Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, III въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА
ТОДОРОВА
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря Нели Драндарова, като
разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.ч.д. № 3721 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
С протоколно определение от 13.06.2019
г., постановено по н.ч.х.д. № 828 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 20-ти състав,
е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 5, т.
5 от НПК, след като е констатирал, че частният тъжител С.М.П. и надлежно
упълномощеният от нея повереник адв. К. не са се явили в съдебно заседание, за
което са били редовно призовани.
Определението е обжалвано от частния
тъжител С.М.П.. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5,
т. 5 от НПК, тъй като тъжителката била поставена в обективна невъзможност да
участва в съдебни заседания поради здравословни причини, същевременно е
упълномощила повереник, за който също е била налице обективна пречка да се яви
в съдебното заседание, изразяваща се в служебен ангажимент по друго дело. Излага,
че от данните по делото може да се установи, че поведението на двамата не е недобросъвестно,
като нито тя, нито адв. К. са се дезинтересирали от наказателното производство,
както неправилно е приел първоинстанционният съд. В подкрепа на горното прилага
болнични листове. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По делото е постъпило и становище от повереника
на частния тъжител - адв. К., в което поддържа жалбата и в допълнение излага,
че за неявяването му са били налице обективни пречки, за наличието на които не
му е дадена възможност да ангажира доказателства.
Подсъдимият М.Т.Д. чрез служебния си
защитник адв. Н. оспорва жалбата и взема становище, че атакуваното определение
е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Излага, че както частният тъжител, така и повереникът ѝ са имали
възможност да уведомят съда своевременно за възникналите пред тях пречки за
явяване в съдебното заседание на 13.06.2019 г., но не са го сторили, поради
което правилно първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство.
В съдебно заседание частният тъжител не
се явява, като за нея се явява адв. К., който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
Защитникът на подсъдимия М.Д. – адв. Н.
оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният
съдебен акт да бъде потвърден.
Подсъдимият не се явява и не взема
становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в срока
съгласно чл. 319, ал. 1 от НПК, от надлежно легитимирана страна, имаща интерес
от подаването ѝ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по частна тъжба на С.М.П. от 20.12.2017 г. срещу М.Т.Д.. В
тъжбата и молба-уточнение към нея на подсъдимия са повдигнати обвинения по чл.
130, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
С разпореждане по н.ч.х.д. № 828/2018
г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, съдията-докладчик е дал ход на тъжбата и
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2018 г.,
за когато страните са призовани. В проведеното открито съдебно заседание по
делото са се явили частната тъжителка, нейният повереник и подсъдимият, който е
заявил, че желае да има защита. С оглед изявлението на подсъдимия, съдът е
предоставил на същия правна помощ и е отложил делото за 05.06.2018 г. На
съдебното заседание, проведено на 05.06.2018 г., отново са се явили частната
тъжителка, нейният повереник, подсъдимият и определеният от САК за служебен
защитник адв. Н., която е назначена от съда и делото е отложено за обсъждане на
помирение за 09.10.2018 г. На посочената дата, в съдебно заседание частната
тъжителка не се е явила, а за нея се е явил адв. К., който е направил
изявление, че постигане на помирение между страните не е възможно. С оглед
направените изявления съдът е дал ход на съдебното следствие и след извършване
на възможните съдопроизводствени действия е отложил делото за събиране на
доказателства. По делото са проведени още три съдебни заседания – съответно на
06.12.2018 г., 12.02.2019 г. и 18.04.2019 г. с участието на повереника на
частната тъжителка и защитника на подсъдимия.
В насроченото за 13.06.2019 г. съдебно
заседание, частният тъжител С.М.П., уведомена чрез явилия се за нея в
предходното съдебно заседание адв. К., не се е явила. Повереникът ѝ също
не се е явил. По тази причина първоинстанционният съд не е дал ход на делотор приел
е, че са налице основанията по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК и е прекратил
наказателното производство.
С въззивната жалба срещу така
постановеното определение са представени болнични листове с № Е20183470106 от
02.05.2019 г., с № Е20183470193 от 27.05.2019 г. и с № Е20183470246 от
17.06.2019 г., от които се установява, че С.М.П. е била с влошено здравословно
състояние поради проблемна бременност, като от болничния лист с № Е20183470193
от 27.05.2019 г., издаден от ЛКК при МЦ „З.2003“ ООД, се установява, че на
същата е предписан домашен-амбулаторен режим на лечение за периода от
18.05.2019 г. до 16.06.2019 г., в който период попада и датата на съдебното
заседание, на която е постановен обжалваният съдебен акт.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза (в сила от 27.06.2017 г.) при определен домашен
амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се
яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода
на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи
„Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и
пред органите на съдебната власт. Въпреки това следва да се вземе предвид
факта, че в настоящия случай от представените медицински документи се
установява, че тъжителката е била във влошено здравословно състояние в
продължителен период от време, като е проявила съответната активност да
упълномощи повереник, който да я представлява в производството. С оглед на това
не би могло да се приеме наличието на дезинтересираност от страна на частната
тъжителка, поради неявяването ѝ в съдебно заседание. Независимо, че по
делото не се установява, че адв. К. е бил ангажиран в друго съдебно заседание
пред АССГ, частната тъжителка е била в обективна невъзможност да се яви лично в
съдебното заседание, проведено на 13.06.2019 г., поради което и с оглед
представените нови доказателства в производството по глава XXI от НПК, въззивният
съд счита, че не е налице основание за прекратяване на наказателното
производство по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
Санкцията на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК
касае случаите, когато и повереникът и частният тъжител не се явят, но само
когато не са посочили уважителни причини за това. Частната тъжителка е била
обективно възпрепятствана да се явява в съдебните заседания, поради което е
упълномощила адвокат, разчитайки на неговото явяване пред съда, като не би
следвало същата да бъде санкционирана за неговото отсъствие, след като по делото
се установява, че неявяването ѝ е извинително и не може да се тълкува
като дезинтересиране от развитието на наказателното производство.
По изложените причини настоящият
въззивен състав намери, че с оглед на допълнително събраните писмени
доказателства, обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 13.06.2019 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 828 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 20-ти състав, с
което е прекратено наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.