РЕШЕНИЕ№ 261561

гр. Пловдив, 25.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4507 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.С.А. – с променени имена, считано от 13.08.2018 г. и предишно име - С.С.Й., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 11505/23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19406/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 17.06.2016 г. до 24.09.2019 г. в размер на сумата от 825, 09 лв. за обект, находящ се в гр. П, ул. В.В.**, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.08.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от 107, 34 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.11.2019 г., до окончателното й заплащане.

              Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № **********, не заплатил за периода от 17.06.2016 г. до 24.09.2019 г.дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П. В.В.**– собственост на ответника.  Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на неизправно измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода за двама човека по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът С.С.А., чрез назначения му от съда особен представител адв. П.С., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че към исковата молба не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на закона, поради което ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за редовното отчитане на водомера и за това, че водомерът е неизправен. Сочи, че не е налице редовно отчитане на показанията на водомера, а количеството вода е начислявано служебно от страна на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, претендирани за периода от 17.06.2016 г. до 17.06.2017 г. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. П, ул. В.В.**, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото е представена декларация вх. № 0511659/03.04.1998 г. по чл. 14, чл. 27 ЗМДТ. В последната е отбелязано, че С.С.Й. е собственик на ½ ид.ч. от сграда/жилище, находящо се в гр. П, ул. В.В.**. В декларацията е отбелязано, че собственик на останалата ½ ид.ч. е лицето К.Л.Ю., както и че имотът представлява основно жилище за двамата съсобственици.

 Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г., но в последната е обективирано извънсъдебното признание на ответника, че към онзи момент последният е собственик на на съответната идеална част от водоснабдения имот. От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставени услуги, ответникът продължава да е съсобственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.

  По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено правоотношение, в който смисъл съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

  В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите условия на дружеството, тъй като водомерът не отговарял на Закона за измерванията. Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтиране на измервателно устройство.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода от по 10 куб.м., като карнетните листове не носят подписа на потребителя, а в някой от полетата е налично отбелязване “отказва подпис”.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля С.Н.М. – служител при ищцовото дружество, заемащ длъжността “*****” от 2018 г. Свидетелства, че е обслужвал адреса на ул. В.В. **от м.март 2018 г. до настоящия момент. Имотът представлявал триетажна сграда. Сочи, че не се е срещал със собственика, а показанията са отчитани по Тарифа по данни от предишен негов колега. В по-късен момент се срещнал с бащата на ответника, от който разбрал, че ответникът е в чужбина, като преустановили начисляването.

В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, доколкото в произовдството по делото бе установено, че в имота на ответника не е имало монтиран водомер. Установи се, че имотът е бил водоснабден, като последният представлява триетажна сграда, поради което са начислявани общо 10 куб.м. вода за семейство. В този смисъл са показанията на свидетеля М., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. По така изложените съображения съдът намира, че са били налице условията за прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна вода е било коректно начислено от ищцовото дружество, при спазване на нормативно установените за това правила, предвид липсата на монтирано измервателно устройство и продължаващото неизпълнение на указанията на дружеството за монтиране на изправен водомер в имота на ответника.

По така изложените съображения предявеният иск е доказан по основание.

В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, поради което същото следва да се разгледа като въведено в процеса в преклузивните за това срокове, установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.

Задължението на потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС

С оглед изложеното, в конкретния случай следва, че за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство – т.е. претендираните до 27.11.2016 г. вкл. задължения за заплащане на главница и лихва са погасени по давност.

В производството по делото е приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени) изводи, до които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени и са останали незаплатени от длъжника. Установен е размерът на непогасените задължения за главница от 825, 09 лв. и 107, 34 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2016 г. до 31.10.2019 г.

Вещото лице е посочило, че задълженията на ответника, с оглед момента на насъпване на тяхната изискуемост (падеж), са дължими за периода от 28.11.2016 г. до 28.11.2019 г., като това са вземанията обективирани от фактура № 31940719/22.11.2016 г. до тези по фактура № 42375595/24.09.2019 г. и са в размер на сумата от 734, 83 лв., а размерът на дължимото и непогасено по давност обезщетение за забава е в размер на сумата от 84, 08 лв. за периода от 22.12.2016 г. до 31.10.2019 г.

Следователно предявените искове са основателни за сумата от 734, 83 лв. – главница, дължима за периода от 28.11.2016 г. до 24.09.2019 г. и обезщетение за забава за периода от 22.12.2016 г. до 31.10.2019 г. за сумата от 84, 08 лв., като за разликата до пълния им предявен размер задълженията са недължими, поради погасяването им по давност.

Съдът намира, че ответникът, като установен собственик на ½ ид.ч. от имота носи отговорност за задълженията във връзка с ползването на имота, съобразно дела му в съсобствеността.

По делото е представена данъчна декларация по отношение на процесния имот, депозирана от ответника, в която последният е декларирал, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като останалата ½ ид.ч. е собственост на К.Л.Ю.. При съобразяване на така представените доказателства съдът намира, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като не съдът не може да се позовава на индиции.

При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното: „Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг“. В случая при съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по делото не са ангажирани доказателства, че продажбеното правоотношение за доставка на топлинна енергия е възникнало само с един от съсобствениците, който да е депозирал заявление за откриване на партида на негово име. Следователно страни по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие в качеството си на клиенти на топлинна енергия са двамата съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

В производството по делото не са представени доказателства, че по заявление на ответника е открита партида на негово име, поради което следва да се приеме, че последният в качеството му на собственик на съответната идеална част, отговаря съобразно дяла си в съсобствеността.

По така изложените съображения задължението за заплащане на продажната цена за доставените услуги за релевантния период, в частта им, която не е погасена по давност, до процесния апартамент, следва да бъде заплатено от ответника наполовина (разделно), съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху този имот, т. е. 367, 42 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната от 825, 09 лв. По този начин следва да се определи и отговорността за заплащането на обезщетение за забава, като предявеният иск следва да се уважи до размера от 42, 04 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 107, 34 лв. следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 19406/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 32, 93 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., депозит за вещо лице в размер на 160 лв., депозит за свидетел от 15 лв. и за назначаване на особен представител на ответника от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 400 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 175, 65 лв.

При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в производството не са сторени.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на С.С.А. (с променени имена, считано от 13.08.2018 г. и предишно име - С.С.Й.), ЕГН **********, с адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 11505/23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19406/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: за сумата от 367, 42 лв. – главница, представляваща продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 28.11.2016 г. до 24.09.2019 г. и сумата от 42, 04 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.12.2016 г. до 31.10.2019 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.11.2019 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 367, 42 лв. до пълния предявен размер от 825, 09 лв. за главница и за разликата над установения размер от 42, 04 лв. до пълния предявен размер от 107, 34 лв. – за лихва, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА С.С.А. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32, 93 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 19406/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав и сумата от 175, 65 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 4507/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала! ПК