и „П.” и такива облекла от марките: „А”, „А”, „Л”,като не са иззети облекла от марката „Г” . По делото не е установено кои са притежателите на правото на съответната марка,поради което и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е съобщено само на П П П,която е посочена като лице за контакт на юридическият представител „Т” на различни марки ,измежду които и марката „Д”,посочена в постановлението. Този списък е приложен по ДП,без да става ясно дали представлява някаква справка от Българско патентно ведомство или е приобщен по материалите по делото по друг начин/напр.разпечатка от интернет/.

Видно от жалбата,същата е подадена от лице,което не е представило надлежни доказателства,че е упълномощено от притежателя на правото на марката,респ.неговият представител дали го е упълномощил или преупълномощил ,ако има такива права. В цитираният списък ,както се посочи по-горе лицето за контакт на юридическият представител на марката” Т” е А.П, а не А.Т. /Следва да се изиска официална справка от Българско патентно ведомство и да се установи за всяка марка,кой е нейният представител /. С оглед на това А.Т се явява ненадлежна страна и без правно основание да атакува постановлението на прокурора.Съобразно разпоредбите на чл.91-93 от НПК във вр. с чл.100,ал.1 от НПК, защитникът,респ. повереника се упълномощава от обвиняемият,респ.пострадалият,като пълномощното следва да бъде писмено или устно /в открито съдебно заседание/.По делото липсват каквито и да е доказателства,сочещи,че пострадалият е упълномощил А.Т да го представлява в наказателното производство.При липсата на валидно упълномощаване А.Т не може да се ползва от правата по чл.99,ал.1 от НПК и да обжалва актовете на съда или на органа на ДП,поради което и жалбата е недопустима и РС е следвало да прекрати производството по делото.

Следва да се има в предвид,че постановлението на прокурора не е съобщено на всички пострадали по делото лица,каквото е задължението на прокурора,съобразно разпоредбата на чл.243,ал.3 от НПК.Не е посочено конкретно кой е предмета на деянието ,от което да се опродели и кои са притежателите на правото на различните марки-изброени са само три такива от иззети много повече /посочена е и марка „Г”,артикули от която не са иззети/ ,поради което и не е изследван въпроса за това кои са притежателите на марките,за да може да им се съобщи постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,с оглед факта,че същите имат право на пострадали лица от деянието. В този смисъл е и т.ІІІ.1 и т.ІІІ т.2 от Тълкувателно решение №1 постановено но т.д. №1/2013 год. на ОСНК на ВКС,от които е видно ,че „от престъплението по чл.172б от НК могат да настъпят вреди,подлежащи на обезщетение” и „пострадал/ощетено юридическо лице е притежателят на правото на марката,който може да се конституира като граждански ищец”.

С оглед на гореизложеното,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 931/24.04.2014 год.,постановено по нчхд №278/2014 год. по описа на РС Г..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на А.А. Т срещу Постановление от 01.04.2014 г. на Е Г – прокурор при Р. П. - гр. Сандански,с което е прекратено наказателното производство по ДП № 5038/2013 г. по описа на РУП – гр. Сандански.

ПРЕКРАТЯВА производството по нчхд №278/2014 год. на СРС като НЕДОПУСТИМО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: