Р Е Ш Е Н И Е
№ 632
гр. Хасково, 22.10.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело № 641 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба подадена от М.Ц.К.
***, против Решение №Ц1012-26-210-1/06.07.2020г. на директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К., срещу разпореждане № **********№1/прот.№
N01МЗ7/08.04.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.68, ал.1 от КСО във връзка с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се навеждат доводи за
несъгласие с оспореното решение. Жалбоподателката сочи, че спора и с НОИ
Хасково се свежда до приложението на чл.69в, ал.3 от КСО. В тази връзка намира,
че органа много правилно в процесното решение е описал фактическия състав за
приложението на чл.69в, ал.3 от КСО, но неправилно е извел извода, че
жалбоподателката всъщност е придобила право на пенсия по чл.69в, ал.4 от КСО.
Намира, че този текст неправилно е тълкуван от НОИ, тъй като разпоредбата
изобщо не била свързана с придобиването на каквото и да е право. Тя касаела
изплащането на пенсия на учители, които са се пенсионирали, след като са
навършили възрастта, но преди да са придобили общия изискуем стаж по чл.68, ал.1
и ал.2 от КСО. Сочи, че от разпореждане № **********/01.04.2020г., Протокол №
03Р73/27.05.2020г. на НОИ Хасково, което получила около месец по – късно било
видно, че дължимата и добавка по чл.69в, ал.3 от КСО вече е включена в размера
на пенсията ѝ и се отнасяла за 14 месеца. Точно толкова, колкото била
работила, след като придобила право на ранно пенсиониране – до момента на
пенсионирането ѝ по общия ред. Твърди, че административният орган се
опитал да коригира незаконосъобразния си акт с друг незаконосъобразен акт, не
по надлежния ред. Цитираното по-горе разпореждане било издадено на основание §7
от ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съгласно който служебно се преизчисляват пенсиите за придобития след
пенсионирането осигурителен стаж. Намира, че математически не било възможно
след пенсионирането и на 05.12.2019г. до 31.03.2020г. да е придобила 14 месеца
учителски стаж. Поради изложеното в жалбата се моли за отмяна на Решение
№Ц1012-26-210-1/06.07.2020г., издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково и
оставеното с него в сила разпореждане № **********№1/прот.№ N01МЗ7/08.04.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на жалбоподателката е
отказано включването на добавка към отпуснатата ѝ пенсия по чл.69в, ал.3
от КСО, считано от 05.12.2019г. и преписката бъде върната на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна, представлявана от
надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище
за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето й,
подробни съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката М.К. е подал до
Директора на ТП на НОИ – Хасково заявление обр. УП-1, вх. №
2113-26-2423/10.12.2019г., с което е направила искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението е приложила
документи удостоверяващи осигурителен стаж и доход.
С разпореждане № **********№1/прот.№ N01МЗ7/08.04.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на К. на основание чл.68, ал.1
и ал.2 от КСО §22ц, ал.1 ПРЗ на КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 05.12.2019г. В разпореждането е посочено, че към
дата на подаване на заявлението жалбоподателката е навършила възрастта 65г. и 3
месеца, а на основание чл.104 КСО общия и осигурителен стаж превърнат към III категория труд е 35г. 08 месеца и 00
дни. При отпускане на пенсията за ОСВ не е включена претендираната от К. по
чл.69в, ал.3 от КСО добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0.33 на
сто.
Недоволна от издаденото разпореждане М.К.
е оспорила същото пред директора на ТП на НОИ – Хасково с твърдения за неговата
незаконосъобразност. Основният аргумент на жалбоподателката е, че при
определяне размера на отпуснатата и пенсия, пенсионният орган не е включил полагащата
и се добавка по чл.69в, ал.3 от КСО.
В производството по чл.117, ал.3 от КСО директорът на ТП на НОИ – Хасково е издал Решение №
Ц1012-26-210-1/06.07.2020г., с което отхвърлил жалбата на М.К. срещу
разпореждане № **********№1/прот.№ N01МЗ7/08.04.2020г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като приел, че правилно пенсионният орган
е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. на основание
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 05.12.2019г. В тази връзка е съобразил,
че М.К. е навършила възрастта по чл.68, ал.1 от КСО – 60 години и 08 месеца на
28.04.2015г., но към посочената дата същата е нямала изискуемият стаж по чл.68,
ал.2 от КСО, както и изискуемият учителски осигурителен стаж от 25 години и 08
месеца. Едва на 12.09.2018г. е окръглила учителски осигурителен стаж 25 години
и 08 месеца, но след навършване на възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, като
от тази дата е придобила право на пенсия по чл.69в, ал.4 от КСО. На
05.12.2019г. е окръглила изискуемия осигурителен стаж от трета категория 35
години и 08 месеца и е придобила право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
Посочил е, че условието за отпускане на учителска добавка по чл.69в, ал.3 от КСО изисквало лицето да е придобило право на ранно пенсиониране по чл.69в, ал.1
от КСО и да се е пенсионирало при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но
предвид обстоятелството, че М.К. не е придобила право на пенсия по чл.69в, ал.1
от КСО, то на същата не и се следва и отпускане на добавка по чл.69в, ал.3 от КСО към пенсията ѝ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Решението е връчено на
жалбоподателката на 09.07.2020г., видно от отбелязването върху приложеното към
административната преписка известие за доставяне.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КСО,
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания
за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № Ц1012-26-210-1/06.07.2020 г. е
издадено от директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е. от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, като потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението
е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО.
По
съществото на спора, съдът счита, че обжалваното решение е издадено в
съответствие с материалния закон и неговата цел, предвид следното:
Правният спор се свежда
до преценка наличието на материално –правните предпоставки на разпоредбата на чл. 69в ал.3 от КСО.
Съгласно чл. 69в ал.1от КСО учителите придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57
години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски
осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 г. възрастта за
жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна
възраст; до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца
за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
Цитираната правна норма
предвижда по –благоприятни условия за пенсиониране на учители по отношение на
изискуемата възраст в сравнение с общия случай по чл. 68, ал.1 от КСО, като законодателят е
въвел изискване за наличие на две кумулативни предпоставки, за да бъде
придобито правото на ранно пенсиониране от учители по чл. 69в ал.1 от КСО. Те са свързани с настъпила
възраст и определен брой години осигурителен учителски стаж. Конкретно за
жените, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране е необходимо
навършена възраст от 57 години и 10 месеца, към който момент лицето да има и
учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца, като след 31.12.2016 г.,
стажът се увеличава за всяка година с по 2 месеца до 31 декември 2029 година.
Разпоредбата на чл.69в,
ал.2 сочи, че на лицата
по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен
фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки
месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право
на пенсия по чл. 68, ал. 1., което води до извода, че правото
на пенсия за ранно пенсиониране от УПФ придобиват лицата, които не са навършили
възрастта по чл.68 ал.1 от КСО.
Все в тази връзка разпоредбата на
чл.69в, ал.3 от КСО предвижда възможността на учителите, които са придобили
право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, да се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст
от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33
на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда
след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за
допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен
фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя
месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
С оглед регламентацията на чл.69в,
ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО, проследена по-горе може да се изведат следните
условия, на които следва да отговорят лицата полагали труд на учителски
длъжности, за да имат право на добавка от Учителския пенсионен фонд, а именно:
да са придобили право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО, но да не са се
възползвали от правото си на ранно пенсиониране, да са продължили да работят
като учители след този период, тъй като претендираната добавка от Учителския пенсионен
фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след
придобиване правото на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО и да са се пенсионирали
при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
В разглеждания случай
жалбоподателката К. е навършила възрастта по чл.68, ал.1 от КСО - 60 години и
08 месеца на датата 28.04.2015г., но към посочената дата същата е нямала както изискуемия
стаж по чл.68, ал.2 от КСО, така и изискуемия учителски стаж от 25 години и 08
месеца. В последствие на 12.09.2018г. К. е разполагала с необходимия учителски
стаж от 25 години и 08 месеца, но това се е случило, след като същата вече е
навършила възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, поради което от тази дата е
придобила право на пенсия по чл.69в, ал.4 от КСО. На 05.12.2019г.
жалбоподателката е придобила изискуемия осигурителен стаж от трета категория –
35 години и 08 месеца и съответно е придобила право на пенсия по чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО. Поради това правилно пенсионният орган е отпуснал лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
В случая на въпроса защо на
жалбоподателката не и се следва претендираната учителска добавка ни дава
отговор разпоредбата на чл.69в, ал.4 от КСО, съгласно която учителите, които
имат изискуемия по ал.1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след
навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от
Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал.3. След навършване на възрастта по чл.
68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии".
Жалбоподателката твърди, че учителска добавка и се следва, считано от
12.09.2018г., датата към която вече е разполагала с необходимия учителски стаж.
В действителност към посочената дата К. е разполагала с учителски стаж от 25
години и 8 месеца, но по отношение на същата не са били налице условията на чл.69в,
ал.3 от КСО, тъй като на посоченото основание се отпуска срочна пенсия за ранно
пенсиониране, която се изплаща до навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, както изрично е посочено в разпоредбата на чл.69в, ал.2 от КСО. Отново към
посочената дата К. е отговаряла на условията на чл.69в, ал.4 от КСО, защото е
имала изискващия се учителски стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но в
тази хипотеза разпоредбата не предвижда изплащане на добавка от Учителския
пенсионен фонд.
В обобщение на гореизложеното и
съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема,
че оспореното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с материалния
закон и неговата цел.
Събраните
по преписката доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия
състав, съставляващ основание за издаване на разпореждане, с което е отказано
изплащането на добавка от Учителския пенсионен фонд, като преценката на
административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса
на процесуални нарушения, поради което Решение
№Ц1012-26-210-1/06.07.2020г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на К., срещу разпореждане № **********№1/прот.№ N01МЗ7/08.04.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е
правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се
определи в размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателката.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ц.К. ***, против
Решение №Ц1012-26-210-1/06.07.2020г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с
което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане № **********№1/прот.№ N01МЗ7/08.04.2020г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.Ц.К., ЕГН********** ***, да
заплати на ТП на НОИ гр. Хасково, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
(сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: