Определение по дело №284/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 4311/28.11.2011г., постановено по гр.д. №1096/2010г. по описа на РС Г. Д., е депозирана пред ОС. Б., въззивна жалба от А. В. Б. Т. – Р., в качеството и на пълномощник на Г. В. Б., от село О., Община Г., област Б.. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, в частта му в която жалбоподателят е осъден да предаде владението на 1/ 2 идеална част от масивна сграда- самостоятелен обект – жилище, със застроена площ от 24 кв.м., построено от източната част на двуетажната жилищна сграда, в северозападната част на УПИ- V, с пл. № 458, в кв. 41 по плана на село О., на Л. Г. Б., след като е установено по отношение на него, че ищеца е собственик на тази идеална част от недвижимия имот. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния С., оплаквания за превратно тълкуване на събраните доказателства, което е обусловило неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение в частта му в която иска с правно основание чл. 108 от ЗС е уважен в обжалваната част на първоинстанционното решение. Възразява се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е счел че съобразно нормата на чл. 79 ал.1 от ЗС, въззиваемия Л. Г. Б. е признат за собственик на 1/ 2 идеална част от съсобствения имот по давност, след като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че имота е владян и ползван само от въззивника и неговите родители до тяхната смърт. Отделно са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, без да се сочат конкретно какви са те. С депозираната въззивна жалба от въззивния С. се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния С. в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният С. да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в тази му част, като недоказан и неоснователен.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба от пълномощника на Г. В. Б., пред първостепенния С. е депозиран писмен отговор от другата страна, с който се изказва становище че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена от въззивната инстанция без уважение. Оспорва се оплакването, че съдът е постановил обжалваното първоинстанционно решение при съществени процесуални нарушения, както и при необусловеност на същото от събрания доказателствен материал. Навеждат се доводи с писмения отговор, че съдът правилно е оценил събраните писмени и гласни доказателства, като е счел че на основание чл. 79 ал.1 от ЗС и наследствено правоприемство, въззиваемият е собственик на 1/ 2 идеална част от съсобствения недвижим имот, с изключение на построения в него гараж, който е собственост на въззивника по делото, тъй като е изцяло изграден и ползван само от него.

Срещу Решение № 4311/28.11.2011г., постановено по гр.д. №1096/2010г. по описа на РС Г. Д., е депозирана пред ОС. Б. въззивна жалба от А. Т. Г. П., АК Б., като процесуален представител на Л. Г. Б.. Недоволен от решението на първоинстанционния С., в частта му, в която предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен за частта над 1/ 2 идеална част от правото на собственост на претендирания недвижим имот, както и изцяло за построената в УПИ- V, с пл. № 458, в кв. 41 по плана на село О., жилищна сграда – гараж, със застроена площ от 24 кв.м., пълномощника на ищеца пред първоинстанционния С., навежда оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в тази му част и моли въззивния С. да го отмени и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС изцяло, така както е предявен. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния С., оплаквания за превратно тълкуване на събраните доказателства, което е обусловило неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение в частта му, в която предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е бил отхвърлен като неоснователен. Наведени са възражения, че съдът неправилно е кредитирал събраните гласни доказателства, като е счел че това от кой са построени спорните сгради в имота няма отношение към въпроса за собствеността, при липса на данни за учредяване на право на строеж за някоя от сградите в имота на някоя от страните по делото. С тази въззивна жалба пълномощникът на жалбоподателя- А. П. моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния С. като неправилно и да уважи предявени иск с правно основание чл. 108 от ЗС изцяло.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане - за допускане на допълнителни гласни доказателства Ч. разпит на свидетелите при довеждане, за установяване на обстоятелството- кой и кога е построил спорната сграда - ГАРАЖ в съсобствения недвижим имот.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

С оглед горното съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Направеното доказателствено искане за допускане на допълнителни гласни доказателства Ч. разпит на свидетели при довеждане в една от жалбите, въззивният С. счита за преклудирано и процесуално недопустимо. Страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания още пред първата съдебна инстанция, като крайния срок за искането за събиране на доказателства е най – късно в първото по делото съдебно заседание./чл. 146 ал. 3 от ГПК/. Не са налице основания за допускане на допълнителни гласни доказателства, тъй като съобразно нормата на чл. 266 ал.1 от ГПК, пред въззивната инстанция страните не могат да твърдят нови обстоятелства или да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат или представят в срок пред първата инстанция.

Поради изложените съображения, направеното една от въззивните жалби доказателствено искане - за допускане на допълнителни гласни доказателства, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК и чл. 266 ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 16.02.2012г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането във въззивната жалба за допускане на допълнителни гласни доказателства Ч. разпит на свидетели при довеждане, като преклудирано и процесуално недопустимо.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: