РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2503
град
Пловдив, 22.12.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на седми декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора………………, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 2602 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на А.Е.М., ЕГН **********, чрез адв.Н., съдебен адрес ***, срещу
заповед № А-1752 от 02.08.2022 г. на Кмета на Община Асеновград.
Твърди
се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че е насочена против ненадлежен
адресат, при допуснати СПН като не е връчен на жалбоподателката КА, както
и, че е издадена при непосочване на конкретни фактически основания за
премахване на гаражната клетка.
В
крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Претендират
се разноски.
За
ответника – Кмета на Община Асеновград,
се взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Представя се
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства (представената
административна преписка и свидетелските показания), обсъди направените в
жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № А-1752 от 02.08.2022 г.
на Кмета на Община Асеновград, с която, на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ
във връзка с чл.57а, ал.3 от ЗУТ, е наредено на А.Е.М. да премахне поставена
гаражна клетка № 149 в УПИ IV-КЗ, кв.5 по плана на кв.Запад,
гр.Асеновград – публична общинска собственост, поставена без одобрена схема,
когато такава се изисква и без разрешение.
В изпълнение на законовите изисквания,
до извеждането на извода за необходимостта от премахване на преместваемия обект,
се е стигнало след извършване на проверка от страна на служители на Община
Асеновград, констатациите от която са обективирани в КА № 34 от 11.07.2022 г. Неоснователни
са направените по жалбата оплаквания за допуснати СПН в хода на
административното производство, поради невръчването на този КА на
жалбоподателката. Видно от данните по административната преписка (съобщение на
л.12 по делото) КА е връчен надлежно чрез залепване по реда на § 4, ал.2 от
ДРЗУТ.
Оспорената
заповед обаче е издадена в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон.
Обектът,
чието премахване е разпоредено е приет от АО за преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ.
Разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ
разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Съгласно
легалната дефиниция по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент от разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва извода, че основни характеристики на преместваемия
обект са неговото предназначение /за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност/; след отделянето му от повърхността да може да бъде
преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да
бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето
или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята и обектът да не представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй
като при липсата на който и да е от тях е пречка обектът да се квалифицира като
преместваем. Тълкуването в съвкупност на нормите на чл. 56, ал. 1,
чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертава кръга на преместваемите обекти и критериите,
определящи ги като такива - конструктивните характеристики и предназначението
на обектите.
В случая гаражната
клетка, предмет на заповедта за
премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на
предназначението си, тъй като не попада в нито една от хипотезите по чл. 56, ал. 1, т. 1-4 от ЗУТ.
Безспорно в случая се касае за гараж,
който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за
паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради и което именно
това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо дали може да се премести напр. на друго място в
цялост или не. В случая е налице строеж и същият е такъв от пета категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "в" от ЗУТ.
С
оглед на гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика, съдът
приема, че неправилно разпореденият за премахване обект е определен като
преместваем обект по см. на чл. 56, ал. 1
във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и съотв. при неправилно приложение на закона с обжалваната
заповед е разпоредено премахването на обекта при упражняване на
административното правомощие на основание чл. 57а, ал. 3
във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Анализът на нормативната регламентация по ЗУТ води до
извода, че осъществяването на компетентността от кмета на общината за премахване
на гаражна клетка, може да се извърши при прилагането на други материалноправни
основания, всяко от които се свързва с различни релевантни фактически
обстоятелства. В чл. 195, ал. 5 от ЗУТ
е предвидено премахването на строежи, неподходящи по местонахождение,
разположение, вид и материали; в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ
– премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят; в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – премахването на незаконни строежи по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ,
а в § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ – премахване на временни строежи. В случая обаче не
е приложено нито едно от посочените основания за разпореденото премахване на
процесния обект с характеристиките на строеж.
С
оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената
заповед, като постановена при неспазване на нормативно установените
материалноправни изисквания, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Този
извод прави излишно обсъждането на изслушаните по делото свидетелски показания.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като Община Асеновград следва да бъде осъдена да заплати на А.Е.М.,
ЕГН **********, общо сумата от 910 лева, представляваща 10 лева внесена ДТ по делото, 900 лева – договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № А-1752 от 02.08.2022 г. на
Кмета на Община Асеновград.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на А.Е.М.,
ЕГН **********, сумата от 910 лева, представляваща направените от жалбоподателя
разноски по делото.
Решението
е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Административен съдия: