№ 164
гр. Русе, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500192 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Д. и ИВ. ИВ. Д. чрез пълномощника
им адв.Г. Г. от АК-Русе против решение №260615/01.11.2021 г., постановено
по гр.д. № 7790/2019 г. на Русенския районен съд, с което са осъдени да
предадат на ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. владението на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 63427.15.472 по КККР с адрес: гр.Р., м.“
Х.М.“, с площ от 1606 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: лозе, шеста категория. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна
на решението и постановяване на ново, с което предявеният владелчески иск
се отхвърли.
Ответниците по жалбата ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. не са подали отговор по
реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният им представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- ответниците, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на спора е предявеният от ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. против
жалбоподателите иск за защита на нарушено владение с правно основание
чл.76 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС с иск .за защита на нарушено
владение разполага владелецът или държателят, на когото е отнета чрез
насилие или по друг скрит начин движима или недвижима вещ. В законът е
въведен шестмесечен срок за предявяване на владелческия иск, който срок е
преклузивен.
В доказателствена тежест на ответниците по жалбата е да установят в
процеса спазването на срока.
С показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Г. и В.Д. е
установено, че действието, което е посочено като отнемане на владение-
изграждането на ограда на процесния имот е констатирано в края на м. юли
2019 г. Правилно въз основа на показанията на тези свидетели
първоинстанционният съд е приел, че е спазен законоустановеният срок за
предявяване на иска, същият е допустим и правилно е разгледан от по
същество.
Това обуславя валидността и допустимостта на обжалваното решение.
С обжалваното решение е уважен предявеният иск по съображения, че в
процеса са установени елементите от фактическия състав на чл.76 от ЗС.
Изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявеният
иск е неправилен.
Предмет на владелческия иск по чл. 76 от ЗС е да се възстанови отнетото
владение върху имота, като фактическо състояние. По тези спорове, съдът е
ограничен да установи само факти - факта на владение, факта на нарушение и
2
кой владее имота към момента на разглеждане на спора, но не и въпроси
свързани със субективното вещно право на собственост.
Поради това в процеса в доказателствена тежест на ищците е да
установяват факта на владението, факта на нарушението, както и кой владее
имота към момента на разглеждане на спора.
Ишците в първоинстанциинното производство са заявили, че владеят
процесният имот от момента на придобиване на правото на собственост
върху него като са го стопанисвали, управлявали и обработвали.
В подкрепа на твърденията си същите са представили тутула си за
собственост и са ангажирали свидетелски показания.
С представеният нотариален акт №**/ **.**.****г., т.**, дело №
****/**** г. на РН се установява, че ответниците по жалбата чрез договор за
покупко- продажба са придобили правото на собственост върху процесния
ПИ. Установено е, че имотът не е бил обработван като по повод намерението
на ответникът по жалбата да извършва дейност в него, ангажирал фирма за
заснемането му. От момента на придобиване на правото на собственост Савов
е посещавал периодично имота.
Ангажираните от ответниците по жалбата доказателства не могат да
обосноват извод за установено от тяхна страна владение като върху имота
като фактическо състояние.
Представеният документ за установяване правото на собственост може
да се вземе предвид само доколкото установява факта на владение, като
фактическо състояние - чл. 357, ал. 2 от ГПК. В случая обаче същият не е
достатъчен, за да се обоснове извод, че ответниците са владели процесния
имот. От момента на придобиване на собствеността същите не са извършвали
никакви фактически действия, които да сочат, че са установили фактическа
власт върху него, поради което не биха могли да се ползват с
регламентираната в чл.76 от ЗС защита.
Правото на собственост включва в съдържанието си правото да се владее
вещта. В качеството си на собственици ответниците по жалбата разполагат с
друг вид защита- петиторна, с която се защитава правото на владение като
част от съдържанието на правото на собственост.
С оглед на изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че
3
ответниците по жалбата / ищци в първоинстанционното производство/ са
доказали факта на владение върху процесния имот като фактическо
състояние.
Дори да се приеме, че в качеството си на собственици, същите са
установили владение върху процесния ПИ, по делото не е установен факта на
нарушението.
С показанията на св. Г. и св.Д. се установява, че първоначално в имота не
е имало ограда, а наличието на такава била констатирана през м. юли 2019 г.
По делото обаче няма доказателства, които да сочат, че оградата е поставена
от жалбоподателите и с цел да отнемат владението от ответниците по
жалбата.
Посочените от жалбаподателите свидетели сочат,, че от много години
същите обработват придобитото от тях лозе, както и че последното е
оградено. Тези факти опровергават твърденията на ответниците по жалбата за
наличие на действия от жалбоподателите, които да се квалифицират като
такива, нарушаващи съществуващо фактическо състояние.
Обстоятелството, че между страните е налице спор относно
собствеността на процесния имот, не дава основание да се приеме, че е
установен по делото факта на заявеното нарушение от страна на
жалбоподателите.
Недоказаността на елементите от фактическия състав на чл.76 от ЗС
обуславя неоснователност на предявеният иск.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно
приложение на закона, поради което следва да бъде отменено. Вместо него
следва да се постанови ново, с което искът по чл.76 от ЗС се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответниците по жалбата. В полза на жалбоподателите следва да се присъдят
направените от тях разноски за двете инстанции в размер на 800 лв.- платено
адв. възнаграждение.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260615/01.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 7790/2019 г. на Русенския районен съд, с което Д. Д. Д. и ИВ. ИВ. Д. са
осъдени да предадат на ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. владението на недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 63427.15.472 по КККР с адрес: гр.Р., м.“
Х.М.“, с площ от 1606 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: лозе, шеста категория и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. и двамата от гр.Русе
против Д. Д. Д. и ИВ. ИВ. Д. и двамата от гр.Русе иск за защита на нарушено
владение- с предмет недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
63427.15.472 по КККР с адрес: гр.Р., м.“ Х.М.“, с площ от 1606 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе,
шеста категория като неоснователен. .
ОСЪЖДА ИВ. С. ИВ. и Л. Т. ИВ. и двамата от гр.Русе да заплатят на Д.
Д. Д. и ИВ. ИВ. Д. и двамата от гр.Русе сумата в размер на 800 лв. разноски за
двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5