Решение по дело №227/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260091
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150100227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2**091                                           09.04.2021г.                                          гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на петнадесети февруари                                  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

          Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №227/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „С.В.Ц.*“ с ЕИК **, с адрес: гр.Несебър, кв.Ф.**, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П. против П.Ф.В. с ЕИК ***с адрес в РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с С.В.Ц.***. В исковата молба се сочи, че ответникът В. е собственик на Апартамент № **, с обща разгърната площ от 38,25 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.357.1.52, находящ се в Сграда № 1, в комплекс „С.В.Ц.*“. Твърди се, че с протоколно решение на Общо събрание на етажните собственици в процесната Етажна собственост, проведено на 16.08.2016г. е определен размер на дължимите такси за управление и поддръжка на сградите в комплекса, както и начина на изчисляване и формиране на тези такси. Сочи се, че съгласно цитираното решение, считано от календарната 2016г. таксата за управление и поддръжка се отчита на годишна база, за периода от 01-ви септември на текущата година до 30-ти август на следващата година, а размера й се формира по 9,6 евро на кв.м спрямо застроената площ на всеки отделен самостоятелен обект. Така определената сума трябвало да се заплати от собственика в срок до началото на съответния отчетен период. Твърди се, че ответникът В., като собственик на Апартамент № ** в процесния комплекс, следвало да заплати такса за управление и поддръжка в размери, както следва:

-За периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г. – сумата от 367,20 евро, равняващи се на сумата от 716,77 лева, с падеж на задължението на 01.09.2016г.;

-За периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г. – сумата от 367,20 евро, равняващи се на сумата от 716,77 лева, с падеж на задължението на 01.09.2017г.;

-За периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г. – сумата от 367,20 евро, равняващи се на сумата от 716,77 лева, с падеж на задължението на 01.09.2018г.

Твърди се, че горепосочените суми останали незаплатени, както към датите на падежите им, така и до настоящият момент, което обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на искове срещу ответника В. за осъждане на същият да заплати на ищеца горепосочените суми.

Поради забава за заплащане на дължимите такси за управление и поддръжка за посочените по-горе периоди, ищецът претендира и лихва за забава, начислена за времето от падежа на конкретното парично задължение до датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г., както следва:

сумата от 256,04 лева /двеста петдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 716,77 лева, за периода от 01.09.2016г. до 09.03.2020г.;

сумата от 183,37 лева /сто осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 716,77 лева, за периода от 01.09.2017г. до 09.03.2020г.;

сумата от 110,70 лева /сто и десет лева и седемдесет стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 716,77 лева, за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2020г.

Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. да заплати на Етажната собственост на комплекс „С.В.Ц.*” сумите, както следва:

- сумата от 972,81 лева /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, от които: 716,77 лева /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - годишна такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г. и 256,04 лева /двеста петдесет и шест лева и четири стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2016г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 900,14 лева /деветстотин лева и четиринадесет стотинки/, от които: 716,77 лева /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - годишна такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г. и 183,37 лева /сто осемдесети три лева и тридесет и седем стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2017г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 827,47 лева /осемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, от които: 716,77 лева /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - годишна такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г. и 110,70 лева /сто и десет лева и седемдесет стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2018г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Представят писмени доказателства. Правят искане за  присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предмет на ищцовата претенция са незаплатени такси за поддръжка и управление за 2017г., 2018г. и 2019г., ведно със съответните лихви за забава върху всяка една от главниците.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника В. особен представител – адв.К.Я. ***, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на същата. Заявява, че ответникът не е ползвал собствения си имот през последните 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, съгласно която разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост не се заплащат от етажен собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Твърди се, че ответникът не е пребивавал през последните четири години в етажната собственост, поради което не следва да заплаща дължимите от него разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. Предвид гореизложеното се моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни. Прави се искане за извършване на справка от КПП за това дали ответникът В. е пребивавал на територията на РБългария в периода от 2016г. до настоящия момент, кога и за какъв период.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове, ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда представя нови писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Назначеният на ответника особен представител поддържа подадения отговор на исковата молба и излага становище за отхвърляне на иска, като се позовава отново на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

По делото не се спори, а и от представените Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том VІІ, рег.№ 5892, дело № 1045 от 22.087.2013г. на нотариус с рег. № 110 на НК, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър /л.6-7 вкл./, се установява, че ответникът В. е собственик на самостоятелен обект в процесната Етажна собственост на комплекс „С.В.Ц.*”, изграден в поземлен имот с идентификатор 51500.507.357, по плана на КК Слънчев бряг – запад, представляващ: АПАРТАМЕНТ № ** с идентификатор 51500.507.357.1.57, на площ от 33,10 кв.м, ведно с 5,15 кв.м. идеални части от общите части на сградата, като общата площ, ведно с общите части възлиза на 38,25 кв.м.

По делото не се спори, а и от представената справка от регистър Булстат /л.17/ се установява, че управител на процесната Етажна собственост е „С.В.Х.” ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И.В.П..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗДВ доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и че с решения взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността му за това. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение от 04.12.2020г., постановено по настоящото дело.

По иска с правно основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответникът В. е собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на етажна собственост.

Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на проведеното на 16.08.2016г. Общото събрание на Етажна собственост на комплекс „С.В.Ц.*”, са взети решения за размера на дължимите от всеки от етажните собственици парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 9,** евро на квадратен метър, изчислени на база разгърната застроена площ на самостоятелните обекти в сградата. Прието е таксата да се заплаща авансово за съответния отчетен годишен период, в срок до 01-ви септември. С оглед на това, общо дължимата от ответника такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС възлизала в размер на 367,20 евро годишно. Видно от представените по делото писмени доказателства/л.58 и 59/, на 23.08.2016г. е било залепено уведомление на централния вход на комплекса за изготвянето на протокола от проведеното на 16.08.2016г. Общо събрание на ЕС. По делото липсват данни, взетите решения на проведеното Общо събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. По делото няма данни, че ответникът В. е изпълнил своите задължения, поради което не може да се приеме, че отправените към него претенции са погасени.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че ответникът В., като собственик на недвижим обект в процесната ЕС – Апартамент № **, дължи такса за управление и поддръжка за периода от 2017г. до 2019г. вкл.

Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да заплати на процесната етажна собственост сумата общо в размер на 1101,** евро, представляващи дължими такси за управление и поддържане на общите части на сградата за 2017г., 2018г. и 2019г.

Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените от особения представител на ответника възражения за недължимост на претендираните суми, поради липса на данни ответникът да е ползвал апартамента си през процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 30 дни в рамките на календарната година, уведомява писмено управителя или председателя на УС. В настоящият случай, до приключване на производството по събиране на доказателства, от страна на ответника В. не бяха представени писмени доказателства в горепосочения смисъл.

Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС обосновава основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на настъпване на изискуемостта, до датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както следва:

сумата от 256,04 лева /двеста петдесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 716,77 лева, за периода от 01.09.2016г. до 09.03.2020г.;

сумата от 183,37 лева /сто осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 716,77 лева, за периода от 01.09.2017г. до 09.03.2020г.;

сумата от 110,70 лева /сто и десет лева и седемдесет стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 716,77 лева, за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2020г.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото, възлизащи общо в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, от които 250 лева – адвокатско възнаграждение, 300 лева – държавна такса за разглеждане на исковете и 200 лева – възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА П.Ф.В. с ЕИК ***с адрес в РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с С.В.Ц.*** да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „С.В.Ц.*“ с ЕИК **, с адрес: гр.Несебър, кв.Ф.**, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П., сумите, както следва:

- сумата от 972,81 лева /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, от които: 716,77 лева /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - годишна такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г. и 256,04 лева /двеста петдесет и шест лева и четири стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2016г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 900,14 лева /деветстотин лева и четиринадесет стотинки/, от които: 716,77 лева /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - годишна такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г. и 183,37 лева /сто осемдесети три лева и тридесет и седем стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2017г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 827,47 лева /осемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, от които: 716,77 лева /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - годишна такса за управление и поддръжка за периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г. и 110,70 лева /сто и десет лева и седемдесет стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода от 01.09.2018г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА П.Ф.В. с ЕИК ***с адрес в РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с С.В.Ц.*** да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „С.В.Ц.*“ с ЕИК **, с адрес: гр.Несебър, кв.Ф.**, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П., сумата общо в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляващи заплатени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.             

 

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: