Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… ……………
2009 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На трети февруари 2009 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: А.Т.
Секретар: С.Б.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.
*** по описа за 2008 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск за прекратяване на брака с правно основание
чл.99 ал.1 СК.
Ищцата
Н.П. твърди в исковата си молба, че с ответника са законни съпрузи, сключили
граждански брак на 04.05.2001г., от който нямат родени деца. Твърди, че още от
самото начало нещата не потръгнали, въпреки положените от нея усилия. Скоро
след сключването на брака заминали заедно да живеят в Италия. Ответникът
поддържал постоянно връзки с други жени и отношението му към нея станало пренебрежително.
Зачестили недоразуменията и изчезнала взаимността помежду им. Периодично
съпругът се прибирал в България без нея, където водел напълно самостоятелен
живот. През
Ответникът Ж.П.П. взема становище, че също желае
прекратяване на брака, признава факта, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, но счита, че вина за това имат и двамата съпрузи. Оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба във връзка с поддържани от него
извънбрачни врачки, пренебрежително отношение към съпругата му,
дезинтересираност по отношение на финансовите въпроси в семейството. Не
възразява ползването на семейното жилище, находящо се в И., гр.М., ул….., ет.3
да бъде предоставено на ищцата, тъй като в това жилище живели до раздялата и в
момента се обитавало от съпругата. Изразява несъгласие ищцата да продължи да
носи брачното си фамилно име П..
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от
03.09.2008г. страните по делото са законни съпрузи сключили граждански брак на 04.05.2001г.
в гр.Б., ….
С
оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и събрани
гласни доказателства. От разпитаните по делото свидетели се установи, че повече
от две години съпрузите са във фактическа раздяла. До раздялата съпрузите живели в Италия, ответникът се завърнал в
България, за да се грижи за майка си, но ищцата отказала да го последва. През
периода на фактическата раздяла съпрузите не са правили опити да заздравят
семейните си отношения. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите,
тъй като същите са вътрешно непротиворечиви досежно горните обстоятелства и отразяват
преки впечатления от семейния живот на страните.
По делото не се доказа твърдението на ищцата за поддържани
от ответника извънбрачни връзки, пренебрежително отношение към съпругата и
дезинтересираност към финансовите и битовите въпроси в семейството.
При така описаната
фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Основната причина за това дълбоко разстройство в
брачните отношения се явява продължителната фактическа раздяла и настъпилото
трайно отчуждение между съпрузите. С оглед на горното, съдът намира, че между
съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, доверие,
привързаност, а трайно са установени отношения на неразбирателство и недоверие,
които лишават брака от негово присъщо вътрешно съдържание, изискуемо от закона
и нравите на обществото, като този брак не е в интерес на съпрузите. С оглед на
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между
страните е и непоправимо разстроен. Страните са във фактическа раздяла, която
не може да бъде преодоляна.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че бракът между страните не може да бъде запазен и заздравен,
настъпило е дълбоко и непоправимо разстройство в същия, поради което следва да
бъде прекратен.
ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА
Съдът счита, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, тъй като
не са успели да установят нормални отношения в семейството и са позволили да
настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка. В тази насока
и двамата съпрузи носят вина за това, че не са положили достатъчно усилия за
постигане на съгласие досежно отношения в семейството, семейните задължения и
отговорности, и изглаждане на противоречията във връзка с брачния живот. С това
си поведение и двамата съпрузи са нарушили брачните си задължения по чл.14 и
чл.15 от СК, за което носят взаимна вина.
ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Ищцата е предявила претенция на ползването на жилището, представляващо
апартамент №.., находящ се в туристически комплекс „С.Ф.”, курортен комплекс
„Сл.бр.-З.”, общ.Н., обл.Б, на първи етаж от сграда Е, със застроена площ 64,21
кв.м., като сочи, че това е семейното жилище на страните. По делото не се
спори, че това жилище е придобито от съпрузите по време на брака. От събраните
по делото гласни доказателства се установи безспорно, че преди фактическата си
раздяла съпрузите са живели в жилище под наем, находящо се в гр.М., И., което е
различно от посоченото по-горе, за което предявява претенция ищцата.
Съгласно ППВС №12/71г. семейното жилище обхваща
съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени за задоволяване на
битовите нужди на цялото семейство, като законът има предвид жилището ползвано
до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата.
Изхождайки от горното и събраните по делото доказателства, съдът намира, че
жилището придобито от страните по време на брака, което се претендира от
ищцата, не е “семейно” по смисъла на закона и съдебната практика. Като такова
следва да се приеме жилището, находящо се в гр.М., И., за което няма предявени
претенции.
С
оглед на горното съдът счита, че следва да остави без уважение искането на
ищцата за предоставяне ползването на жилището, находящо се в туристически
комплекс „С.Ф.”, Курортен комплекс Сл.бр., общ.Н.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищцата
е направила искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си
фамилно име П.. Ответникът изразява несъгласие
съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име след прекратяване
на брака. По делото не се събраха доказателства, че ищцата е известна с
фамилното име на съпруга си. Предвид горното съдът счита, че следва да
постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име
С.
Разноските по делото, съобразно констатациите за брачна
вина, изложени в мотивите, следва да бъдат понесени от страните така, както са направени.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 04.05.2001г. в гр.Б, граждански брак между Н. А.П., Л.Н. ……….,
съдебен адрес ……. и Ж.П. ***., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за предоставяне ползването на жилището - апартамент №.., находящ се в
туристически комплекс „С.Ф.”, курортен комплекс „Сл.бр.-З.”, общ.Н., обл.Б, на
ищцата Н.П., като неоснователно.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – С.
ОПРЕДЕЛЯ
ОКОНЧАТЕЛНА ДТ в размер на 50,00 /петдесет/лв., като ОСЪЖДА Н. А. П., с п.а. да
заплати ДТ по сметка на РС Ст.Загора в размер на 25,00 /двадесет и пет/лв.,
ОСЪЖДА Ж.П.П., с п.а. да заплати ДТ по сметка на РС Ст.Загора в размер на 25,00
/двадесет и пет/лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: