Присъда по дело №1770/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №17/19.01.2022г. по НЧХД №1770/2021г. по
описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Частният тъжител В. Й. И., ЕГН:********** е повдигнал обвинение
срещу Р. Г. Г., ЕГН:********** по реда на частното наказателно преследване
за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1
от НК, за това, че на 11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана жалба до
Адвокатска колегия – *** с вх. №***, е разгласила позорни обстоятелства за
В. Й. И., ЕГН:**********, а именно: „по никакъв начин не ми съдействаше и
обясняваше правата ми, а правеше каквото сам прецени и при това нито
веднъж да се запознае с делото“, „този *** не ми издаде никаква разписка или
договор за правна помощ, които да ми послужат да доказвам така направения
разход“, „Още исках да бъдат разпитани хора, спрямо които моят нападател
беше извършил побои, нападения, закани, не бяха посочени от него и не бяха
разпитани по делото, и в крайна сметка се оказа невъзможно поради
пропуснатите срокове“, „Така разбрахме, че се е съгласил на съкратено
съдебно следствие, за което аз бях категорично против, защото ми бяха
казали, че така ще му намалят драстично присъдата, а тя е за умишлено
убийство на повече от едно лице“, „Появи се в заседание с невалидна ***
карта от година и половина, което беше записано в протокола от заседанието,
а заседанието беше отложено“ и е приписала на В. Й. И., ЕГН:**********
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като клеветата е била разпространена по
друг начин.
Предявената от частния тъжител гражданска претенция не е предмет на
разглеждане в настоящото производство, тъй като предявеният граждански
иск е оттеглен и производството по делото в гражданско - правната му част е
прекратено.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и се представлява
от повереник – адв. Ч.П., като и двамата поддържат обвинението и излагат
становище, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Молят за
постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата Г. да бъде призната за
виновна по предявеното й обвинение, без да се конкретизира вида на
наложеното наказание. Не се прави искане за заплащане на направените от
тъжителя разноски по делото.
Подсъдимата Р. Г. Г. се признава за виновна по възведеното й
обвинение, но не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В хода на
съдебните прения изразява становище, че не е съгласно с пледоарията на
тъжителя и повереника му, а при дадената й последна дума заявява
несъгласие с депозираната тъжба.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата Р. Г. Г. е родена на *** в гр. ***, обл. ***, живуща в ***,
б., българска гражданка, със средно образование, ***, вдовица, неосъждана
/реабилитирана/, ЕГН:**********.
1

Частният тъжител В. Й. И. бил вписан като *** в *** и Единния
регистър на *** на ***, с Л.№***, като към 14.01.2022г. не е бил лишаван от
*** права и продължавал да упражнява без прекъсване *** си професия в ***.
Бил заплатил месечни вноски към *** до месец декември 2022г.
включително.
В Окръжен съд – Пловдив било образувано НОХД №665/2020г. по
внесен от Окръжна прокуратура – Пловдив обвинителен акт, с който Б.С.Б.
бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, и
т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, с пострадали лица Р. Г. Г. и Л.Й.Л..
По образуваното в Окръжен съд – Пловдив дело Р. Г. Г. упълномощила
*** В.И. да я представлява. По делото била депозирана молба от Г., с която
последната искала да бъде конституирана като страна в процеса – граждански
ищец и частен обвинител. В хода на съдебното разглеждане на делото Г. била
конституирана като частен обвинител, но била оставена без уважение
гражданската й претенция, с мотива, че разглеждането на гражданския иск би
довело до събирането на доказателства, каквито към момента на
произнасянето по молбата не са били налице, а при предварителното
изслушване на страните е било изразено становище от всички, че са налице
основания за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Съдебното следствие по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив било проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на
чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, след като били изслушани становищата на
всички страни, включително и това на Р.Г., която се съгласила с изразеното
становище на своя повереник – *** В.И., съдебното следствие да се проведе
по горния ред, без да се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица.
Становището на Г. било изрично протоколирано в съдебния протокол от
проведеното по делото съдебно заседание на 03.06.2020г. С присъда №33 от
03.06.2020г., постановена по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив Б.С.Б. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.116,
ал.1, т.4, пр.3, и т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като при условията на
чл.57, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от
дванадесет години лишаване от свобода, за което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „а“
от ЗИНЗС било постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. В
присъдата съдът се произнесъл и относно приложението на чл.59, ал.1 и ал.2
от НК, на чл.189, ал.3 от НПК и веществените доказателства.
В проведеното на 03.06.2020г. по НОХД №665/2020г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив съдебно заседание съдебният състав констатирал, че
*** карта на *** В.И. е със стикер за валидност до 2019г., като обявил
почивка от 30 минути, за да представи *** В.И. доказателства за актуалния
му *** статус. След обявената почивка *** В.И. предоставил на съда за
справка *** си карта, на гърба на която вече имало поставен стикер за 2020г.,
поради което и съдебното заседание продължило, като приключило с
постановяване на цитираната присъда.
2

Предмет на разглеждане по ВНОХД №450/2020г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив била постановената присъда №33 от 03.06.2020г.
по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, която била
обжалвана от подсъдимия Б.Б. и частните обвинители Р.Г. и Л.Л.. В съдебно
заседание на 19.01.2021г. съдът счел делото за изяснено и обявил на страните,
че ще се произнесе със съдебен акт в срок.
На 11.12.2020г. в гр.Пловдив подсъдимата Р.Г. депозирала до *** жалба
с вх.№*** срещу частния тъжител В.И.. В жалбата подсъдимата разгласила за
В.И. позорни обстоятелства, а именно: „по никакъв начин не ми съдействаше
и обясняваше правата ми, а правеше каквото сам прецени и при това нито
веднъж да се запознае с делото“, „този *** не ми издаде никаква разписка или
договор за правна помощ, които да ми послужат да доказвам така направения
разход“, „Още исках да бъдат разпитани хора, спрямо които моят нападател
беше извършил побои, нападения, закани, не бяха посочени от него и не бяха
разпитани по делото, и в крайна сметка се оказа невъзможно поради
пропуснатите срокове“, „Така разбрахме, че се е съгласил на съкратено
съдебно следствие, за което аз бях категорично против, защото ми бяха
казали, че така ще му намалят драстично присъдата, а тя е за умишлено
убийство на повече от едно лице“, „Появи се в заседание с невалидна ***
карта от година и половина, което беше записано в протокола от заседанието,
а заседанието беше отложено“. Наред с това приписала на В.И. престъпление
по чл.144, ал.3 от НК, като заявила, че е заплашвал дъщеря й К., че ще залее
лицето й с киселина и че ще бъде обезобразена, а на другата й дъщеря М.,
която била претърпяла исхемичен инсулт след смъртта на баща си, писал и
звънял по телефона, че „ще стане много лошо за всички ни и всички ще сме
под ножа“.
По жалбата била образувана дисциплинарна преписка №23/2020г. на
***, по която били изискани писмени обяснения от частния тъжител. На
18.12.2020г. същият депозирал писмено становище. На 07.04.2021г. било
проведено заседание на ***, като с протокол №7 от 07.04.2021г. било
отказано да се образува дисциплинарно производство по дисциплинарна
преписка №23/2020г. по жалба от Р. Г. Г. против *** В. Й. И. и
дисциплинарната преписка била прекратена.
Досъдебно производство №694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР –
Пловдив било образувано на 16.09.2020г. на основание чл.212, ал.1 от НПК, с
постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Пловдив, за това,
че на 11.08.2020г. в гр. Пловдив по отношение на К. Д. – К. е отправена закана
за убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С
постановление за прекратяване на наказателното производство от
24.11.2021г. на Районна прокуратура – гр. Пловдив било прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №694/2020г. по
описа на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
3

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, надлежно
инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК –
заверено копие на жалба с вх.№857 от 11.12.2020г. до *** /л.5 – 7/, заверено
копие на писмо от *** с изх.№635 от 14.12.2020г. /л.8/, заверено копие на
писмено становище от *** В.И. до Председателя на *** /л.9 -10/, заверено
копие на протокол №7 от 07.04.2021г. на *** /л.70 – 75/, заверено копие на
протокол от проведеното съдебно заседание на 03.06.2020г. по НОХД
№665/2020г. по описа на ОС – Пловдив /л.82 – 88/, заверено копие на
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, касаещи *** В.И. и
Р.Г. /л.106/, заверено копие на молба от Р.Г., с която прави искане за
конституиране като частен обвинител и граждански ищец /л.107/, заверено
копие на Присъда №33 от 03.06.2020г., постановена по НОХД №665/2020г. по
описа на ОС – Пловдив /л.108/, заверено копие на протокол за предявяване на
разследване на пострадал /л.115/, заверено копие на протокол от проведеното
съдебно заседание на 19.01.2021г. по ВНОХД №450/2020г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив /л.117 – 120/, заверено копие на Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 24.11.2021г. на РП – Пловдив
по ДП №694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив /л.125 – 127/,
заверено копие на Удостоверение от *** с изх.№29 от 14.01.2020г./л.131/,
заверено копие на платежно нареждане за кредитен превод /л.132/.
Приложените по делото писмени копия на комуникация от социални мрежи
не следва да се цени като годно доказателство при изграждане изводите на
съда от фактическа страна, тъй като не са събрани по предвидения в НПК ред.

При така установената фактическа обстановка и на база на събраните
доказателства съдът намира, че подсъдимата Р. Г. Г. е осъществила от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.147, ал.1 от НК, тъй като на 11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана
жалба до *** с вх. №***, е разгласила позорни обстоятелства за В. Й. И.,
ЕГН:**********, а именно: „по никакъв начин не ми съдействаше и
обясняваше правата ми, а правеше каквото сам прецени и при това нито
веднъж да се запознае с делото“, „този *** не ми издаде никаква разписка или
договор за правна помощ, които да ми послужат да доказвам така направения
разход“, „Още исках да бъдат разпитани хора, спрямо които моят нападател
беше извършил побои, нападения, закани, не бяха посочени от него и не бяха
разпитани по делото, и в крайна сметка се оказа невъзможно поради
пропуснатите срокове“, „Така разбрахме, че се е съгласил на съкратено
съдебно следствие, за което аз бях категорично против, защото ми бяха
казали, че така ще му намалят драстично присъдата, а тя е за умишлено
убийство на повече от едно лице“, „Появи се в заседание с невалидна ***
карта от година и половина, което беше записано в протокола от заседанието,
а заседанието беше отложено“ и е приписала на В. Й. И., ЕГН:**********
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
4

От обективна страна - с действията си, чрез написването и депозирането
на жалба с вх. №*** до ***, подсъдимата е осъществила обективните
признаци на престъплението “клевета” и при двете му форма на изпълнително
деяние – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на
престъпление. Безспорно по делото се установи, че на инкриминираната дата
в гр. Пловдив подсъдимата е разгласила за частния тъжител позорни
обстоятелства, а именно: „по никакъв начин не ми съдействаше и обясняваше
правата ми, а правеше каквото сам прецени и при това нито веднъж да се
запознае с делото“, „този *** не ми издаде никаква разписка или договор за
правна помощ, които да ми послужат да доказвам така направения разход“,
„Още исках да бъдат разпитани хора, спрямо които моят нападател беше
извършил побои, нападения, закани, не бяха посочени от него и не бяха
разпитани по делото, и в крайна сметка се оказа невъзможно поради
пропуснатите срокове“, „Така разбрахме, че се е съгласил на съкратено
съдебно следствие, за което аз бях категорично против, защото ми бяха
казали, че така ще му намалят драстично присъдата, а тя е за умишлено
убийство на повече от едно лице“, „Появи се в заседание с невалидна ***
карта от година и половина, което беше записано в протокола от заседанието,
а заседанието беше отложено“. В жалбата, адресирана до ***, лично
подписана от подсъдимата, последната е посочила цитираните обстоятелства,
които са позорни. Наред с това в същата жалба е приписала на тъжителя
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, заявявайки, че той е заплашвал дъщеря й
К., че ще залее лицето й с киселина и че ще бъде обезобразена, а на другата й
дъщеря М., която била претърпяла исхемичен инсулт след смъртта на баща
си, писал и звънял по телефона, че „ще стане много лошо за всички ни и
всички ще сме под ножа“. Разгласените от подсъдимата за тъжителя позорни
обстоятелства, чрез довеждането им до знанието на трети лица, представляват
изложени от нея твърдения за съществуването на определени факти, свързани
със служебните и отрицателни изяви на пострадалия, които са неверни,
несъответни на обективната действителност и са от естество, което накърнява
доброто му име в обществото. Наред с това е налице и твърдение, доведено
до знанието на трети лица, че тъжителят е извършил престъпление по чл.144,
ал.3 от НК, което в действителност той не е извършил. Установява се по
делото, че *** В.И. е бил надлежно упълномощен от Г. да я представлява като
повереник по НОХД №665/2020г. по описа на ОС – Пловдив, за което е било
подписано пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който
било уговорено и вписано като платено възнаграждение в размер на 1000
лева. В проведеното на 03.06.2020г. разпоредително заседание по делото, след
направено искане от подсъдимия съдебното следствие да се проведе по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от
НПК, *** В.И. е изразил съгласие за това, непосредствено след което в тази
посока е направила изявление и сама Р.Г., протоколирано в съдебния
протокол. В същото съдебно заседание, при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК, *** В.И. е заявил: „На този етап нямаме искане за
5

събиране на нови доказателства“, с което изрично се е съгласила и Г..
Последната е била конституирана като частен обвинител по делото. Не е бил
приет за съвместно разглеждане предявеният от нея граждански иск, не по
вина на повереника й, а единствено поради това, че разглеждането на
гражданския иск би довело до събирането на доказателства, каквито към
момента на произнасянето по молбата не са били налице, а при
предварителното изслушване на страните е било изразено становище от
всички, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Съдебното заседание не е било отложено
поради това, че *** В.И. е представил невалидна *** карта. Тъй като съдът е
констатирал, че *** карта на *** В.И. е със стикер за валидност до 2019г.,
само е обявил почивка от 30 минути, за да представи *** В.И. доказателства
за актуалния му *** статус, след което съдебното заседание е продължило,
тъй като *** В.И. е предоставил на съда за справка *** си карта, на гърба на
която имало вече поставен стикер за 2020г. По НОХД №665/2020г. по описа
на ОС – Пловдив, в качеството му на повереник, *** В.И. е предоставил
дължимата от него правна помощ, като се е ръководил от законните интереси
на клиента си. Установява се също, че наказателното производство по
досъдебно производство №694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР –
Пловдив, водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с
постановление за прекратяване на наказателното производство от
24.11.2021г. на Районна прокуратура – гр. Пловдив.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма
на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Тя е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши
е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици. Подсъдимата ясно е съзнавала позорния
характер на разгалените обстоятелства, както и престъпния характер на
приписаното престъпление.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимата, слабите й волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
Не е налице квалифициращият признак на престъплението по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК – клеветата да е разпространена по друг начин. В
константната съдебна практика „разпространена по друг начин“ се разбира
отправянето на клевета по телевизия, радио, високоговорителна уредба,
вестник и други, т.е. тогава когато разпространението е било доведено до
знанието на по-широк кръг хора. Вярно е, че в конкретния случай клеветата е
била разпространена чрез жалба, с вх.№*** до *** и че същата е станала
достояние на членовете на ***. Това обаче не може да мотивира извод, че
тази жалба се отъждествява с посочените по – горе начини. Характерните
белези на печатното произведение или на разпространението на клеветата „по
друг начин“ е многобройността на разпространените например екземпляри и
6

достъпа на тези екземпляри до неограничен кръг лица. Тези характерни
белези липсват при жалбата до ***. Поради това и съдът призна подсъдимата
за невинна клеветата да е била разпространена по друг начин и на основание
чл.304 от НПК я оправда по първоначално повдигнатото й обвинение в този
смисъл, а именно по квалифициращия признак на чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НК.
За престъплението по чл.147, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказания глоба от три хиляди до седем хиляди лева и обществено
порицание. Подсъдимата е пълнолетна, към момента на инкриминираното
деяние не е осъждана за престъпление от общ характер /реабилитирана/ и не е
освобождавана от наказателна отговорност, като спрямо нея не са прилагани
разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото й във вина престъпление не са
причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед
императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че подсъдимата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализиране
размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства признаването на вината, чистото съдебно минало
на подсъдимата, затрудненото й материално положение, добрите й
характеристични данни и влошеното й здравословно състояние. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство прецени по – високата степен на
обществена опасност на извършеното, доколкото престъплението е
осъществено и при двете му форма на изпълнително деяние /разгласяване на
позорни обстоятелства и приписване на престъпление/ и е довело до тежки
негативни последици за тъжителя, накърняващи доброто му име на ***. С
оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на
подсъдимата, както и за да въздейства предупредително и възпитателно,
съдът счита, че най-справедливо е да й се определи и наложи
административно наказание в размер, близък до минималния, а именно
“ГЛОБА” в размер на 1500 лв. Така определеният размер съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновната, като
би постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо
нея, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	17
Дата:	19 януари 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330201770
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 март 2021 г.

Присъда по дело №1770/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите