р
е ш е
н и е
№ 293
гр. Габрово,
05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия С. и прокурора...., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 388 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кинг и Марек Слачик –
чрез адв. Симеон Кръстев от АК - София, против Наказателно постановление № 2019
– 0045666 от 18.03.2019 година на Директора на РД Русе към Комисията за защита
на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 222а
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл. 105,
ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП.
Централното искане в жалбата е за цялостна отмяна на атакуваното
Наказателно постановление поради отсъствие на нарушение
и непосочени от АНО място и дата на твърдяното негово осъществяване.
Алтернативно и поради завишеност се моли за редуциране до законовия минимум на наложената
имуществена санкция.
Пред настоящия съдебен състав дружеството-жалбоподател не изпраща свой представител.
Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се представлява. От
страна на упълномощено лице - юрк. В.Б., е депозирано писмено становище, в
което се моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление
поради категорично доказаното нарушение, липса на допуснати процесуални
нарушения и законосъобразно фиксиран размер на определеното наказание.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, съобразно предоставените на Директора на Регионална дирекция –
Русе към Комисията за защита на потребителите правомощия посредством Заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на КЗП, копие от която е налице по делото.
На 27.04.2018 г. Н. С. закупила от магазин на „Теленор България” ЕАД в гр.
Габрово детски мобилен часовник „My Ki” с IMEI: 350610090167082. С Протокол
№ *********/28.06.2018 г. потребителят предявил рекламация на закупената стока
поради проблеми с набирането, в който документ съответен служител посочил, че
същата има „ожулвания”. С протокол от 05.07.2018 г. процесният детски мобилен
часовник е върнат неотремнотиран в цитирания търговски обект със заключение, че
следва да бъде заменен с нов за сметка на клиента, което Н. С. отказала да
направи. Поради това процесната стока отново била изпратена в оторизиран от
търговеца сервиз, откъдето е издаден Протокол от 17.07.2018 г., с който
апаратът отново е върнат, без да функционира, както и с посочване, че
гаранцията за него е прекратена. Поради това Н. С. подала жалба до КЗП-Габрово
с вх. № Р-03-895/30.07.2018 г., във връзка с която на 07.08.2018 г. свидетелките
Д.Б. и Н.С. извършили проверка в обекта на дружеството – жалбоподател. С изготвения
при проверката Констативен протокол № К – 2645302/07.08.2018 г. двете указали
на представител на търговеца да представи до 14.08.2018 г. Протокол от
споразумение с потребителя по предявената рекламация от 28.06.2018 г. На 14.08.2018
г. на електронната поща на КЗП-Габрово е получено становище по жалбата, придружено
със заключение от оторизирания сервиз, с което от „Теленор България” ЕАД се
отказвало извършването на ремонт поради произтичащ от действия на клиента негов
дефект - намокряне, изключващ активиране на
гаранцията.
Въз основа горните факти Д.Б. и Н.С. преценили, че в случая е осъществено
нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл. 105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП,
поради което съставили против „Теленор България” ЕАД АУАН № К-0045666/06.11.2018
г., на което действие въпреки изричната покана не присъствал представител на
жалбоподателя. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
получено от представител на дружеството на 03.04.2019 г., като на 09.04.2019 г.
е подадена и настоящата жалба против него.
Чрез разпоредбата
на чл. 105, ал.2 от ЗЗП законодателят въздига общия принцип за отговорност на
продавача в рамките на две години за всяко съществуващо при доставянето
несъответствие на потребителска стока с договора за продажба. Чл. 108 от ЗЗП
въвежда презумпцията, че всяко проявило се до шест месеца от доставката
несъответствие изначално е съществувало, като са разписани и двете възможни
изключващи отговорността на търговеца хипотези - ако самата липса на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на самия дефект. И най-накрая, чл. 113,
ал.1 от ЗЗП поражда задължение за продавача да приведе закупена от него стока в
съответствие с договора за продажба при надлежна рекламация от страна на
потребителя. Почиващата на наличната доказателствена съвкупност и приета за
достоверна от съда фактология категорично установява осъщественото от страна на
„Теленор България” ЕАД нарушение именно по чл. 113, ал.1 във вр. с чл.
105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП. На преден план видно от приложената по
делото гаранционна карта, на 27.04.2018
г. Н. С. е закупила от магазин на „Теленор България” ЕАД в гр. Габрово детски
мобилен часовник „My Ki” с
IMEI: 350610090167082. Извън всякакво съмнение е и предявената от потребителя
рекламация на посочената стока поради проблеми с набирането, приета в
търговския обект с Протокол № ********* от 28.06.2018 г. с единственото
уточнение „Ожулвания” в графата „Особени белези”. Безспорно рекламацията е в
срока по чл. 108 от ЗЗП, като липсват също така предпоставки да се приеме
съществуването на някоя от двете изключващи отговорността на търговеца
хипотези. Не може по никакъв начин да се говори, че установеното несъответствие
с договора за продажба на процесния артикул се дължи на самото естество на
мобилния часовник, а още по-малко характерът на описания технически дефект –
проблеми с набирането, може да се свърже с някакво виновно поведение на
потребителя. Няма никакви основания да се приеме за основателно заявеното едва
в изпратеното по електронната поща на АНО становище на „Теленор България” ЕАД за
установено „намокряне” на детския мобилен часовник „My
Ki”, каквото обстоятелство не е вписано нито в първоначалния протокол за
приемане на рекламацията, нито в последващите сервизни документи от
оторизирания сервиз. Липсват обективни данни подобен дефект, още по-малко
дължащ се на действие от потребителя, да е бил наличен към 28.06.2018 г.,
поради което съдът категорично не споделя възражението на дружеството –
жалбоподател за наличието на каквито и да е изключващи задължението му за
привеждане на стоката в съответствие договора за продажба обстоятелства.
Напротив, доказано е единствено съществуването на безспорно независещ от
потребителя технически проблем, проявен в срока по чл. 108 от ЗЗП, т.е.
изначално съществуващ, който по силата на чл. 113, ал.1 от ЗЗП и при надлежно
предявена рекламация следва да бъде отстранен от търговеца. Това обаче
категорично не е осъществено, видно от приложените от оторизиран сервиз
протоколи и становището на „Теленор България” ЕАД от 14.08.2018 г., поради което вмененото на
дружеството нарушение е безспорно доказано.
Липсват и сочените в жалбата процесуални пороци, като АНО ясно е посочил,
че виновната пасивност на дружеството е проявена в търговски обект в гр.
Габрово, респ. налице е коректно посочване мястото на деянието, където е следвало
да се осъществи разписаното в чл. 113, ал.1 от ЗЗП действие за привеждане
процесната вещ в съответствие с договора за продажба. Освен това като дата на отпочване
на нарушението ясно е упомената 14.08.2018 г., когато Теленор България” ЕАД
недвусмислено е афиширал отказа си да изпълни своето задължение по чл. 113,
ал.1 във вр. с чл. 105, ал.2 във вр. с чл. 108 от ЗЗП и е изпаднал в
противоправно бездействие. Въз основа гореизложеното съдът намира за законосъобразно
проведена административнонаказателната процедура за установяване на
коментираното деяние, като възраженията на дружеството в противна насока са
категорично несъстоятелни.
Липсват основания и за намаляване
размера на наложената имуществена санкция, каквото е алтернативното искане на
дружеството – жалбоподател. Законодателя е предвидил при нарушение по чл. 113
от ЗЗП нейни параметри от 500 до 3 000 лева, като в случая правилно е
определен такъв от 1 000 лева, близък до минимума, но несъвпадащ с него
поради действително упоритото нежелание на
„Теленор България” ЕАД да изпълни едно от най-съществените си задължения
по отношение правата на потребителя и извеждащата се от това завишена степен на
обществена опасност на деянието. Ето защо наложеното наказание според настоящия
съдебен състав е коректен отговор на извършеното и не следва да бъде
редуцирано, а всичко гореизложено предопределя цялостното потвърждаване на
атакувания санкционен акт.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 2019 – 0045666 от 18.03.2019 година на Директора на РД Русе към
Комисията за защита на потребителите, с което на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к.
„Младост”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директори
Джейсън Кинг и Марек Слачик, на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/
лева за нарушение по чл. 113, ал.1 във вр. с чл. 105, ал.2 във вр. с чл. 108 от
ЗЗП.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: