№ 60
гр. Дупница, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200063 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000888/13.12.2024 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл.
53 от ЗАНН и по реда на чл. чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Л. Г. М., с
адрес: с.Н., ул. "Ю.Г." №**, с ЕГН ********** са наложени административни наказания
както следва:
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се излагат съображения
за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител – адв. В.. Двамата поддържат жалбата и
взема становище по същество като пледират за отмяна на НП. Постъпила е след съдебно
заседание молба от адв. В., с която се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 03.12.2024 г. в 20:01 ч., в тъмната част на денонощието, гр. Дупница, по ул.
„Самоковско шосе“, в посока на движение към кръстовището с ул. „Орлинска“
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег.№
******, като дясната къса светлина на автомобила не светела. Същият бил забелязан от
автопатрул на РУ-Дупница, съставен от свидетелите К. и Х., които искали да го спрат за
проверка. Патрулният автомобил бил спрян на същия път, на осветен пътен участък, но
насочен в обратна на движението на водача посока към гр. Самоков. Свидетелят Х. излязъл
на пътното платно и подал сигнал със стоп-палка по образец към водача, за да спре вдясно
на пътното платно, като подал към водача и светлинен сигнал с носено от него фенерче, но
жалбоподателят не реагирал и продължил движението си в същата посока. Двамата
полицейски служители веднага се качили в патрулния автомобил и тръгнали след
процесното МПС, като посредством светлинен и звуков сигнал подаден към водача спрели
същия за проверка на кръстовището между ул. „Самоковско шосе“ и ул. „Софийско шосе“,
като същият спрял на червен сигнал на светофара.
При извършената проверка водачът представил абсолютно всички изискуеми от
закона документи и съдействал на полицейските служители, като заявил, че много бърза и
трябва да се прибира. След извършени справки не са констатирани каквито и да е други
нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.
Въз основа на горепосочените констатации св. К. в присъствието на св. Х. съставил
на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 103 ЗДвП.
Водачът отказал да подпише съставения му АУАН и да получи препис от него, което било
удостоверено с подписа на свидетеля Х..
Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП № 24-0348-000888/13.12.2024
г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание
чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Л. Г. М., с
адрес: с.Н., ул. "Ю.Г." №**, с ЕГН ********** са наложени административни наказания
както следва:
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, както и от заключението на вещото лице Й. по изготвената от него съдебна-
автотехническа експертиза. В същата се установява категорично след приложение на
специални знания в областта на автомобилостроенето вида и характеристиките на
установената при проверката и посочена в АУАН и НП техническа неизправност. Съдът
2
кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво изводите за фактите по
делото. Информацията в тях се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите
полицейски служители – актосъставителят К. и свидетелят при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН Х.. Съдът приема с доверие заявеното от двамата
полицейски служители, тъй като показанията им са ясни, последователни, взаимно
допълващи се и достатъчно детайлни за случая, като не се опровергават от събраните
писмени доказателства. И двамата описват поведението на водача възприемането на
подадените му сигнали за спиране и несъобразяването му с тях в опит да продължи
движението си без да спре веднага за проверка. Липсват данни за някакви предходни
влошени техни взаимоотношения с жалбоподателя, поради които евентуално да са проявили
някакъв субективизъм. Налични са някои по-дребни противоречия и разминавания, които не
са съществени и се дължат изцяло на изтеклия периода от време и на различните
интелектуални способности и заетост на всеки от свидетелите с подобни нарушения на
ЗДвП. В нито един момент никой от свидетелите не се опитва да заблуди съда, като напасва
показанията си към отразените в АУАН от тях факти и обстоятелства, а напротив дори
съвсем добросъвестно и достоверно заявяват изрично всички факти и обстоятелства, за
които не си спомням или не са сигурни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна
инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както
и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния
за това административен орган, при спазване на процесуалните правила и срокове за това.
АУАН и НП съдържат достатъчно описание на извършените нарушения, както и
доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи, но е достигнал до неправилна
квалификация на нарушението по чл. 139, ал.1, т 1 от ЗДвП и е определил неправилно
размера на санкцията глоба, в размер на 200,00 лева а това нарушение, и съответно „глоба“,
в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца
наложено за нарушението по чл. 103 от ЗДвП. При извършване на дължимата служебна
проверка на база събраните доказателства съдът достигна до извод, че НП следва да бъде
изменено в посочените негови части, поради следните съображения:
По нарушението на чл. 103 от ЗДвП:
Чл. 103 от ЗДвП предвижда, че: „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
3
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“ Съдебният състав намира, че от доказателствата
по делото е видно и безспорно установено, че след изрично подаден на осветен пътен
участък, ясен и видим сигнал със стоп-палка по образец към водача, за да спре вдясно на
пътното платно, като наред с това е подаден към водача и светлинен сигнал с фенерче,
жалбоподателят не е реагирал и е продължил движението си в същата посока, въпреки че
същият е възприел сигнала. Жалбоподателят не се е съобразил с него, а е бил длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, но умишлено не го е сторил.
Безспорно са налице еднопосочни гласни доказателства в тази насока. Безспорно е направен
законосъобразен опит за спирането му от полицейските служители със съответния ясен
сигнал и наличните отличителни светлоотразителни знаци по униформата, стоп-палката и
служебния патрулен автомобил на свидетелите. Ето защо, нарушението е осъществено от
обективна страна и доказано от гореанализираните детайлно, поотделно и в съвкупност,
писмени и най-вече гласни доказателства. Относно съставомерността от обективна страна
на нарушението на чл. 103 от ЗДвП виж и Решение № 248/20.11.2020 г., по КАНД 218/2020
г., на АС-Кюстендил.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движение на МПС, вкл. с подадения към него ясен сигнал за
спиране от униформен полицейски служител, но самоволно не го е сторил. Продължавайки
движението си и опитвайки се да избегне спиране на указаното от полицейския служител
място и спирайки едва след последването му от полицейския автопатрул със включен
светлинен и звуков сигнал, на червен светофар на кръстовището, малко по-нататък по
същата улица. Продължавайки движението си след подаването на сигнала за спиране
жалбоподателят много добре е съзнавал, че извършва закононарушение, но въпреки това го
е осъществил, явно за да избегне отговорността по му за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и тъй като е заявил, че бърза за да се прибере в дома си.
Наказанието, предвидено в закона за това нарушение, е регламентирано в
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който повелява: „Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“. На същия са наложени кумулативно наказания в среден размер, които не са
съответни изцяло на обществената опасност на деянието и дееца като следва да бъдат
изменени и редуцирани допълнително до посочения в закона минимален размер, като на
жалбоподателя бъдат наложени, съответно „глоба“, в размер на 50,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 1 месец. В тази насока следва да се посочи, че водачът
е спрял бързо и е изпълнил подадения му в последствие светлинен и звуков сигнал за
спиране на кръстовището, което се намира според свидетелите само на 50-100 метра от
мястото, на което са се намирали при първоначално подадения сигнал към водача със стоп-
4
палка. Същият е съдействал изцяло след това при проверката, като не са установени други
нарушения извън посочените. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че същият е
професионален водач на МПС и така изкарва прехраната си, като жалбоподателят няма
някакви сериозни или множество нарушения по ЗДвП, видно от справката му за
нарушител/водач, като лишаването му от това право за по-продължителен период от време
би се отразило негативно, не само на него, но и на цялото му семейство. По-продължително
наказание би било нерационално и несъответно на невисоката обществена опасност на дееца
и деянието.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и
разкрива типична за вида си обществена опасност и недопустима липса на респект към
сигналите и разпорежданията на контролните органи по ЗДвП.
По нарушението на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП: „Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат: т. 1. технически изправни“, като в чл. 179, ал.6, т. 1-т.3 ЗДвП се
предвижда, че: „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се
наказва с глоба от:
1. петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности;
2. двеста лева - при констатирани значителни неизправности;
3. петстотин лева - при констатирани опасни неизправности.“
Съобразно тази законова рамка от обективна страна се установява, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, което в случая не е наказуемо по
посочения в НП нормативен ред – чл. 179, ал.6, т. 2 от ЗДвП, а единствено представлява от
обективна и субективна страна управление на техническо неизправно МПС с констатирана
незначителна техническа неизправност /не свети дясна къса светлина/, по смисъла на чл.
179, ал. 6 т. 1 от ЗДвП, което следва да се наказва с глоба във фиксиран размер от 50,00 лева,
а не с наложената неправилно с НП „глоба“, в по-голям размер от 200,00 лева. Последната
следва да се налага само при констатирана значителна техническа неизправност на МПС,
каквато от заключението на приетата автотехническа експертиза се установява категорично,
че не е налице с оглед описанието дадено в АУАН и НП. Безспорно е установено, че не е
налице липса на осветително тяло монтирано на автомобила, а се касае само за неработещо
такова според заявеното от свидетелите, които добросъвестно декларират пред съда, че не са
извършвали непосредствена по-подробна техническа проверка за неработещата дясна къса
светлина.
Нарушението е извършено виновно от водача, доколкото същият се е движел със
собственото си МПС в тъмната част на денонощието, като за него е било лесно да установи
визуално несветещата дясна къса светлина и да предприеме съответните действия по
отстраняването на тази техническа неизправност, вместо умишлено да предприеме и
продължи управлението на автомобила си.
С оглед изложеното обжалваното НП в тази му част следва да бъде изменено, като се
5
преквалифицира нарушението от такова наказуемо по реда на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗдВП, в
такова наказуемо по реда на чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП и на същото основание следва да
намали размера на наложеното му наказание „глоба“ от 200,00 лева, на 50,00 лева.
Въз основа на извършена служебна проверка и установените по-горе обстоятелства
съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато
нарушение на материалния закон, като същото е санкционирано погрешно. Това обаче не е
основание за цялостна отмяна на наказателното постановление в тази му част, защото в
производството по ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, респ. да приложи правилната
санкционна норма, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл е Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС.
Съдът намира, че в процесния случай не се изменят не само съществено, но и изобщо
обстоятелствата относно извършване на нарушението, защото на водача са били вменени
всички факти, които изцяло и идентично покриват хипотезите на чл. 179, ал. 6, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП. Тоест фактите, обосноваващи извършването на нарушението, са вменени на дееца по
непротиворечив и ясен начин. Ето защо, съдът приема, че е налице само неправилното им
подвеждане под относимата и приложима санкционна норма – т. 1, поради което е
допустимо то да бъде преквалифицирано в тази му част, защото предвиденото наказание за
управление на МПС с незначителна техническа неизправност е по-леко наказуемо от
това, за което е наказан жалбоподателят с процесното НП (за управление на МПС със
значителна техническа неизправност).
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и
разкрива типична за вида си обществена опасност с оглед на констатираната, незначителна
техническа неизправност.
НП следва да бъде изменено в посочените му части и относно наложените наказания,
по изложените съображения.
По разноските:
Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985
година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила): "По делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не
внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страните възлага разноските по делото." Тези разноски се поемат в хода на делото от
бюджета на съда и се присъждат в тежест на някоя от страните според резултата от делото.
Съгласно чл. 189, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, с решението си съдът е длъжен да
се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото за изготвяне на експертиза.
Възлагането зависи от това, дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или
отменено, като ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат изцяло или съответно частично на нарушителя-жалбоподател, защото с
6
виновното си поведение сам е станал причина те да бъдат направени. Изцяло в този смисъл
виж т. 2, а) от цитираното вече Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК. Следва да се отбележи изрично и за пълнота, че правната уредба в чл. 63д от
ЗАНН, вр. с чл. 143 и сл. от АПК касае единствено и само въпросите относно отговорността
и присъждането на разноски на страните една на друга, но не и относно сторените служебно
от бюджета на съда разноски, както е в случая. Без съмнение последните следва да се
възлагат винаги на нарушителя, когато и защото с виновното си поведение е станал причина
те да бъдат направени, както е в случая. С оглед на всичко това и съобразно резултата от
делото установяване изцяло на двете нарушения като извършени от обективна и субективна
страна, като същите единствено са изменени по отношение на размера на наложените с НП
административни наказания съдът приема, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. с чл. 84
от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Дупница и в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 193,55лв. /сто деветдесет и три лева
и петдесет и пет ст./ - разноски за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза и
явяване на вещото лице в съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 24-0348-000888/13.12.2024 г., издадено от началник група към
ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. чл.
179, ал. 6, т. 2 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Л. Г. М., с адрес: с.Н., ул. "Ю.Г." №**, с ЕГН
********** са наложени административни наказания както следва:
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 139, ал.1, т, 1 ЗДвП, от такова
наказуемо по реда на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, в такова наказуемо по реда на чл. 179, ал. 6, т.
1 ЗДвП и на същото основание:
НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание „глоба“ от 200,00 лева, на 50,00
лева, и наред с това
НАМАЛЯВА размера на наложените му за нарушението по чл. 103 от ЗДвП две
кумулативни наказания - „глоба“ в размер от 100,00 лева, на 50,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на такова за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Л. Г. М., с адрес: с.Н., ул. "Ю.Г." №**, с ЕГН **********, да заплати по
сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 193,55лв. /сто
деветдесет и три лева и петдесет и пет ст./ - разноски за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза и явяване на вещото лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил на основанията,
7
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8