Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 3073/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е след обезсилване на
решение № 768/02.05.2017г., постановено по административно дело № 1214/2016г.
на Административен съд гр. Варна в частта, с която е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Д.Т.Г. обезщетение за
причинени неимуществени вреди поради обитаване на килия с недостатъчна жилищна
площ за периода от 01.10.2011г. до м. ноември 2014г. в размер на 3400 лева,
ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016г. до окончателното изплащане
на сумата. С постановеното решение Върховен административен съд е върнал делото
за ново разглеждане в тази част.
С искова молба от Д.
Т.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр. Варна са
предявени кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева поради
счупване на пръсти на десния му крак на 01.01.2011г. при падане от леглото,
находящо се на трето ниво, гипсиране на крака му на 05.10.2011г. и отстраняване
на гипса без провеждане на вторичен контролен преглед.
В уточняващи молби ищецът посочва, че претендира
обезщетение от 300 лева за претърпени имуществени вреди поради невъзможност да
полага труд в затвора за времето от 01.10.2011г. до 01.03.2012г. заради
счупване на крака си. Претендира присъждане на сумата от 19 700 лева като
обезщетение за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
по повод счупването, поради неадекватно лечение и изживения ужас от
възможността да загуби живота си в резултат на падането. Иска се съдът да уважи
исковата претенция.
Ответникът по делото с представено
писмено становище с.д. № 1661/28.01.2019г. поддържа депозираните до момента
становища и оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за неоснователност на предявения иск, поради което счита, че следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Административен съд - Варна, след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
От доказателствата по делото се установява, че на
03.10.2011г. ищеца е бил прегледан и вписан в амбулаторната книга на
медицинския център към затвора гр. Варна. Извършването на медицински преглед се
е наложило поради съобщаване от страна на ищеца, че е паднал на 01.10.2011г. от
трета вишка. Според представената
медицинска справка /л.106 по делото/, установено е било оток и кръвонасядане на
втори пръст на дясно ходило, палпаторна болезненост. На 04.10.2011г. ищецът е
изведен в спешен център при МБАЛ „Света Анна“, диагностициран е – фрактура
фаланги проксизмалис дигити II педис декстри
и му е поставена лонгета за 30 дни. Според същата справка лицето е отказало да
бъде настанено в стационара на медицинския център.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска за обезвреда с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо установяване на фактически състав,
който предполага кумулативна установеност на: 1. Незаконосъобразни действия или
бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна
дейност; 2. Наличие на вреди от тях и 3. Причинна връзка между настъпилите
вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. Административната дейност
се характеризира с това, че е подзаконова и правомощията на тези, които я
осъществяват, са в изпълнение на нормативен акт.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Възникването на
право на обезщетение предполага установяване на всички елементи от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: незаконосъобразни действия или бездействия на
държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност; наличие на вреди от
тях и причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и
бездействия. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки
в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на
обезщетението. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице,
т.е. отговорността е обективна, безвиновна. В настоящия случай възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на ответника. Незаконността на действието или
бездействието ще се определи от незаконосъобразността на поведението на
длъжностното лице с разпоредбите на приложим нормативен акт. За да е налице
фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на
закона. За правилното решаване на спора е от значение кои са фактическите
незаконни бездействия, намиращи се в причинна връзка с твърдяните от ищците
вреди, къде са регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия
във връзка с управленчески правомощия. Такива бездействия от страна на
ответника в настоящия случай не бяха установени, не бяха установени и представени
и доказателства в тази връзка.
За да възникне правото на защита срещу твърдяно от
ищеца бездействие, е необходимо то да е неоснователно, т.е. административният
орган де се е въздържал от фактически действия, които е бил длъжен да извърши
по силата на закона. В случая предвид приобщените по делото доказателства, съдът
намира, че не е налице бездействие на ответника. Нещо повече. От приобщените по
делото доказателства е видно, че спрямо
ищеца са предприети действия в насока консултация, диагностициране и лечение. В
тази връзка са приложените медицинско направление, лист за преглед на пациент в
спешно отделение, искане за рентгенологично изследване. Т.е. извършените
дейности от администрацията на затвора гр.Варна – извършените медицински
прегледи на ищеца в медицинския център
на затвора гр. Варна и в спешното отделение на МБАЛ“Света Анна – Варна“ АД гр.
Варна, факта, че на ищеца му е предложено да остане в стационара на медицинския
център към затвора, но същият е отказал, налагат извода за адекватни действия
от страна на администрацията на затвора гр. Варна.
След преценка на доказателствата по делото, съдът
счита, че претенцията на ищеца за парично овъзмездяване като резултат от бездействията
на ответника, не кореспондира като краен резултат с основанието на иска в
неговата обстоятелствена част. По делото не са налице доказателства
установяващи бездействие на ответника, които да поставят началото на пряка
причинно-следствена връзка между проявлението им от страна на ответника и
сочените от ищеца вреди. Такива
доказателства в настоящия случай не са представени от ищеца.
С оглед доказателствата по делото, не са налице данни
доказващи по категоричен начин реално причинени имуществени и неимуществени
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
бездействия на административен орган или длъжностно лице на ответника. Предвид
това, както беше посочено по-горе, не са налице елементите на фактическия
състав при който да се реализира отговорността на ответника по ЗОДОВ. Исковата
претенция се явява неоснователна, поради което исковата молба на лишеният от
свобода Г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По делото е заявена претенция от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София разноски в размер на 100 /сто/ лева определени на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното, както и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, Административен
съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените кумулативно
съединени искове от Д.Т.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора
гр. Варна за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр. Варна да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: