Р Е Ш Е Н И Е
№ .04.2019 г., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет
и втори състав, на пети март две хиляди и деветнадесета година, в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при
секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 3464 по
описа на Варненски административен съд за 2018 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 203 и
сл. от АПК.
Образувано е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 84 ал.3 от ЗЗД предявени от Г.Г.В., ЕГН: **********,***,
К.И.В., ЕГН: **********,***, В.К.К., ЕГН **********,*** всички действащи чрез
пълномощника им адв. К., срещу Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, за
присъждане на Г.Г.В. сумата от
5887.96 лв., представляваща мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за периода на забава от 26.04.2002 г.
до 13.11.2017 г. начислено върху вземане за репариране на имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт - в размер на 3221.23 лв. съдебно
признато с решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г., за присъждане на Г.Г.В. сумата от 9139.38 лв., представляваща мораторно обезщетение в размер
на законната лихва за периода на забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г.
начислено върху вземане за репариране на неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт в размер на 5000 лв.
съдебно признато с решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г., за присъждане на К.И.В. сумата от 5 887.96 лв., представляваща мораторно обезщетение
в размер на законната лихва за периода на забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017
г. начислено върху вземане за репариране на имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт в размер на 3221.23 лв., съобразно
решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г., за присъждане на В.К.К. сумата от 1962.60 лв.
представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г. начислено върху вземане за репариране
на имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт в размер на
1073.74 лв., съобразно решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г. на АС –
Варна.
С Решение
№1607/23.07.2018 г. по адм.д.№3122/2017 г. по описа на Административен съд
Варна, влязло в законна сила на 18.08.2018 г., съдът е осъдил Областна дирекция
„Земеделие“ Силистра да заплати на ищците обезщетение за понесени имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума.
В исковата молба се
сочи, че с Решение №1607/23.07.2018 г. по адм.д.№3122/2017 г. по описа на
Административен съд Варна, влязло в законна сила на 18.08.2018 г. на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Областна дирекция „Земеделие“ Силистра е била осъдена да
заплати на ищците парични обезщетения за репариране на вреди, причинени им от
незаконосъобразен административен акт – Решение №316/26.04.2002 г. на ПК
Ситово, прогласено за нищожно с Решение №484/21.10.2014 г. по адм.д.№744/2014
г. по описа на Районен съд Силистра, потвърдено с Решение №29/13.03.2015 г. по
к.адм.д.№5/2015 г. по описа на Административен съд Силистра, влязло в законна
сила на 13.03.2015 г. Върху обезщетителните вземания е била присъдена законна
лихва, считано от 14.11.2017 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното им издължаване. Мораторно обезщетение върху тях се дължи от
момента на издаване на вредоносния административен акт – Решение
№316/26.04.2002 г. на ПК Ситово, съобразно задължителното тълкуване на закона,
дадено в т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по т.д.№3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. Твърди се че в полза на ищците на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във
връзка с чл.84, а.3 от ЗЗД, следва да бъде присъдено мораторно обезщетение в
размер на законната лихва върху съдебно признатите вземания за периода от
26.04.2002 г. до 13.11.2017 г. включително за Г.Г.В. в размер на 5 887.96
лв. и 9 139.38 лв., за К.И.В. в размер на 5 887.96 лв., за В.К.К. в размер на 1 962.60 лв. Размерът на
законната лихва за процесния период върху всяко обезщетително вземане е бил
изчислен чрез използване на онлайн калкулатор – http:/balans.bg. Направено е искане за
присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание ищците, чрез адв. К.-К.
твърдят, че не претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Вредоносното
влияние от нищожния административен акт, както и действията и бездействията на
администрацията, са довели до невъзможност за ищците да ползват имотите си и
след прогласяването на нищожността. По отношение на частичната основателност, е
изразено становище, че ако съдът прецени, че е налице такава, то следва да бъде
съобразено заключението на експерта, но вземането за главниците е съдебно
признато, не е погасено по давност и удовлетворено от ответната администрация,
поради което няма как да е цялостно погасено по давност вземането за
компесаторно обезщетение, което се дължи минимум в 3-годишния период,
предхождащ съдебното установяване на вземанията.
Ответникът
Областна дирекция «Земеделие» Силистра, редовно призован не се явява
представител. Депозиран е писмен отговор в който се оспорва исковата молба. За
периода на забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г., за който се претендира
присъждане на мораторно обезщетение в размер на законната лихва е направено
възражение за изтекла погасителна давност за вземания за лихви върху
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по ЗОДОВ, съгласно чл.111,
б.»в» от ЗЗД. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юриконсултско
възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за основателност на иска. Сочи, че давността
не е изтекла, доколкото с Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. на ВКС, когато
административният акт е прогласен за нищожен, обезщетението за вреди може да се
иска с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите.
По изложените съображения моли да се уважи исковата претенция.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
писмени доказателства и становището на страните, приема за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По делото е присъединено
адм.д.№1607/23.07.2018 г. на Административен съд Варна, с което съдът частично
е уважил исковите претенции и е осъдил Областна дирекция „Силистра“ да заплати
на Г.Г.В. обезщетение за понесени в периода на стопанската 2002/2003 г. до
2015/2016 г. имуществени вреди, и обезщетение за неимуществени вреди, търпени в
периода от есента на 2003 г. до 2015 г., ведно със законната лихва, и да
заплати на К.И.В. и В.К.К. обезщетение за понесени в периода на стопанската
2002/2003 г. до стопанската 2015/2016 г. имуществени вреди, ведно със законната
лихва.
В производството пред
съда са представени от ответника доказателства, че са изплатени на ищците
сумите присъдени им за имуществени и неимуществени вреди в исковото
производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е назначена и
приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че размерът на
законната лихва, натрупана върху посочените главници от Решение
№1607/23.07.2018 г. по адм.д.№3122/2017 г. по описа на Административен съд
Варна, за периода от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г. включително, са в размер
5 888.24 лв. 9 139.81 лв. за имуществени и неимуществени вреди
претърпени от Г.Г.В., в размер на 5 888.24 лв. за имуществени вреди
претърпени от К.И.В., и в размер на 1 962.69 лв. за имуществени вреди
претърпени от В.К.К.. Вещото лице е изготвило и втори вариант на размера на
законната лихва за периода от 11.12.2015 г. до 13.11.2017 г., в размер на 630.13 лв. и 978.10 лв. за Г.Г.В., в размер
на 630.13 лв. за К.И.В. и в размер на 210.05 лв. за В.К.К.. Данните от
подробните изчисления са представени по делото с експертизата.
По допустимостта на
иска:
Искът за присъждане на
мораторно обезщетение е предявен от Г.Г.В., К.И.В. и В.К.К., с твърдение, че в
резултат на нищожен акт – Решение на ПК Ситово, Административен съд Варна с
Решение №1607/23.07.2018 г. е уважил частично исковите претенции за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от
решението на ПК Ситово, върху които уважени претенции се претендират и
мораторно обезщетение за забавено плащане.
Исковата молба е подадена от лица с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Посоченият като нищожен административен акт и уважените искови претенции
за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, представляват
неправомерно лишаване на ищците от възможността за съответните периоди да ползват
паричните си средства. Претендираното в настоящото исково производство
мораторно обезщетение се явява акцесорно спрямо уважените частично главни
искови претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният срещу Областна дирекция „Земеделие“
Силистра иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за присъждане на мораторно обезщетение за присъдените имуществени и
неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите на граждани и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Характерното за за
законната мораторна лихва като обезщетение за претърпени от претендиращия
закъснителни вреди е, че той не е длъжен да ги доказва. Приема се, че ако
правоимащото лице беше получило дължимата му се сума своевременно, то
непременно би извлякло някаква полза от нея.
В
исковата молба се твърди, че мораторното обезщетение се дължи от момента на
издаване на вредоносния административен акт – Решение №316/26.04.2002 г. на ПК
Ситово, съобразно задължителното тълкуване дадено на закона в т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.4 на цитираното
тълкувателно решение при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им. Правилно ищците са се позовали на т.4 от
Тълкувателното решение. В случая Решение №316/26.04.2002 г на ПК Ситово е
прогласено за нищожно с Решение на Районен съд Силистра, потвръдено с решение
на Административен съд Силистра, влязло в законна сила на 13.03.2015 г. От
датата на издаване на Решението на ПК Ситово – 26.04.2002 г. са дължими
мораторни обезщетения на ищците. В цитираното тълкувателно решение е посочено,
че при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане при нищожните
административни актове /каквото е Решението на Поземлена комисия Ситово/ - това
е моментът на тяхното издаване. На практика, действително от тази дата
26.04.2002 г. възниква възможност за ищеца да иска изпълнение – заплащане на
мораторно обезщетение за забавеното плащане. От този момент тече погасителната
давност, като съгласно чл.120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно. В
настоящото производство от страна на ответника е направено възражение за
изтекла погасителна давност на претендираните мораторни обезщетения. Нормата на
чл. 203, ал. 2 от ЗОДОВ предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ за вреди. В ЗОДОВ обаче не се
урежда въпросът за погасителната давност и в частност началният момент, от
който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото
да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или
неимуществен характер. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в
закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Следователно
приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), уреждащ института на погасителната давност. В разпоредбата на
чл.111, б.»в» от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания Съгласно
т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът
на издаване на нищожния административен акт – 26.04.2002 г. От така определения
момент на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Въз основа на цитираното тълкувателно решение следва да се
приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от
момента на издаване на Решението на ПК Ситово – 26.04.2002 г. В случая общия
5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който е започнал да тече от
датата на издаване на нищожния административен акт, е изтекъл на 26.04.2007 г.
Исковата молба за претендираните мораторни обезщетения е подадена в съда на
17.12.2018 г., поради което е погасено по давност искането за мораторно
обезщетение. Няма данни по делото, не се и твърди, че давността е била
прекъсната по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Твърдението в съдебно заседание, че
вземането за главниците е съдебно признато, не е погасено по давност, поради
което и акцесорното вземане не е погасено по давност не се споделя от настоящия
съдебен състав. Следва да се посочи, че погасителната давност се отразява върху правото на иск, а не върху
материалното право. По давност се погасява не субективното материално право, а
се погасява правото на иск, т.е. погасява се правото на определено лице като
титуляр на определено вземане, т.е.
материално право да предяви иск и да образува производство за разрешаването на
конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Действително задължението за лихви има акцесорен характер спрямо
главното вземане /главницата/, но от друга страна задължението за мораторни
лихви има самостоятелно съществуване, защото тази акцесорност на възникването
му не влече, не го подчинява на режима и последиците спрямо основното вземане,
това е така защото иска може да бъде предявен самостоятелно, както и предвид
предвидената по-малка погасителна давност от 3 г. Доводите на ищците, че по
адм. д № 3122/2017 г. на АС - Варна не е било направено възражение за изтекла
давност, а иска е уважен, не може да създаде нов срок за предявяване на иска, нито да прекъсне
давността, която в случая е изтекла.
В
случай, че се приеме твърдението на ищците, че началният период на
погасителната давност следва да се брои от датата на подаване на исковата молба
в съда, то следва, че всеки по всяко време ще може да заяви исковите си
претенции и няма да е изтекла погасителната давност, което е в противроечие с
института на погасителната давност. По изложените съображения така предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът намира, че същата следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, по следните съображения: Специалната законова регламентация
на отговорността за разноски в чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ изключва
приложимостта на чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно чл.10, ал.2
от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноски по производството по аргумент от чл.75 и
чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица. По
аргумент на горните текстове на ГПК и чл.10, ал.2 от ЗОДОВ отговорността на
загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Следва да се отбележи, че в настоящото административно производство
не е било осъществено процесуално представителство от процесуален представител
на ответника. Изразено е единствено писмено становище/отговор от Директор на
Дирекция „АПФСДЧР“ при Областна дирекция „Земеделие“ Варна, В настоящият случай
ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнагараждение. Разноските
за внесен депозит за вещо лице са били внесени от ищеца.
Мотивиран от изложеното, Варненският
административен съд, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.Г.В., ЕГН: **********,***, К.И.В., ЕГН: **********,***,
В.К.К., ЕГН **********,*** срещу Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, за
присъждане на Г.Г.В. сумата от
5887.96 лв., представляваща мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за периода на забава от 26.04.2002 г.
до 13.11.2017 г. начислено върху вземане за репариране на имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт - в размер на 3221.23 лв. съдебно
признато с решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г., за присъждане на Г.Г.В. сумата от 9139.38 лв., представляваща мораторно обезщетение в размер
на законната лихва за периода на забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г.
начислено върху вземане за репариране на неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт в
размер на 5000 лв. съдебно признато с решение постановено по адм. д. №
3122/2017 г., за присъждане на К.И.В. сумата от 5 887.96 лв.,
представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г. начислено върху вземане за репариране
на имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт в размер на
3221.23 лв., съобразно решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г., за
присъждане на В.К.К. сумата от
1962.60 лв. представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва за
периода на забава от 26.04.2002 г. до 13.11.2017 г. начислено върху вземане за
репариране на имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт в
размер на 1073.74 лв., съобразно решение постановено по адм. д. № 3122/2017 г.
на АС – Варна
ОСТАВЯ без уважение искането на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: