РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. В., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска П.а
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело №
20221420103370 по описа за 2022 година
В. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: гр, В., ул. „Х. Б.” *** чрез адвокат Ц.
Н. С. при ВрАК, с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. В. 3000,
ул. „Л.” .... адвокатско дружество „Пешовски и Карамелски” е предявил иск
против „ЛЕСТО ПРОДУКТ” ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.”Г.А.”*, източна промишлена зона представлявано от
И.Г.,с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение
по чл.200 от КТ за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания,вследствие на претърпяна трудова злополука на 28.06.2022г. в
размер на 27 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2022г. до окончателното изплащане с присъждане на разноски.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че ищеца е работил
при ответника на длъжност”машинен оператор” като на 28.06.2022г. при
работа с абкант претърпява злополука.Ищеца е подал до ТП на НОИ В.
декларация за трудова злополука.С разпореждане №19/28.07.2022г. в законна
сила от 29.08.2022г. на осн.чл.60, ал.1 от КСО злополуката е приета за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО.Налице е внезапно травматично увреждане на
здравето на ищеца по време на работа, което е довело до временна 1
неработоспособност,която продължава и към настоящия момент.Получената
травма на втори пръст на дясна ръка е довела до невъзможност ищеца да си
свива пръста в пълен обем,като е последвало и оперативно лечение. На
27.09.2022г. ищеца е постъпил в КЛИНИКА по ОПТОПЕДИЯ и
ТРАВМАТОЛОГИЯ на МБАЛ Св. П. - П. ООД където па 29.09.2022г. под
обща анестезия му е извършена операция - освобождаване, капсулотомия.
1
Изписан е на 29.09.2022г. и му е издаден болничен лист за 33 дни №*** от
29.09.2022г.Последвал е и втори болничен лист №Е 20222105223 от
31.08.2022г. Болките и страданията вследствие претърпяната трудова
злополука не спират и към момента. В. В. след претърпяната трудова
злополука е с влошено здраве и е в невъзможност както да извършва
трудовата си дейност така и се чувства непълноценен в полагането на грижи и
издръжката на семейството му състоящо се от съпругата му и двете деца Н.
В.ев В. роден на 24.04.2013г. и В. В. В.а родена на 12.09.2020г.При В. са
налице белези на дезориентация па личността, изразяващи се в свръх
ценностна фиксация върху психотравмата, респективно върху живота на
съпругата му и децата. Смята, че вече не разполага с възможности както
преди да е на тяхно разположение. В. станал емоционално - волево -лабилен
разплаква се винаги когато става въпрос за злополуката, която го е довела до
състояние не да е в помощ на близките си, а да е в тяхна тежест. Да се налага
не той да ги обгрижва и им осигурява издръжка, физическа и емоционална
подкрепа, а те на него.В. В. е в социално активна възраст. Обаче след
злополуката социално се е изолирал. Не се среща с приятели както преди, не
посещава културни и сиротни събития и е изоставил хобитата си, загубил е
всякакъв интерес от придобиването на нови знания и умения. Близките му
наблюдават у него емоционална нетърпимост, отчужденост, тревожност и
изразена депресивност. Наличие на травматичен стрес и анхедония -
неспособност да се влезе в приятно състояние или да се усети удоволствие,
както и загуба на интерес от всички области на дейност, които обикновено
носят удоволствие.Тъжен е, отчаян е ,подтиснат и плачлив , налице са и
мисли за самоубийство.Според разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност 50% и
над 50% 2 или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя
по чл. 200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по своята правна
същност. Работодателят отговаря за уврежданията причинени на работника
или служителя при изпълнение на преките трудови задължения, независимо
дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице,
тъйкато работодателят с длъжен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки.
Предявения иск е с правно основание чл.200 КТ. В срока по чл.131, ал.1
ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция.
Твърди,че е налице умишлено увреждане от страна на пострадалия по
чл.201, ал.1 КТ с оглед факта,че същия е получил нараняването на машина, на
която не трябва да работи по трудов договор и съгласно длъжностна
характеристика,т.е. не са му вменявани такива трудови задължения,
респективно при работата си не е ползвал съответните техники за безопасност
и не е запознаван с такива.Процесната машина, на който ищеца е получил
2
увреждане е зачислена на с протокол на лицето Н. С.-друг служител в
дружеството ответника и на датата на настъпване на трудовата злополука
28.06.2022г. на ищеца самоволно е предприел действия по работа с тази
машина без да са му вменявани такива задължения дори от прекия
ръководител. Прави се възражения за прекомерност на претендираното
обезщетение с оглед полученото увреждане, съответно и възражения по
чл.200, ал.3 и ал.4 от ТК,а и именно,че от евентуално дължимото обезщетение
от страна на работодателя следва да се приспаднат получените от ищеца суми
за обезщетения/пенсии по държавното обществено осигуряване и
застрахователно обезщетение. Прави се възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
По делото е конституирано трето лице - помагач на ответника –
ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК ***.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, че В. Н. В.,
ЕГН ********** към момента на настъпване на трудовата злополука на
28.06.2022 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „ЛЕСТО РОДУКТ”
ЕООД видно от трудов договор №284/26.01.2021 г., съгласно който ищецът В.
считано от 26.01.2021 г. е в трудово правоотношение с ищеца като е
изпълнявал длъжността ”машинен оператор металообработващи машини”.
Със Заповед №244/22.12.2022 г. трудовото правоотношение на В. В. е
прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ считано от 22.12.2022 г.
С разпореждане №19 от 28.07.2022 г. на осн. чл.60, ал1 от КСО
декларираната злополука вх.№5101-06-21 от 18.07.2022 г. на ТД-В. от
осигурителя „ЛЕСТО ПРОДУКТ ЕООД е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 КСО. Посочено е, че внезапното и траматично увреждане на
здравето е станало по време на огъване на детайл на Абкант/преса/ Safan с
инв. №707. Лицето натиска педала и задейства работния процес преди да е
отстранил ръцете си от работната зона, причинило временна
неработоспособност – нараняване на меката тъкан на показалеца на дясната
ръка без да е засегнат нокътя.
По делото е представена епикриза по ортопедия и травматология от
29.09.2022 г. , от която е видно, че В. е постъпил на 27.09.2022 г. в МБАЛ
Св.П.-П. ООД и е изписан на 29.09.2022 г. с окончателна диагноза
„КОНТРАКТУРА АРТИКУЛАЦИО ИНТЕРФАЛАНГЕА ДИСТАЛИС
ДИГИТИ II МАНТУС ДЕКСТРА.МКБ:М24.5” и извършена операция
„освобождаване, капсулотомия” В експертизата е посочено, че по снета
анамнеза от болния преди около три месеца на работното си място получил
травма в зоната на втори пръст на дясната ръка. Извършена е първична хир.
обработка и шев. Оплаква се от невъзможност да свива пръста в пълен обем.
След консулт с ортопед и проведени редица курсове е назначено оперативно
3
лечение. Изписан с подобрение в добро общо състояние. Добре зарастваща
рана. Липсват значими субективни оплаквания
Видно от болничен лист №***, В. е в болничен считано от 28.06.2022 г.
до 28.07.2022 г. с диагноза открита рана на пръст на ръката без увреждане на
ноктите, болничен лист №20222567481, В. е в отпуск по болест считано от
29.07.2022 г. до 27.08.2022 г. с поставена диагноза „открита рана на пръст на
ръката без увреждане на ноктите, болничен лист №***, В. е в болничен
считано от 28.08.2022 г. до 26.09.2022 г., болничен лист №***, В. е отпуск по
болест считано от 27.09.2022 г. до 29.10.2022 г. с поставена диагноза
„контрактура на става”, болничен №Е20223149879, В. е в отпуск по болест
считано от 30.10.2022 г. до 28.11.2022 г.болничен лист №20223150085 В. е в
отпуск по болест от 29.11.2022 г. до 21.11.2022 г. с диагноза контрактура на
става.
Съгласно амбулаторен лист от 08.07.2022 г. издаден от д-р И.Т., на В. е
поставена диагноза „последици от открита рана на горен крайник и
придружаващи заболявания – открита рана на пръст на ръка без увреждане на
ноктите. Отразено е обективно състояние след хирургично обработена
разкъсно контузна рана в областта на втори пръст на дясна китка. Приложени
са още амболаторни листове от 11.07.2022 г., 29.07.2022 г.,,30.11.2022 г.
По делото е приложена нотариална покана от ищеца В. за доброволно
изпълнение за изплащане на обезщетение поради трудова злополука
настъпила на 28.06.2022 г. при работа с абнакт в изпълнение на трудовите му
задължения до работодателя „Лесто продукт” ЕООД за сумата от 15000.00
лева, която нотариална покана е връчена на представител на работодателя на
14.07.2022 г. видно от нотариално удостоверяване на връчването на екземпляр
от нотариалната покана
Приложена е инструкция за безопасна работа с Абкант преса Safan
Darley E-Brake Premium 35-1250. Приложена е и инструкция за базопасна
работа с Абкант преса TruBend 7036 за която срещу подпис ищецът В. е
запознат на 14.02.2020 г.Последната инструкция за безопасна работа е
изменена на 21.02.2020 г. като ищецът В. е запознат с нея срещу подпис на
21.02.2020 г.
Видно от двустранно подписан протокол от 21.02.2020 г., машина
АБКАНТ ПРЕСА TRUBEND 7036/B28/ ИНВ.№900 е предадена на В..
Приложена е длъжностна характеристика на длъжността „машинен
опарератор, металообработвавщи машини“.
Със заповед от 14.07.2022 г. на управителя на „Лесто продукт” ЕООД
във връзка със злополука настъпила на 28.06.2022 г. в „Лесто продукт” ЕООД
е наредено да се извърши разследване на злополуката като е определена
комисия в състав, която да анализира причините и обстоятелствата довели до
злополуката, да установи допуснатите нарушения и предложи мероприятния
за недопускане на злополуки от подобен род.
4
С протокол от 15.07.2022 г. назначената комисия е констатирала, че
пострадалия огъва детайл на работен център Абкант Safan с инв. №707, който
не е неговото работно място. Поискал да се възползва от възможността да
работи в седнало положение, въпреки че това не е била зачислената му
машина. Посочено е, че пострадалия натиска педала за задействане на
работния процес преди да е отстранил ръцете си от работната зона, при което
действия предварително е пресякъл защитната бариера на машината, която е
предвидена да се задейства и да спира хода на работния орган ако бъде
пресечена при изпълнение на работния процес. Когато натиска педала на
машината се опитва да започне работния процес/операцията по огъване на
детайла/ и спира с известно закъснение, при което наранява показалецът на
дясната ръка. Не спазва инструкция за безопасна работа с Абкант и
поставените върху машината знаци за безопасност.Посочено е, че
пострадалия по собствена инициатива решава да работи на Абкант Safan с
инв. №707 като преценява че така ще му бъде по-.лесно защото се работи
седнал, а на зачисления му Абкант TruBend 7036 с инв.№900 трябва да е прав.
Посочено е, че пострадалия нарушавайки инструкцията за безопасна работа с
машината и без да се съобразява с предупредителните знаци за безопасност
които са поставени върху самата машина и точно пред лицето на оператора
пострадалия задейства педала на машината докато в същото време държи
детайла, който ще огъва. Посочено е, че за задържането на детайла машината
има специално предвиден магнит и не е необходима да бъде задържан с ръка
при изпълнение на работния процес. Констатирано е, че са допуснати
нарушения от пострадалия на чл.34 ЗЗБУТ и чл.44 от Наредба №3 от
23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
механично обработване на метали.
Приложен е утвърден правилник за вътрешния трудов ред в
дружеството-работодател., както и инструктаж на работното място,
периодичен и изнънреден инструктаж, видно от който В. В. като „оператор
ММ” е уведомен срещу подпис на 18.02.2020г.
Видно от писмено становище от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, на В. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 325.74 лева
по сключена от работодателя Групова застраховка „Злополука” №***, която е
образувана Претенция №72032200001.
Видно от приложено по делото удостоверение от 26.01.2023 г., на В. е
заплатено обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от месец
юли 2022 г. до месец декември 2022 г. в размер на 8219.20 лева
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че от приложената медицинска
документация и след запознаване с първоначалната такава, се установи, че
ищеца В. е получил две разкъсно контузии рани в областта на втори пръст на
дясна ръка в следствие на претърпяната трудова злополука на 28.06.2022 г.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между получената травма от В. и
5
настъпилата трудова злополука.
Към момента на прегледа, раните в областта на втори пръст са
заздравели първично, като силата на захват на ръката е нормална и не е
необходимо допълнително лечение. Захватът на дясна ръка към момента е
възстановен. Сгъването на показалеца е почти напълно възстановено с
минимален дефицит (невъзможност за пълно сгъване). Влиянието на травмата
от процесната злополука на същия, в това число и грижите за околните за
периода от 28.06.2022 г. до 29.09.2022 г. е било свързано със затруднение на
движението на горен десен крайник, респективно неговото пълноценно
използване, като основната функция на горните крайници е хватателната.
Към настоящия момент посочената травма не оказва влияние върху
възможността на ищеца да полага грижи за себе си и за семейството.Травмата
от процесната злополука няма да окаже влияние върху бъдещия живот на
ищеца. Обичайния срок за възстановяване от разкъсно-контузни рани е от
порядъка на две и повече седмици, като конкретния случай, имайки предвид
локализацията на увреждането, а именно в периферията на крайник,
механизма на причиняването му (от притискане и размачкване), както и факт,
че е в близост до малка става, то е възникнало усложнение, което е довело до
удължаване на оздравителния период и до последващо оперативно
лечение.Травмата от процесната злополука е довела до трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник, като в никаква степен не е застрашавала
живота на пострадалия. Вещото лице е посочило, че по време на изготвяне на
СМЕ и запознаване с писмените доказателства към исковата молба, както и
запознаването с медицинската документация в ОТО при МБАЛ „Х. Б.“, се е
установило, че интервенцията на 29.09.2022 г. в МБАЛ „Св. П.“ гр. П. е била
втора за ищеца, като първата е била в деня на злополуката. След същата,
имайки предвид казаното в т.6 е настъпило усложнение изразяващо се в
контрактура на крайната междуфалангиална става на втори пръст на дясна
ръка наложило повторна оперативна намеса.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-
психиатирична експертиза се установява, че към момента на настъпване на
трудовата злополука на 28.06.2022г. за В. В. е настъпила остра стресова
реакция, която се е проявила с болки. Острата стресова реакция не е
отзвучала, а е протрахирала и е преминала в разстройство на адаптацията,
което е променило начина му на живот .Към настоящият момент е
психически здрав. След трудовата злополука са настъпили психични
промени, които се изразяват в болка и нарушен сън. Настъпила е остра
стресова реакция, която е преминала в разстройство на адаптацията.
Психологична и психиатрична помощ не му е оказвана. Психиатрични
медикаменти не е вземал. Към настоящият момент В. В. е психически здрав.
Трудовата злополука при В. е довела до остра психогенна реакция.
Протрахирала е и е преминала в разстройство на адаптацията от това, че са
6
настъпили усложнения и е наложило повтарна операция и рехабилитация.
Процесната злополука е довела до травматичен стрес на ищеца, тъй
като нараняването внезапно, неочаквано. Имал е болка и нарушен сън. Не е
могъл да работи и да има средства за издръжката на семейството си, но
анхедония и суицидна идея за самоубийство не е имал. Острата стресова
реакциа и разстройството на адаптацията при В. имат причинно- следствена
връзка с трудовата злополука от 28.06.2022 год.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-
психологична експертиза се установява, че ищецът е преживял травматичен
стрес. Справянето с него зависи изцяло от свойствата на личността да
организира и преодолява подобни ситуации. Имайки предвид личностовите
характеристики на ищеца, прогнозата за пълно възстановяване е
благоприятна. Причинно-следствие от злополуката се явява лека към умерена
тревожност, изразяваща се чрез чувство на несигурност, безпокойство и
поставяно на социални и комуникативни бариери между него и останалите.
Прогнозата за възстановяване е благоприятна. Вещото лице е посочило, че
към момента ищецът е със здравословна ментална функция, включваща
емоционални, поведенчески и когнитивни компоненти, които му позволяват
да се справя успешно с живота и да има качествени междуличностни
взаимодействия. Психически е с позитивен ментален статус, който му
позволява да се справя успешно с житейските предизвикателства и стресове.
Той е способен да се адаптира към различни ситуации и да променя
поведението си, ако това е необходимо. В състояние е да изрази своите
емоции и да ги регулира по подходящ начин. Вещото лице е посочило, че
леката телесна повреда, като нараняване на меката част на показалецът, без
засягане на нокът може да доведе до психологични и психични отражения,
като: Страх и тревожност - нараняването може да предизвика страх и
тревожност от повторно нараняване или от страх от възможни
компликации.Може да повлияе върху на настроението и емоциите на
пострадалия при/от предизвиканата болка и дискомфорт. Може да доведе до
чувство за несъвършенство и потиснатост. Намалена самооценка -
нараняването може да доведе до увеличено чувство на незавършеност и
отрицателно възприятие за себе си, което от своя страна може да рефлектира
до намалена самооценка. След проведената психодиагностика и събеседване,
В. В. демонстрира добри способности за адаптация и ефективни
компесаторни механизми, което само по себе си свежда целостта на тази
хипотеза до по-слабо вероятно тя да бъде отнесена към личността му, като от
изброените симптоми и деструктивни мисли, можем да отчетем и откроим
наличие на травматичен стрес от събитието. Установяването им става чрез
стандартизирани методики, анкети, преглед - снемане на анамнеза и
интеревю. Констатирано е, че към настоящият момент ищецът е психично
здрав.
Ищецът В. дава следните обяснения по реда на чл.176 от ГПК:
7
На зададения му въпрос защо на 28.06.2022 г. е работил на машина
която не му е зачислена и му е забранено да работи, В. обяснява, че няма
такова нещо. Когато бил назначен във фирмата му било казано, че той като
новопостъпил ще работи на двата по малки абканта. Ищецът твърди, че две
години не е бил във фирмата и Ц.Т. е бил на този абкант, който е правил в
администрацията, програмите за машините като тогава прекия началник на
ищеца му е казал устно, че трябва да работи на този абкант, защото детайлите
са по-малки.
На въпроса знаел ли е какви са изискванията за безопасност на тази
машина ищецът отговаря, че след случката е разбрал, че на тази машина са
били изключени защитите при които когато ръката е в обсег да бъде
евентуално захваната от машината тя се самоизключва. На зададения му
въпрос защо не е спазил правилата за безопасност, ищецът отговаря, че е
спазил по негово мнение правилата за безопасност. Твърди, че е запознаван са
с правилата за безопасност един път.
На въпроса от кога се е разделил със съпругата си и не живее със
семейството си ищецът отговаря, че не се е разделял никога със семейството
си и към настоящия момент живеят заедно. На въпроса имал ли е
предходните 10 години преди 28.06.2022 г. подобни травми порязвания или
по тежки фрактури или по тежки наранявания ищецът отговаря, че по тежки
не е имал. Контузии е имал. Скъсана кръстна връзка на коляното вследствие
на любителски футбол.
На въпроса ако е имал подобни по-тежки травми отново ли е
обмислял, ищецът обяснява, че към момента когато получил настоящото
увреждане са му минавали тези мисли, тъй като не му функционирал пръста.
Не можел да помага на съпугата си. Той заедно със съпругата си имат малко
дете на 1 г. и 6 месеца. Съпругата му му помагала да се къпе. При първата и
втората интервенция след операцията го къпела. Дълго време тя го возела до
П. на прегледите.
По делото са разпитани свидетелите Г. В.а/съпруга на ищеца/, З.Д./съсед на ищеца/,
М.А. / мениджър производство в „Лесто продукт“ ЕООД гр.В./, Н. С./ оператор на абкант
при ответника/.
В показанията си свидетелката Г. В.а/съпруга на ищеца/ твърди, че на 28.06.2022 г.
около обяд й се обадил съпруга й, че негов колега го карал към Спешен център, защото
машината на която работил го е захванала. Свидетелката твърди, че се е свързала с колегата
на съпруга й и той е обяснил на ищцата, че отива направо в операционната, тъй като
8
положението с пръста е било много зле. В.а твърди, че пръста на съпруга й като цяло е бил
отворен и наранен почти до сухожилие. Наложила се оперативна интервенция за да се
зашие и съпруга й си останал в къщи. Бил болнични около 6-7 месеца. Наложила се втора
операция в гр.П., защото не били извършили правилно оперативната дейност. Свидетелката
твърди, че съпругът й не е бил добре, депресирал се, ръката му била напълно обездвижена.
Твърди, че през нощта докато спи скача от леглото от болки въпреки, че пиел много
лекарства, обезболяващи, доста антибиотици. В.а поддържа, че много пъти съпруга й е
казвал, че ще се самоубие. Свидетелката твърди, че съпруга й е безработен, депресиран е
бил, че не може да си гледа децата и състоянието му не е добро, психиката му е много
отслабнала, не е този човек за който се е омъжила. Към момента твърди, че на съпруга й не
му правят някакви рехабилитации. Пръста го боли. Има периоди в които има болки в
пръста. Свидетелката твърди, че преди е бил по-активен, сега помага, но не е както е бил,
пази се. Търси си работа, не пробира, но се съобразява с това което стана. Свидетелката
твърди, че контузията на съпруга й му пречи като цяло да започне работа и след инцидента
почти нямат приятели. Връщал се към случката, не се е възстановил от случая, не
практикува и хобитата си. По рано е ходел за риба. Знае, че е получавал болнични.
Свидетелката твърди, че сумата която е получавал е на база на работните дни от 1100 до
1200 лв. , след инцидента се е затворил в себе си.
Свидетелят З.Д./съсед на ищеца/, твърди, че в края на месеца юни миналата година
ищеца си е увредил пръста. Видял го като се прибрал от работа като в този момент ищеца
бил изплашен с бинтосана ръка като обяснил, че на работа машина абкант му е хванала
пръста и така се е стигнало до увреждането. Свидетелят твърди, че ищеца в момента не е на
работа. Две операции са му правени на ръката като едната е във В., другата е в П., в резултат
на което се е променил не се събирал с хора. Преди ходел на риболов, ритал топка.
Свидетелят твърди, че след инцидента спрял да практикува тези хобита, избягвал да се
събира с приятели, имал известно подобрение от преживяното. Има моменти в които пак
започва да говори за инцидента. Това се случвало често.
Свидетелят М.А. / мениджър производство в „Лесто продукт“ ЕООД гр.В./ твърди, че
познава ищец и му е бил му пряк ръководител във фирмата. А. твърди, че ищецът работел на
абкант преса като в деня на инцидента ищецът е работил на две машини - на неговата и на
абкант машина, която не му се води. А. поддържа, че не е нареждал на свидетелят да работи
на другата машина и не знае някое друго лице от дружеството, дали му е нареждало.
Свидетелят твърди, че не е видял ищеца че се е преместил на друга машина и не е бил там
по това време, а в офиса, когато е станала случката.А. поддържа, че при него дошли В. и
още един колега. Казали му, че ищеца се е контузил и тръгнали към болницата. А. твърди,
че ищеца му е показал ръката, която била в ръкавица.Свидетелят поддържа, че ответника
има различни машини според начина на огъване и в момента машината на която се е
увредил ищеца, не е работила и ищеца я е пуснал. Свидетелят твърди, че и друг път се е
случвало ищеца да огъва на тази машина, тъй като му е по- удобно да работи на тази
машина. Свидетелят твърди, че е правил забележка на ищеца да спре да пуска машина на
която не трябва да работи. А. поддържа, че има инструкции за машината и на който е
зачислена машина се запознава с инструкциите за безопасност и се подписва. След
инцидента свидетелят твърди, че се е чул с ищеца по телефона и след това си донесъл
болничния, а впоследствие напуснал. А. поддържа, че не знае на машината да е била
изключена системата за безопасност, а като се включи машината се включва и защитата като
машината има два хода бърз и бавен като при бързия ход се включва защитата, ножа се
сваля до работната зона. Твърди, че бавния ход тогава слиза бавно и детайла се поставя като
при бавния ход може да се контролира кога да спре да натиска машината. Поддържа, че при
бързия ход като прекрачи бариерата машината спира. При бързия не може да се увреди
човек. Твърди, че пострадалия трябва да се е увредил при бавния ход. Свидетелят поддържа,
че машината не може да се включи и да работи ако е повредена системата за безопасност.
9
Според свидетелят при бавния ход лицето което работи с машината може да контролира
действията си, да се предпази от увреждания като машината се контролира с педал, с който
своевременно може да се спре като операторът трябва при работа с машината да провери
дали защитната бариера работи. Свидетелят твърди, че машината на която е следвало да
работи ищеца и която му е зачислена и на тази на която е работил в деня на увреждането са
с приблизително еднакви параметри.
В показанията си свидетелят Н. С./ оператор на абкант при
ответника/твърди, че познава ищеца като с него е работел в един цех на
четири метра един от друг като в деня на инцидента ищеца е бил на работа
като на малкия абкант свидетелят е искал да работи и тя му се е водела на
него. Свидетелят твърди, че на тази машина се работи седнал, а на големия
абкант се работи прав като ищецът също е искал да работи на малкия абкант,
поради което свидетелят му е отстъпил машината. С. поддържа, че разликата
в работата на абкантите е никаква. По едно време чул, че ищеца извикал от
болка, при което свидетелят отишъл да види какво става. Тогава видял, че
ищецът си държал дясната ръка и се бил свлякъл се на земята. Показал си
ръкавицата на която се бил отбелязал инструмент от машината, но не се
виждала кръв. Свидетелят твърди, че извикали колегата М.Х. да закара ищеца
до спешното и знае от ищеца, че операцията на ищеца не се е получила от
първия път. С. твърди, че постоянно ги инструктират за безопасност и в
месеца два пъти устно ги инструктират след което се подписват. Свидетелят
твърди, че тази машина има система за защита, има лазарна бариера на около
15 см от работната маса. Твърди, че машината не може да се включи ако не
работи тази лазерна система за защита, лазерната защита се включва само при
бързия ход на машината, като мине ръката бариерата, абканта спира при което
увреждането на ищеца е настъпило при бавния ход. Свидетелят твърди, че
няма вариант на изключена защита машината да продължи да работи. Твърди,
че при бавния ход машината работи много бавно като при този ход се пуска
педала и тя спира като при пускане всяка машина си лови референция, т.е.
дали всичко е изрядно. Свидетелят поддържа, че ако има нещо което не е
както трябва, компютъра изписва грешка и няма да тръгне машината. Твърди,
че между двете машини няма разлика и се работи и на двете машини седнал.
Свидетелят твърди, че е виждал да се показва грешка и машината да не
тръгва. Виждал е абканта да не тръгва, но на конкретния не е виждал, защото
не се е случвало.
При така установените фактически данни се правят следните правни
10
изводи:
Въз основа на горното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 200 КТ, за да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука: 1) трудово правоотношение
между пострадалия В. В. и ответника „ЛЕСТО ПРОДУКТ“ ЕООД към
момента на настъпване на злополуката - 28.06.2022 г.; 2) злополука призната
за трудова злополука; 3) вреда настъпила в резултат на трудовата злополуката
– увреждане на здравето на В. поради настъпили две разкъсно контузии рани
в областта на втори пръст на дясна ръка 4) претърпени неимуществени вреди
от пострадалия в резултат на трудовата злополука; 5) причинно-следствена
връзка между неимуществените вредите претърпени от увреждането на
здравето на пострадалия В..
Несъмнено увреждането на здравето на ищеца на 28.06.2022 г. е
настъпило по време на действие на сключеният между страните трудово
договор, в работно за ищеца време и място, поради което същият е
материално легитимиран да претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на претъпяната трудова злополука.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че при
настъпване на трудовата злополука работникът се намирал на „случайно
място” и е работил на място различно от неговото работно в изпълнение на
трудова функция, която не му е възложена изрично.
По делото се установи, че в деня на настъпване на трудовата злополука
28.06.2022 г. ищецът В. е изпълнявал трудова функция – огъване на детайл на
Абкант/преса/ Safan при ответникът „ЛЕСТО ПРОДУКТ“ ЕООД в работно
помещение на ответника/производствен цех/, както се установили от
служителя М.А., който се е намирал на мястото на трудовата злополука и е
чул ищеца да извика при настъпилото увреждане на пръста му. Съгласно
трудов договор №284/26.01.2021 г., ищецът В. е назначен на длъжност
”машинен оператор мателообработващи машини” с място на работа -
„ЛЕСТО ПРОДУКТ“ ЕООД. Несъмнено мястото на извършване на трудова
функция от работника е била в работно помещение на „ЛЕСТО ПРОДУКТ“
ЕООД.
Извършваната от работника функция по огъване на детайл на
Абкант/преса/ Safan е в сферата на задълженията му съгласно длъжностната
му характеристика, съгласно която ищецът следва да приема задания за
изработка на метални детайли на машина с ЦПУ, да управлява и контролира
машини с ЦПУ съгласно техническата информация/размери на детайли по
чертеж, дебелина на материал за изработка на детайл, настройка/ избор на
инструменти за изработване на детайли. Въпреки, че машината не е изрично
11
зачислена на ищеца същият е изпълнявал трудова функция на нея съгласно
трудовата му характеристика, а именно приема задания за изработка на
метални детайли на машини с ЦПУ. Освен това в показанията на свидетелят
Н. С./служител при ответника и колега на ищеца/ твърди, че между машината
на която ищецът е работил в момента на настъпване на трудовата злополука и
между машината която е зачислена на ищеца и на която същият е работил по
принцип разлика.
Следва да се отбележи и че съгласно чл.200 КТ трудова злополука е
тази претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение, като увреждането следва да е настъпило при или по повод
изпълнение на възложената от работодателя работа или при изпълнение на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност.
Несъмнено извършваната от работника дейност на 28.06.2022 г. е била
трудова съгласно неговата трудова характеристика и длъжност. Тази дейност
при която е настъпила трудовата злополука на ищеца е била извършвана по
повод на възложена от работодателя работа и в интерес на работодателя.
След като, съдът прие за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, за
да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
вреди от трудова злополука, и че ищецът В. е материално легитимиран да
получи обезщетението за неимуществени вреди от причинена му трудова
злополука.
Съдът с оглед вида и характера на причинените неимуществени вреди
за пострадалия определя обезщетение в размер на 15000.00 лева съгласно
чл.51 ЗЗД. При определяне на тези вреди съдът съобрази заключенията на
назначените по делото съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и
съдебно-психилогична експертизи ведно с показанията на разпитаните по
делото свидетели- Г. В.а/съпруга/ и З.Д./съсед на ищеца/. Така видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза ищеца В. е получил две
разкъсно контузии рани в областта на втори пръст на дясна ръка в следствие
на претърпяната трудова злополука на 28.06.2022 г. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между получената травма от В. и настъпилата
трудова злополука.
Съдът съобрази, че към момента на прегледа, раните в областта на
втори пръст са заздравели първично, като силата на захват на ръката е
нормална и не е необходимо допълнително лечение. Захватът на дясна ръка
към момента е възстановен. Сгъването на показалеца е почти напълно
възстановено с минимален дефицит (невъзможност за пълно сгъване).
12
Травмата от процесната злополука е довела до трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник, като в никаква степен не е застрашавала
живота на пострадалия. съдът взе предвид влиянието на травмата от
процесната злополука на същия, в това число и грижите за околните за
периода от 28.06.2022 г. до 29.09.2022 г. е било свързано със затруднение на
движението на горен десен крайник, респективно неговото пълноценно
използване, като основната функция на горните крайници е хватателната.
Това затруднение се потвърждава и от показанията на съпругата на ищеца
В.а, която твърди, че ищеца е претърпял болки и страдания, както и
ежедневни неудобства от причинената му травма на пръста. Съдът отчете и
отразеното в съдебно-медицинската експертиза, че към настоящия момент
посочената травма не оказва влияние върху възможността на ищеца да полага
грижи за себе си и за семейството и няма да окаже влияние върху бъдещия
живот на ищеца. Съдът при определяне на размера на обезщетението
съобрази и че обичайния срок за възстановяване от разкъсно-контузни рани е
от порядъка на две и повече седмици, като в конкретния случай, имайки
предвид локализацията на увреждането, а именно в периферията на крайник,
механизма на причиняването му (от притискане и размачкване), както и факт,
че е в близост до малка става, е възникнало усложнение, което е довело до
удължаване на оздравителния период и до последващо оперативно лечение.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-психиатирична
експертиза се установява, че към момента на настъпване на трудовата
злополука на 28.06.2022г. за В. В. е настъпила остра стресова реакция, която
се е проявила с болки. Острата стресова реакция не е отзвучала, а е
протрахирала и е преминала в разстройство на адаптацията, което е
променило начина му на живот. Към настоящият момент е психически здрав.
След трудовата злопулука са настъпили психични промени, които се
изразяват в болка и нарушен сън. Настъпила е остра стресова реакция, която е
преминала в разстройство на адаптацията. Психологична и психиатрична
помощ не му е оказвана. Психиатрични медикаменти не е вземал. Към
настоящият момент В. В. е психически здрав. Трудовата злополука при В. е
довела до остра психогенна реакция. Протрахирала е и е преминала в
разстройство на адаптацията от това, че са настъпили усложнения и е
наложило повтарна операция и рехабилитация.
При определяна на обезщетението за неимуществени вреди съдът
13
отчете и неблагоприятните психилогични изживявания на ищеца в следствие
на претърпяната трудова злополука. Така съгласно заключението на съдебно-
психологичната експертиза процесната злополука е довела до травматичен
стрес на ищеца, тъй като нараняването внезапно, неочаквано. Имал е болка и
нарушен сън. Не е могъл да работи и да има средства за издръжката на
семейството си, но анхедония и суицидна идея за самоубийство не е имал.
Острата стресова реакция и разстройството на адаптацията при В. имат
причинно- следствена връзка с трудовата злополука от 28.06.2022 год. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че ищецът е преживял травматичен стрес.
Справянето с него зависи изцяло от свойствата на личността да организира и
преодолява подобни ситуации. Имайки предвид личностовите характеристики
на ищеца, прогнозата за пълно възстановяване е благоприятна. Причинно-
следствие от злополуката се явява лека към умерена тревожност, изразяваща
се чрез чувство на несигурност, безпокойство и поставяно на социални и
комуникативни бариери между него и останалите. Прогнозата за
възстановяване е благоприятна.
Психическото разстройства от преживяното увреждане се установява и
от показанията на съпругата на ищеца-В. и от неговият съсед Д., според които
психиката на ищеца била отслабена, не излизал и не контактувал с приятели.
С оглед така констатираното съдът приема, че справедливо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на
претърпяната на 28.06.2022 г. трудова злополука е 15000.00 лева.
Наред с това обаче съдът не счита, че вината за трудовата злополука
има единствено ЛЕСТО ПРОДУКТ ЕООД. От събраните по делото
доказателства анализирани поотделно и тяхната съвкупност, съдът приема, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице.
При определянето на размера на съпричиняването от страна на
пострадалото лице, съдът не може да се съгласи с твърдения и искания от
ответника размер на съпричиняването от В. от 100%. Съгласно Решение №
189 от 17.10.2019г. по гр.д. №1446/2019г. 4 г.о., ВКС, не може да бъде прието
за основателно възражението на работодателя за освобождаването му от
отговорност при условията на чл. 201, ал.1 КТ, тъй като в случая увреждането
не е било причинено от работника умишлено. Съгласно установената съдебна
практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника
14
дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и
злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено
и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е
настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може
да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал.1 КТ. В
случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки
груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да
бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за
осигуряване на безопасна работа.
Съгласно Решение №189 от 17.10.2019г. по гр. д. №1446/2019г. 4 г.о.,
ВКС, в което Върховният касационен съд намира, че има трайно установена
практика на ВКС според която при трудовата злополука обезщетението може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението
на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението.
За да приеме, че в разглеждания случай е налице съпричиняване от
страна на пострадалото лице и за да определи процента съпричиняване от
страна на пострадалото лице, съдът взе в предвид следното:
Видно от протокол от 15.07.2022 г. на назначената комисия е
констатирала, че в момента на настъпване на трудовата злополука,
пострадалия огъва детайл на работен център Абкант Safan с инв. №707 като
натиска педала за задействане на работния процес преди да е отстранил
ръцете си от работната зона, при което действие предварително е пресякъл
защитната бариера на машината, която е предвидена да се задейства и да
спира хода на работния орган ако бъде пресечена при изпълнение на работния
процес. Констатирано е, че когато пострадалият натиска педала на машината
15
се опитва да започне работния процес/операцията по огъване на детайла/ и
спира с известно закъснение, при което наранява показалецът на дясната ръка
и не спазва инструкция за безопасна работа с Абкант и поставените върху
машината знаци за безопасност. Констатирано е, още че пострадалия
нарушавайки инструкцията за безопасна работа с машината и без да се
съобразява с предупредителните знаци за безопасност които са поставени
върху самата машина и точно пред лицето на оператора пострадалия
задейства педала на машината докато в същото време държи детайла, който
ще огъва като за задържането на детайла машината има специално предвиден
магнит и не е необходима да бъде задържан с ръка при изпълнение на
работния процес. Констатирано е, че са допуснати нарушения от пострадалия
на чл.34 ЗЗБУТ и чл.44 от Наредба №3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на
метали.
Видно и от инструкция за безопасна работа с Абкант Преса Safan
Darley е посочено, че операторът в никакъв случай не трябва да поставя
ръцете си в зоната на огъване, когато машината е в движение.
Тези констатации от цитирания протокол се констатират и от
показанията на свидетелят М.А./служител при ответника/, който твърди, че
като се включи машината се включва и нейната защита като машината има
два хода бърз и бавен като при бързия ход се включва защитата, ножа се
сваля до работната зона. Твърди, че бавния ход тогава слиза бавно и детайла
се поставя като при бавния ход може да се контролира кога да спре да
натиска машината. Поддържа, че при бързия ход като прекрачи бариерата
машината спира. При бързия не може да се увреди. Трябва да се е увредил
при бавния ход. Свидетелят поддържа, че машината не може да се включи и
да работи ако е повредена системата за безопасност. Според свидетелят при
бавния ход лицето което работи с машината може да контролира действията
си, да се предпази от увреждания като се контролира с педал, с който
своевременно може да се спре като операторът трябва при работа с машината
да провери дали защитната бариера работи. Аналогични по отношение на
механизма на работа на машината са и показанията на свидетелят Н. С..
Несъмнено ищецът е имал задължения съгласно длъжностната си
характеристика да управлява и контролира машини с ЦПУ съгласно
техническата информация, да изпълнява предписанията на технология за
машинна обработка на заданията, да спазва техническите изисквания за
работа с устройства и при установена техническа неизправност да уведомява
съответните длъжностни лица, да познава и прилага изискванията
произтичащи от документите на Интегрираната система за управление, да
познава и спазва изисквания имащи отношение към неговата работа, които се
отнасят до качеството, безопасните условия на труд. В случая ищецът не е
спазил безопасни условия за работа на тази машина, а както се установи от
показанията на свидетелят Н. С./служител при ответника/ по принцип няма
разликата между машината, на която ищецът е работил към момента на
16
настъпване на трудовата злополука и машината. При тези си задължения
ищецът е следвало да спазва съответните указания за безопасна работа с
такива машини с повишен риск още повече, че от показанията на свидетелят
Н. С., който е служител при ответника се установи, че разликата между
машината, на която е работил ищеца в момента на злополуката и тази на
която по принцип работи е абсолютно никаква.
Ответникът „Лесто Продукт“ ЕООД твърди в отговора на исковата
молба, че ищецът В. е работил на процесната машина Абкант Safan без
същата да му е надлежно предоставена за работа. В своите показания
свидетелят М.А., който е пряк началник на ищецът В. също твърди, че ищецът
не е трябвало да работи на тази машина, тъй като същата не му начислена.
Предвид трудово правоотношение между страните по делото, между ищеца и
ответника е съществувала йерархична обвързаност, при която работодателят
осъществява пряк контрол върху всяка конкретна дейност, изпълнявана от
работника. В кръга на задълженията на работодателя е да контролира
дейността на своите подчинени като при констатиране на нередност при
изпълнение на трудовите задължения на своите работници да вземе
навременни мерки за отстраняване на констатираните нарушения. В
конкретния случай се установи, че в деня на настъпване на трудовата
злополука, ищецът В. е работил на машина, която не му е зачислена. От
показанията на разпитаният свидетел А. се установи и че често ищецът е
работил на тази машина. При така установеното работодателят е следвало да
вземе навременни и адекватни мерки за преустановяване на работата на
ищеца на съответната машина. Това работодателят не е сторил, а негова е
отговорността да контролира дейността на неговите работници и при
констатиране на нередност да вземе съответни преустановителни мерки,
каквито в случая не са взети предвид.
Въпреки всичко при условие, че се установи, от показанията на
свидетелят М.А., който е пряк ръководител на ищеца, че А. е запознат с
факта, че и друг път ищецът е работил на тази машина и няма приложени
мерки за отстраняване на пострадалия от тази машина при съзнание на
работодателя, че ищецът по принцип работи и на тази машина, е следвало да
му бъде проведен инструктаж за безопасна работа на тази машина. На ищецът
е провеждан редовен периодичен инструктаж видно от извлечение от книгата
за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж.
Ищецът срещу подпис е запознат с инструкция за базопасна работа с абкант
преса TruBend 7036 на 14.02.2020 г.Последната инструкция за безопасна
работа е изменена на 21.02.2020 г. като ищецът В. е запознат с нея срещу
подпис на 21.02.2020 г. Въпреки това при знание на прекият ръководител, че
ищецът е работил на процесната машина, на която си е увредил пръста на В. е
следвало да се извърши задължителен инструктаж за безопасна работа с
процесната машина.
Като взе в предвид посоченото по-горе, съдът определя, че В. В. при
17
работата си с процесната машина на 28.06.2022 г. е действал при „груба
небрежност“. Наличието на проявена груба небрежност от страна на
пострадалия дават основание на съда да заключи че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат на злополуката, поради което дължимото
обезщетение от работодателя по имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука, следва да бъде намалено със 40
% с оглед на конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на
злополуката и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Приетото от съда процентно съотношение на дължимото от работодателя
обезщетение кореспондира с установената съдебна практика на ВКС
/Решение № 189 от 17.10.2019г. по гр.д. №1446/2019г. 4 г.о., ВКС, Решение
№115 от 15.11.2018 г. по гр.д. № 4455/2017 г., 3 г.о., ВКС/. Колкото повече
едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва
да е неговото участие в нейното обезщетяване. От тук следва, че от приетия
от съда размер на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди настъпили в резултат на трудова злополука в размер на
15 000 лв., поради наличието на 60% съпричиняване от страна на В., платими
на ищеца са само 6000 лв. от претендиралите 27 000 лв.
Но според чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване, а според чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение
дължимо от „С.К.“ ЕООД се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите от
30.05.2022 г. Съгласно с Решение № 227от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1405/2016
г., 4 г.о., ВКС. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, намаляване на дължимото
обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато
пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 57
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната
сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие
/настъпването на трудовата злополука/, е определена в застрахователния
договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които
работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило
18
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния
размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за
една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от
работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се
намалява „дължимото обезщетение”, законът не предвижда намаляването да
се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за
имуществени вреди. Сходно виждане се приема и в Решение № 211 от
29.03.2010 г. по гр.д. № 719/2009, 4 г.о., ВКС, където също се приема, че
приспадането на застрахователното обезщетение може да се извърши както от
дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от
това за имуществени вреди, тъй като, законодателят не е ограничил
приспадането на застрахователните суми само от обезщетението за
имуществени вреди или само от това, дължимо за неимуществени вреди. В
Решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/2009, 4 г.о. ВКС, пък се
приема че при липса на данни застраховката да е уговорена специално за
покриване само на имуществените вреди от злополуката (и след като не е
приспадната от съдебно определено обезщетение за имуществени вреди), то
получената сума следва да се приспадне от обезщетението, което
работодателят дължи за търпените неимуществени вреди.Така съгласно
Решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/2009, 4 г.о., ВКС, когато
сумата, платена като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля
размера на сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди,
които дължи работодателят съгласно чл. 200 от КТ, тогава последният се
освобождава от задължението си напълно. Когато платеното от
застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи
разликата между двете суми.
Според сочената и представена от работодателя „Лесто Продукт“
ЕООД застрахователна полица №*** по застраховка „Трудово злополука“
съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, при застрахователя Групама
Застраховане ЕАД, за риска „трудова злополука” е застрахован работника В.
В. видно от Списък на застрахованите лица по групова застраховка
„Злополука”съгласно Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“/. Покрити са
19
рисковете „смърт от трудова злополука”, „трайна загуба на работоспособност
от трудова злополука” и „временна загуба на работоспособност от трудова
злополука”. По образувана претенция по щета №72032200001 за застраховано
лице В. В. за настъпилото застрахователно събитие на 28.06.2022г. е
изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по риск „трудова
злополука“ в размер на 325.74 лв., видно от платежно нареждане за превод от
наредителя Групама Застраховане ЕАД на В. В. , като основанието за превода
е щета 72032200001. Следователно сумата от 325.74лв. следва да се
приспадне от дължимите на ищеца 6000лв, при което дължими от
застрахователя е сумата от 5674.26 лева., за която сума предявеният иск
следва да се уважи като основателен.
Съдът приема, че от така определеното обезщетение не следва да се
приспада заплатеното на ищеца парично обезщетение от НОИ за временна
неработоспособност за периода от месец юли 2022 г. до месец декември 2022
г. в размер на 8219.20 лева. Видно от решение № 54/23.04.2019 г. по гр. дело
№ 3649/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване,
е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за
едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес.
В случая доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни
и същи вреди – веднъж от работодателя, и втори път от общественото
осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от
присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в
този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и
съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени
вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на
други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат
връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от
вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения –
за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото
20
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до
пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. В същия
смисъл е и посоченото от жалбоподателя решение № 43/08.02.2013 г. по гр.
дело № 174/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което също по правен спор по
чл. 200 от КТ е прието, че в нарушение на закона – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и
задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.,
В останалата му част до пълният му предявен размер от 27000 лева
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл.
273 ГПК разноски се дължат на процесуалния представител на ищеца в
претендирания размер на 226.97 лв., адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.-защита на
материално затруднено лице с оглед посочената претенция на пълномощника
в исковата молба и писмената защита за присъждане на сумата от 1340 лв.
при изцяло уважаване на исковата претенция.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 3159.37 лева,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за вещи лица.
Предвид, че производството по чл.200 КТ е безплатно за ищеца, същият
не дължи държавна такса върху уваженият иск, а такава следва да бъде
събрана от ответника в размер на 226.97 лева представляваща 4% от
уваженият размер на предявеният иск.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛЕСТО ПРОДУКТ” ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес
на управление: гр.В., ул.”Г.А.”*, източна промишлена зона представлявано от
И.Г. ДА ЗАПЛАТИ НА В. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: гр, В., ул. „Х. Б.”
*** по предявеният иск с правно осн. чл.200 от КТ сумата от 5674.26 лева., за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания,вследствие на претърпяна трудова злополука на 28.06.2022г. ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК
ДО ПЪЛНИЯТ МУ РАЗМЕР от 27000.00лева като неоснователен и
21
недоказан.
ОСЪЖДА ЛЕСТО ПРОДУКТ” ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес
на управление: гр.В., ул.”Г.А.”*, източна промишлена зона представлявано от
И.Г. ДА ЗАПЛАТИ НА АДВОКАТ Ц. Н. С. от Адвокатска колегия В. с личен
№....... адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 т.2 ЗА сумата от 281.61 лева
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: гр, В., ул. „Х. Б.” *** да
заплати на „ЛЕСТО ПРОДУКТ” ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.”Г.А.”*, източна промишлена зона представлявано от
И.Г. сумата съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в
размер на 3159.37 лева – заплатена адвокатско възнаграждение и
възнаграждения за вещите лица съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЛЕСТО ПРОДУКТ” ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес
на управление: гр.В., ул.”Г.А.”*, източна промишлена зона представлявано от
И.Г. да заплати по сметка на РС В. сумата от 226.97 лева държавна такса
върху уважения размер на предявения от ищеца иск.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ответника – ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В., в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при РС – В.:_______________________
22