РЕШЕНИЕ
№ 4701
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110209882 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Б. Я. срещу наказателно постановление/НП/
№ 21-4332-011625/9.06.2021 г., издадено от началник група, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право на управление на
МПС за срок от шест месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Поддържа се, че жалбоподателят не е извършвал системно нарушения на
ЗДвП и незаконосъобразно му е наложено наказание за системност. Изтъква
се, че жалбоподателят е наказван за различни по вид нарушения – едните за
превишаване на скоростта извън населено място, а процесното НП е за
нарушение на скоростта в населено място, с оглед на което не може да бъде
обоснована системност. На жалбоподателя бил предявен нечетлив АУАН,
което се преценява като допуснато съществено процесуално нарушение.
Счита се, че е следвало да се издаде електронен фиш, а не АУАН и
1
впоследствие НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. Д., която пледира за отмяна на НП. В допълнение към жалбата изтъква,
че актосъставителят в АУАН като правно основание е посочил чл. 182, т. 5
ЗДвП, каквато норма в ЗДвП липсва. Сочи, че в НП е посочено превишение
от 36 км/ч, което не съответства на твърденията, че водачът е управлявал с 82
км/ч при приспадане на 3 км/ч толеранс. С оглед на това се счита, че е неясно
с колко точно е превишението на скоростта. Като най-съществено нарушение
се сочи, че не е налице системност на нарушението, поради което правната
норма е неправилна. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.02.2021г. около 10.58 часа жалбоподателят Я. Б. Я. управлявал
л.а. “М“ с ДК № в гр. София по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на
движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път. Управляваният от
жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост 82 км/ч при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак
В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена чрез преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM. Техническото
средство е одобрен тип средство за измерване и е преминало последваща
проверка, валидна към датата на нарушението.
На 23.04.2021г. Я. Я. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
декларирал, че на 6.02.2021г. около 10.58 часа сам е управлявал личния си
автомобил „М“ с ДК № .
На 14.05.2021г. свидетелката С. С. съставила на Я. Я. АУАН №
665821/14.05.21г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП във вр. с чл. 182, т. 5
ЗДвП, който бил предявен за подпис на жалбоподателя и той го подписал без
възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от началник група, отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно
2
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4
ЗДвП, като са му наложени административни наказания глоба в размер на 800
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 665821/14.05.21г.,
декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол от проверка № 06-С-ИСИС/21.02.20г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна форма за
отчет, 2 бр. електронни фишове, възражение срещу АУАН, справка картон на
водача, заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8121з-515/14.05.18г. на министъра на вътрешните работи,
разписки за извършени плащания, гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. С. С., и веществените доказателствени средства – снимка с
данни за отчетени стойности на 06.02.21г., снимка на разположението на
техническото средство, както и снимка на проверявания участък ведно със
знака за ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и
единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се
довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите
във връзка с процедурата по съставяне на АУАН, и се намират в синхрон с
писмените доказателства по делото и приобщените веществени
доказатествени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна.
АУАН и НП са издадени от кометентни органи видно от приобщените
по делото заповеди № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните
работи и заповед № 8121з-515/14.05.18г. на министъра на вътрешните работи.
Жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Съдът намира, че доказателствата по делото установяват, че
жалбоподателят е извършил нарушение на по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил се е движел със скорост 82
3
км/ч /измерена скорост 85 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за
населено място, въведено с пътен знак В-26 на процесната дата и място.
Нарушението е установен с автоматизирано техническо средство, което е
одобрен тип и технически изправно.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение. В НП е налице неяснота какво е превишението на
скоростта, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя. Описани са противоречиви факти, тъй като се сочи, че
наказуемата скорост е 82 км/ч при измерена скорост 85 км/ч след приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача, като е посочено, че превишението е 36
км/ч. Посочено е, че ограничението на скоростта е 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26. При фактите относно установената скорост и
твърдяното ограничение неясно и в противоречие с фактите е посочено, че
превишението е 36 км/ч. От друга страна в АУАН е посочено превишение на
скоростта от 32 км/ч, поради което е налице и несъответствие между АУАН и
НП. Факт е, че административнонаказващият орган не е бил длъжен да
посочи конкретното превишение на разрешената скорост, като достатъчно за
описание на нарушението е да се посочи наказуемата скорост и конкретното
ограничение на скоростта. При посочените обаче данни за превишение от 36
км/ч е налице фактическа неяснота и несъответствие, а оттам и правна
несигурност какви точно факти от обективната страна на нарушението се
твърдят от страна на административнонаказващия орган. Следва да се
отбележи, че конкретното превишение на скоростта е от съществено значение
за правилното квалифициране на нарушението и за определяне на правната
норма, въз основа на която да се ангажира административнонаказателна
отговорност.
Горното според съда представлява основание за отмяна на НП.
Що се отнася до довода за посочване от актосъставителя в АУАН на
несъществуваща т. 5 на чл. 182 ЗДвП, следва да се отбележи, че
актосъставителят следва да посочи в АУАН само правната норма, която е
нарушена, която е посочена в съответствие с описаните факти, а именно – чл.
21, ал. 2 ЗДвП. Основанието за налагане на административно наказание не е
реквизит на АУАН и наличието на такова, включително некоректно посочено,
не влече процесуална незаконосъобразност на
4
административнонаказателното производство.
Съдът споделя доводите, че събраните доказателства не установяват
жалбоподателят системно да е извършвал нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП. Съобразно чл. 182, ал. 5 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал.
2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. В процесния случай
приобщените електронни фишове, посочени в НП, установяват, че другите
две нарушения, които според административнонаказващия орган обуславят
системност, касаят различни по вид нарушения, а именно – такива по чл. 182,
ал. 2 ЗДвП – нарушения, свързани с превишаване на скоростта извън населено
място, докато процесното нарушение е за превишаване на скоростта в
населено място. Според т. 62 на параграф 6 ЗДвП системно нарушение е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В случая не се касае за нарушения от един и същи вид, с оглед на
което и неправилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност на основание
чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Последното само по себе си не представлява достатъчно
основание за отмяна на НП, тъй като съдът разполага с правомощието да
преквалифицира нарушението в такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и да
измени НП, включително досежно наказанието. Посоченото по-горе обаче
съществено процесуално нарушение, което води до неяснота в
административнонаказателното обвинение и до засягане правото на защита на
жалбоподателя, прави това невъзможно, тъй като НП е формално
незаконосъобразно.
Съобразно чл. 63, ал. 3 ЗАНН/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд
следва да осъди СДВР да заплати на жалбоподателя Я. Я. 300 лева/съобразно
приобщения по делото договор за правна защита и съдействие/,
5
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде отменено и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011625/9.06.2021 г.,
издадено от началник група, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на Я.
Б. Я. са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Я. Б. Я. 300 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6