№ 260
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Нестор Сп. Спасов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600544 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 65 ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на адв. К.Н. - защитник на
обвиняемия Ф. Р. Ж., срещу първоинстанционното определение по ЧНД №
2196/2021 г. на ПОС, с което е оставено без уважение искането му за
изменение на взетата по отношение на Ж. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в по-лека.
Обвиняемият Ф. Р. Ж., доведен от А.П. се явява лично и с адв. К.Н..
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор А.А..
Прокурорът: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят Ф. Р. Ж.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се частната въззивна жалба.
На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Н.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обв. Ф. Р. Ж.: Не възразявам този състав да разгледа делото по
1
мярката ми за неотклонение. Нямам искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съди, нашата теза е семпла. Както сме
заявили и пред първата инстанция и както е твърде очевидно от самото дело,
доказателствата, на базата на които Ф.Ж. е бил задържан преди няколко
месеца, към днешна дата са абсолютно същите. Няма нови доказателства,
които да надградят първоначалното обосновано подозрение. Опитвайки се
да разгледам обективно този казус, известна е моята слабост към обективното
разглеждане на казусите, не мога да не призная, че при първоначалното
задържане обоснованото подозрение, макар и изходящо генерално от
обясненията на съпроцесника на Ф. е дало своя резон, за да релевира
задържането на обвиняемия. Към днешна дата обаче наказателното
разследване на досъдебната фаза е на финал. Това се призна и от
първоинстанционния съд и от наблюдаващия прокурор, но нищо повече от
първоначално събраното не тежи против Ф.Ж.. Реално обвинението за
разпространението на кокаина, което е генералната драма в този казус, се
крепи на обясненията на В. Г. и на засечената среща между Г. и Ж. в С.. За
тази среща обаче Ф. има обяснение, което е неопровергано и дори
неопровержимо. Обратно на това уличаващата го теза на В. Г. остава много
неприятно неподкрепена, тъй като в дома на Ж. нито е намерен наркотик от
типа на този, който се твърди да е разпространил на Г., нито са намерени
пари, а в същото време обясненията си в условията на съдебен оговор Г. е дал,
забележете - под влияние на наркотични вещества, именно заради което
между впрочем той самият има обвинение, че на инкриминираното място и
дата е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, и то точно
такова, каквото е намерено у него – кокаин.
Марихуаната, която е намерена в дома на Ф., е закупена от В. Г. при
срещата в гр. С.. Само сме загатнали, разбира се, действително процесът за
мярката за неотклонение не е мястото да разгръщаме тази теза, но нашата
позиция е категорично да отричаме така намерения наркотик в спалнята на Ф.
с някакво странно екзотично име, което не знам кой може да повтори, но това
сега няма значение.
Аз разбирам колко е трудно и обременително действително едно лице,
което е осъждано за държане с цел разпространение на наркотици, в
изпитателния срок да бъде обвинено в подобно престъпление, както и в
крайна сметка в дома му да е намерено, макар и някакво микроскопично
количество наркотик, и колко е трудно да му се вземе мярка за неотклонение,
различна от „задържане под стража“. Обаче не мога да се съглася с възгледа
на първоинстанционния съд, че в процеса по чл. 65 от НПК не трябвало да се
обсъждат доказателствата по делото, а това трябвало да се случи в стадия на
2
постановяване на присъдата. Това си позволявам да коментирам като
антиюридически възглед. В крайна сметка законодателят е предвидил в
процеса по чл. 65 от НПК съдът да преценява всички основания, свързани със
законността на задържането и обоснованото предположение е едно от тях.
Това, че някога обоснованото предположение е било достатъчно, съвсем не
означава, че то е достатъчно завинаги. Колкото повече напредва процеса, и
това също е христоматийно известно и утвърдено в съдебната практика,
колкото повече напредва процеса на разследване, а в този случай по думите
на прокурора и видно от самото дело, то е на самия си финал, толкова по-
голямо изискване има към обоснованото подозрение. На края на
разследването, непосредствено преди да се състави обвинителен акт, това
обосновано предположение трябва да е нараснало до степен на категорична и
несъмнена доказаност на деянието. Разбира се, прокурорът може да прекрати
наказателното производство, но сега пледира обвиняемият да остане
задържан.
На базата на така събраните доказателства ние критикуваме този
възглед и именно затова сме си позволили да подадем молба за изменение на
мярката за неотклонение на Ж..
Другият генерален факт, който е възприет от съдилищата, е че
престоят в ареста, макар да не е наказване, има своята превантивна,
превъзпитателна и възпираща роля. Ф. е изкарал вече доста време. Без да
критикуваме разумността на разследването, коментираме, че срокът на
задържането на Ф. не е пренебрежимо малък и за този срок е мислимо, че той
е възпрян от идеята да върши престъпление, свързвайки това с намереното
количество, макар и миниатюрно наркотично вещество в дома му.
И пред първата инстанция, и тук на финала споменавам това нещо - не
искам да злоупотребявам в никакъв случай, не искам да извеждам акцент от
това, но все пак съпроцесникът на Ж. – В., е пуснат с „парична гаранция“, и
то не твърде висока, като прокурорът и първоинстанционният съд на този
коментар възразиха, че В. бил с влошено здравословно състояние. То това е
истина, но от друга страна, ако влошеното здравословно състояние не е
пречка да се извършва престъпление, то пита се защо да е пречка да остане в
ареста, а това състояние на В. е по рождение.
Така че позволяваме си да обърнем внимание на този факт с молба, ако
прецените, че и в другите аргументи сме прави, да ни дадете търсената и така
схващаната от нас справедливост, като измените мярката за неотклонение на
Ф.Ж. в по-лека, включително и в „домашен арест“. Колкото и да звучи
невероятно деятелността, в която е обвинен, не е такава, че да може да бъде
извършвана надомно, така че и домашният арест би могъл да постигне целите
на мерките за неотклонение.
Обвиняемият Ф. Р. Ж. за лична защита: Уважаеми господа
апелативни съдии, моля за вашата милост за смекчаване на мярката ми за
неотклонение в по-лека, а именно „домашен арест“. В случай, че уважите
3
молбата ми, ще ми дадете възможност да бъда със семейството ми, които
ужасно много страдат и тъгуват поради моето отсъствие. Ще мога да им бъда
полезен до изясняване на случая. Най-искрено ви моля, с цялото си сърце, за
вашето милосърдие. Благодаря ви.
Семейството ми се състои от съпругата ми и баба ми и дядо ми. Не
живеем на един адрес, а на отделни адреси.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, пред вас бяха изложени
аргументи в защита на искането да се измени мярката за неотклонение на
Ф.Ж., на които мисля, че изцяло съдът, чието определение се атакува, е
отговорил абсолютно детайлно и последователно.
На първо място, съдът е обсъдил всички необходими и останали към
момента изискуеми в закона основания, за да остане тази мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в сила. Коментирани са
доказателствата, доколкото те могат да се коментират в детайли, тъй като се
касае за процес за мярка за неотклонение и за обосновано подозрение за
извършване на престъпление, каквото считам, че изначално е било налице и
впоследствие не е разколебано и в тази насока аргументите на съда следва да
бъдат приети.
Основното от останалите аргументи, на което се набляга в случая, за
да остане в сила мярката за неотклонение „задържане под стража“ е това, че
не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление от
обвиняемия Ф.Ж.. Не може да се пренебрегне в случая факта, че той е
осъждан за същото деяние, и то в началото на тази година, и върши това
деяние в изпитателния срок, т.е. тази условна присъда не е оказала никаква
превантивно влияние спрямо него, а що се отнася до обстоятелството, което
колегата твърди – че не е намерено у тях нито наркотичното вещество, което е
предмет на обвинението, нито пари, считам, че тези отрицателни факти не
влияят на доказването на деянието, а от друга страна само сочат
съпричастността му към деянието, свързано с разпространението, евентуално,
на наркотични вещества.
Обсъден е и разумният срок, който според мен не е нарушен, както и
изменението на мярката за неотклонение на другия обвиняем. Съдът е
преценил действително при определяне на тази мярка за неотклонение и
евентуалната й промяна, че няма никаква стойност обстоятелството, че е
променена мярката за неотклонение по здравословни причини на другия
обвиняем. Моля в този смисъл да потвърдите първоинстанционното
определение като обосновано и законосъобразно и да оставите жалбата без
уважение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Ф. Р. Ж.: Аз казах, каквото имам да кажа. Нямам какво
4
да кажа в последната си дума.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10:30 ч. в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от подробно изброените в атакуваното
определение гласни и писмени доказателствени материали, ведно с
експертните произнасяния, обосновават предположение за причастност на
обвиняемия Ф. Р. Ж. към инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода
престъпление по чл. 354а НК. Аргументите на защитата за липса на сигурни
доказателства са принципно несъстоятелни. Това е така, тъй като
обоснованото предположение се изследва в производство, което се развива по
реда на чл. 65 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт,
който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по
реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин
при постановяване на осъдителна присъда.
Все пак ПАС държи да подчертае, че не споделя виждането на защитата
по конкретното дело за непреодолим доказателствен дефицит. Уличаващите
обяснения на друг обвиняем (г-н В. Г.) не представляват оговор, тъй като се
подкрепят от серия факти, установени от други доказателствени източници –
на връщане от гр. С. той е бил засечен с 50 грама кокаин (който твърди, че е
купил от жалбоподателя при срещата им в гр. С.); преди това се бил срещнал
с обв. В. (за когото твърди, че била предназначена ½ от закупения кокаин),
контактувал с него и по телефона непосредствено преди срещата с обв. Ж.; в
дома на жалбоподателя са намерени наркотици и от други видове;
обясненията на обв. Г. и вайбър-кореспонденцията му с обв. В. от 15.05.21 г.
са конкретни, подредени и логични, така че претендираната от защитата
5
констатация за недостоверност на твърденията му поради употреба на
наркотични вещества е голословна, още повече че пробата му е била
положителна 24 часа преди проведения разпит. Освен това обв. Г. не е
заинтересован да уличи жалбоподателя, тъй като наказателната му
отговорност за придобиване на 50-те грама кокаин нито може да отпадне,
нито да се „подели“ при положение че съучастието представлява отегчаващо
обстоятелство. Впрочем самопризнанията му не са довели дори до изменение
на мярката му за неотклонение.
ПАС намери за неприемлива лансираната от защитата теза, че
реализираната на инкриминираната дата среща между жалбоподателя и обв.
Г. в гр. С. е имала за цел първият да купи (от втория) намерената в дома му
марихуана в „микроскопично количество“. Би било в противоречие с
обективната логика да се приеме, че изпратен и направляван от обв. В.,
жалбоподателят е предприел (и финансирал) пътуване до друг град, за да
закупи подобно минимално количество марихуана. Напротив, твърдението на
обв. Г. за покупко-продажба на кокаин в значително количество комуникира с
интереса и на обв. В. от сделката, за който споменатата вайбър-
кореспонденция свидетелства.
Адв. Н. преувеличава изискването за надграждане на доказателствената
маса. По принцип с напредване на разследването трябва да настъпи подобно
надграждане, а ако не настъпи, предположението за извършване на
престъплението би следвало да започне да губи своята обоснованост. В
случая обаче още в началния етап на разследването въпросното
предположение е имало отлична доказателствена обезпеченост. Така че
релевантният въпрос е не дали тази обезпеченост е засилена, а дали
понастоящем е отслабена. Вторичната доказателствена преценка на
въззивната инстанция потвърди отрицателния отговор на въпроса, даден от
първата инстанция.
ПАС споделя и заключението на окръжния съд относно опасността от
извършване на престъпление. Въпросната опасност правилно е изведена от
данните за задружна и предварително уговорена престъпна дейност. Също и
от факта, че престъпното участие на обв. Ж. е реализирано в самото начало на
изпитателния срок, за който е било отложено изпълнението на престъпление с
идентична правна квалификация. Вижда се, че е развил навик да засяга
6
обществените отношения, свързани с наркотиците – навик, който дори
официалното предупреждение да се въздържа от подобни посегателства, не е
успяло да изкорени. На свой ред това означава, че личността на Ж. разкрива
степен на обществена опасност, която надвишава типизираната. Така че се
явява коректно опасението на решаващия съд, че на свобода жалбоподателят
може да се включи в пореден престъпен акт, а също мнението му, че
опасността за това е съвсем реална.
Данните за установения социален статус на г-н Ж. не могат да
мотивират извод, обратен на направения. А данните за процесуалния статут
на друг обвиняем (на обв. В., който не е задържан под стража) не са значими
при преценката относно мярката за неотклонение на останалите обвиняеми,
както правилно е отбелязал и ПОС.
В контекста на обема и тежестта на повдигнатото обвинение срокът на
задържането на обв. Ж. не е неразумно продължителен.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираното посегателство от обв. Ж. има
необходимата доказателствена подкрепа, а опасността от извършване на
престъпление, ако е на свобода, е отчетлива и сериозна. Това означава, че
единствено обжалваната мярка за неотклонение е подходяща в случая.
В заключение – действието на най-тежката мярка за неотклонение е
продължено при споделимо мотивиране на изискуемите предпоставки за това,
като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно
точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо, съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 890/28.10.2021 г. по ч.н.д. №
2196/21 г. по описа на О.С. - П., с което е оставено без уважение искането за
промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
обвиняемия по ДП № 82/2021 г. по описа на О. "К.П." при ОД на МВР П. Ф.
Р. Ж..
7
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:35 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8