РЕШЕНИЕ
№………/…….
2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и осми юли Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2727
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Т.Т. ЕГН ********** ***, против
Наказателно постановление № 18-0819-002960/08.08.2018г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на Т. е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и
общо 10 контролни точки.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка, отразена в
обстоятелствената част на АУАН, с което е поставено началото на административно
наказателното производство и интерпретирана в НП. Според жалбоподателя
неправилно отразената фактическа обстановка е довела до издаването на един
порочен административен акт.
В съдебно заседание възз.,
не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата. В пренията си по съществото на делото моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.06.2016г.,
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№В3501ВХ бил
регистриран в Сектор ПП-Варна на името на лицето Г.В.Г..
Със ЗППАМ № 17-0445-000072/02.03.2017
г. по описа на РУ -
Аксаково, на основание чл.171, т.2а от от ЗДвП спрямо
Г., като собственик на автомобила била наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10
месеца във връзка с установено управление на МПС под въздействие на алкохол. Със
същата ЗППАМ били иззети и табелите на автомобила. ЗППАМ била връчена на Г. на
02.03.2017г., като на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП регистрацията на
автомобила била прекратена и това обстоятелство било вписано в регистрите на
Пътна полиция на 10.03.2017г..
След изтичане на ПАМ, Г.Г. решил да поднови регистрацията на автомобила си. За
целта се обърнал за помощ към свой познат, който се занимавал с регистрации на
автомобили. С помощта на платформа Г. откарал автомобила на паркинг в пункт за
технически прегледи, намиращ се в близост до Сектор ПП-Варна. Там той предал
ключа за него на възз. Т., който трябвало да откара
автомобила до пункта за регистрации в Сектор ПП-Варна.
На 18.01.2018 г. около 05.40 часа, възз. привел в движение горепосочения лек автомобил, който
бил с прекратена регистрация и без монтирани регистрационни табели. При
движение по бул.“Ян Хунияди“ посока бул.“Цар
Освободител“ , преди паркинга на Сектор ПП-Варна възз.
бил спрян за проверка от служители на СПС-Варна
–св. К.П. и негов колега. Преди да спрат автомобила служителите на реда
забелязали, че същият се управлява без поставени на него регистрационни табели.
В хода на проверката било установено, че лекият автомобил е
собственост на Г.В.Г.. След извършена справка в
информационната система „АИС - КАТ - Регистрация" било установено, че МПС
е с прекратена регистрация на 10.03.2017 г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП,съгласно наложена ЗППАМ № 17-0445-000072/02.03.2017 г. по описа на РУ
–Аксаково, с която била наложена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС.
За случаят било докладвано на ОДЧ. На място срещу възз. бил съставен АУАН, в който било описано приетото за
установено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал
без възражения.
По случая била извършена проверка в рамките на ЗМ
№112/2018г. по описа на Сектор ПП-Варна, като след приключването й материалите
по нея били изпратени в РП-Варна с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. Въз основа на тях в РП-Варна било образувано ДП №112/2018г.
по описа на ОД на МВР-Варна, пр.пр.№3301/2018г.
В хода на разследването, въззивникът бил разпитан и посочил, че автомобилът му бил предоставен
от Г.Г., без регистрационни табели, с цел регистрация в Сектор ПП-Варна. В хода
на разследването, било установено, че Т. не е осъждан и няма данни за налагани
наказания по ЗДвП. На същия в хода на ДП не било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
След
приключване на разследването материалите
по него били изпратени на ВРП с мнение за прекратяване на ДП за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 03.08.2018г. по пр.пр.№3301/2018г. на ВРП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП под горния номер водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК
било прекратено, тъй като прокурорът приел, че извършеното от Т. деяние само
формално осъществява признаците на престъпление от общ характер, понеже не
притежава нужната степен на обществена опасност, за да бъде оправдано
третирането му като престъпление по чл.345 ал.2 от НК с оглед чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на други висящи
производство. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на
Началника на Сектор ПП-Варна. Препис от прокурорския акт, в унисон с
разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК бил изпратен единствено на АНО, тъй като по
делото нямало лице конституирано в качеството на пострадал или на обвиняем.
Въз основа
на изпратеното постановление на ВРП и материалите по прекратеното ДП, Началник група
при ОД на МВР-Варна, Сектор ПП –Варна на 08.08.2018г.
издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля К.П., които
съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд материали по ДП №112/2018г.
по описа на ОД на МВР-Варна пр.пр.№3301/2018г. на ВРП,
справки от Сектор ПП-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника група в ОД на МВР-Варна, оправомощен
с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП
е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
НП е
издадено въз основа на постановлението на ВРП за прекратяване на ДП за същото деяни. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на ЗАНН – относно описание на нарушението. Спазено е
от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално както
АУАН, така и НП съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства,
при които същото е извършено, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало в хода на
проведеното ДП, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
Съдът счита, че с издаване на НП за същото
деяние не се нарушава принципа залегнал
в чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи
са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по
чл.345, ал.2 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на
горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради преценка на
държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, ,
наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон-а именно чл.243, ал.2
от НПК (Нова -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) и е акта си на АНО. В унисон с
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп.
- ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без
приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на
настоящото дело.
Посоченото досъдебно производство проведено с оглед
данни за престъпление от общ характер, безспорно е наказателно по смисъла
на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, предвид
признаците за преценка дали едно производство е наказателно, които са известни
като тест „Енегл” или критерии „Енгел.”
– 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно
и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако
изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен
характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Споменатите
принципи са дадени по делото Engel
and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно
утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се
изследват при определянето на наказателния характер по всяко
конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и
от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите
от ЕСПЧ решения.
Самата разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи:
„Никой не може да бъде съден или наказан /никой не може да бъде
наказателно преследван, обвинен или наказван/ от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден
съгласно закона и наказателното производство на тази държава.“.
В същия смисъл е Тълкувателно решение №3/22.12.2015г.
на ОС на НК на ВКС по тълкувателно дело №3/2015г., според което:
„Правилото ne bis
in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни
гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой
не може да бъде: 1/ застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/
наказан за същото нарушение.“.
Върховните съдии са следвали насоките на Европейския
съд по правата на човека в решение от 10.02.2009г. по ключовото дело
С. З. срещу Русия (Жалба №. 14939/03), в което
недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е бил окончателно
оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2 от Наказателния
кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“ вследствие на допуснато
нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил наказан
по Кодекса за административните правонарушения.“.
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в
решението си от 14 януари 2010 г. /окончателно от 14/04/2010/ по дело Ц. Ц. срещу България (Жалба № 2376/03), отново
заявява, че независимо
от изхода на делото (постановяване на осъдителна или оправдателна присъда,
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК, решаване на делото със споразумение и т.н.), именно
вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си срещу
дееца след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с наказателен характер по повод същото деяние, ще съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Принципът ne
bis in idem е
залегнал като основно право и в Хартата на основните права на
Европейския съюза (Хартата). По приложението му, Съдът на Европейския съюз в
решението си по съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma
и Zecca е постановил, че: „По силата на националното
процесуално право силата на пресъдено нещо на тази
влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на
административното производство за същото деяние. Дори, когато е
налице оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление,
продължаването на производство за налагане на административна имуществена
санкция с наказателно-правен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in idem.“
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за
повторно осъждане или наказание по чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС при
образувано впоследствие наказателно производство, когато първото
дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт - без значение вида на акта
(наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или
определение за прекратяване на наказателно производство) и неговия характер
(осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др).
Именно воден от всички тези принципни положения,
законодателят е привел националното законодателство в съответствие с утвърдения
принцип ne bis in idem, като е въвел и съответна правна
регламентация в разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК и чл.36, ал.2 от ЗАНН,
цитирани по-горе. В случая правната природа на акта на ВРП-постановление за
прекратяване на наказателното производство по ДП не е окончателен акт, с който
е решен въпросът за отговорността на въззивника. Първо това постановление не е
влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй като същото не е
обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е известно актовете на прокуратурата,
които не са проверявани от съда или не подлежат на обжалване пред съд, какъвто
е настоящия случай /тъй като за престъплението, за което е провеждано
разследване няма лице, което да бъде идентифицирано като пострадал , както и
няма лице привлечено в качеството на обвиняем с право на жалба/, подлежат
на ревизия от по-горестоящ прокурор. На второ място
разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК също регламентира основания за ревизия на
постановления за прекратяване на ДП, като в изключителни случаи ревизията се
извършва от главния прокурор без ограничение във времето. На трето място, с
него е прекратено наказателното производство по ДП, а както е известно
последното се образува и води единствено за престъпления от общ характер. Прокурорският
акт постановен в случая, няма характера на окончателен акт, с който е решен
въпросът за виновността и отговорността на въззивника за извършеното деяние-
управление на нерегистрирано МПС, на съответната дата и място. Видно от
неговото съдържание, в него е направена качествена оценка на обществената
опасност на деянието, като е прието, че същата не е достатъчна да обоснове
третирането на деянието като престъпление / единствено в правомощието на
държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер
или не/, а като административно
нарушение, поради което е сезиран и компетентният АНО.
На въззивника
е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 300 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от
шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
От събраните
по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателя Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съобразно
цитираната правна норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От разпита на св.П.
и от изисканите и приобщени входа на въззивното
производство писмени доказателства е
видно, че лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с номер
на рама TMBDG25J********* управляван от въззивника на процесната
дата 18.01.2018г. и процесното място – в гр.Варна е
бил без поставени на него регистрационни табели и не бил регистриран по
съответния ред в Р България, доколкото регистрацията му е прекратена през месец
март 2017г.. В тази връзка са писмените материали събрани в хода на АНП и ДП и
приобщени по настоящото дело. От разпита на
свидетеля П., който е спрял за проверка нарушителя, както и от другите приложени по делото
доказателства, безспорно се установява, че на 18.01.2018г. жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил, който е бил без
рег.табели и нерегистриран /с прекратена регистрация/. Горното в принципен план
не се оспорва и от въззивника, като в тази връзка са и показанията му в хода на
ДП и обясненията в хода на проверката извършена в сектор ПП. Налице е верига от
преки и косвени доказателства за авторството на деянието. В тях той сочи, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация и без регистрационни табели, като е
бил откаран до паркинг на платформа, от където възз.
е следвало да го откара за регистрирането му. Затова и съдът намира, че в
случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Т. е извършил
нарушението, за което е бил санкциониран.
Поради горното
и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. При проверка на НП съдът констатира,
че АНО не е изложил никакви мотиви по
отношение на индивидуализация на наложеното административно наказание глоба. За
конкретното нарушение, в чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са предвидени две
кумулативни административни наказания: лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. По
отношение на наказанието „лишаване от право за управление на МПС“ АНО е наложил
същото в минимален размер, а наказанието „глоба“ над минималния , като е
наложил глоба 300 лева, като този подход е необясним за настоящия състав.
Наложеното наказание „глоба“ не държи сметка за ниския интензитет на обществена
опасност на конкретния нарушител. Въззивникът е
правоспособен водач на МПС от 2013г., т.е. към 2018г. е бил правоспособен водач
близо пет години, като от тогава до нарушението предмет на настоящото
производство не е санкционирана за нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Нещо
повече, възз. е лице с добри характеристични данни,
видно от материалите по делото. Поради това съдът счита, че в случая наказания
в минималния размер предвиден в закона биха били справедливи и биха изпълнили
целите на чл. 12 от ЗАНН. Поради изложените съображения, съдът счита, че
определените от АНО санкция „глоба“ е завишена и следва да бъдат редуцирана,
като административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. следва да бъде
намалено до законоустановения минимум от на 200 лв.
Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е определено за скок от 6 м.,
който е минимално предвидения в закона и като такова е справедливо, отговарящо
на обществената опасност на дееца. За съда не съществува законова възможност да
измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или
ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за
това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били
отнети и общо 10 точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за
отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не
съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и
обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП е
призвана да гарантира. Видно от приложената по делото справка за нарушител
/водач същият е правоспособен водач от 2013г., който не е санкциониран за други
нарушения на ЗДвП. От друга страна от материалите по преписката става ясно, че
същият предоставя услуги по регистрация на МПС, поради което следва да е
запознат с разпоредбите на българското законодателство досежно
регистрацията на автомобили. Ирелевантно в случая е
обстоятелството, че МПС е приведено в движение за малко разстояние, доколкото
видно от доказателствата по делото се е движело по път отворен за обществено
ползване и то в района на Пътна полиция. Безспорно е можело автомобилът да бъде
транспортиран до пункта за регистрации на платформа. Поради това и няма как да
се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения
ред. Прилагането на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН в конкретния случай би култивирало чувство за безнаказаност у
нарушителя, още повече че същият се занимава с услуги по регистриране на МПС.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, като процесуален представител не се е явил в
залата, а е депозирал писмени бележки по делото, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 53,33
/петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева.
Искане за
присъждане на разноски са направени и от процесуалния представител на
жалбоподателя, но предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани
никакви доказателства за сторени разноски, искането се отхвърля от съда като
неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0819-002960/08.08.2018г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на В.Т.Т. с ЕГН **********
е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС „ за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо
10 контролни точки, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „глоба” на 200 /двеста/ лв..
ОСЪЖДА В.Т.Т. с ЕГН ********** , да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 53,33 /петдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение..
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: