РЕШЕНИЕ
№ /
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Макариева в.гр.дело
№ 874 по
описа за 2019г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образуване въз основа на депозирана до Варненския окръжен съд жалба
от И.Д.Г. срещу размера на разноските по Изп.дело №1209/2018г.
по описа на ЧСИ рег.№895 . Жалбподателят
оспорва разноските като незаконосъобразно определени; Иска да бъдат намален размера на
разноските за адв.хонорар и таксите по ТТРЗЧСИ, като
аргументите са му следните: ЧСИ е намалил символично размера на разноските за адв.възнаграждение на 550 лева /350 лист за първия изп.лист и 200 лева за втория изп.лист/,
тъй като това намаление не съответствало на размера на дълга; не била приложена
разпоредбата на чл.442 А от ГПК; нямало информация какви конкретни стойности и изп.действия формират размера на разноските.Прави искане за спиране на действията по изпълнителното дело.
Взискателят е изразил становище за недопустимост на депозираната жалба в евентуалност на нейната основателност.
ЧСИ е изложил мотиви,
във връзка с депозираната жалба,която счита за недопустима
в условията на евентуалност-неоснователна.
Приложено
е ксерокопие от изпълнителното дело.
Съдът,
след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изп.дело №1209/2018г. по описа на
ЧСИ рег.№895 е образувано на 14.06.2018г. основание изп.лист издаден от ВОС по в.гр.д.№937/2018г. Взискател: К.С.Ф., действащ чрез процесуалния си представител адв.
А.А.. Длъжник: И.Д.Г.. Към изп.дело
е присъединено друго вземане на взискателя срещу същия длъжник на осн. изп.лист издаден от ВОС по в.гр.д. №1326/2018г.
При образуване на изп.дело взискателя е представил доказателства за направени
разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лева.
При присъединяване на вземането по изп.лист издаден
от ВОС по в.гр.д. №1326/2018г. взискателя е представил доказателства за направени
разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лева.
Предприети са изп.действия, чрез налагане на запор
върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Длъжника не е плащал доброволно
дълга си. На 15.02.2019г. е постъпила сума в резултат на запора върху б.с. на
длъжника в ОББ, като е погасен частично дълга на длъжника. Длъжника
няколкократно е възразявал срещу размера на разноските по изп.дело.
С разпореждане от 29.06.2018г. ЧСИ е намалил разноските за адв.възнаграждение
/по първия изп.лист/ на 350 лева, като сумата е в
минимални размери съгласно действащите към този момент разпоредби на Наредба №1
за минималните размери на адв.възнаграждения. С
разпореждане от 28.11.2018г. ЧСИ е намалил разноските за адв.възнаграждение
/по втория изп.лист/ на 200 лева. С горните
разпореждания е отказано да бъдат намалени таксите по ТТРЗЧСИ. Длъжника е
редовно уведомен за разпорежданията на ЧСИ.На 03.12.2018г. длъжника е депозирал
жалба до Окръжен съд Варна срещу разноските по изп.дело,
като жалбата е изпратена за администриране на ЧСИ. Жалбата е върната на
длъжника, тъй като не изпълнил дадените му указания за внасяне на такси и
представяне на препис за другата страна.На 01.04.2019г. длъжника отново
депозира жалба до Окръжен съд Варна срещу разноските по изп.дело,
тази жалба отново е изпратена за администриране на ЧСИ.
Жалбата е неоснователна, поради
следните доводи :
В връзка с подадените от длъжника възражения, ЧСИ се е произнесъл, като е
намалил размера на разноските за заплатено адв.възнаграждение. При упражняване
на правомощията си по чл.78, ал.5 от ГПК, ЧСИ е длъжен да се съобразява с
разпоредбите на Закона за адвокатурата и Наредба №1 за минималните размери на
адв.възнаграждения. Определения от ЧСИ размер на адв.възнаграждение е в
минимални размери съгласно действащата нормативна база. Наложените
обезп.мерки и предприетите изп.действия, са съобразени с разпоредбата на чл.442А,
ал. 1 от ГПК. Наложени са запори само върху наличните банкови сметки на
длъжника /след като е направена справка в информационните масиви на БНБ/, както
и запор върху тр.възнаграждение. Процесуалното поведение на длъжника /отказа да
изпълни доброволно, отказа да съдейства за срочното получаване на книжата по
делото, постоянното оспорване на всяко едно предприето от ЧСИ действие/, факта
че в рамките на почти една календарна година въпреки предприетите изпълнителни
действия е погасен само част от дълга, води до извода, че не е налице
несъразмерност на изпълнението. Длъжника многократно е уведомяван за размера на
дълга, чрез връчване на ПДИ и нарочни съобщения. Всеки от тези документи има
качеството и на постановление за разноските. ЧСИ се е опитвал да проведе
възможно най-необременяващото за длъжника изпълнение, без да има насреща
необходимото съдействия . Длъжника с отказа си да плати дълга, както и с постоянните си възражения
натрупва нови и нови разноски, най вече по т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ - за връчване
на книжа лично и по пощата, които съгласно разпоредбите не чл.79 ГПК следва да
му бъдат възложени.
При извод за неоснователност
на жалбата, и доколкото спирането на действията по изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК цели да обезпечи изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с
обжалване действията на съдебния изпълнител, молбата за спиране на изпълнението
по чл.
438 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран
Варненският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Д.Г. срещу
размера на разноските по Изп.дело
№1209/2018г. по описа на ЧСИ рег.№895 Людмил
Станев.
Оставя без
уважение искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК за спиране на производството по изп. д. №1209/2018г. .
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ