Определение по дело №1455/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 395
Дата: 29 януари 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20183101001455
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./........01.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно частно търговско дело № 1455 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от 20.12.2018г. от въззивника И.С.И. за изменение на постановеното по делото Решение 977/12.12.2018г., в частта относно присъдените в полза на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение чрез намаляването им по размер от 200 лева на 50 лева.

Поддържа се в молбата, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.25а, ал.2 от НЗПП, тъй като упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт само е подал отговор на въззивната жалба, но не се е явил в съдебно заседание.

В предоставения от съда срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който изразява становище, че искането по чл.248 от ГПК е неоснователно, тъй като цитираната от въззивника разпоредба от НЗПП е неотносима към настоящия случай, тъй като урежда изготвяне на частна жалба. Определеното с решението юрисконсултско възнаграждение е в границите, посочени в приложимата разпоредба на чл.25, ал.1 от НЗПП и съответства на правната и фактическа сложност на спора и обема на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор на въззивна жалба и становище по съществото на спора.

Молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, доколкото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение е определен съобразно приложимата за обжалване на решенията разпоредба на чл.25, ал.1 от НЗПП, съобразно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая възнаграждението е определено в осреднен размер, като е съобразен обемът на въведените с въззивната жалба оплаквания, срещу които въззиваемият е осъществил защита, спецификата на казуса, изискваща прилагане на специални закони и по-квалифициран от обичайния правен анализ, както и активното процесуално поведение на въззиваемия в хода на въззивното производство. Предвид незадължителния характер на явяването в открито заседание, липсата на осъществено процесуално представителство в съдебно заседание само по себе си не обосновава необходимост от редукция на възнаграждението, особено при липса на допуснати до събиране доказателства и доказателствени средства. Неявяването в съдебно заседание от друга страна не би могло да обоснове приложението по аналогия на правилото на чл.25а, ал.2 от НЗПП, тъй като същото урежда отговорността за разноски при обжалване с частна жалба на определения, които производства разкриват по-ниска степен на сложност.

Мотивиран от горното, съдът  

                                        

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба от 20.12.2018г. от въззивника И.С.И. искане за изменение на постановеното по делото Решение 977/12.12.2018г., в частта относно присъдените в полза на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение чрез намаляването им по размер от 200 лева на 50 лева.

 

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           

 

 

        2.