Решение по дело №203/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2019 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20192300500203
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             01.11.2019 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 01.10.2019  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар:Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 203/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е след отмяна на решение № 66 от 05.06.2018г. по в.гр.д.№ 92/2018г. по описа на ЯОС с решение № 115/02.07.2019г. на ВКС, I г.о., постановено по гр.д.№ 3411/2018г. по описа на ВКС, ГК и връщане на делото на ЯОС за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Делото е образувано по въззивна жалба от "КАЛЧЕВ, Г. И СИЕ"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Меден кладенец, община "Тунджа", Ямболска област, представлявано от И.Д.Г. - управител, чрез адв.М.Й. от ЯАК, против решение № 84 от 08.02.2018г. на ЯРС по гр.д.№ 1672/2017г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ДОПУСКА ДЕЛБА между К.Д.П., ЕГН ********** ***  и „Калчев,Г. и Сие“ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул.“Мир“ № 8, представлявано от законните си представители И.Д.Г. и М. М. К.,  по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 47562.502.3, находящ се извън регулация в местността „Микена“ в с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол, целия с площ от 7372 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на ПИ-имоти с идентификатори№№№ 47502.5, №47562.4, № 47562.2, при квоти от 4000/7372 идеална част за К.Д.П. и 3372/7372 идеална част за „Калчев, Г. и Сие“ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул.“Мир“ № 8, представлявано от законните си представители И.Д.Г. и М. М. К..

Въззивникът твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон - ЗС, че е незаконосъобразно поради липса на мотиви и  необосновано поради постановяването му при несъобразяване със събраните по делото доказателства и установени факти, и излага съображения. Възразява, че в имота има изградени две самостоятелни сгради, които не се притежават в съсобственост от съделителите, а всеки от тях е собственик на отделна сграда, поради което поземленият имот изпълнява функциите на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и предвид ограничението на ал.3 не може да бъде обект на делба. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново решение, с което да отхвърли иска за делба между страните по отношение на процесния имот. Претендира направените разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

В с.з. въззивникът не изпраща законен представител, представлява се от адв.Й., която поддържа въззивната жалба.

В с.з. процесуалният представител на въззиваемата страна - К.П., оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Пред първоинстанционния съд производството е образувано въз основа на предявен от К.Д.П. против "КАЛЧЕВ, Г. и СИЕ" ООД иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ стопански двор с площ от 7372 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор № 47562.520.3 по кадастралната карта на с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол, при граници: имоти с идентификатори №№№ 47502.5, 47562.4, 47562.2. като ищецът твърди, че страните са съсобственици на поземления имот при квоти: 4000/7372 идеални части за ищеца и 3372/7372 идеални части за ответника, а всяка от страните е собственик на самостоятелен обект, изграден в поземления имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като недопустим, понеже по естеството си поземленият имот съставляваща обща част към отделно притежаваните от страните сгради, поради което и делбата на същия се явява недопустима, евентуално – като неоснователен.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 158, том седми, рег.№ 10496, дело 961 от 12.10.2008 год. на нотариус Д.Лахтев с рег. № 322 на НК, с район на действие РС-Ямбол, се установява, че ответното дружество е закупило масивна сграда с идентификатор № 47562.502.3.1 по КК на с.Меден кладенец, със застроена площ от 666 кв.м. на един етаж, и масивна сграда с идентификатор № 47562.502.3.2 по КК на с.Меден кладенец, със застроена площ от 813 кв.м., на един етаж, като и двете са построени в поземлен имот с идентификатор № 47562.502.3 по КК на с.Меден кладенец с площ от 7372 кв.м., извън регулация, в местността „Микена“, при граници на целия имот: поземлени имоти с идентификатори №№ 47562.502.5, 47562.502.2, 47562.502.4.

От договор № ЮО-02-2151/18.05.2011 г. за покупко продажба на недвижим имот държавна земя - частна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ се установява, че СД„П.,Калчев,Г.“*** е закупило поземлен имот № 47562.502.3 с площ от 7 372 кв.м., по парцелирания план на обект „Стопански двор“ с.Меден кладенец, община "Тунджа", обл.Ямбол, при граници, съгласно приложената скица по КК : 47562.502.5, 47562.502.4 и 47562.502.2.

Видно от скица № 15-94342/06.03.2017 г. на СГКК – Ямбол, поземлен имот №47562.502.3 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол е с площ от 7372 кв.м. и собствениците на същия са ищеца К.Д.П., притежаващ 4000/7372 ид.чести от правото на собственост, съгласно нотариален акт № 151, том 23, рег.№ 9108, дело 4546 от 11.10.2013 г., издаден от СВ- гр.Ямбол, и ответника СД „П.,Калчев,Г.“ като е записано, че няма данни за идеалните части, съгласно договор, том 12, рег.3530 от 06.06.2011 год., издаден от службата по вписванията в гр.Ямбол.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том четвърти, рег.№ 4860, дело № 339 от 11.10.2013 год. на нотариус с рег.№ 454 на НК, с район на действие РС-Ямбол, се установява, че ищецът-въззиваем закупил от ответното дружество 4000/7372 ид.ч. в кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 47562.502.3, целият с площ от 7372 кв.м., находящ се извън регулация в местността „Микена“ в с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол, с трайно предназначение на територията –урбанизирана, с начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на ПИ: имоти с идентификатори № 47562.502.5, № 47562.502.4 и № 47562.502.2, ведно с 1/3 ид.ч. от прилежащите към описания поземлен имот асфалтова площадка и ограда, заедно с реално цялата изградена в същия поземлен имот масивна сграда с идентификатор № 47562.502.3.1, със застроена площ 666 кв.м., на един етаж.

От заключението на изслушаната пред ЯРС съдебно - техническа експертиза, се установява, че процесният имот с ид. №47562.502.3, с площ от 7372 кв.м. е реално поделяем, тъй като при разделянето му на две части ще бъде изпълнено условието за лице и повърхност - същите да бъдат над минимално установените по закон в чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ. Лицето на процесния имот с ид. № 47562.502.3 е 95м. и при разделянето му лицата на новообразуваните имоти ще бъде над минималното от 16м. по ЗУТ като площта на идеалните части на всеки от съсобствениците: 4000/7372 и 3372/7372, би била над минималната площ от 500кв.м. по ЗУТ. При разделяне на имота, в който съществуват две стопански сгради, няма да бъдат нарушени правилата и нормите на ЗУТ: чл.35, ал.2 ЗУТ, според който разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на УПИ при свободно застрояване не може да бъде по малко от 3м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания. Разположението на сградите спрямо новата граница между новосъздадените имоти би било допустимо по закон, тъй като разстоянието между двете сгради е 9 м. и при разделяне на имота разстоянието на всяка сграда до новата граница между двата новообразувани имота ще бъде по 4.5м от всяка сграда,  показано на скица-приложение № 1.

Като взе предвид задължителните указания, дадени с решение № 115/02.07.2019г. на ВКС, I г.о., постановено по гр.д.№ 3411/2018г. по описа на ВКС, ГК, ЯОС постави допълнителна задача на вещото лице, извършило съдебно-техническа експертиза по делото - инж.Ф.Д., да отговори на въпроса дали за съответната територия, в която се намира процесният недвижим имот, има одобрен подробен устройствен план. Според изслушаното пред ЯОС и прието заключение, за процесния ПИ с ид. №47562.502.3 по кадастралната карта на с.Меден кладенец няма разработен и одобрен ПУП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустими, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Ищецът К.Д.П. е предявил срещу „Калчев, Г. и Сие" ООД иск за делба на ПИ с идентификатор 47562.502.3 по КК на с.Меден кладенец, с твърдението, че всеки един от съделителите притежава в индивидуална собственост  по един самостоятелен обект в имота, но теренът е съсобствен, което създава затруднения при ползването му, а доброволно споразумение за поделянето страните не могат да постигнат. Ответникът-въззивник „Калчев, Г. и С-ие"ООД оспорва така предявения иск за делба с твърдението, че имот, застроен със самостоятелни сгради, всяка от които принадлежи в индивидуална собственост на отделен съсобственик, има характеристиките на обща част и делбата му е недопустима.

От събраните доказателства по делото е установено, че ищецът-съделител К.Д.П., съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том четвърти, рег.№ 4860, дело № 339 от 11.10.2013 год. на нотариус с рег.№ 454 на НК, с район на действие РС-Ямбол, е собственик на 4000/7372 ид.части, а ответникът-съделител е собственик на 3372/7372 идеални части от делбения имот - процесния ПИ с ид. №47562.502.3 по кадастралната карта на с.Меден кладенец.

Процесният ПИ с ид. №47562.502.3 по кадастралната карта на с.Меден кладенец е имот, находящ се в урбанизирана територия като към настоящия момент територията не е урегулирана.

В решение №66/19.07.2017г. по гр.д.№3499/2016г. на състав на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №131/27.05.2016г. по гр.д.№600/2016г. на състав на Първо ГО на ВКС, е прието, че допустимостта на делбата на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки-индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието на имота към разглеждането на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройствения му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ, като за изясняване на този въпрос съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата и изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован само тогава, когато съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота /УПИ/ при спазване на изискванията на чл.19 ЗУТ.

По делото е установено, че съществува възможност от съсобственото дворно място да бъдат обособени два самостоятелни имота, като сградите, които всеки един от съсобствениците притежава в индивидуална собственост, се разполагат в съответната реална част. Площта на имота позволява обособяване на две самостоятелни реални части, които да отговарят на предвижданията на бъдещ подробен устройствен план, както и предвидените в ЗУТ възможности за обособяване на отделни реални части от имот и нанасянето им в действаща кадастрална карта.

С оглед установеното по делото, че за територията на процесния имот подробен устройствен план не е изработен и одобрен, съобразно задължителните указания на ВКС, при постановяване на решението ЯОС следва да се съобрази с изискването на чл.200 ЗУТ и делбата да се допусне с оглед заключението на вече приетата по делото съдебно-техническа експертиза и при спазване на установените в чл.52 ЗКИР правила.

Съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19. По делото е установена възможността от съсобственото дворно място да бъдат обособени два самостоятелни имота, като сградите, които всеки един от съсобствениците притежава в индивидуална собственост, се разполагат в съответната реална част. Площта на имота от 7372кв.м. и лицето му - 92м, позволяват обособяване на две самостоятелни реални части, които да отговарят на предвижданията на бъдещ подробен устройствен план при спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ, както и за отстояние по чл.35, ал.2 ЗУТ, както и предвидените в ЗУТ възможности за обособяване на отделни реални части от имот и нанасянето им в действаща кадастрална карта. Ето защо, предявеният иск за делба е допустим. Делбата на процесния недвижим имот с площ от 7372 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 47562.502.3, находящ се извън регулация в местността „Микена“ в с.Меден кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на ПИ - имоти с идентификатори №№ 47562.502.5, 47562.502.4, 47562.502.2, следва да се допусне при квоти: 4000/7372 ид.части за К.Д.П. и 3372/7372 ид.части за „Калчев, Г. и Сие“ ООД.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на въззивника за недопустимост на делбата. Обжалваното решение на ЯРС следва да бъде потвърдено.

Претенцията на въззивника за присъждане на разноски е неоснователна, с оглед изхода на делото.

На основание изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 84 от 08.02.2018г. на ЯРС по гр.д.№ 1672/2017г. по описа на ЯРС.

Не уважава искането на въззивника за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.