№ 807
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Милен Василев
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000767 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 18.07.2022 г. на ответника „Болкан Ентертейнмент
Компани” ЕООД, чрез назначения му особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК, срещу решението
от 15.07.2022 г. по т. д. № 60/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, с което на осн. чл.
155, т. 3 ТЗ е прекратено същото дружество по иск, предявен от прокурор при Софийската градска
прокуратура.
В жалбата се твърди, че предявеният иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е недопустим, тъй като дружеството
е прекратено на осн. чл. 157, ал. 3 ТЗ със смъртта на едноличния собственик на капитала, която
разпоредба била специална и дерогирала общата по чл. 155 ТЗ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и
да прекрати исковото производство.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ – ищец по иска – редовно призована, не взема
становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от прокурор при Софийска градска прокуратура с
искова молба от 10.01.2022 г., с която срещу „Болкан Ентертейнмент Компани” ЕООД е бил
предявен иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество. В исковата молба се
твърди, че в СГП е постъпило уведомление от НАП, че лицето И. А. А. вече не е управител на
1
дружеството, тъй като същият е починал на 18.08.2015 г., от когато в продължение на повече от 3
месеца дружеството няма вписан управител.
Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд
служебно провери, е видно, че ответното дружество „Болкан Ентертейнмент Компани” ЕООД е
било първоначално регистрирано с решение от 7.12.2004 г. по ф.д. № 13256/2004 г. на СГС, с
капитал 5000 лв. и едноличен собственик на капитала П. М. П.. Дружеството е пререгистрирано
без промени по реда на ЗТР на 24.06.2009 г. На 6.02.2015 г. е вписано прехвърляне на всички
дружествени дялове на И. А. А., който е вписан за едноличен собственик и за управител.
Към исковата молба е приложено уведомление с изх. № 11-00-2785/17.12.2021 г. на НАП – ТД
София, според което към 7.12.2021 г. дружеството „Болкан Ентертейнмент” ЕООД има неуредени
публични задължения в общ размер на 3 664 282,50 лв., установени с ревизионни актове от 2015 г.,
като управителят и едноличен собственик на същото бил починал на 18.08.2015 г., а единственият
му наследник не е поискал продължаване на дейността на дружеството. Към уведомлението са
приложени справки на НАП за установените публични задължения на дружеството.
Според представената справка от 10.01.2022 г. от НБД „Население“ И. А. А. е починал на
18.08.2015 г.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на разглеждане е иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, която разпоредба урежда специален
конститутивен иск за прекратяване на ООД по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. В конкретния случай спрямо ответното ЕООД тези
формални предпоставки са налице, доколкото от доказателствата се установява, че едноличният
собственик и управител е починал на 18.08.2015 г., откогато и до днес липсва вписан нов
управител. Тази фактология не се оспорва в жалбата, а се оспорва единствено допустимостта на
иска, предвид обстоятелството, че в случая е налице и прекратителното основание по чл. 157, ал. 1
ТЗ. По този въпрос въззивният съд намира следното:
Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ урежда специфично основание за прекратяване на ЕООД, в
което капиталът се притежава от физическо лице, а именно прекратяване със смъртта на това лице,
ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Както тази, така
и общата разпоредба на чл. 154 ТЗ използват един и същи термин – „се прекратява“. От същия
обаче не следва извод за вида на прекратяването – дали ex lege или по силата на съдебен акт,
доколкото в чл. 154, ал. 1 ТЗ фигурират и двата вида прекратителни основания. Същественото в
хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ е, че самото прекратително основание е поставено под условия – да
не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не поискат продължаване на
дейността. От друга страна, налице е законова празнота относно последващата процедура по
ликвидация и по-специално – относно легитимираните лица, по чието искане може да се впише от
Агенцията по вписванията прекратяването на дружеството и реда за назначаване на ликвидатор.
Тези две обстоятелствата /небезусловното прекратяване и липсата на предвиден ред за вписване/ в
съвкупност обуславят извод, че при сегашната законова уредба прекратяването по чл. 157, ал. 1 ТЗ
е по-удачно да бъде постановено със съдебно решение, т.е. по реда на чл. 155, ал. 1, т. 3 във вр. с
2
чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Поради това разширителното тълкуване на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ в случая е
оправдано и за хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ. Ето защо предявеният иск е допустим.
Същият е и основателен, тъй като са налице както предпоставките на чл. 157, ал. 1 ТЗ, така и
тези по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. В учредителния акт на процесното ЕООД липсва предвидено друго, а
наследниците не са изявили желание за продължаване на дружеството от смъртта на едноличния
собственик на капитала през 2015 г. до настоящия момент. Същевременно, доколкото същият е
вписан и за управител, то след неговата смърт липсва вписан и управител. При това положение и
двете прекратителни основания са доказани, като искът е основан на едното от тях.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 и 7 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съда разноски в размер на: 1) 40 лв. – за дължимата
държавна такса по въззивната жалба, и 2) 500 лв. – разноски за заплатеното от бюджета
възнаграждение на назначения особен представител.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.07.2022 г. по т. д. № 60/2022 г. на Софийския градски съд,
VІ-12 състав.
ОСЪЖДА „Болкан Ентертейнмент Компани” ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, ул. „Вежен“ № 25, да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд сумата 40 лв., представляваща държавна такса по въззивната жалба, и
сумата 500 лв., представляваща разноски за заплатеното от бюджета възнаграждение на
назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3