Решение по дело №2497/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262024
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20201100502497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/23.12.2020г., гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, в публичното заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 2497 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от С.П.М. – длъжник по изп.дело № 20198510401913 и по изп.дело № 20078510400469 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, против предприемане на действия по принудително изпълнение, изразяващо се в насрочването и извършването на опис върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, както и по жалба на М.Н.М., подадена против предприемане на действия по принудително изпълнение по посочените две изпълнителни дела, изразяващи се в насрочването и извършването на опис върху имущество, което е несеквестируемо.

В жалбите се твърди, че имотът, върху който е насочено изпълнението, е придобит по време на брака на жалбоподателите, като на 15.08.2007г. чрез договор за дарение, обективиран в нот.акт № 116, том LLXLVI, дело № 40130/2007г. от 15.08.2007г. на СВ, двамата дарили по ½ ид.ч. от него на двете си дъщери и си запазили правото да ползват имота до края на живота си. Излага се, че дарението е извършено след образуването на изп.дело № 20078510400469, но доколкото жилището било единствено на жалбоподателите, то е несеквестируемо по закон и по отношение на него не би могло да бъде проведено принудително изпълнение, поради което и те не предполагали, че увреждат интересите на кредитора З.“Б.И.“ АД. Сделката била атакувана от взискателя пред съда, като срещу жалбоподателите бил предявен иск по чл.135 от ЗЗД от застрахователното дружество. С решение, постановено по гр.дело № 5139/2008г. на СГС, 15 състав, е обявен за недействителен по отношение на З.“Б.И.“ АД договора за дарение, обективиран в гореописания нотариален, на ½ ид.ч. от правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр. София, район Триадица, ул.“*********, а производството по отношение на жалбоподателката било прекратено. След влизане в сила на решението по посоченото дело жалбоподателката останала ползвател на имота, а жалбоподателят и двете им дъщери станали съсобственици на имота. Към момента имотът е възбранен, като след извършване на описа имотът ще бъде изнесен на публична продан, а същият е единствено жилище на жалбоподателите, поради което е несеквестируем, като размерите му не надхвърлят жилищните им нужди. Жалбоподателите са направили искане за отмяна на действията на съдебния изпълнител, като в съдебно заседание жалбите се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателите.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са депозирани възражения от взискателя – ЗАД“А.“ АД, но в съдебно заседание жалбите се оспорват като неоснователни.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата на длъжника С.П.М., поради отпадане на несеквестируемостта на имота, предвид уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД и за недопустимост на жалбата на третото лице М.Н.М., като по отношение на същата се сочи, че случаят не попада в обхвата на чл.435 ал.4 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като жалбоподателят М. е длъжник в изпълнителното производство и жалбата му е насочена срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, а доколкото жалбоподателката М. има запазено право на ползване върху ½ част от имота и твърди, че към датата на налагане на възбраната е във владение на същия, съдът намира, че и подадената от нея жалба, като трето за изпълнителното производство лице, се явява процесуално допустима.

Разгледани по същество, съдът намира жалбите за неоснователни, по следните съображения:

Изп.дело № 20078510400469 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 23.03.2007г. по молба на З.“Б.И.“ АД, ЕИК ********, подадена чрез пълномощник на дружеството, въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2007г. на основание определение, постановено по ч.гр.д.№ 114/2007г. по описа на РС – Костинброд, по силата на което С.П.М., ЕГН ********** и „Р.“ ООД, ЕИК *********, са осъдени да заплатят солидарно парично задължение в полза на взискателя. Върху ½ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. София, ул.“********ет.5, собственост на длъжника С.П.М. е наложена възбрана, вписана на 10.10.2007г. в Служба по вписванията – София/СВ – София/.

С молба вх.№ 4247/17.02.2009г. от взискателя З.“Б.И.“ АД към изп.дело е присъединен за събиране изпълнителен лист от 15.01.2019г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по гр.дело № 40660/2008г. на СРС, 67 състав, срещу солидарните длъжници С.П.М. и „Р.“ ООД. На 28.09.2009г. е постъпила молба от взискателя за присъединяване на изпълнителен лист от 19.02.2009г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 39502/2008г. на СРС, 57 състав срещу същите длъжници, като не се спори по делото, че длъжникът е бил надлежно уведомяван.

Вследствие извършеното имуществено проучване ЧСИ е установил, че с нот.акт № 116, том LLXLVI, дело № 40130/2007г. от 15.08.2007г. на СВ - София длъжникът С.П.М. и съпругата му М.Н.М. са дарили на дъщерите си П.С.З.и Н.С.М.собствения си апартамент, представляващ съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. София, район Триадица, ул.“********ет.5, ап.19.

Изпълнително дело № 20198510401913 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано на 28.08.2019г. по молба на З.“Б.И.“ АД, подадена чрез пълномощник, въз основа на изпълнителен лист от 07.08.2019г. на основание решение, постановено по гр.дело № 235/2017г. по описа на САС, X състав и решение, постановено по гр.дело № 5139/2008г. на СГС, I-15 състав, по силата на които С.П.М., П.С.З.и Н.С.М.са осъдени да заплатят парично задължение в полза на взискателя.

С протокол за присъединяване изх.№ 45023/28.08.2018г. изп.дело № 20198510401913 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС е присъединено към изп.дело № 20078510400469, образувано при същия съдебен изпълнител.

На датата на образуване на изп.дело № 2019851040191 – 28.08.2019г., по същото е представено влязло в сила решение от 12.10.2016г., постановено по гр.дело № 5139/2008г. на СГС, 15 състав, с което е обявен за недействителен по отношение на З.“Б.И.“ АД договора за дарение, обективиран в нот.акт № 116, том LLXLVI, дело № 40130/2007г. от 15.08.2007г. на СВ, на ½ ид.ч. от правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр. София, район Триадица, ул.“*********, подробно описан в нотариалния акт.

По молба на взискателя З.“Б.И.“ АД съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение по отношение на възстановената в имуществото на длъжника собственост.

С призовка за принудително изпълнение изх.№ 332/03.01.2020г., Съобщение изх.№ 333/03.01.2020г., Съобщение изх.№ 334/03.01.2020г. и Съобщение изх.№ 335/03.01.2020г., връчени чрез пълномощник, жалбоподателите и двете им дъщери са уведомени за датата, на която ще бъде извършен опис на имота. По искане на един от длъжниците - С.П.М., съдържащо се в молба вх.№ 4268/16.01.2020г. е поискано да бъде отложено насроченото изпълнение, а длъжникът М. е заявил искане за отлагане на насроченото изпълнение с цел описът да се извърши доброволно, като молбата е уважена.

С Протокол за опис на недвижим имот от 23.01.2020г. е извършен опис на имота, като същият е оставен във владение и за пазене на С.П.М..

Съдът, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и при съобразяване на установеното от фактическа страна, с оглед събраните доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 444 т.7 от ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл.39 ал.2 от ЗС.

Целта на несеквестируемостта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което и несеквестируемостта отпада вследствие сделката. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника при уважаване на предявен срещу него П. иск, се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.

В случая, длъжникът и третото лице са дарили на дъщерите си процесния имот, за който се твърди, че е несеквестируем. С оглед успешно проведения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД в отношенията между взискателя и длъжника М. и по отношение на ½ ид.ч. от имота дарението е обявено за относително недействително, поради което и съдът намира, че към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо длъжника М. ½ ид.ч. от имота не представлява несеквестируемо имущество и срещу него би могло да се насочи изпълнение, тъй като длъжникът сам се е отказал от законовата привилегия, поради което несеквестируемостта е отпаднала. Същевременно с това, дори останалата ½ ид.ч. част от имота да е несеквестируема, имотът, срещу който е насочено принудително изпълнение се описва изцяло.

По изложените съображения, съдът намира частните жалби за неоснователни, поради което и същите следва да бъдат оставени без уважение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 6287/22.01.2020г. от С.П.М. и жалба вх.№ 7770/28.01.2020г. от М.Н.М., против насочване на изпълнението, посредством насрочването и извършването на опис от 23.01.2020г. върху имот, който жалбоподателите считат за несеквестируем, по изп.дело № 20078510400469, към което е присъединено изп.дело № 20198510401913, и двете по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.