РЕШЕНИЕ
№ 732
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225300100190 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени от Д. Д. А., ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 71 ЗЗД и чл.
36, ал. 1 ЗКНИП и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.11,ал.3 от сключения между страните
договор за паричен заем от ******г. и осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 18 499.60лв., представляваща заплатената
неустойка, поради липса на основание за плащането.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на кредитодател, бил подписан
договор за паричен заем от **** г. със следните параметри: заемна сума в размер на 17500 лв., договорна лихва в размер на 26160,40
лв., като общото задължение възлиза на сума в размер на 43660,40 лв. Броят и видът на месечните вноски са уговорени като месечни,
със срок от 60 месеца, размер: 20 погасителни вноски в размер на 584,50 лв., а следващите 40 погасителни вноски – 799,26 лв., ГЛП –
40, 08 % , ГПР -40,19 %, вида на заема – потребителски, обезпечен с ипотека, цел: рефинансиране и обединяване на кредити.
Посочва, че на *****г. е сключен анекс № 1 към договора за паричен заем от ***** г., съгласно който се споразумели с
ответника да й предаде в собственост допълнителна сума от 7500 лв. по начина описан в анекса, като ищцата се задължила на втора
по ред договорна ипотека на недвижимия имот, ипотекирана по първоначалния договор. Сочи, че заемодателят-ответник се е
задължил да му преведе по банков път сумата в размер на 4 745,96 лв., представляваща парично задължение за дължимата от ищцата
към датата на подписване на Анекса непогасена договорна лихва по сключения договор за паричен заем № 182226 от 26.04.2018 г. С
остатъка от допълнителната заемна сума в размер на 2754,04 лв. Заемодателят се е задължил да прихване разноските по учредяване на
договорна ипотека. След заплащане и прихващане на тези суми, се сочи, че заемодателят се задължил да предаде остатъка от заемната
сума с извършване на банков превод, до два работни дни след като бъде учредена договорната ипотека и вписана в съответната
Служба по вписвания.
Посочва се, че с Анекса към Договора се съгласили отпуснатата сума по Договора за паричен заем от ***** г. в размер на 17
500 лв. и заемната сума по Анекса в размер на 7500 лв.да се обединят, като общият размер на същите – 25 000 лв. ищцата се
задължила да върне в срок от 60 месеца, считано от датата на подписване на Анекса – 25.03.2019 г., при следните условия: срок на
заема – 60 месеца; ГЛП: фиксиран за целия срок на договора в размер на 40,08 %; ГПР : 49.14 % с уточнението, че държавните и
нотариалните такси за вписване на ипотеката и за снабдяване с необходимите документи, такса оценка на имот, цената на
застраховката, за са сметка на ищцата; договорна лихва по заема: 37372 лв.; общо задължение по заема, включващо заемна сума и
договорна лихва: 62 372 лв.; размер на погасителни вноски: 20 по 835 лв., останалите 40 по 1141,80 лв.
Посочва се, че на *****г. с ответника е подписано споразумение, според което се съгласили, че задължението на ищцата към
заемодателя по договор за паричен заем „******“ от ********* г. и Анекс от ******** г. е в размер на 35160 лв., като ищцата се
задължила да преведе по една от изброените банкови сметки на заемодателя – ответник сумата в размер на 2200 лева до 04.10.2019 г.
След получаване на тази сума заемодателят – ответник се задължил да изготви писмо – намерение, че след превеждане на сумата от
32960 лв. в срок до 30.11.2019 г. ще даде Съгласие за заличаване на вписаните две договорни ипотеки. В изпълнение на
споразумението ищцата превела сумата от 2200 лева, след което ответникът изготвил писмо – намерение в уговорения смисъл.
На 26.11.2019 г. ищцата погасила изцяло задължението си към заемодателя – ответник.
Твърди, че сключения договор за паричен заем нарушава изброените в исковата молба разпоредби на ЗКНИП, като
първоначално твърди недействителност на целия договор за заем, а излага съображения за недействителност на клаузата за неустойка.
1
Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1 от договора в срок 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума ищцата е следвало да
представи на ответника – заемодател като обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на ред
изисквания, а при неизпълнение на това задължение, дължала неустойка в размер на 18499,60 лв. Доколкото е поето и задължение за
вписване на договорна ипотека твърди свръхобезпеченост. Твърди нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗКНИП, чл. 24, ал. 1, т. 8 и т.9 и чл.
29, ал. 9 от същия закон, чл. 26 ЗЗД и други. Твърди се и завишаване на ГПР.
Впоследствие след множество указания с последната уточнителна молба ищцата чрез процесуалните си представители е заявила, че
иска от съда да прогласи, при условие на евентуално съединяване на исковете й, за нищожна клаузата за неустойка в размер на 18
499.60лв., уговорена по чл.11,ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем от ******г., поради това, че съставлява
клауза, която е в противоречие с чл.36,ал.1 от ЗКНИП, тъй като още при подписване на договора тя била поставена пред ограничения,
които обуславяли права на заемодателя и ограничавали нейните права, в нарушение на забрана на цитираната правна норма,
доколкото: тя имала по договора и задължение за учредяване на ипотека върху недвижим имот, тъй че, като търсел и друго
обезпечение, заемодателят бил свръхобезпечен; предвиденият в договора срок, в който следвало да предостави на заемодателя
допълнителното обезпечение, бил изключително кратък; поставените в тази връзка от заемодателя изисквания били на практика
неизпълними и обосновавали единствено получаване на допълнителна печалба от него.
При условията на евентуалност сочи и други основания за нищожност на тази клауза.
Твърди, че клаузата е в противоречие с чл.71 от ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не предостави на
кредитора исканите обезпечения, последният може да поиска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно, а това
ограничавало правото и да сключи договора при спазване на добросъвестността и добрите нрави, което било неморално от страна на
ответника;
Твърди, че клаузата е в противоречие с чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради противоречието и с добрите нрави, тъй като била прекомерна,
нямало правила в договора, които да определят какви са вредите, които дружеството ще претърпи при непредставяне на
обезпечението, които неустойката следва да компенсира, била загубила присъщата си обезщетителна и обезпечителна функции, тъй
като съставлявала почти 100% от заетата сума.
Моли, като признае нищожността на посочената договорна клауза, независимо на кое от трите евентуални основания, да осъди
ответника да и върне заплатената неустойка от 18 499.60лв. като получена при липса на основание за плащането и /неправилно
квалифицирано от ищцата като такова по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, несъответно на обстоятелствата, при които се иска осъждане на
ответника за връщането и/.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претендираната за връщане сума не е заплатена
единствено и само за погасяване на неустойка, като с нея са погасени и други дължими суми по договора за кредит. Не се оспорва
обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем от ****** г. с посочените от ищцата в исковата
молба параметри на същия. Не се оспорва и сключването на Анекс №1 от ***** г. Посочва се, че ищцата не е предоставила
договореното между нея и ответника обезпечение по чл. 11 от Договора за паричен заем и чл. 3 от Анекс № 1. Оспорват се
твърденията за прекомерност на неустойката, като се сочи, че същата е в размер на 36,12 % от договорената главница в размер на 25
000 лв. Сочи се, че клаузата за неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Посочва се, че
същата е предвидена в случай на неизпълнение на съществено задължение на за предоставяне на обезпечение, като чрез нея се
ликвидират вредите от неизпълнението. Сочи се, че чрез непредоставяне на трето физическо лице – солидарен длъжник се увеличава
финансовия риск за заемодателя. Твърди се, в случай, че ищцата изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от
кредитора обезпечение, то същата очевидно е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД. Твърди се, че
дори да се приеме, че уговорената неустойка е прекомерна, то това съгласно чл. 29, т. 10 ЗКНИП обуславя нищожност само на
клаузата за неустойка, но не и на целия договор. Оспорва се твърдението, че с неустойката се цели натоварване на кредитополучателя
с допълнителни финансови разходи. Излагат се съображения за действителност на договора за заем и анексите към него, включително
и по отношение на договорената възнаградителна лихва. Твърди се, че ищцата е недобросъвестна, като плащанията са в условията на
забава. Оспорва се да е налице завишаване на ГПР и се сочи, че същият е определен в съответствие със законовите разпоредби. Моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представените доказателства се установява, че на ***** г. между ищцата в качеството на заемополучател и
ответника в качеството на заемодател е сключен договор за паричен заем „*******“ по силата на който заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на заемателя сума пари, съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в размер и при
условията, посочени в договора, а заемателят се е задължил да изплати получения заем, да заплати лихвите и таксите по него и да
изпълни всички условия, съгласно договора. Уговорено е, че заемът се предоставя след учредяване на договореното обезпечение,
заплащане на съответните такси и комисиони и изпълнение на всички условия, предвидени в договора.
В чл. 2 от договора е отразено, че същият се сключва въз основа на молба за паричен заем от 19.03.2018 г. В чл. 3 от договора,
заемателят е удостоверил, че е получил обща информация за предлагания продукт, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКНИП, информация под
формата на Европейски стандартизиран формуляр, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗКНИП със съдържание съгласно Приложение № 2 към
ЗКНИП, разяснения по предлагания продукт, съгласно чл. 8 от ЗКИНП и е запознат предварително от заемодателя с всички условия по
индивидуалния договор за паричен заем, обезпечен с ипотека.
В чл. 4 от договора са уговорени общи параметри на заема, както следва: 4.1. общ размер на заема – заемна сума – 17500 лв.;
2
т.4.2. – договорна лихва по заема в лева – 26160,40 лв.; т.4.3. – общо задължение по заема – 43660,40 лв.; брой и вид вноски – месечна;
4.5. – срок – 60 месеца; размер на погасителни вноски – 20 погасителни вноски от по 584,50 лв. и 40 погасителни вноски от по 799,26
лв. Съгласно т. 4.7. от договора размерът, броят и датата на плащане на всяка една месечна погасителна вноска са изчерпателно
посочени в Погасителен план – Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора. В т.4.8. е уговорен ГЛП- 40,08 % -
фиксиран за целия срок на договора. В т. 4.9 е посочен ГПР – 48,19 %, като се сочат допусканията при изчисляването му. Отразен е
вид на заема – потребителски кредит, обезпечен с ипотека и цел на заема – за рефинансиране и обединяване на кредити и/или лични
нужди. В чл. 5 от договора за паричен заем е предвидено, че заемателят заплаща на заемодателя такса за разглеждане на искане в
размер на 2,5 % от заемната сума или 437,50 лева еднократно преди отпускане на заема. Уговорено е нотариалните и държавните
такси, свързани с учредяването на договорната ипотека, чиито размер не е известен на заемодателя, поради което не са включени в
ГПР, са изцяло за сметка на Заемодателя.
Съгласно чл. 6 от договора за заем заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 17500 лв., като
съгласно чл. 6.1. заемателят възлага, а заемодателят се задължава в деня на учредяване на първа по ред договорна ипотека върху
посочения в чл. 12 недвижим имот, да преведе по банков път сумата в общ размер на 15 883,01 лв., на следните трети лица, към които
заемателят Д.А. има парични задължения, сумата в размер на 3882,33 лв. към 03.05.2018 г., представляващо парично задължение на
заемателя към Сити Кеш ООД по Договор за паричен заем № ***** от ******* г. по посочената банкова сметка; сумата в размер на
873,75 лв.- към 03.05.2018 г., представляващо парично задължение към заемателя Сити Кеш ООД по Договор за заем № ***** от
****** г.; сумата в размер на 614,83 лв. към 23.04.2018 г., представляващо парично задължение на заемателя към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по Договор за паричен заем № ******** от ***** г., както и други суми към кредитни институции, подробно
описани в цитираната разпоредба – общо 15 задължения с описан размер и основание към различни кредитни институции. В чл. 6.2. от
договора за заем е предвидено, че заемателят възлага на заемодателя да прихване от заемната сума такса за разглеждане на Молбата за
сключване на договор за заем в размер на 437,50 лв. Уговорено е остатъкът от заемната сума да се предостави след предоставяне на
удостоверения за приключени кредити, както и удостоверение за тежести, от които да е видна вписаната ипотека. В раздел ІV е
уговорен начинът на погасяване на заемната сума. В раздел V от договора са уговорени обезпеченията. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума на Заемателя,
съгласно чл. 6, т.6.4. да предостави на заемодателя обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на
следните изисквания: лице над 21 години с минимален размер на получавано от него нето трудово възнаграждение 1 000 лева; да
работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в **** към ***** една година назад да е със статус не по – лош
„Редовен“; да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; да няма неплатени осигуровки за
последните две години и лицето да не е съдлъжник или заемател по друг активен договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.
В чл. 11, ал. 2 от договора за паричен заем е предвидено, че между солидарния длъжник и заемодателя следва да бъде сключен
изричен договор за поемане на солидарна отговорност.
В чл. 11, ал. 3 от договора за паричен заем страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по договора да
предостави обезпечение солидарен длъжник в срока по алинея 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 18 499,60 лв.
Заемателят изрично е заявил, че в случай, че бъде начислена посочената неустойка, същата желае да бъде разсрочена и заплащана
заедно с всяка от погасителните вноски по следния начин – към всяка от погасителните вноски от № 1 до 20 да се прибавя сума в
размер на 451,50 лв., а към всяка от погасителните вноски от № 21 до 60 – се прибавя сума в размер на 236,74 лв. В чл. 12 е отразено и
договореното обезпечение чрез вписване на ипотека на посочения имот, намиращ се в гр. ******, ж.к. *******.
В чл. 15, т. 4 от договора за заем е уговорено, че заемателят се задължава да гарантира на заемодателя по договора с
предвидените в него обезпечения, да не отчуждава, залага, ипотекира повторно без изричното писмено съгласие на Заемодателя
вещните обезпечения.
Не се оспорва и от представеното удостоверение, издадено от Нотариус И. М. се установява, че страните са подписали Анекс №
1 от ***** г. към договора за паричен заем от ****** г., с който е договорено отпускането на допълнителна заемна сума в размер на
7500 лв. срещу обезпечение – вписана втора по ред ипотека на горепосочения недвижим имот, находящ се в гр. ****, ж.к. *******.
Страните са се съгласили отпуснатата сума по Договора за паричен заем от *********г. в размер на 17 500 лв. и заемната сума по
Анекса в размер на 7500 лв.да се обединят, като общият размер на същите – 25 000 лв. ищцата се задължила да върне в срок от 60
месеца, считано от датата на подписване на Анекса – ******** г., при следните условия: срок на заема – 60 месеца; ГЛП: фиксиран за
целия срок на договора в размер на 40,08 %; ГПР : 49.14 % с уточнението, че държавните и нотариалните такси за вписване на
ипотеката и за снабдяване с необходимите документи, такса оценка на имот, цената на застраховката, за са сметка на ищцата;
договорна лихва по заема: 37372 лв.; общо задължение по заема, включващо заемна сума и договорна лихва: 62 372 лв.; размер на
погасителни вноски: 20 по 835 лв., останалите 40 по 1141,80 лв. В чл. 3 от Анекса е предвидено, че заемателят се задължава в
срок до 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума на Заемателя, съгласно чл. 6, т.6.4. да предостави на заемодателя
обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на следните изисквания: лице над 21 години с минимален
размер на получаванот от него нето трудово възнаграждение 1 000 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение
по силата на безсрочен трудов договор; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в **** към **** една година назад да е със статус не по – лош „Редовен“; да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; да няма неплатени осигуровки за последните две години и лицето да не е съдлъжник или заемател
по друг активен договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.
В чл. 3, ал. 2 от Анекса е предвидено, че между солидарния длъжник и заемодателя следва да бъде сключен изричен договор за
3
поемане на солидарна отговорност.
В чл. 3, ал. 3 от Анекса страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по договора да предостави
обезпечение солидарен длъжник в срока по алинея 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 26428 лв. Заемателят
изрично е заявил, че в случай, че бъде начислена посочената неустойка, същата желае да бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка
от погасителните вноски по следния начин – към всяка от погасителните вноски от № 1 до 20 да се прибавя сума в размер на 645 лв., а
към всяка от погасителните вноски от № 21 до 60 – се прибавя сума в размер на 338,20 лв. В чл. 4 е отразено и договореното
обезпечение чрез вписване на втора по ред ипотека на посочения имот, намиращ се в гр. ****, ж.к. ******.
С преводно нареждане от 26.11.2019 г. с посочено основание за плащане – по споразумение за погасяване на договор за
паричен заем от ****** г. и Анекс от ******* г. в полза на получателя Сити КЕШ ООД е заплатена сумата от 32960 лв.
Приети са като писмени доказателства вноски бележки за заплащани суми по Договор ******г. за периода от 25.05.2018 г. до
05.012.2018 г., както следва сумата от 250 лв. -25.05.2018г.; сумата от 1036 лв.- 25.06.2018 г.; сумата от 1036 лв.- 28.07.2018 г.; сумата
от 1036 лв.- 28.08.2018 г.; сумата от 1036 лв.- 27.09.2018 г.; сумата от 1053 лв.- 29.10.2018 г.; сумата от 800 лв.- 28.11.2018 г. и сумата
от 256 лв.- 05.12.2018 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
главницата по договор за паричен заем от ***** г. в размер на 17500 лв. и главницата по Анекс № 1 от ****** г. в размер на 7500 лв.
се обединяват, като общият размер на главницата е 25 000 лв. Предоставените допълнително 7 500 лв. са послужили за погасяване на
неплатена договорна лихва по Договор за паричен заем от ****** г. в размер на 2754,04 лв., а остатъкът в размер на 4745,96 лв. е
преведен по разплащателната сметка на ищцата. При извършена справка в СИТИ КЕШ ООД е установен, че от допълнително
предоставената сума в размер на 7500 лв. за погасяване на задължения по договор за заем са съотнесени 4745,76 лв. Вещото лице
установява, че размерът на погасената неустойка е 8189,68 лв., който в процентно съотношение спрямо общия размер на главницата
25 000 лв. е 32,76 %. Установява се, че общият размер на платената от кредитополучателя сума е 47999,08 лв., с която е погасена
главница в размер на 25 000 лв., лихва в размер на 19601,68 лв., неустойка в размер на 8189,68 лв. и такса в размер на 4208,13 лв. По
отношение на размера на ГПР, вещото лице посочва, че същият по Договора за паричен заем е в размер от 48,41 %, а с Анекса от
***** г. се променя на 48,39 %. Установява се, че определеният размер на ГПР в договора от ****** г. и Анекс № 1 от ****** г. не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва, като в него са включени само разходите за договорна лихва.
От изложената фактическа обстановка и доколкото не се оспорва и от страните по делото, то може да се направи извод, че
между ищцата и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за кредит, обезпечен с ипотека по смисъла на чл. 1, ал.
2 ЗКНИП, по отношение на който са приложим разпоредбите на общия закон – ЗЗД, и специалния – ЗАКОН за кредитите за
недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни
норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), поради и което следва да
се прецени дали са нарушение императивни правни норми при сключването на договора за заем.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗАКОН за кредитите за недвижими имоти на потребители/ ЗКНИП/. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКНИП предвижда, че договорът за
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
1. наименование на кредитора, неговото седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес, както и името на
потребителя, неговия единен граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянен и настоящ адрес;
2. име/наименование на кредитния посредник, неговия постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление, телефонен номер
и електронен адрес;
3. дата и място на сключване на договора;
4. вида на предоставения кредит;
5. срока на договора;
6. общия размер на кредита и условията за усвояването му;
7. условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
8. (изм. - ДВ, бр.....) лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при
договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент - наименованието на бенчмарка и
на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
9. годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита за потребителя;
10. информация за правото на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и другите солидарни длъжници да получат при
4
поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора копия от него и анексите към него, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
11. обща сума, дължима от потребителя по кредита;
12. изисквани обезпечения;
13. разходи, дължими при предсрочно погасяване на кредита;
14. предупреждение за последиците и разходите за потребителя при просрочени плащания;
15. нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, когато има такива;
16. допълнителни задължения, които възникват по договора за кредит, когато са предвидени такива (задължително сключване на
договор за застраховка или на друг договор за допълнителна услуга, задължение за откриване на сметка по кредита и други);
17. подписи на страните.
Съдът намира, че договорът отговаря на законовите изисквания, поради което следва да се разгледат възраженията на ищцата,
касаещи недействителност на клауза в договора, предвиждаща заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на допълнително обезпечение чрез осигуряване на поръчител – физическо лице, отговарящ на определени в чл. 11 от
договора за заем условия.
С Разпореждане от 28.01.2022 г. е очертан предмета на спора и релевантните възражения, касаещи предявените от ищцата
обективно съединени искове, като същото не е оспорено от страните, поради и което следва да се разгледат именно тези възражения,
касаещи недействителността на клауза от договора за паричен заем от ***** г., като при преценка на основателността на предявения
иск по чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД следва да се вземат предвид извършените от ответника плащания по така сключения договор за паричен
заем и анексите, неразделна част от него.
Не се оспорва и от изложеното може да се направи извод, че ищцата има качеството на потребител, като спрямо възникналото
с ответника правоотношение са приложими освен горните законови норми на ЗКНИП и ЗЗД и нормите на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Това обстоятелство изрично е отразено и във връченото на страните Разпореждане от 28.01.2022 г.
Доколкото ищцата на първо място се позовава на нарушения на разпоредбите на ЗКНИП, и доколкото същият представлява
специален закон, то следва първо да се разгледат изложените възражения в тази насока. Разпоредбите на чл. 36-40 ЗКНИП
установяват особени основания за нищожност и засилена защита на кредитополучателите, в качеството им на потребители § 4. ДР на
ЗКНИП.
На първо място ищцата твърди, че уговорката в чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 15, т. 4 от договора за заем е нищожна на основание
чл. 36, ал. 1 ЗКНИП.
Чл. 36, ал. 1 ЗКНИП гласи „Правата, предоставени на потребителите по този закон, не може да се ограничават. Всяка уговорка,
с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е нищожна.“
С уговорката по чл. 11, ал. 1 от сключения договор за паричен заем от **** г. се ограничават правата на ищцата в качеството й
на потребител. Съгласно чл. 7 от договора същата има право да ползва предоставените й в заем средства след учредяване на
предвидената ипотека и представяне на документи за това. С въвеждането на допълнително изискване за представяне на обезпечение
чрез осигуряване на поръчителство на физическо лице, отговарящо на посочените в чл. 11 условия се ограничават правата на
потребителите.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
двадесетдневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 18499,60
лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на закона и ограничава правата на потребителя по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗКНИП. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока и представлява 105 % от предоставената в заем сума.
Неоснователни са възраженията на ответника, че при преценка на размера на предвидената неустойка следва да се вземат предвид и
последващите сключени между страните анекс и споразумение към договора за паричен заем от **** г. Съгласно клаузите на Анекс
№ 1 от ****** г. размерът на предоставената в заем сума действително се увеличава до сумата от 25 000 лв., но видно от текста на чл.
3, ал. 3 от Анекса, то се променя и размерът на неустойката за непредставяне на допълнително обезпечение чрез осигуряване на
поръчител – физическо лице, отговарящ на определени условия, като същият е 26428 лв., което отново е 105 % от заемната сума.
Съдът счита, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
допълнително обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия и с оглед разпоредбите на чл. 13 от ЗКНИП, касаещи оценка на
кредитоспособността. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, който е обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, чиято стойност
5
значително надвишава предоставената в заем сума и подлежащата на връщане такава, ведно с възнаградителната лихва и уговорените
такси.
Така, както е уговорена в чл. 11, ал. 3 от договора за заем неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което обуславя и нейната недействителност поради противоречие с
добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави, както и противоречието й с разпоредбите на ЗКНИП
и ЗЗП е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД и чл.37 ЗКНИП, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11, ал. 3 от договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск за признаване на установено, че клаузата за неустойка в договора за паричен заем
от ****** г. е недействителна е основателен и следва да се уважи.
По отношение на иска за връщане на платената без основание сума, с която е погасено задължение по чл.11, ал. 3 от договора
за паричен заем, съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаването му, а именно: липсата на основание за заплащане на
сумата с оглед недействителността на клаузата.
Следва да се преценят събраните по делото доказателства за заплащане на суми за погасяване на задължения за неустойка по
договора за паричен заем, основаващи се на тази недействителна клауза.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът приема, като обосновано, пълно и
неоспорено от страните, се установява, че общият размер на платената от ищцата сума по договора за паричен заем е 47 999,08 лв., с
която по клаузата за неустойка е погасено задължение в размер на 8 189,68 лв. Ищецът не представя доказателства при
разпределената му доказателствена тежест за това да е платил сумата от 18 449,60 лв. за погасяване на неустойка по чл. 11, ал. 3 от
Договора за паричен заем от *****г. С оглед липсата на доказателства за платена неустойка в по – голям размер от установения от
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, искът по чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера от
8189,68 лв., като се осъди ответникът да заплати на ищеца тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 18449,60 лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан по размер.
С оглед основателността на предявения установителен иск и частичната основателност на предявения осъдителен иск
ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по установителния иск изцяло, а по
предявения осъдителен иск, съразмерно на уважената част. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата платените разноски
за държавни такси, определени съобразно определения предмет на делото и размери на предявените искове, както следва: сумата от
739,98 лв. – държавна такса по предявения установителен иск и сумата от 327,59 лв.- държавна такса по предявения осъдителен иск,
както и сумата от 200 лв.- разноски за съдебно – счетоводна експертиза. Ищцата претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е в размер от 3125 лв. Доколкото не се
разграничава размера на възнаграждението по всеки от исковете, то следва да се приеме, че същата платено за процесуално
представителство и по двата предявени иска общо. Съразмерно на уважените претенции в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2254,21 лв. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата разноски по
делото в общ размер на 3521,78 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., от което
съразмерно на отхвърлената искова претенция следва да се присъди сумата от 22 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Д. А., ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, че клаузата на чл.11,ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем „*****“ от ********г.,
уреждаща задължение за заплащане на неустойка е нищожна на основание чл. 36, ал. 1 ЗКНИП, както и като неравноправна клауза и
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на Д. Д. А., ЕГН **********
сумата от 8189,68 лв. - недължимо платена по чл.11,ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем „******“ от ******г.,
както и сумата от общо 3521,78 лв. – разноски по делото, включващи държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. А., ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 за разликата до пълния предявен размер от 18499,60 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7
сумата от 22 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7